Как първото дете прие появата на второто?

Ами синът ми, който също беше на 7 години прие без проблем брат си. Взима много дейно участие в отглеждането. Но той много искаше да си има братче или сестриче. Казва, че го обича повече от мен даже.
На 7 години смятам, че са достатъчно пораснали, за да приемат нов член на семейството без проблем.
Главно не трябва да се стига до ревност и до борба за внимание от страна на родителите.
Всичко ще е наред. Не се притеснявай. Леко раждане. 

При мен случаят няма много общо с твоя, защото разликата на моите деца е малка и баткото не се усети особено каква голяма промяна има в семейството .
Имам наблюдения от познати с разлика като вашата - каките и батковците се радват на бебето и с голямо удоволствие помагат около него. Ревност  почти няма, защото на практика няма какво да делят - едва ли каката ще драпа за дрънкалки и бебешки забавления.
Ако мислиш, че новината я е стресирала, просто си поговорете приятелски и и обясни, че бебето няма да промени обичта ви към нея и тя винаги ще бъде специална - първото дете е винаги специално и т.н. - ти си познаваш детето и знаеш как да и го кажеш. Накарай я да се чувства горда от факта, че ще става кака.

Баткото беше на 5 години, когато се роди бебека. Оттогава досега той я обожава, непрекъснато иска да ми помага в грижите за нея. Ревност няма, защото не сме му дали повод. даже забелязвам, че прекалено много и отстъпва, защото тя иска всичко, с което той си играе.

При нас няма проблем поне за сега. Важно е според мен по-голямото дете да приеме, че новият член на семейството е всъщност другарче в игрите, а не съперник, но това се постига най-вече когато се появи вече бебето. Ние полагаме доста усилия за това. Докато бях бременна непрекъснато 'споменавахме" на каката така между другото, колко ще бъде хубаво когато бебето порасне малко и си играят заедно и няма да е сама в къщи. Тя някоко пъти пита дали ще трябва да даде куклите си на бебето, когато дойде - казвахме и, че не е нужно ако не иска, бебето ще си има други играчки, ако пожелае тя - тогава може. Когато се роди бебка, започнахме да се съобразяваме как точно се отнасяме към каката. Когато баща и си дойде от работа ВИНАГИ първо гушва каката и тогава отива при бебето. Помолихме близките ни, когато идват в къщи да правят същото - освен това да питат нея сега може ли да отида да видя сестричката ти. Първите няколко седмици, когато всички роднини носеха подаръци за бебето ги бяхме помолили, да носят и по нещо за каката ( най-близките - баби и дядовци ). Нещо дребничко дъвки, шоколадче. Но и тук границата е тънка, защото има един момент, когато по-голямото дете свиква с това, че щом се дава нещо на бебето трябва да има и за нея. Затова това го правехме само в началото. Започнахме да и обръщаме още повече внимание ( не че и липсваше преди това такова ). Естествено е, когато се роди бебето майката да го гушка постоянно, но се стараем ( и до сега ) когато гушкаме бебето да дадем прегръдка и целувка и на каката. Никога не казвам в изблик на нежност - " сладкото бебче на мама " , а казвам " сладките ми дечица " (старая се поне да е така ). Опитвам се да не я товаря с обгрижването на бебето. Случвало ми се е да и кажа " наглеждай за малко Андреа да отида да и приготвя млякото " при което тя ми казва " мамо сега ми се играе ". Аз и отговарям добре и се опитвам сама да се справя. Ако прави нещо за бебка - гледа я или каквото и да е , но не се справи много добре, никога не и се карам за това и не я упреквам. Само и казвам нещо от сорта - виж мамо, ако беше направила така щеше да е по-добре май. Без упрек. Ако направи нещо по своя инициатива винаги я хваля, колко добре се е справила и колко много ми е помогнала, дори и да не се справила кой знае колко добре. Това по-някакъв начин я кара да се чуства горда от това колко е голяма вече. В началото все казваше - много е сладка Андреа, на което винаги отговарях и ти си също толкова сладка. А тя ми казва - да , ама тя е по-малка и е по-сладка , а аз казвам - когато беше бебе и ти беше също толкова сладка, а сега си най-сладката кака. И такива неща. Има деца, които ревнуват повече от други, но според мен тук ролята на родителите също е много важна. И не се притеснявай всичко ще си дойде на мястото.

моят син прие идеята ,4е ще имаме бебе толкова естествено и макар и на 2 г да беше тогава, той искаше сестра и така се слу4и!може би детето е такова ,никога не е бил ревнив, добър е, отстъпвал е, помагаше страшно много и май си е по природа детешар! и племенниците ми гледа сега! каката, оба4е малко странно прие идеята за  линда, искаше непременно да е сестра, още не можехме да разберем пола! ве4е в тийн възраст(тогава беше на 12г) ,тя е по-неадекватна към малките, непохватна, докато батко си е както винаги загрижен , пълна мамина отмяна!

Разликата между моите деца е 8 години и мога да кажа,че когато баткото разбра,че ще има сестричка много се зарадва.После,когато бебето се роди,той помагаше с удоволствие и беше много гальовен.Малко по-късно обаче се започна едно неразбирателство и дразнене един-друг.Та ,така и досега.Малката вече е на 3 год.и 4 мес.,но не успяха да намерят общ език двете деца.Все се карат и дърпат.Има моменти,в които направо ми иде да се гръмна от врявата.Е намират се ,макар и много редки случаи,в които проблясва някой светъл лъч и започват да си играят като на хората децата.  Но толкова рядко се случват тези моменти 

Моят беше още бебе /на 1,6 г/ когато се роди щерката. Ами...добре се приеха и сега са като куче и котка, не могат заедно, но по-лошо е като са разделени  . Иначе имахме весели моменти заради малката разлика, напр. той й вадеше бибата от устата, въпреки, че не е ползвал това чудо на техниката, смукваше я 2-4 пъти и пак си й я буташе в устата.

За второ заговорихме, когато каката беше на 8 години - започнахме да я подпитваме дали иска да стане кака - божееее, в какъв филм влезнахме тогава - то беше рев, тръшкане...и то защо? Защото в приказките пишело, че ВИНАГИ по-малкото дете е : по-умно, по-красиво, по-обичано, а голямото винаги било: по--глупаво, по-грозно, по-лошо....
Бяха ни нужни много разговори, за да я убедим, че греши и в живота не е така, както в приказките, че тя ще си остане нашето бебе за цял живот...
Близо 6 месеца уговорки....защото аз имах нужда от нейното одобрение и разрешение, за второ дете 
КОгато започнахме да си правим разходките с приятелка, чието дете тогава беше на 2 години...и тя откри колко интересни са малките бебоци, стана и любопитно...и след време заяви, че се чуди, дали иска братче или ДВЕ братчета...(за сестричка не стана дума  )

Сега думите и са: аз ще гладя, аз ще го храня, аз ще го гледам, само ме е страх да го къпя...

Има повече мерак от нас  с татко и, даже понякога ми става неудобно от въпросите и: ама защо още нямаме...

Така че всичко с времето си. И на твоята кака, ако не друго ще и е интересно поне в началото, появата на малкото човече   

Леко раждане 

Ревност има винаги. Но всяко дете я изживява и проявява по различен начин. Дъщеря ми много обичаше бебето, искаше да се грижи за него, да му подарява играчки и т.н., но видеше ли, че аз съм го гушнала, буквално изпадаше в истерия.
Синът на моя приятелка вкъщи привидно беше спокоен и уравновесен, но се беше превърнал в напаст божия за децата в детската. Всичките натрупани отрицателни емоции се изливаха чрез суперагресивно поведение към външни хора /извън семейството му/.
И колкото и да се стараеш да доказваш любовта си, винаги има реакция. Лошото е, че когато бебето поотрасне малко, тогава то пък започва да ревнува.
Аз се бях вманиачила да давам по равно от всичко - внимание, целувки, прегръдки, усмивки, мъмрения и гушканици и на двете си деца от раждането на сина ми.
Не пренебрегвай бебето, за да отделяш повече внимание на по-голямото си дете - баткото/каката изобщо не трябва да свикват с мисълта, че цял живот ще получават "компенсаторки" за това, че рахатът им е бил нарушен от новопоявил се натрапник. Може и да се чувства малко изолирано в началото, но постепенно по-голямото дете трябва да осъзнае факта, че отсега и завинаги вниманието ще бъде поделено между него и по-малкото същество.

Ох, Спокойна, много ме разсмя. Разликата и между моите деца е малка - 1 г. и 3 мес. - картинката беше /а и още е абсолютно същата/. Особено случките с биберона са класика!
Много беше гадно веднъж като сварих дъщеря ми да мие зъбите на брат си /той беше на около 2-3 месеца тогава - бях го оставила на дивана буквално за минута, за да отида до тоалетната/.

И при нас така - и бибата и лапаше, и млякото и прибарваше, и водата...
Хранил я е с какво ли не, сърдеше се, че не му я даваме да я разнася и да си играе с нея - приемаше я за някаква жива кукла - тя и на размери си беше толкоз ...

У нас беше радост голяма като се роди малката.Синът беше в еуфория,но беше голям,на 12 години.И сега ,когато тя вече е на 5г и една мого добричка малка сладурка,той се разтапя като я види.Това разбира се не пречи да се "посбиват " малко от време на време,не можейки да разделят вниманието на батковото гадже.

И при нас нямаше проблеми.Разликата между тях е 8г и 4м.Няколко месеца преди да решим да имаме второ дете тя ми сподели че е писала на Дядо Коледа за другата Коледа да и донеса братче,че вече тия кукли и омръзнали.Е и ние се постарахме да си получи братчето.Стана ми много интересно че тя беше доста уверена че действително ще имаме момченце.Опитвах се да и обяснявам,че може и момиченце да е тя ми отговаряше,че и сестричката ще обича,но ще има братче.След като се роди малкият нямаше по щастливо дете от нея.Веднъж даже ми сподели че го обича повече от нас с татко и,но това може само да ме радва.Все още си играе с него само за него говори вярно че се и ядосва когато малкият и докопа учебниците ,но това е съвсем нормално.Така че не се страхувай слд като се роди бебка всичко ще си дойде на мястото.

И ние всеки момент чакаме второто си детенце. Баткото е на 4г. и 1м. За момента има невероятно желание да се роди братчето му - най-сладкото бебче /според него/ за да можел да го гушка, да го разхожда, да го хранел за да не си изцапало чистите дрешки, да го водел на градина, в неговата група и т.н. Коремчето ми целува постоянно, говори на бебето, пее му, гали ми корема като си представя, че гали бебето и така. Изключително гальовен, за сега поне. Надяваме се да нямаме проблеми в бъдеще, като сме наясно, че не трябва да пренебрегваме него заради бебето или да позволяваме на баткото повече като компенсация за това, че вече у дома са две слънчица..... Подготвяме го от самото начало - още като разбрахме, че съм бременна и се надявам да сме успели да го подготвим. Ще видим как ще се развият нещата като се роди бебето...... Във всеки случай, за себе си съм убедена, че никога не бих проявила повече обич или разбиране спрямо едното или другото - ще се старая винаги да бъда еднаква в отношенията си с тях - не мога да деля децата си /или поне така си мисля за момента/.
Заб. - в началото ме беше страх, че няма да мога да обичам бебето толкова силно колкото баткото /обожавам го/, но .... сега ...... си мисля, че съм грешила.

Валери беше на почти 5 години , когато се роди Боби. Нямахме проблеми .Подготвяхме го още в началото. Дори когато ходих на лекар ,на два пъти го взех със себе си и той видя братчето си на " компютъра " - както тогава се изразяваше  Постоянно му повтаряхме ,че бебето ще е малко и нищо няма да разбира , а той като батко ще го учи и той много се възгордя. След като се роди Борко винаги когато ми оставяше време го използвах да обръщам внимание на Валери , особено в началото.
Сега пада голяма игра двамата , големи прегръдки и целувки

'Спокойна 'и мен ме разсмя изкренно понеже и мойте пакосници са със 1и4мес.разлика и тези неща са ми напълно познати.Сега двамата са като близнаци,постоянно ме питат хора които не ни познават

И аз мисля така. Историите за как двете деца "плеснали, па се прегърнали", ми звучат, честно казано, недостоверно. Най-естествената реакция на света като ти се роди брат или сестра, е ревността, чувството, че ще те изместят, че родителите ти трябва да "разделят" любовта си на две, и че, следователно, за теб остава само половината от това, което си получавал до момента.
Момичетата, особено тези с опит, са те посъветвали много хубаво как да се държиш.
Искам да добавя само още нещо - ревността не трябва да се игнорира и да се опитваме непрекъснато да не даваме поводи за нея, а да се валидизира. Това означава да признаеш пред детето си правото му да проявява ревност, да я назовеш и да го успокоиш, че е нормално, за да не се чувства виновно за напълно естествения нюанс на враждебност, който изпитва към новия член на семейството.
Според мен момиченцето ти се напишква, за да те предупреди, че имаш и друго бебе, не само това в корема ти. Тя казва "Ако трябва, ще стана бебе, за да получа любовта на мама."

Ами много трудно.Първо като му казахме се обърна и ни попита "Как можахте?", което направо ме попари,след това като се споменеше нещо за бебето почваше да нервничи и да се дървари от сорта "Искам да живея спокойно - поне докато се роди бебето,не искам да чувам за него и разни подобни.В родилното дори не пожела да го погледне, защото щял да каже, че е отвратително и по- добре да си мълчал.След като се прибрахме от родилното нещата коренно се промениха,започна да се заглежда какво прави, как плаче , как се смее и разни такива докато дойде момент в който бебешки вече почна да щъка, а аз да му се карам и стигнахме до там, че ми казваше"Мамо не му се карай на него - погледни го какъв е малък и сладък, по- добре ми се скарай на мен!"Вече много си го обича, но и няма начин малкия е много сладък и забавен!Забравих само да спомена, че баткото беше на 9 год.Просто е въпрос на време!

Някои от мненията ми бяха полезни. Дияна много искаше братче или сестричка. Постоянно си менеше мнението за това какво иска, веднъж братче, 2ри път сестричка, след това разреши проблема искала близнаци - момиче за нея, и момче за нас. И от известно време доста зор ни даваше. Когато всичко стана факт се зарадва. След това отново остана разочарова - ще си има братче Но пък е щастлива, поне за сега.
Днес на тържеството ми даде картичка в която пише "Аз, обичам мама, защото ще ми роди братче"
За сега се очертава като една щастлива кака. Но сигурно ще има и известно сътресение когато се оди бебето.

Баткото бе мьничьк на 1год.и 8 мес./голямо бебе/прие новороденото,като "играчка".Е,сега вече знае и осьзнава,че си има братче.

Ние отначало питахме дъщеря ми иска ли да си има братче или сесричка.Тя казваше,че много иска да си има сестричка,с която да си играят по цял ден.Когато и казахме новината,тя много се зарадва и чакаше с нетърпение да дойде този момент.След като се роди Михаела,тя беше на седмото небе.     

Дъщеря ми бе на 3 години като й съобщихме новината. Тя много се зарадва. Даже си поръча бебето да е момче. Всяка вечер ми целуваше корема, пожелаваше лека нощ на бебчето, радваше много. Като се роди сина ми радостта ме още по-голяма. Направо сияеше, че има още едно дете вкъщи. Това трая около два месеца, след което лека-полека започна да я гложди ревността. Постепенно бебето стана "лошо бебе", започна да прави опити да го удря, сърдеше се, казваше да го връщаме в болницата и т.н. После го прие, но с резерви. Като започна захранването взе да й става интересно. Лошата страна беше, че сама го захрани с куп непозволени неща, а беби нали е лаком не й отказваше. Около Нова година, когато имаше и по-дълга ваканция в детската градина откри, че може да си играе с него. Започна да се забавлява, но отвреме-навреме не пропускаше да съобщи, че е лошо бебе. Сега, когато той вече може да седи и сам търси компанията й, често си играят заедно. Но понякога тя го удря без причина. Той пък, понеже вече е по-силен взе да не й отстъпва и крещи, когато тя му кара или пък не пуска играчката, която тя се опитва да издърпа от ръцете му. Абе лудницата е пълна. Според мен лятото, когато ще бъдат основно двамата компания, вече ще се разбират и по-добре. Ще видим де.
Всеки ден ни поднася изненади, така че се приготви за нещо подобно. За щастие дъщеря ти е по-голяма и съответно по-разумна, така че може да осмисля нещата и най-вероятно ще мине през периоди на резерви към бебето до периоди на обич. Не забравяй да я приобщиш в грижите, за да не се чувства изолирана и пренебрегната.

И при моите деца разликата е 7 г  Дъщеря ми прие много добре бебето и направо го обожава /но не се занимава прекаленно с него/. Мисля, че заслугата е основно моя - още от самото начало тя е в течение на всичко - бременност, раждане, грижи... Обсъждам с нея всичко като с голям човек и привидно се всулушвам в мнението й. Тя участва при избора на името, дрешките и другите неща за бебока. Колкото и да ми е трудно се опитвам да се въздържам да й правя забележки по отношение на бебето. Когато го мачка например, а то врещи, не й се карам, а казвам нещо от сорта "леле, че ревла... кака ти се радва, защо плачеш така" и взимам бебока. Така каката не остава с впечетление, че тя е "лошата" и го е разревала. Обяснявам й, че бебето просто е много малко и глупавичко и още не разбира, затова трябва да сме много внимателни. Старая се да не се меся и в "игрите" им, въпреки че съм все "на тръни" когато са по-грубички. Забелязах, че когато бабите започнат да й правят забележки по отношение държанието й към бебето, каката ревнува и понякога се сърди на малкото /нещо, което с мен не се е случвало/ Общо взето съм властна и авторитарна майка, но по отношение на бебето се държа с голямата така, все едно двете с нея сме големите и "равните", а то малкото, безпомощното и имащо нужда от нашите грижи. И същевременно много рядко се изкушавам да я моля за помощ - да го пази, да ми подаде нещо за него. Ако го правя, внимавам да не го приема като задължение...
честно казано не съм очаквала, че голямата толкова много ще се радва. И сега много често повтаря, че не може да повярва, че това бебе е истинско и много му трепери /стане ли въпрос за болест или нещо от сорта веднага започва да се притеснява за него. Може би е така, защото в началните месеци мислех, че сме го изгубили, а впоследствие се наложи да лежа и тя беше в течение/. Но струва ми се, че основното, което спомага да няма ревност и каката да обожава малката е, че прекарват много малко време заедно и когато голямата си е вкъщи /на целодневно обучение е, в три от вечерите е и на тренировки до 20 ч/ вниманието основно е насочено към нея.

нормално е да има малко ревност в началото,но после всичко се оправя

Дъщеря ми бе на 3 г. и 6 м. когато се появи бебко (сега на 1 г.) - много го искаше, искаше да играе с него и да го гушка. Никога не е проявила ревност към него, т.е. към него винаги е добрата кака, която му показва, пее, целува и т.н. помага на мама. Обаче, иначе ....... не е истина какво стана с това добро дете, което познавах - преминахме през "искам си моя биберон", "искам и аз пампери", започна пак да се напишква нощем, не иска да ходи на градина, защото аз съм си в къщи с бебчо и т.н. Към мен се държи лошо, т.е. всячески се опитва да се налага и като не й се отдаде - почват тръшкания, истерии ... Аз също се старая да деля любовта си поравно, т.е. да я показвам така, да не пренебрегвам каката, обаче детето си иска... и понякога ме изкарва извън релси. Откакто малчо проходи лудницата е пълна - дърпат се и се тепат за играчки, макара че каката се стреми да го пази, не винаги му отстъпва, той пък е много борбен и си взима това, което иска. Завиждам на момичетата, които казват, че са нямали проблеми и на теб ти пожелавам да нямате и леко раждане

Дъщеря ми беше на 4 години като се появи бебето. Прие го много трудно, казваше че го обича, но...започва да се напикава, много ревеше, биеше се, крещеше истерично...дори в детската градина започна да се държи така, викаше на обед, за да не спят децата. Госпожите и обръщаха много внимание там, знаеха каква е ситуацията, обаче...много труден период. Беше около 2 месеца - кошмар някакъв. Сега е малко по-добре положението, вече му говори, играе си с него, дори се беше похвалила в градината, че бебето има зъбче 
Всяко дете го изживява по свой си начин, но определено има ревност особено при по-големи деца, които вече осъзнават, че дълго време само те са били център на внимание.

Моят син е на 8 години и когато му казах, че ще си имаме бебе, той се тръшна и каза, че ще се изнася от вкъщи, не искал да живее повече с нас и куп още глупости. Голямо приказване беше около 2 месеца, докато един ден, подреждайки играчките си, започна да отделя някои от тях -  щял да ги даде на бебето, че за него били вече бебешки. Тогава разбрах, че е приел факта и до сега няма проблем. Е, от време навреме ми говори на бебешки, гука , иска и на него да купя биберон и т.н, но вече е с любов
Като се роди бебето живот и здрави, ще видим как ще бъде.

засега й се радва, гушка и целува. много е горд, когато ми подава памперсите