ИЗВИНЕТЕ ЗА ВЪПРОСА, НО СМЯТАМ, ЧЕ КАКТО РАЖДАНЕТО, ТАКА И СМЪРТТА СА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА. ДНЕС ПОЧИНА МОЙ БЛИЗЪК, НО НЕ РОДНИНА. ПОГРЕБЕНИЕТО ЩЕ Е УТРЕ ИЛИ НА 16-ТИ И ИСКАМ ДА ОТИДА, НО СЕ СЕТИХ, ЧЕ НЕ БИЛО ХУБАВО. ЗАЩО? НЯКОЯ СТАРА БАБА ЩЕ КАЖЕ, АМА НЯМАМ ТАКАВА ПОД РЪКА. АЗ, ДАЛИ ЩЕ РЕВА У НАС ИЛИ НА ГРОБИЩАТА-ВСЕ ТАЯ. ИМА НЯКАКВИ БАБЕШКИ ИСТОРИИ, КАТО ТАЯ, ЧЕ ЕДНА ГОДИНА СЛЕД РАЖДАНЕ ИЛИ СВАТБА НЕ СЕ ХОДИ НА ГРОБИЩА /СЕГА НАУЧИХ/. КОЙТО ЗНАЕ - НЕКА МЕ ПРОСВЕТИ.
- Публикувана: 14 март 2008, 11:01 ч.
- Последно мнение: 23 март 2008, 21:26 ч.
ЗАЩО БРЕМЕННА НЕ ТРЯБВА ДА ХОДИ НА ПОГРЕБЕНИЕ?
Не бих отишла бременна на погребение.Не заради бабини деветини,а заради факта,че опрделено емоцията на погребението не е желателно да бъде преживяна от бременна жена.И не си мисли,че е същото да си плачеш вкъщи и там-все пак на погребението нещата са по...не знам как да се изразя..по-силно емоционални в отрицателен смисъл.
Дядо ми почина,докато бях бременна.Не отидох на погребението.Тъжах си за него вкъщи и съм сигурна,че и да беше жив,не би ме упрекнал за това.
Дядо ми почина,докато бях бременна.Не отидох на погребението.Тъжах си за него вкъщи и съм сигурна,че и да беше жив,не би ме упрекнал за това.
Аз бях бременна в пети месец, когато дядо ми почина. Бях на погребението. Не съм чувала, че не може да се ходи. Това, което на мен, по съветите на старите баби, не ми дадоха да направя е да се сбогувам лице в лице с него. Когато влезнах в стаята, където беше ковчега, скочиха да го завиват, не трябвало да го виждам. Съответно ме изведоха от стаята, когато отчето четеше молитвата.
и на помени дори не се ходи до навършването на 1 г. на детето! 
скоро почина приятелка на мъжа ми, която той много уважаваше- все пак бяха израснали заедно. той искаше да отиде на погребението, даже си взе почивен ден, но вечерта като дойде баба му в нас на гости буквално му забрани да отиде, защото чакал дете и за това не трябвало да ходи, не знам защо не дават бабите даже и мъжете ни да ходят, но все пак всеки има право на личен избор.
Заради негативните емоции!
Спести си го!
Одеве забравих да ти напиша и за едната година след раждането. Ами другият ми дядо почина точно един ден преди първия рожден ден на Калоян, а самото погребение беше на самия рожден ден на детето. Нямаше как да не отида, така го чувствах. Оставих детето на мъжа ми и отидох на погребението. Никой не ми е казвал, че не е хубаво.
