Страх ме е...

Е как? Аз непрекъснато ползвам книги за съвет при възпитанието на Дариа. Нали професионалисти са ги писали...

По другото - зависи как ги възпитаваш. Имам книга за възпитанието, в която цяла глава има посветена на това как да се държим с децата, когато сме един родител. Повечето неща ги прилагам много стриктно на Дариа. Основното е да не се превръщаш в 'двойка' с детето си.
Познавам няколко чудесни мъже, отгледани само от майките си. 

Ей, Иса, винаги успяваш да влееш оптимизъм в мен. 

точно това тръгнах да пиша и аз!

и разбира се, че ще надникнеш в някоя и друга книжка! не казвам да следваш сляпо инструкциите, описани там (понякога има неща, които чисто културологично са ни непонятни, щото са писани от чужденци за едни чужди държави с чужди нам нрави), но ако специалист психолог ми даде съвет как да възпитавам детето си, естествено ще се вслушам. И ще ползвам здравия си разум!  

Разбирам много добре от какво се притесняваш. Ние май съвсем неотдавна си писахме по въпроса, ама не мога да си спомня в коя тема беше. Джали пак наля нужната доза акъл тогава!  

Кой знае аз къде съм бляла или съм ревяла...

Сиси,може би пък точно ние ще им бъдем като пример,че трябва да се държат като отговорни мъже и бащи.Защото те истински БАЩИ не са имали.
Женчовци със сигурност ще станат, ако цял живот тичаме след тях за да ги лигавим и глезим.И това може да се случи не само на нашите синове,а и на тези които растат и с мама и с татко.
И мен ме е страх,че Нико расте само с мама и баба,и мъжкия пример кой го знае къде е сега,и точно затова се старая да бъда колкото мога по-строга" гадна"мама.
Най-важното е да си приятелка със синовете си,а не да се превръщаш в тяхна слугиня.Тогава ще станат МЪЖЕ.

Понеже този въпроси ме терзаят и мен, съм си взела "Как се възпитават момчета" на австралийския семеен терапевт Стив Бъдълф. Харесва ми как е написана, има разумни съвети за различните периоди на развитие на момчетата, дори тук-таме са дадени идеи как да се справят самотните момчешки майки.

моя май е най-голям и все без бащинска фигура е отглеждан
та ще си позволя да дам акъл малко

та  - дядото помага в тия случай доста - това първо
и не е нужно да прави нещо специално, а просто е хубаво ако го има
приятели на мама от мъжки пол също вършат работа дори да не са ежедневно присъствие
просто за да си кажат някоя мъжка глупост

но основното е да не се впрягаш толкова на рани, сбивания /ако са невинни де/, оставяш го да си играе касапските игри /макс по два часа в събота и неделя/ , не мрънкаш а го пращаш на мъжки спорт /нашия беше хокей и аз бях много гласовит и боен поддръжник/
останалите работи си идват сами
е с разговорите за мъжки неща е малко неловко ама се преодолява

И мен от това ме е страх, Сиси, особено като се гушкаме и глезотим например, или като иска да го уча да готви.
Ще взема да потърся книгата, която tonia е цитирала.
Иса, а тази книга, в която спомяна, че има цяла глава за това как да се държим с децата, когато сме един родител - коя е?
Иначе с баща ми са си първи приятели, но татко е в Пазарджик все пак, има го в живота му, но не постоянно.

Книгата, която тониа препоръчва съм я чела и аз и има много разумни съвети. Отделно с детето си ходим заедно на терапия и така. Консултацията с психотерапевт може да даде много положителни насоки и да те накара да се почувстваш по-добре и по-уверена в ролята си на самотен родител. Поне при мен така действа.

Приятелите, дядовци, вуйчовци, чичовци и пр. са много полезни, когато отглеждаш сама момче. И наистина най-важното е да не се превръщаме в двойки с децата (както писа Иса).

Сиси, не мога те успокоя особено, щото далеч не съм сигурна, че съм по-ориентирана, но пък погледни от хубавата страна, страхуваш се само в едно направление, аз в две - второто е, да не взема да направя от дъщерята `мъжко момиче`.
само че мен, не ме е страх отдавна, по-скоро ми е минавало през ум и ми свети там една лампичка да не създавам съзнателно предпоставки за подобно развитие.
инак, това е теоретично, много лабораторно... ми аз не съм го и гевезила особено, ама знаеш ли к`во е гевезе безподобно младежът ми? една приятелка беше казала - малеее, ако не те познавах и ако не бях свидетел как е възпитаван, щях да помисля, че родителите на това дете, безумно са го разлигавили.
а как се жали...не е истина, всяка драскотина е драма.
въобще, по темата мога до утре, а и по обратния вариант, щото такава се очертава девойката ми, мъжко момиче в розово (засега ), добре, че поне инцидентно се усеща да прилага женски трикове и номерата на вечно онеправдания й брат, та си мисля, че все още има надежда.

Бърди, к`во лошо в готвенето бе?
а искате, иначе, да ви сготви мъж, а? ама за сина - тц, неподходящо.
а отде да дойдат тез мъже, ако майките им мислят, че е женска работа готвенето.
аз моят син бих го научила, колкото мога де, ако прояви интерес, ма засега се задоволява само с: `а как точно обръщаш палачинките?`

Аз не мога да говоря от личен опит, но бих се доверила на книгите. Всичко за отглеждането и възпитанието до момента съм попила от книги, но и той моят скоро излезе от бебешката възраст.
Погледни от положителната страна - няма да има от кой да взимат лош пример  .

човек не може да знае какво ще стане като има "пример"
аз за сега гледам че децата взимат най-лошото от мен и баща си....
не подценявам пролблема ви и не сикам ад ви обидя искам да ви дам малко оптимизъм
когато човек осъзнава, че нещо ще липсва - да ползва книги...и най-вече личната си преценка

няма лошо да готви детето - мой приятел готвач изкарва толкова колкото малко хора познавам да получават
важното е да е сигурен в себе кси, а това се възпитаав с обич...не с пример и не с бройка родители

целувки и ще търся на руски сайтове - има доста по темата как да се възпитавам децата от един родител
усеппх мили и споко - ще ес наредят нещата!

пож темата за ЛЪЖИТЕ - спретнете им грандиозни лъжи няколко пъти - както те
и ще видите как после ще раеагират
лъжите са вероятно начин да "компенсират" нещо или лкакто искате го наречете, но трябва да покажете, че след като те се държат с другите така и с тях ще се държат по същия начин

sugarfree , catnadeen и за мен няма нищо лошо да се учи да готви, уча си го, показвам му, мота ми се из ръцете всяка неделя. Последната даже имах наглостта да сготвя мусака без да го извикам и ми се цупи цяла вечер.
Просто като съм сам родител гледам на всяко нещо под лупа и това е едно от нещата, които съм отбелязала.

Иначе за мрънкането и хленченето е другото нещо - аз просто съм жалостива и все ми е мъчно за детето. Чак напоследък взех да съм по-строга към оплакванията му, защото ден не минава без нещо да го заболи - я главата, я корема, я някоя драскотина на ръката, което е просто най-страшната болка на света, я нещо друго.
Затова сега съм му казала - мине ли един цял ден без нищо да те боли, отиваме да те черпя 

Аз се притеснявах от същото Сиси, че дъщеря ми няма да има мъжки пример в къщи. Това е толкова важно за развитието на едно момиченце, колкото и за едно момченце. Четох, че всяко детенце формира бъдещите си представи по това каквото вижда в къщи. Момченцето гледа по един начин на бащата, а момиченцето по- друг, но в никакъв случай не е по- маловажен.
Сега дъщеря ми расте и има примера на дядо си и искам, неискам тя прави паралел между него и баща си. И постоянно ме обвинява, че съм намерила начин да открия най-безотговорния човек и да го избера за неин баща.
Сиси не се притеснявай, за това че може да ги направиш - женчовци - като гледам няма да имаш тази възможност - просто на голямото ти дете му се наложи да порастне изведнъж и то набързо. Той ще осъзнае, че ти е подкрепа и опора и няма да има време да се лигави или прави на женчо, след 1-2 години ще започне да ти обеснява как той е мъжът в къщата и ще се чувства много по -голям отколкото е.

Диони, той вече разправя, че е мъжът в къщата, че е глава на семейството.  Ама се чуди милият защо все аз командвам и наказвам. 

Аз също препоръчвам тази книга, чета я в момента. Бърди, и моят син готви с мен без да го карам. За мен това по-скоро е начин да го приучвам към отговорности, сигурна съм, че и твоят случай е такъв. Съгласна съм и с Иса, че детето не трябва да се приучва  да бъде "двойка" с майката. Затова е нужно да има и строгост, да знае детето докъде може и докъде не.

Е какво има да се чуди - нали си жена 

Не се страхувай! Възпитавай го както ти диктува сърцето , е хубаво е да има отвреме навреме ДОБЪР мъжки пример...Казвам ДОБЪР ,защото моите синове имаха лош пример от собствения си баща и това ми създаде и продължава да ми създава доста проблеми.

А литература е добре да се ползва, разбира се без сляпо да се спазва всичко написано.
Имам една книга "ДА възпиташ син" от Джийни и Дон Елиъм.
Има интересни неща, въпреки ,че не е писана за самотни родители.

и аз да се изкажа, че не намирам нищо лошо в това един мъж да се научи да готви - а от кого по-добре, ако не от мама! Нали всички световни величия в кулинарията са мъже - да сте чували за легендарен главен готвач на петзвезден хотел жена?

(бтв - баща ми е невероятен готвач и съм убедена, че майка ми се гордее много с това, макар че никога не му го казва.)

И да - татковците липсват като пример точно толкова на момченцата, колкото и на момиченцата, но според мен е по-добре от недостатъчен добър пример, отколкото от предостатъчен ЛОШ пример на баща.

нямам аз подобни притеснения.
никак даже.
старая се колкото мога и не мога да показвам какво правят мъжете. ако ми невъзможно, ангажирам роднини и приятели - те винаги имат желание и готовност.
той знае, 4е е "истински опасен мъж". и за възрастта му смятам е достатъ4но.
а що се отнася до гушкането - айде нема нужда - коя майка не си гушка детето? дали другите със светъл нали4ен пример на майка и баща ги гушкат поравно? или може би според пола? щото ако таткото гушка мом4ето пове4е какво? или ако майката го гушка пове4е какво?
много задълбавате в собсвения си ужас, който няма нищо общо с децата и тяхното възприятие.
* бтв, вси4ки деца се лигавят. пробват. докъде може да стигнат, за да полу4ат, каквото искат.
нормално е.

Частично съм съгласна с Милк....в частта че няма нужда чак толкова човек да се вторачва с траховете
Тъкмо тези дни четих една книга, за която много се чудих дали да ви споделям, още повече е старо здание....ма като сте казали
Книгата се казва "Отсъстващи бащи- изгубени синове", автора, не помня,  не е пред мен в момента.
Малко е стряскащо заглавието, но  в сърцевината си книгата казва, че  бащата може да е физичекси в къщи, но ако емоционално отсъства, травмите  от това в психиката на детето са точно толкова големи, както ако го няма изобщо. Но това изобщо не е  непреодолимо, нужно  е само много мисъл да се влага в отглеждането. И особено, защото хората живеещи в двойка автоматично смятат, че модела  им е даден априори, ама то не е  така.  Та, сам или в двойка, ако не се напъваш да мислиш и да четеш и да търсиш критерии далии как се справяш като родител, гаранция франция  е какво ще възпиташ....
В този смисъл Сиска, факта че се страхуваш и мислиш по въпроса  е повече от добър знак, сега ти и остава да почнеш да четеш

Най-интересното е, че едно изследване проведено по този повод показва, че децата на вдовиците нямат проблемите, установени при момчета расли без бащи, които са напуснали дома си. Обяснението е, че вдовиците изглежда имат и запазват много положително отношение към мъжете си и го предават на децата си. Тука  е момента със задоволство да отбележа защо съм ви проглушила ушите на тема "за  бащите като за умрелите -или хубаво или  нищо"
Айде после пак ще се включа, че имам  гладни деца наоколо....

Jaly , страшно ти благодаря за този пост! Ще си го разпечатя и ще го дам на мама да го прочете - тя сега е във фаза да се дразни безумно (слава богу, засега само пред мен), че Иво смята баща си за най-добрия на света (веднъж седна и й обясни, че ако има състезание за най-добър баща, неговия щя вземе всичките златни медали  ). Аз понеже никога нищо лошо за баща му не съм казала пред него, напротив, поддържам му имиджа.

Купих си книгата Как се възпитават момчетата. Почнах да я чета докато чаках Ицко да пее в хора. И ми се пререва. Бащата, бащата, бащата...  Поне докъдето стигнах само това ми се набиваше. Ще гледам да ангажирам максимално баща си с него.  Защото просто има нужда от мъжко присъствие.

Оле Сиси,наблягай на баща ти,те дядовците вършат понякога по-полезна работа от бащите.Нико дядо няма,моят баща милия почина когато той беше на година и половина.Ако беше до мене,щях да съм спокойна,така че ти си по-голяма късметлийка,възползвай се от това,нека разговарят колкото може повече,приучи го да се съветва,да споделя с дядо си всичко,най-вече мъжките въпроси.

Ицко има двама дядовци. Ама другият като гледам какъв пример и възпитание е дал на сина си... Иначе го обича човекът де. Неговото име носи.
Та в моя баща ми е надеждата. Ицко наскоро сподели, че повече обича дядо Аньо, макар че той повече му се кара. 

А какъв ли пример би бил един безотговорен баща, който се интересува само за себе си и за своето си угаждане . . .

Това е добре все пак, че има дядо, който може да се навърта около детенце  .

Най-важното е да си приятелка със синовете си,а не да се превръщаш в тяхна слугиня.Тогава ще станат МЪЖЕ
това много ми хареса
само да допълня ,че същото важи и за дъщерите ни.
а иначе да прехвърля нещо по адрес на бившата свекърва- тя е не само слугиня на двамата си сина,плюс съпруга й,но и кухненски робот,пералня машина ,дъска за гладене,чистачка без уважение и ,оооо,по време на празник получава домакински инвентар-чашки от най-евтините,тиган и други подобни.
ама разбира се ,да не си забравя мястото-между пералнята,кухненската мивка и гладачната!
а синовете къде им е мястото- в ресторанта разбира се!
после що не можели да задържат жена до себе си.
ми щото днешните жени имат ИЗИСКВАНИЯ.
затова на мамините синчета рано или късно им духват под опашката.
и въобще напоследък ме осенява идеята ,че социализмът има  нещо общо с този модел на поведение у нашите майки и свекърви.
образът на жената superwoman дето лети от службата ,право в къщи,пере,чисти,готви,децата гледа,а мъжо обикновенно в тогавашните филми се представяше с образа на един мързеливец, дето седи пред тв и пие ракия със салата.вестника.мача .слугинята тича с подносите.сервира,отсервира...
идилия...
неговата родителска роля се изчерпваше с някой шамар зад врата на детето ,дето е понечило да му развали кефа.

Сиси, то на всички ни се приревава понякога, ама недей така, че ще се почуствам гузна. 
Я си препрочети пак поста на Jaly  . Според мен не е определящо само положителното отношение на вдовиците към починалите им съпрузи, а и липсата на самообвинения - никой няма власт над смърта. 
В голяма степен нашите страхове, гузна съвест и притеснения се отразяват на общуването с детето, така че постарай се, мила, да ги преодолееш и максимално се грижи за себе си.   

И аз си я купих.
И на мен същото ми направи впечатление. 
Смятам да я прочета цялата и да говоря с мъжа ми да видим какво ще измислим.
Все пак детецата са общи и не мисля, че той би имал нещо против синовете му да бъдат възпитавани като мъже до колкото това е възможно в ситуацията.
Ама чак пък да ме е страх... Ми не ме е.
Братовчед ми не познава баща си и е всичко друго, но не и женчо.

Покрай мен няма мъже, отгледани от само от майките си и за това ме е толкова страх. Знам, че не е нещо кой знае какво, но нали става въпрос за мен - притеснено ми е.

Бащата,бащата,бащата.......
Направо се отказах да си я купувам..
При мен е пълна суша никакъв,ама никакъв мъжки пример,ще трябва да се поогледам.......
Надявам се Иса да даде инфо за книгата която е чела и щом се сети коя от двете е,веднага си я купувам.

   Напоследък, от 7-8месеца, много ровя на тема самотен родител и говоря с вече пораснали деца на самотни родители, попивам информация и наблюдавам...
   Ми истината е, че децата на самотни родители винаги са ПО-ГЛЕЗЕНИ !!!
   Съседка ми беше жена, която сама отгледа сина си, той вече е на 30г, много интелигентна жена, преподавател, владееща няколко езика.
    Писна ми от великата англо-саксконска  школа, чиито резултати са дебели ОЛИГОФРЕНИ, които се застрелват с повод и без повод!
   Сега ще ви разкажа една истинска история за български деца- ще ме освиркате - ама е истина!
   Прибирам се с 4ка по физика през срока в 5ти клас съм, баща ми ми казва избери си - да те бия+избор на инструмент; да не излизаш -2 седмици; да не гледаш телевизия -1 седмица. Избирам бой... с гумен чехъл на голо...свалям си гащите! НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМАХ НИЩО РАЗЛИЧНО ОТ 6ЦА!!
  След 5 мин. звъни съседката и плаче... момчето пак е пред изключване... не ходило на училище, на онова време 87-88ги трябваха кански връзки да не го изключат!!! Говорят си, тя му обяснява колко виновна е... детето няма баща, които да е авторитета и т.н.(аз подслушвам)
   Пристига лигльото и баща ми ВЛИЗА В ДРУГА РОЛЯ и си говори по мъжки 2 часа с него... резултат никакъв!!!  ама никакъв!!! лигльо си остана лигльо и до сега се бъзикат- ЕЙЙЙ НЕ МИ ДАДЕ ДА МУ НАБИЯ ГЪЗА ОЩЕ ОТ МАЛЪК  сега той твоя  бие и няма уважение към теб!
   Всяко дете е индивидуалност, неповторима, още от бебе си носи характера и темперамента, както и ние като майки, няма нищо лошо от четене, но престараването е опасно! Тези книги които сега са модерни, след 20г. ще бъдат отричани. Аз искам да прочета някъде, ама никъде не намирам литература за Макаренковската школа, не за друго, просто да разширя кръгозора...
 НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ И НЕ ГО ЗАДУШАВАЙ ОТ ОБГРИЖВАНЕ!!! Той е ИСТИНСКИ МЪЖ, само истински мъж ходи сам на училище без да го взимат

Ох, Сиси, покрай мен пък има, та затова повече ме е страх 

Хич и не мисля да те освиркам.
Е това е самата истина,съгласна съм с теб напълно!!!!!!

който иска да му пратя книгата на Айзенк ,,наблюдение на психиката,, в ,която са описани методите на възпитание и техните разултати да ми пише на личния .ще му ги пратя в rar формат.
просто не знам как се прикрепя тук,иначе имам желание да я кача.отрича почти напълно методите на д-р Спок и дава резултати за което.

 

а за Макаренко, виж какво намерих http://www.nnspu.ru/research/makarenkolab/makarenko1.php - даже можеш да си я дръпнеш в word формат.

аз пък вчера си купих една книжка "Как да общуваме с детето" от Юлия Гипенрейтер (на Колибри), точно защото е писана от рускиня (хилядолетен преподавател в Московския Държавен Университет, професор и т.н.) - всички други книжлета от американци за америнакци не мисля, че напълно ни пасват и на народопсихология, и на традиции, а най-вече на съвремието...
абе, не е лошо човек да се ограмоти

Само да мвтна-не бъркайте заместител като нужда на жената да има някой до нея, със заместител в стил-баща на детето ми.И не бързайте с думите-той ще ти бъде като баща.Даже са пагубни.Много са дълбоки тук водите, аз познавам също хора, порастнали само с майка или и със заместител-не може да се категоризира, много е индивидуално.Понякога от заместителя няма какво да се вземе като пример също, особено ако детето го отрече като авторитет, а майката е нахъсвала срещу биологичния баща отрочето, защото в заместителя тя си вижда каквото на нея и е потребно.

Едва ли бих си играла с обърканата психика на Ицко като вкарвам разни в живота му нови хора просто така. То не мисля, че все още съм готова за появата на някой друг. Сега съм на етап сънуване. 
В събота ходихме да поиграем малко волейбол и баскетбол. Само двамата.
Знам, че има нужда от баща, но съм 100 % сигурна, че по добре да е без този си баща в сегашното състояние на онова нещо.

Сиси аз и друг път съм ви разказвала за тази жена, която пише  в дира, в клуба на разведените... аз много време влизах там само за да чета нея, просто е страхотна.... не я познавам лично де, само от постовете й, но тя е отгледала сама сина си,  разделила се е  с бащата, когато бебето е било на дни.. влез в клуба, мисля че и там има оция да четеш само на определен потребител менията....
ника й е anbra Много ми харесва как разсъждава и как се е отнасяла към него  изобщо...

И аз много харесвам Анбра, макар че рядко чета в Дир-а заради неприятните мъжки екземпляри там. Но ако успееш да се дистанцираш от тях става (аз не успявам  )

Я ме светнете. Това форум ли е?

мда, на разведените.
Има няколко неприятни мъжки екезмпляра, заради които и аз спрях  да пиша там, иначе по  едно време бях доста чест посетител....Но има теми, които може да са ти интересни....аз хвърлям по едно око чат-пат...а и LIRA много ме кефи също

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=razvod

Книгата е: "Да позволим на детето си да порасне без травми, стрес и неврози" на проф. Марсел Рюфо. http://www.book.store.bg/c/p-p/m-250/id-9482/da-pozvolim-na-dete … i-da-porasne.html

Здрасти Сиси,

Нямам време в момента да чета всички мнения, сигурна съм, че са ти дали добри съвети. Но искам да споделя мъничко от моя личен опит. Нямам деца засега. В живота си съм имала няколко стойностни връзки и силни приятелства с мъже. Всичките те са били отгледани само от майка си. Искам да ти кажа какво харесвам и уважавам у тях: тези мъже са изключително самостоятелни личности с достойна за уважение ценностна система. Ужасно интелигентни и земни. Това, което също прави впечатление е, че не са "типични" екземпляри. Не казвам, че са особняци. Те са просто индивидуалисти и как да ти обясня... продукт на самите себе си... Ужасно силни, волеви хора! Достойни за възхищение и добре реализирани в живота. Не казвам, че това е правило, сигурно невинаги така се случва. Уважавам безкрайно жените, които са ги отгледали. Гледай си децата, възпитавай ги с любов, учи ги на доброта и не се тревожи!

Успех!

след тоя пост - цитирания, предлагам темата да се заклю4и.
благодаря ти, мило моми4е за това прекрасно вклю4ване.