Деликатният момент при проблемно забременяване

Не вярвам аз в такива работи.

това са градски легенди. няма такова "правило".

Абсолютно съгласна съм, че твоя т.нар феномен е просто градска легенда!
Всъщност, знаеш ли, че едни от най-дразнещите съвети към хората с репродуктивни проблеми са, да се успокоят, да не мислят за проблема, да си живеят живота, защото бебето само ще дойде и прочее глупости.  В тази връзка, много често се споменава и този "феномен" - някой някъде чул, че едно познато семейство на съседите /колежката, лелята и т.н/ си осиновили дете и след това жената забременяла. На момента прекъсвам този, който си е позволил да спомене или намекне пред мен нещо подобно. Първо, защото е безумица и второ, защото ми причинява болка.
Кога ще си осиновя дете, дали ще си осиновя дете, колко АРТ процедури ще направя и прочее, си е лично моя работа и не позволявам на никого да изказва некомпетентно лично мнение без да му е поискано такова!

А сега конкретно по въпроса ти. Да предположим, че нямаш проблеми, но си подложена на системен стрес. Той ще попречи първия месец, ще попречи втория месец, но на третия примерно ще забременееш.
Другата хипотеза - ти си с проблеми, но си изключително спокойна. Ами колкото и да си спокойна, ако си за АРТ процедура, тя няма да ти се размине.
И малък личен пример - дори аз да имам нервите на дзен будистки монах, сперматозоидите на съпруга ми пак няма да станат по-качествени или по-бързи!

Напълно съм съгласна с Хоуп
Когато има обективни физиологични причини,спокойствието няма да ги реши.
Друг факт е ,че много момичета успяват при АРТ,а това си е един огромен стрес и колкото и да си спокойна,психическото натоварване е много голямо,но въпреки това се получава.
Колкото до забременяване след осиновяване ,не го възприемем като градска легенда,а като съдба.

След казаното от Хоуп и Шайн нямам какво да добавя , освен това да действаш по въпроса с решаване на проблема и да продължаваш напред в борбата си за своята мечта  Успех 

Благодаря за изчерпателните и зрели отговори

Успех

Понеже съм на всяко гърне мерудия - да се включа и аз.
Подкрепям Хоуп и казаното по-горе и само ще допълня - повечето в този форум занят, че за мен да имам дете нито е най-важното нещо в живота ми, нито ме притеснява, че го нямам. Единственото, което ме ядосва, е че не получавайки се след поредната процедура, започвам да мисля с яд за следващата, защото зная какво ме очаква и на какво се подлагам. При мен категорично го няма тоя момент с натоварването и стреса. Аз имам проблем - ЛУФ-синдром, мъж ми също има проблем със спермограмата. По-спокоен от мен човек на тема забременяване в този форум едва ли има. И ето - вече ще станат 3 години, откато се навих да имам дете и минаха повече от 2 години ходене по лекари с цел отстраняване на проблема. Не се чудя бременна ли съм или не - като започне нов цикъл - просто го отчитам, че пак трябва да купувам превързочни материали и пак да тичам до Сф. Е, на това, ако му викаш неспокойствие, здраве му кажи!

Аз малко не разбрах въпроса с изключение на частта с градските легенди. Да, има и такива феномени, но във всеки подобен случай си е имало причина - или просто не е имало проблем, или просто двойката не е уцелвала подходящият момент. За съжаление, ако се установи някакъв репродуктивен проблем и със спокойствие и без спокойствие, забременяването няма как да стане, ако не бъде отстранен проблема.
Така че ако имаш проблем - лекувай го.
Аз останах с впечатлението, че ако пък го лекуваш проблема, няма да можеш да имаш деца - дано да съм разбрала погрешно. Но алтернативи винаги има - стига да сме готови да ги приемем.
Успех!

Примера който дадох по-горе беше малко тъп.Не всичко се опира до желязната логика. Човек така си е устроен да иска разни неща, да си поставя цели...Говоря за следното нещо -не ви ли се е случвало много силно да искате нещо и то все не идва.И точно когато се "откажете"от него -хоп то се случва.Имам в пред вид че наистина медицината в днешно време много е напреднала но и не познава добре много неща..например не са и ясни напълно женския мозък как фукционира нито  сложната женска душевност.не зная дано не гледам прекалено романтично на нещата..все си мисля че забременяването не е само оплождане на клетки..надявам се да е така...Все си мисля че тук правилото упорито преследване на целта до поститанет и не работи. Може би  трябва да попитам и вече заченалите...

Мишинка,не си ли се замислала чи ти си попаднала в затворен кръг.Аз имам впред вид че тези услуги са доста скъпи...Все пак ние не печелим чак толкова много, а това са ежемесечни не малки разходи ,човек мисли че не печели достатъчно...евентуално мисли как да печели повече.Това си е жив стрес /дори и мъжът ти да печели добре/ фактът че мислиш с яд...А като си помисля че примирно ако ми се наложи да ползвам услуги на психолог-там пък цифите са...
Оф явно е много сложно...
Просто се опитва да си съставя стратегия-може би да се абунирам към "Закрила" за да мога да ползвам някакви комплексни здравни услуги ли?

Давайте предложения моля

Моляяяяя ? Ти добре ли си? Какъв затворен кръг те гони? Кои услуги са скъпи? Я седни си изясни какво точно те интересува и си задай въпроса, че нещо нищо не разбрах.

"Аз останах с впечатлението, че ако пък го лекуваш проблема, няма да можеш да имаш деца - дано да съм разбрала погрешно."

Тани ,просто се колебая около начина на лекуване на проблема/при мен най-вероятно е от хомонално естество/,а съм и на 34 год. -на всичко отгоре.
На докторите 100 % вяра им нямам, защото повечето са тесни специалисти.
Страхувам се и това с бебето да не ми стане фикс идея и това да навреди на отношенията ми с партньора,когото много обичам.

Мишинка
Да аскъпо е защото при "специалист" стартираш от 50 лв.без да ти даде конкретен отговор,следват изследвания за 200-300 лв.При хормоните конкретно може да се наложи ежемесечно проследяване...Процедури разни-стотици левове.
Това не е ли стрес -е конкретния ми въпрос...все пак аз нямам спонсор аз имам мъж

Jo ana,

после пък да видиш памперсите колко са скъпи... а пюретата, а адаптираното мляко, а обувчиците, а количката, а бавачката ... ако сега се плашиш от парите за изследвания, помисли си какви разходи те чакат после, като се сдобиеш с дете.

обмисли идеята за частна медицинска застраховка, знам, че има жени, които се ползват от такава, но проучи внимателно дали покриват лечение на стерилитет.

Не вярвам във въпросната градска легенда, нито пък е възможна в нашия конкретен случай (мъжки фактор). Има двойки, които са решили че няма да се борят и стоят с години бездетни, има и такива, които се борят. Наблюденията ми са, че повечето успели са от втория тип.

Момичетата са изложили доста подробни разсъждения, с повечето от които съм съгласна. Ще добавя само, че е възможно някои от двойките, които са споделили, че след като престанали да мислят за проблема или се успокоили, и то взело че станало, всъщност да са прибегнали до АРТ, но да не си признават... 

Конкретно за изследванията - първата година след откриването на проблема наистина вървят много пари по изследвания, но част от тях няма да направиш повече. Възможно е проблемът пък да е малък и лесно отстраним или пък да забременееш от първия опит асистирана репродукция. Няма да знаеш без да си опитала.  Както се казва - който го е страх от мечки, да не ходи в гората.

Мише, ще ме прощаваш, но никак не си спокойна, особено напоследък...  Може да посрещаш спокойно поредния месечен цикъл, но поне от постингите ти определено лъха гняв и леко отчаяние от случващото се... Лично мнение.

Ама как успях да забравя, не зная ...
Хм, градска легенда или не, случайност или чист късмет е факт че от края на 2003 година правим опити за бебе, лятото на 2006 ни беше сватбата и 2-3 месеца преди сватбата решихме, че ще се пазим, за да не съм бременна булка - то пък взех че забременях точно тогава ... Не знам как да си го обясня - успокоение нямаше, даже смея да твърдя, че имаше повече притеснения покрай сватбата.
И все пак съм на мнение, че само със спокойствие работата няма да стане.

Jo_ana изследванията и процедурите, наистина са много скъпи, за съжаление, но поне хормоните лесно се оправят. Успех ти пожелавам от сърце!

Жабче, ще ме прощаваш, че тук не му е мястото да ми правиш характеристиката, ама стилът ми на писане и на коментари си ми е бил такъв винаги. Друг е въпросът, че не съм го показвала в началото, но от доста време насам се изразявам по този начин. Като не ти харесва - не го чети или аз ще спра да пиша - решение винаги има.

Jo_ana, аз пак нещо не доразбрах за коментара ти към мен. Аз да не би да съм си намерила спонсор? В крайна сметка, като имам проблем, който от спокойствие няма да се реши какво да направя - да седя и да чакам да се оправи от самосебе си? Нещо не можах да схвана нишката на мислене.

Мисля, че когато се търси отговор на какъво и да е въпрос, трябва да се пита точно каквото трябва, а не да се носи вода от 9 планини в 10, че да се каже какво точно се има предвид.
Така или иначе аз също съм на мнение, че ДА може да има изключения от правилото, НО изключенията не са правило ! Може да има единични случай да вземе да стане, но значи проблема не е бил чак толкоз сериозен. Както постоянно дрънкам - всичко е индивидуално и няма как да се сравняваме едни с други, дори проблема да е един и същ. Ето пресен пример - гледах подобрението на Татко Барба в съседна тема след три месечен прием на медикаменти, антиоксиданти и витамини. Супер е промяната на показателите. Много се радвам, че е станало при него, НО това не е правило, не става при всички. При мъжа ми промени нямаше.....никакви, но това не означава че при всички ще е така. Някои забременяват от първа инсеминация, някои не могат и от петата. Някои забременяват от първо ин витро, някои не могат от петото........На един пу помогнала баба Дора от село Долно Нанагорнище с някви неясни билки и отвари, а дори не се знае имало ли е проблеми и какъв е бил, а друг си е загубил времето по гледачки, баячки и билкарки с години, смятайки че и при него ще стане по този начин. Да се търси връзка с проблемного забременяване и психофактора за мен си е чисто залъгване.....в смисъл ако искаш да решиш проблема (стига да е решим) правиш необходимите стъпки и действаш, ако не искаш....нищо не правиш.
И аз от личен опит същото ще каза като Хоуп.....и съм го казвала на хора, които са ми казвали: "Успокой се и ще стане !"
Ще стане ама на кукуво. Кел файда, че аз съм съм спокойна, като с показателите на мъжа ми сме само за икси.
След като знаеш каквъв е проблема (ако е това което казваш с хормоните, макар че не беше много обяснителна откъм информация и наистина не виждам идеята на темата) или действайте за да стабилизирата нещата, ако желаете да опитате, или поне стабилизирай нивата лично за себе си. Но да си мислиш че със спокойствие ще стане  "чудо".....не мисля, защото както няма пълно щастие, така няма и пълно спокойстие
Отностно парите, които мятаме по лекари, всички сме наясно тук за какво става на въпрос.
Но както е казала Джам това което се дава сега, дори ако се стигне до АРТ, дори ако стане от поредния опит....е някаква част от това, което се дава после. Така, че за мен лично е безпредметно да се говори и за пари. Дават се и винаги ще се дават, ако не за лекарства и лечение, то за отглеждането на така чаканото дете.
Ако искаш конкретни съвети, адекватни отговори и някаква насока за действие, по-добре е е да даваш направо и да питаш какво те интересува, какво те тормози, какви са проблемите при вас. Защото ако сега думите "Спокойствието е най-важно, успокой се и ще стане" те карат да се чувстваш добре и сигурна че ще стане чудо, след известно време ще започват да те изнервят и дразнят и определено ще ти носят стрес, а не спокойствие
Съжалявам за дългия пост. Въпреки всичко ти желая ти да си от изключенията на правилото, да си част от градската легенда. Успех,Jo_ana   

Дайте по-кротко да я караме,защото на момичето явно му е пълна каша в главата.
Всички сме минали през това в началото,когато не знаеш от къде да тръгнеш.
Много съм се дразнела винаги от коментари от сорта:"ако сега нямаш пари за АРТ,с какво ще си гледаш после децата".
Това,че получаваш под 2000 лв, примерно,не ти отнема автоматично правото да мечтаеш за дете и не мисля,че децата са привилегия само на хората с материални възможности.
Jo-ana,разходите са много големи,няма какво да се лъжем.Вариант е да помислиш за допълнително здравно осигуряване-поемат прегледи и много от изследванията.
Погрешно ни е насадено мисленето,че здравеопазването е безплатно.Това е най-големият разход,с който може да се сблъска човек.
Просто трябва да си преорганизирате семейния бюджет и след няколко месеца изобщо няма да ти прави впечатление колко пари даваш за изследвания и прегледи.
Това не се отнася само за стерилитета и щом сега се сблъскваш с този въпрос,можеш  да си щастлива,че не ти се налагало по друг повод.

Шайни, понеже аз последна съм писла преди теб да си кажа.
След като се повдига тема за 200-300 лева, няма как да не се даде
пример, че с това не се изчерпват разходите. Или ако е само с това, то е супер.
Не знам защо реши че децата едва ли не са превилегия на материално
осигурените хора....малко са тези, които с лека ръка мятат пари и не са си
помислили: "Сега ги давам тук, а ги бях спестил за еди кво си"...... или
"Поредния заем, сега имам парите, а после как ще ги връщам"........
А и не е нужно да се стига до АРТ, че пак да се дават маса пари за кво ли не.
Нека не забравяме, че за щастие не всички допират до АРТ-а, и дано стават
все по-малко хората   
Защото независимо за какво се дават парите си вървят.... и колкото да имаме
все ще ги наместим         
То е ясно, че е каша в главата й, и ми звучи някак объркано.....
затова казах да пита конкретно какво я тревожи и мъчи,
за да може и адекватно да й отговори, който може да й помогне
Поздрави   

Роуз,нямах предвид твоя пост,но е факт,че когато се повдигне темата за финансите,всички подскачат като ужилени.
Деца се гледат и без бавачки,без маркови дрешки и куп други глупости.
А за първоначална диагностика си отиват средства колкото за една процедура и когато не си претръпнал си е доста шокиращо.И за много хора въпросът не е защо да дадат тези пари,а от къде да ги намерят.
За това си мисля,че е по-добре да отговорим и най-глупавите въпроси и объркани въпроси,защото в началото на всички ни е било страшно,но сме намерили път и начин

Шайнче, напълно си права, просто четейки предния ти пост
препрочетох моя и викам пак ще пиша 
Пределно ми е ясно положението с парите, и точно защото ми е ясно до болка
казах че са малко хората, които ей така ще ги метнат за каквото и да е с лека ръка.
Парите са си проблем, независимо за каква сума става на въпрос.
А и да ти кажа под секрет - аз така и не претръпнах   
Няма глупави въпроси, има незададени .
Тук ги има въпросите, но все още си мисля, че са неточните.
За да помогнем с път и начини, трябва да знаем с какво се борим 
И все още се надявам да е нещо минимално и поправимо   
Дано пише и каже по точно инфо, за да помогнем кой с квото може и знае.
       

Сега, пък, аз се замислих да не би Шайни да иска на мен да ми намекне нещо... Ако е така - аз съм дебелокожа - от намеци не разбирам - знаеш, че няма да ти се разсърдя - давай направо и ще намерим истината . Щото в крайна сметка някак въпроса за парите излезе след моето писане и по повод на нещо, което аз така и не разбрах от какво бе провокирано - никъде не съм казала, че ми е лесно, и че парите, които давам за ходене по доктори и за процедури, не ми трябват. Отказахме се от купуване на жилище и кола именно подари кази причина... Но това не ме е спряло да се пробвам (то не, че и кой знае колко съм се пробвала, ама все пак са си разходи и тепърва ми предстоят най-сериозните).

Да приемем,че се стигне до осиновяване и нервите,които ще оставиш по пътя към осъществяването на тази цел,едва ли ще са по-малко!?
Не ми се е случвало да съм гладна и да не си мисля,какво да ям...Най-прост и първичен пример

  

Съжалявам че темата се измести в посока пари а не ми се искаше да говорим за пари,"клетки" и прочие
Темите които съм започнала са няколко и явно това ми е грешката,защото са в един пост.

1.За напрежението и стреса от ходене по-доктори ми се искаше да споделите-и за парите в частност излезе проблема -така да се каже това е материалната страна на нещата
2.За това как се развиват връзките Ви с мъжете ви от тези наложителни действия- не мога да си представя да се влача с него по доктори още повече че никой мъж не обича това.Доката ние жените сме си по-хипохондрични по природа-това вече е друга страна на въпроса
4.Най неясния въпрос -да го кажа така -Успеваемостта при забременяване според Вас като процент-колко процента е шанс и късмет и колко воля и колко търпение.Макар че някой от Вас частично ми отговориха на този въпрос.

Не съм конкретизирала по въпроса за хормоните защото следващия месец цялосто ще ги изследвам.Само пак ще загатна че вече 4 години се лекувам(Щитовидна).Докторите много успешно не ми помагат.Истинско подобрение започна да настъпва само след като се успокоих и си въобразих че нищо ми няма.

Искам да направя пак лирично отклонение ( извинете ме ако звуча объркано/и да Ви кажа какво четох скоро в една книга -"Психиатри сега откриха че обичайното лечение на рака причинява сериозна депресия у 25 % от пациентите.Самата депресия може често да е по-лоша от самата болест.".В случая не става дума за рак но все пак е интересно.)

Аз виждам че тук всички са доста вещи по докторските въпроси...Теми много и различни има но ми се искаше да обсъждаме тънката страна на въпроса защото такива теми има 1-2 например за промяната която е настъпила в отношенията в двойките има няколко теми и това е.

Аз мисля че той ДОФТОРА всъщност само те насочва през проблема всъщнст ти,твоят организъм ,твоят мозък се справяте с проблема.( и твоето семейство)
Не зная дали Вие разсъждавате така...
Още нещо което може да Ви се стори клише ние българите казваме -бори се ,бий се и постигни целта си
а американците съм чувала че казват когато има проблем релакс,изи (спокойно и лесно да стане нещо)

Така че да пожелая на всички "релакс,изи"

Така кажи, де - ако беше започнала с този пост темата, нямаше да има такива изказвания
Аз не съм най-добрият пример за такива разсъждения по тази тема, затова няма да се включа. Само ще споделя, че моя мъж е от малкото, които не се притесняват да ходят по доктори в тази област. За всяко изследване и процедура е до мен и винаги сме се подкрепяли.

Стрес има навсякъде и по всяко време
Аз лично не съм от жените, които спокойно ходят на лекари.
А и не вярвам някой с удоволствие да влиза в кабинетите 
Явно и аз като мъжете - не ми е много приятно, но когато се
налага, просто отивам и върша това, което зависи от мен.
Не виждам проблем мъжа ти да е с теб. Нали сте двойка,
какъвто и да е проблема, независимо от естеството, той е
и на двамата. Да, в началото може да има проблеми -
в смисъл мъжката част да се дърпа, още повече ако се окаже,
че при него има проблем примерно, тогава става война......
Но след време, всичко се приема, започва да пита, да се интересува,
да иска да придружава жена си....... Трябва много търперние....
Говоря от личен опит, минахме през тези фази....трудно е, но кое нещо е лесно 
И знаеш ли......някъде по пътя разбрахме, че този проблем,
усилията ни да се справим с връзката си въпреки проблема,
да се справим и със самия него ни направи по-силни,
по-сплотени и някак по-открити един с друг.
Така ги чувствах аз лично нещата, но се оказа,
че мъжа ми мисли по същия начин. Заедно хората се справят.
Независимо по какъв начин, подкрепата е най-важна в такива моменти.
Дори това е нещо- да знаеш че човека до теб те подкрепя.
Няма такова нещо като % успеваемост...това е толкова неточно и неясно.
Важно е да има, да стават нещата, хората да се справят, защото мен
лично един % като гола цифра не ме грее и не означава нищо
Мен ме радват новините за поредното успяло момиче,
независимо от начина.
Никой не отрича, че спокойствието е важно, то това е ясно.
Но аз лично не съм от хората, които могат да седят и да
чакат някак нещата да се оправят сами.....да, може да си докарвам
допълнително стрес и т.н., като ходя напред-назад и търся причините,
но честно казано по-зле бих се чувствала ако не правя нищо.
Знам че сигурно звучи противоречиво, но така разсъждавам аз 

Мише,
Jo-ana,в повечето случаи тези проблеми сплотяват много двойката.При нас поне се получи точно така.
Ходенето по лекари за мен също е стрес,но има неща,които със спокойствие не се оправят.
Когато не се налага пътуване до София,мъжът ми идва само, когато е необходимо присъствието му.Това е мое решение.Той има желание,но за мен е глупаво да виси с мен пред кабинета за всеки преглед.
За успеваемостта не знам дали някой може да ти даде отговор.
А колкото до това,че мозъкът решава проблемите,не сме станали джедаи все още.

Благодаря -
Ние още не сме тръгнали а ме обявиха за "хипохондричка"
но ЯВНО ИМА НАЧИНИ..

Ako мъжа ти го е казал, не ме очудва
В смисъл, че по-често мъжете бавно узряват с идеята, че нещо може да не е наред.
Има изключения разбира се.
Както и може да ти каже, че едва ли не си въобръзяваш, че имате проблем.
Че го занимава с глупости....губиш си времето......
Има начин: търпение, план на действие, който да се следва и леко, леко убеждаване, че
не си измисляш и не си хипохондричка

При мен когато ходя в клиниката и правя нещо, стреса е с пъти по-малко, отколкото в периодите, в които почиваме и не правим процедури. Просто факта, че правиш нещо, действаш, полагаш усилия те зарежда с надежда и вяра, че и на твоята улици ще изгрее някога слънце


Връзката ни с мъжа ми се развива повече от нормално, дали ще имаме този проблем или някой друг нали затова сме заедно, да се опитваме да ги преодоляваме. Семейството е за това да посреща и радости и неволи. Не може само с розови очила да гледаме на живота. Може би това, през което минаваме ни е направило по-сплотени, но няма как да зная какво би се случило ако веднага се бяхме сдобили с дете. Сигурно пък тогава щеше нещо друго да има. Никога няма как да разберем. Приела съм, че това е моят живот и да понякога може да изглежда доста хард, но аз не го заменям за нищо на света с друг



Това не е математика. Всичко е съдба и Божа работа. Много хубаво го е написала Шайн, че все още не сме джедаи и не можем да решаваме проблемите само с мозъка си
Ние сме със сериозен мъжки фактор, няма как да се оправят спермитата само с мислене, моите яйца и тях не ги бива, колкото и да се успокоя - естественото забременяване е по нереално и от най-фантастичния филм
Жабчето го е написала, че има голям брой хора, които излизат с репликата ми ето, ние се успокоихме и то взе че стана, а всъщност те са правили АРТ, донорства и т.н., и това си е тяхно право, да поднесат историята така както им е угодно.

Затова мило момиче, моите съвети са:
1. Намери си читав доктор, щом са хормони - ендокринолог, съчетай с доктор от Клиника по стерилитет.
2. Обясни по оня женски, хитроумен начин на мъжа си, че това не е хипохондрия, а факт, имате проблем, той е общ и заедно ще го решите, борбата обаче трябва да се води и от двамата. Не е казано, да го мъкнеш непрекъснато с теб, но той трябва да те подкрепя и ти трябва да усещаш това.
3. Не търси проценти успеваемост, това което се е случило на някой си е само за него, нещата трудно се повтарят. Твоята история ще си е само твоя и аз искрено се надявам тя да е успешна и да ни се похвалиш скоро

Лелееее какъв дълъг пост съм написала

Само да допълня, че в началото и жената, после и мъжа са много стресирани, но когато отлагат ходенето по ДОФТОРИ и изгубят още година две в празни надежди, мисленето им се променя. Първо на жената, после и на мъжа покрай нея. Моичкият беше блед като платно на първата спермограма, а сега ходим с бъзик да дава материал в клиниката. Лафи си с биолозите, спокоен е.
Същото важи и за мен. Стрес от лечението вече нямам. А ако трябва да бъда честна и от финансова гледна точка е по-страшно, но и на това може да му се намери разрешение. Ако знаеш, Jo anа, каква малка заплатица взимах преди да ми се наложи да изнамеря пари за изследвания, операции и т.н. Не че и сега не съм попритисната. Карах се с банковите служители по банките, работя като вол и т.н и т.н.
Няма нищо лошо да си спокойна, но не губи в излишно спокойствие още няколко години.

Напрежението и стреса са си сериозен проблем при опитите за бебе. В началото на опитите ни тръгнах с усмивка и положителна нагласа, че съвсем скоро ще стана мама. Разочарованието, че не стана от първия път беше голямо, каква шматка съм била.  Поставих си диагноза ала минутно. Мъжа ми ме обяви за луда и каза, че прекалено много се самонавивам. Отказа да повярва, че имаме проблем, но след две години опити и постоянно натякване от моя страна, стигнахме и до спермограма, в която се откри лек проблем. Все още го приема много лично и не може да спре да се обвинява, че проблема е у него. Няколко пъти вече ми споменава за донорска инсеминация, или да съм го оставела, типично е подобно поведение у мъжете май. При проблеми със стерилитета в едно семейство, мисля че подобен изход е най-неправилното нещо на света. Обичаме се и няма как да го допусна. Пак ще се наложи да ходим на спермограма и естествено без желание, но ще идем, вече му се изясни положението и макар че ходи с нежелание, знае че е задължително.
Парите са определено много натоварваща час от проблема. Невъзможността да отделиш определена сума за изследвания и да го отложиш за следващият месец  и после друго отложиш, ми мисля че може да ти съсипе нервичките, ако си по податлив.
Бебе се гледа трудно с много средства, но не накуп. Един памперс не струва 200 лв, колкото да речем цветната снимка и т.н.
Много е сложно, както материално, така и емоционално, но мечтата ни е много голяма и всички ще я постигнем.

Jo-ana, ще ми се да копирам постинга на Цветунчо, защото все едно, че аз съм го писала. 
Това, което цитира обаче относно рака и стреса...... ами не бих се съгласила. Ако ще и най-голямото светило да го е казало. Има видове ракови заболявания, които могат да се излекуват, но не спестявайки си стреса от ходене по болници и подлагайки се наистина на убийствени процедури. Ти кое би избрала - стреса или живота? Ако човек е на 80-90 години, оставил е диря след себе си, вкусил е от радостите и несгодите на живота и е намерил мир в душата си, сигурно ще иска да не се подлага на лечение. Но ако е на 10, 15, 20, 40 години? Малко ще се отклоня. По време на Втората световна война в концлагерите давали на затворниците малки дози бойни отровни вещества. Оказало се, че някой от хората, които били много зле и ги чакали и без това да умрат, взели че започнали да се подобряват и бузите им да порозовяват (е, това е малко силно казано на един концлагер, разбира се), вместо да .... Така открили, че тези отрови могат да спасяват човешки животи.  Та мисълта ми беше, да, когато имаме проблем, можем да се опитаме да го разрешим,  а това в нашия случай включва ходене нееднократно по лекари, правене на изследвания, пиене на хапчета или биене на инжекции. Стресът е навсякъде около нас, няма нужда от примери. Процедурите около осиновяването на дете не са по-малко стресови. При някои става бързо и лесно, при други – бавно и трудно. При трети не става. Всеки си има своя пай от тортата. Въпросът е доколко искаш или доколко си готов да  направиш нещо в името на това, което желаеш. Дълги години ни казваха, че нищо не може да се направи. Когато лекарят ни каза, че можем да правим икси, това бе най-хубавата новина, която бях чувала от доста време. Когато се налагаше да ходя до клиниката за изследвания или процедури, това за мен не беше стрес, а точно обратното. Всяко отиване до там за мен бе крачка разстоние по-малко до целта. И всички онези прекрасни книжки и приказки за подсъзнанието, за положителното мислене, спокойствието и т.н....... Но вече се чувствам уморена и обезверена. В момента пия едни лекарства, не точно като бойните отровни вещества, за които стана въпрос. Но също много токсични. С единствената мисъл и надежда този път да стане. Защото мисля, че ще е последен. Нямам сили повече. Няма грешно и правилно. Всеки сам решава колко и до кога да се бори и на какво да се подложи. Една приятелка лекар ми каза: Няма начин да не стане, само да не се откажеш. Но хората сме различни. И силите ни са различни, независимо дали говорим за финансови, психически или физически. Иначе всички щяхме да сме шампиони.  Това, което някой е получил без да разбере дори как е станало, друг трябва да се бори за него с години. Или да намери алтернативата в душата си.
Пожелавам ти успех! 

Шайн това все едно аз съм го писала 

Защо избутахме тази тема толкова назад, гледам сега в седмичната се обсъждат разни тъпи и малоумни изказвания на разни уж приятели и роднини.
Сунарче, мило знам, че е ужасно да чуеш подобно нещо, но не обръщай внимание на малоумници, защото този е точно такъв – трябва мозък да нямаш в главата си, за да изтърсиш подобна велика глупост.
Говорим си в тази тема и за емоциите – мисля, че трябва да опитаме да ги контролираме, и в случаи подобни на тези на Сунарчето, да опитаме да не палчем (макар че и аз ще се разрева) а да измислим подобаващ отговор и да игнораме дразнителя, а не да бягаме и да се крием.
Преди спонтанният аборт и при нас имаше подобни намеци и малоумни изказвания и то от сравнително близки хора, които за съжаление няма как да игнорирам. Е, спряха но на каква цена Сега никой не пита, не смеят, никой дори не подпитва.

Обсъдихме финансовата страна на проблема и още няколко странични въпроса, сега е ред май малко внимание и на емоциите да обърнем – нашите, на мъжете ни, на близки и роднини. 

Jo_ana, аз си падам малко философ по душа, и не веднъж през всичките години напразни опити съм се питала: дали с това, което правя заради огромното ми желание за бебе, всъщност не преча на чудото да се случи. В началото си мислех, че понякога съдбата си играе с нас така, както палаво дете връзва примамка на връв и я подава на котето, а после в последния момент му я издърпва от лапичките. За това, за мен тактиката на "релакс и изи-гоинг" беше най-добра. И така изминаха близо 2г в "спокойствие и силна храна". Аз от самото начало пиша в този форум и какво стана - почти всички, които почнаха да пишат с мен или след мен постепенно забременяха. Тогава взех да се питам честичко: каква е разликата между мен и тях? И установих, че поне от показаното из форума, нито са били по-спокойни, нито по-малко са искали бебе. Дори бих казала скромно, ако ми позволите, че през годините съм била една от най-спокойните тук  Та, тия, дето забременяха след 1вата година (другите всъщност не са представителна извадка), повечето ходеха сериозно по лекари, и забременяха ако не след лечение, то след много сериозна поредица изследвания.

Другото, което ми минаваше през ума, беше, че те са заслужавали повече, а аз не. Да, ама като се замисля как без никакви проблеми забременяват жени, които нямат никакво намерение да изгледат детето си, тази теория ми се вижда все по-неправдоподобна. Това поне е успокоение, знак, че все пак може би има какво да очаквам от съдбата 

И за да не ми каже някой в очите, че след 4г писане в БГ-мамма, най-после ми е време да си намеря специалист по стерилитет  , бързам да отбележа, че от 2г съм пациентка на д-р Стаменов. Този факт не ме натоварва психически, напротив. Натоварва ме единствено фактът, че толкова време няма бебе... Изводът за мен е: дали ще се лекуваш или не, не променя стреса. Фактът, че се лекуваш или не, не определя интензивността на желанието ти за бебе, а точно обратното - следствие от него е. Така че, не бива да се разглежда лечението като "блокиращ фактор". Напротив, както са споделили момичетата, в много случаи мисълта, че правиш нещо, те зарежда с оптимизъм и вяра.

Охооо, още една като мен
И аз доста често се питам това, и вследващата минутка се самоуспокоявам. Не искам да вярвам, че някаква висша сила или съдбата ни си играят с нас и според "заслугите" всеки получава по нещо.

Jo_ana,

стреса е неразделна част от ежедневието ни и много трудно се преодолява, колкото и да се опитваш.
От чисто физиологична гледана точка стреса влияе, защото предизвиква покачване на пролактина (понякога разбърква и другите хормони), а високия пролактин води до липса на овулация  и невъзможност за зачеване или износване в случай че се случи оплождане.
Така от една страна може да се твърди, че липсата на стрес помага за забременяване, разбира се ако само това е проблема, з-то и така да е до 5-6 -10 месеца все ще се случи забременяване (колкото и да е тоя стрес , той не е нон-стоп, а и човек полека привиква към нещата които го стресират)
От друга страна това, че не се появява бебе толкова време говори, че може би има друга причина, която тр да се открие и лекува (ако причината е с мъжа или запушени тръби или т.н...... стрес, не-стрес - все тая).

Ходенето по лекари, изследвания и процедури в никакъв случай не е леко, но пък както момичетата са казали вече, то по-скоро носи удовлетворение, олеква ти, обнадеждаваш се, з-то знаеш че правиш нещо и това ще помогне чудото да се случи по-бързо. А когато наистина искаш бебе всичките усилия, мъки и неудобства от това да се разлиташ до клиники и лаборатории изчезва.

Аз от 3.5г вече вървя по тоя път и да ти кажа честно, макар че вярвам на лекарите, правя каквото трябва, пия лекарствата, ходя на инжекции..... от време на време се замислям все пак дали наистина не трябва да го давам 'easy', или пък напротив - не съм се съсредоточила достатъчно, в това което искам (все пак ходя и на работа и там си гоня нещата); дали съдбата не ни изпитва всички нас и според заслугите ни  да ни 'награждава' , въпреки че това една жена да има дете е едно от най-естествените неща в природата!; дали е защото прекалено много го искаме и прекалено много енергия и надежди влагаме а това ни пренавива и пречи - циганките, алкохоличките и наркоманките забременяват без дори през ум да им минава идеята за дете;.... и други такива въпроси ....
Но в крайна сметка ако не се борим, а само се надяваме това няма да реши проблемите и да отстрани пречките, пък и ние жените за това сме на тоя свят - да се борим, да намираме сили дори когато ни се струва че ще рухнем, да се изправяме всеки път като паднем и да се радваме дори когато много ни боли. Иначе света просто няма да го има.

Приятелката ми забременя в месец, в който беше подложена на много силен стрес. И последното нещо, което й беше на ума, беше бебеправене.

ееее, не! Ако е така аз си слагам примката на шията, щото като зная какъв съм зъл ужас за околните, ще видя дете само през крив макарон.

 Момичета, нали навсякъде пише, че след неуспешни опити от половин до една година, трябва да се потърси специалист?! От вас, тук го научих. Защо тогава се говори за влиянието на стреса, за успокояване и т.н.?! Моят съвет е да се търси проблема с цената на финансов и емоционален дискомфорт. И колкото по-бързо се реагира, толкова по-добре.
 Аз лично имам огромен проблем, защото в момента не мога да мисля дори и за ICSI. Азсъм този, който измъчва жената до себе си с ходене по доктори. Аз трябва да не изперкам.
 Мисълта ми беше, че със спокойствие няма как да се разрешат проблемите, за които пишем тук. Необходима е лекарска намеса, а понякога си даваме сметка дори, че науката още не е достигнала до там, че да помогне.
И за да завърша оптимистично ще ви кажа, че винаги има надежда, дори и когато всички ви казват, че няма. Вярвайте в това! 

Йордан, как си ти? Надявам се да са наред нещата.

Благодаря за вниманието, Лали! Да нещата вървят добре!

Хехехе, супееееееер ще те чакаме  на бебешкия фронт.

... чак до там не съм още за съжаление  , но се моля вие да ни повлечете крак, момичета 
 

Ей, Дани, 

Ще дойде и вашето време! Сам го каза, има надежда! Пожелавам ти го от цялото си сърце!

Радвам се че и мъж се включи в темата.
Йордан предполагам че като повечето мъже не обичате дофторите.Може ли да разкажете как го преодоляхте .После ще прочета тава на моя мъж

И моят мъж е така, от една порода са  Когато става въпрос за живота ти - ходиш, следиш се. Не става въпрос дали ги обичаш или не. Правиш каквото трябва. Лекарите спасиха живота му, а мен за малко да изпуснат, тъй като отидох доста късно и от тогава смятаме, че е въпрос на култура да потърсиш помощта на лекар или да си направиш изследване преди "да си обърнал очите".  Всъщност той е този, който веднага ме изритва да отида на лекар, ако не се чувствам добре, независимо за коя част от тялото става въпрос. Парен каша духа, по-добре напразно, отколкото късничко. Тук всички се оплакват от мъжете си, че не могат да ги накарат да отидат да направят спермограма. Аз нямам този проблем. Дори не се налага да казвам, че трябва.
 

Боя се, че няма да бъда полезен със съвет, Jo_ana. При мен бе въпрос на живот и смърт, както при половинката на Shoshkata. Нямаше място за размишления ....

Не съм съгладна че психиката не е важен фактор при проблемното забременяване.Аз пет години не можех да забременея.Да,неточни диагнози,лоши специалисти,губене на време с ненужни изследвания ми костваха пет години.Когато накрая обаче ми поставиха вярната диагноза и ме оперираха/и то успешно/аз за изумление на екипа който се зае с мен отново не забременявах.Оказа се че имам много сериозна депресия,която подценявах.Пих един месец леки антидепресанти и забременях веднага.Десет месеца след раждането забременях отново.Една година след раждането на второто -отново.Е,имам само 2 деца просото защото съпруга ми смята че саму достатъчни/две момчета/.С две думи медицинския проблем трябва да се лекува,но психологическия момент е много важен и тогава когато медицинския е решен.Моят съвет е да потърсиш психолог-ДОБЪР!

. нямаше смисъл очевидно от поста, който бях написала

Аз не вярвам в психологическия стерилитет.

Всички истории тип " успокоих се и стана",  "направих ремонт и се получи" и т.н., винаги имат друго логично обяснение. Просто хората, на които се е случило не са търсили причините, особено след като се е получило след дълги години на очакване.

Аз съм чувала дори за свекърви, които намират "подходящ" любовник за снаха си, благодарение на който се сдобиват с внуче... Ама това не значи, че стерилитетът им е бил "псхихологически". А и всеки си избира кой път да следва, нали така?

Здравейте, момичета. Аз преди около 6-7 месеца за първи път писах във форума и съм много благодарна на всички, които се опитаха да ме окуражат и помогнат.
Аз съм с полискистозни яйчници (преди 4 години ги открих) и последните 3 години пиех противозачатъчни. Естествено с тях нямах никаквъв проблем. Но октомври месец ги спрях и от тогава се опитвам да забременея.    
Пробвах всичко, което зависи от мен и на теория трябваше да съм бременна, но...не става. Правих си всичките месеци тестове за овулация.Намирах си овулацията. Следвах опътванията и на теория просто вече трябваше да съм забременяла.
Преди да предприема тази стъпка се консултирах с лекар.Но след вече 7 месеца ме е страх да отида пак при него.Все отлагам за следващия, защото си мисля ,че ще стане.
В момента пия вече успокоителни.Хомеопатични.Не мога да не плача, не мога да не мисля за това...Моито приетелки около мен раждат деца.....просто не мога да си избия манията от главата.Всички казват, че трябва спокойстви.Изчетох внимателно мнението на всеки, който е писал по тази тем тук и вече не съм убедена, че спокойствието ще помогне.
Моят мъж не иска дори да говорим за евентуален проблем, какво остава да го навивам за лекар!!!Абсурд!И не мога да си обясня, защо се държи така.Може би мъжете наистина ги е страх да ходят на такива доктори.
Не знам какво да випитам.исках просто да се оплача на хора, които мисля,че ще ме разберат.Ако все пак някой може да ми даде съвет или да ми разкаже нещо успокоително, с удоволсвие ще му благодаря.Просто аз не знам какво да правя,как да разсъждавам, да ходя ли вече на лекар и да търсим проблем или трябва да чакам повече време....
благодаря на всички предварително и не се параноясвайте като мен

От опит знам / а моя опит е 10 годишен/, че не стане ли известно време има проблем, а щом има проблем трябва лекар. На мен ми трябваха 5 год. за да мога да забременея, после още 5год. за да успеем да задържим бремеността, това ми е 5 бременост, надявам се първата, която ще стигне до края. Аз също съм с поликистоза, но имам и още куп други сериозни причини, които искрено ти пожелавам ти да нямаш.
Така че моя съвет е не се бави, потърси лекар, довери му се и започвай действие. Най-добре е да поговориш с твоя мъж, с чакане нищо няма да промените. Успех ти желая.

Благодаря ти, Mary Ch.
Аз просто още не искам да си мисля,че има проблем и затова чакам.А и моят мъж е един странен....притеснителен....не искам да го тормозя без приина.
Но най-вероятно ще послушам съвета ти и в най-скоро време ще отида на лекар.
Благодаря, че се отзова.
Най-искрено ти пожелавам много много много късмет в осъществяването на мечтата ти и само хубави моменти от сега нататък.Предполагам,че си много силна жена, след всичко,което си претърпяла и ти пожелавам да предадеш това и на децата си,защото е много ценно качество.

За мен няма такъв филм. 
Това с "успокой се и ще стане" са най-омразните ми думи, които може да каже само човек, който няма абсолютно никаква представа за нещата.