Германската Нова Медицина на д-р Хамер 2

От зъба е било. До снощи беше непрекъснато с Т. Тази сутрин вече е избило едно връхче. Бебо е добре. Т няма. Благодаря за отговорите.

Голямата ми дъщеря е с варицела.
От какво е?
И как да помогна?

Някой може ли да ми даде линк към темата, ако има вече писано.

Недей да даваш Т- понижаващи и не мажи с нищо противовъзпалително! Изрежи и ноктите до дъно, ако има обрив. След малко ще ти пусна превода, но не е от Хамер/ при него нищо не откривам/, аот алтернативен швейцарски сайт.

За тези, които имат трудности със свалянето на табелата!
Ето линка на самото изображение:
http://mimikir.multiply.com/photos/hi-res/5/8?xurl=http%3A%2F%2F … s%2Falbum%2F5%238
 Изчаквате (става бавно!) и като се покаже цялата, натискате десен клавиш, избирате save image as... и слагате изображението, където поискате. Не може да се изпрати като прикачен файл дори и в gmail, съжалявам...
Амарена, danke sehr за търсачката!  Мъчех се досега, а то било просто    Ама аз съм блондинка-кърмачка, не е лесно  9/10 от мозъка да си почиват

Renny




Ето текстът:

Варицела



Варицелата е една от най- безобидните болести. Всички деца трябва да имат възможността, да изкарат тази болест през живота си. В повечето случаи децата дори не  вдигат температура или я вдигат за кратко. Единственото неприятно нещо е сърбежът. Затова на малките деца трябва да им се изрежат ноктите, за да не могат да се чешат. Топли бани на краката или студени компреси с извара или глина успокояват сърбежа и неспокойството на децата. Възрастните са по- склонни към усложнения при варицела отколкото децата.

Рядко усложнение при варицела е синдром на Рей. Той често се предизвиква от даването на аспирин по време на заболяването от варицела. В САЩ годишно умират около 100 деца от варицела, защото са им били дадени противовъзпалителни или  понижаващи температурата средства. (CDC, MMWR May 15, 1998, 47(18).
Летален изход варицелата има при деца: в 0,0014 процента от случаите, а при възрастните: 0,068 от случаите. (Preblud, S., Pediatrics, 1986, 78 Suppl: 728-735)

Варицелата, наред със заушката и с  рубеолата е една от болестите, които намаляват драстично риска от диабет и рак в по- зрелите години на човек. (Albonico, et al, Med Hypotheses 1998, 51(4):315-320).

Прясно ваксинираните  могат да бъдат заразни за другите. Инжектираният вирус остава в организма в латентно състояние и понякога може да бъде реактивиран и да предизвика Херпес зостер.


източник:
http://www.aegis.ch/neu/windpocken.html

Не  съм лекар, само споделям прочетеното. А иначе по Хамер обривите са породени от конфликти на раздяла.
Пела, пиши после, какво е станало.

Влизам само да ви помоля, ако някой не ми е кликнал в подписа още, да го направи и да подпише намиращата се там петиция, както и да я разпространи, ако иска да има грамотно поколение!  

Амарена, аз чак вчера видях темата, която си пуснала, че тия дни време не ми остава за форум и още гледам тъпо и се чудя дали е възможно наистина да има такива изроди в България. С мащаба на подобни конфликти (да не коментираме и в момента разразилия се скандал!), не се учудвам, че у нас непрекъснато има "епидемии"... Отивам да подпиша  После ще я изпратя на контактите си от пощата.

Що не свиркаш по-силно, това съм го проспала тия дни! Гледай ти, това надмина всичките ми очаквания!

Защото последните дни ми се губиш.

В първия постинг на Тео в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=279888.0;topicseen
има прикачени два текстови файла, които можете да разпечатвате и да събирате подписи. Времето много ни притиска, трябва да се действа!

Извинявам се за разводняването на темата, но ако го приемат, и ГНМ няма да ни спаси.
Пишете направо в темата, която дадох. Направо е без коментар! 

Ааа, не, ти се губиш тия дни. Излез отвън да се разберем
Речникът ми заби, няма майтап - не намирам и дума, за да си излея отвращението. Отивам да действам, да разпространявам и да събирам подписи.
И аз се извинявам - това беше за последно.

Направих опит за редакция на превода, предоставен от castan. Нямам паролата на кутията, за да го кача направо там, затова го поствам тук, а модераторите ще изчистят темата, когато прценят.




Чернодробен карцином


„Германската нова медицина” се позовава на пет биологични закономерности.

Третият закон, „Онтогенетична система на туморите и на раковите еквиваленти”, гласи, че всички органи, управлявани от ствола и малкия мозък (Althirn), реагират с увеличаване на клетките във фазата на активен конфликт, докато при всички органи, управлявани от мезодермалните участъци на главния мозък и мозъчната кора (Großhirn), има намаляване на клетките - като некрози, улцерации, перфорации и други подобни. Това е разделението според онтогенетичното (или ембриологично) развитие! Именно когато подредим всички тези различни тумори и отоци според онтогенезата, респективно според критериите на т. нар. „зародишни листове”, тогава изведнъж всичко ще се подреди от само себе си.

В черния дроб имаме два вида тумори:
- първите – с дефектна субстанция – са разположени в жлъчните пътища, където достигат (сензорните) нервни влакна на главния мозък (таб.: r.r.a.4B);
- вторите са разположени периферно и образуват големи неравни възли в близост до капсулата на черния дроб и често могат лесно да се палпират. Те принадлежат към мозъчния ствол, т.е. произлизат от вътрешния „зародишен лист”, и следователно  във фазата на активен конфликт водят до образуване на компактни тумори от адено-клетъчен тип (та.: g.17). На психическо ниво един чернодробен карцином винаги съответства на биологичния конфликт „страх от гладна смърт”. Какво чудно тогава, че в области, които носят отпечатъка на политически хаос, размирици, глад, бедствия, чернодробният рак се среща до 35 пъти по-често, отколкото в области, където животът е осигурен и подреден.

Централно място заема DHS /”шоков конфликт”/, той обхваща не само острия, драматичен шоков конфликт, който ни сполетява в грешния /неподходящия/ момент, а също и съдържанието на конфликта, от което се определя локализацията на огнищата на Хамер (HH) в мозъка, както и локализациятя на раковите тумори или некрози в органа. От момента на DHS в прилежащите към конфликта и към органа участъци от мозъка ние виждаме на компютърната томография (КТ) ясна кръгла конфигурация от дискове (НН), които изглеждат като концентричните кръгове на мишена за стрелба. Процесите, които наблюдаваме в мозъка, ги виждаме също и в органа, което означава, че те си кореспондират един с друг. Вълнуващото при това е, че на практика  мозъкът и органът трептят в един и същи такт подобно на мишеновидната конфигурация. Можем да си представим органа с неговите клетъчни ядра, които са свързани в мрежа помежду си, почти като един втори мозък.  „Мозъкът в главата” (Kopfgehirn) и „мозъкът в органа” (Organgehirn) трептят в една и съща фаза по един и същи начин, както показват нашите конфигурации от „мишени”. От една страна главовият мозък дава заповеди на мозъка в органа, например моториката, от друга страна „мозъкът в органа” дава информации на мозъка в главата, например сензориката. Ние знаехме тези неща до днес още от неврологиятя, но те до сега не са се развили, защото не познавахме взаимните зависимости на „Новата медицина”.

С напредването на конфликта напредва също и огнището на Хамер в мозъка, което означава, че ще бъде засегнат все по-голям ареал /зона/ или един вече засегнат ареал по-интензивно ще се изменя. Едновременно напредва също и ракът на органа, което значи, че туморът чрез реално увеличение на клетките става по-голям по маса. Само от гледна точка на онтогенетичното развитие биологичните конфликти се разбират като архаични конфликти, които са аналогични по принцип при хора и животни. Животното усеща повечето от тези биологични конфликти съвсем реално. При животното се отнася за един къс, защото не може да преглъща, действително за парче храна. При човека може да е банкнота от 1000 марки или провалена сделка /работа/. Ако например един управител /мениджър/ има големи финансови трудности, защото конкуренцията е станала твърде силна, или ако банката му е завъртяла кранчето за пари, тогава при един съответен DHS, а именно страх от гладна смърт, може да възникне чернодробен карцином.

Едно малко момиченце изпитва страх от гладна смърт, когато до магазина на баща му отваря врати супермаркет. Бащата постоянно се жалва : „О Господи, ще умрем от глад”, и петгодишното дете приема това за „чиста монета”. Или 19-годишен пациент изпада в конфликт „страх от гладна смърт”, защото приятелката му е забременяла и той си е мислил: „О Господи, о Господи, ние двамата нямаме нищо, за да живеем, как тогава да отглеждам дете?”. Друго момиче, чиято майка иска да се върне на работа и затова детето трябва в бъдеще да се храни при баба си, където обаче ястията не са му вкусни, претърпя  конфликта „страх от гладна смърт” чрез карцином на черния дроб.

Всичко се определя при настъпването на DHS: съдържанието на психо-биологичния конфликт, както и принадлежащата към него локализация в мозъка и локализацията на рак или ракови еквиваленти в органа. Но се установява и още нещо много важно: това са т. нар. шини. Всичко, което индивидът съ-възприема в момента на „DHS” - зрително, слухово, с обоняние или допир, а също и различните т. нар. „аспекти” на един конфликт, се възприемат едновременно в момента на DHS. Повтори ли се някое от придружаващите условия отново, тогава съществува възможност да се „завърне” отново целият конфликт, като рецидив. Това означава, че от  една такава странична релса винаги се качваме върху цялата шина. От тук и името шина - „релса”. Всички алергии, които можем да докажем с нашите тестове, винаги са вторични „релсови пътища” във взаимна зависимост с един DHS.

Ако на един пациент се каже, че има рак на червата и трябва да се оперира, тогава той обикновено понася /развива/ нов, втори конфликт:

- Една ментална атака срещу корема, който трябва да бъде опериран. Един такъв биологичен конфликт причинява карцином на перитонеума /коремната ципа/ (таб.: o.r. + l.a.7), растящ в активната фаза на конфликта.
- Един солитарен  (единичен) чернодробен карцином, при това винаги в дясно отзад. Той изразява биологично - архаичния страх, че вече никакво ядене няма да премине през червото, защото там привидно е застанал рак. Това значи, че пациентът има истински архаичен страх да не умре от глад или пък да не развие илеус (чревна непроходимост) и пак да умре от глад, защото си представя, че храната вече не може да премине.

Минава време от диагнозата до момента на операцията – по правило 3 – 4 седмици – хирургът обикновено открива т. нар. точковидни метастази по перитонеума (коремната ципа), а  ако направи и томография на черния дроб малко преди или след операцията, открива и това споменато вече кръговато огнище в черния дроб вдясно дорзално. Подходящо е да се каже, че тогава такъв пациент обикновено се счита за неоперабилен, нелечим, загубен случай, докато ние сега можем съвсем систематично и биологически последователно да покажем, че пациентът е развил биологични конфликти и заболявания ятрогенно, поради говорене за диагнозата и вестта за операция. Подходящо е също да се опише, че хирургът само може би от незнание на взаимните връзки, още при самата операция отстранява това единично кръгово огнище в черния дроб, а също и колкото е възможно повече от метастазите по перитонеума, както понастоящем е най-честият случай. Може също да споменем, че тогава, след операцията, пациентът започва да мисли, че сега вече се е свободил от своето нещастие и като знак за решение на своя „конфликт на атака на корема” сега той получава асцит /течност в корема/,  идващ като знак за оздравяване; последният понастоящем изглежда като начало на края за оператора и онколога заедно, защото те двамата нищо не знаят за биологичните взаимозависимости. От тук нататък се затваря един порочен кръг дотолкова, доколкото всичко, което в бъдеще ще има отношение към червата, ще предизвиква рецидиви на този чернодробен карцином. Ако например пациентът започне да се страхува, че след операцията там са се получили сраствания, ако има обстипация /запек/ и мислите му бягат само в посока запушване на червата, той отново и отново ще развива този солитарен чернодробен карцином като рецидив.

Също и във фазата на оздравяване, именно асцита, може отново да се предизвика подобен порочен кръг и да се свърже с първия конфликт, при който нещо е трябвало да бъде оперирано. Винаги, когато пациентът е във фазата на оздравяване и има асцит, той изпада в паника и при паниката (активен конфликт) асцитът се отдръпва /отстъпва/. Изчезне ли паниката, връща се и асцитът като белег на оздравяване. Това се повтаря отново и отново и съществува опасност от ескалация. В Новата медицина такъв пациент естествено ще бъде изследван много старателно клинично, психично и церебрално. Същата диагноза ще се постави с много по-малки разходи и ще бъде поднесена на пациента много щадящо, като веднага ще му бъде обяснено, че това не е „счупване” /краят на света/ . Ако конфликтът още не е решен, то заедно с пациента ще се търси възможното решение. При това пациентът няма да получи карцином нито на перитонеума, нито на черния дроб. Прогнозата ще педвижда и най-малките случаи, при които съществува заплаха от илеус и където разбира се би се провела профилактична операция, почти винаги с относително добри резултати, стига да се остане само с този карцином и да не настъпят никакви по-нататъшни усложнения.

След решението на конфликта съгласно четвъртата закономерност, „онтогенетично обусловената система на микробите”, започва веднага реставрирането, т.е. туморът ще бъде раздробен и разрушен с помощта на туберкулозни микобактерии /в случай че са налични/. Солитарният чернодробен карцином може да изчезне, само ако във фазата на оздравяване има налични микобактерии (Tbc). Всички бактерии, които познаваме, работят без изключение във фазата на оздравяване, не по-рано и никога по-късно, т.е. ако ни липсват подходящите микроби във фазата на оздравяване, то тогава туморът ще остане нераздробен и неразграден. Останалите чернодробни каверни обикновено колабират и се индурират (втърдяват) до т.нар солитарна (изолирана) чернодробна цироза /по принцип процесът протича също като при разпадащи се кавернизирани белодробни огнища в алвеоларната зона след конфликта „смъртен страх”/. Там, където възможността за регенериране е отминала или вече окончателно я няма, е възможно да се разрастне съединителната тъкан и да капсулира тумора или дори да го калцира.

В тази фаза на оздравяването черният дроб набъбва, пациентът е отпуснат и уморен, спи много и добре, но много често около 3 часа сутринта се буди със силно нощно потене (както е при всички, управлявани от Аlthirn тумори с Tbc) и субфебрилна температура. Черният дроб е малко по-малък, но към края на фазата на оздравяване той отново изгражда нормална чернодробна тъкан, за да компенсира.

Принципно органичните симптоми се оценяват много предпазливо, защото трябва винаги да се има предвид, че се отнася за стар карцином, който поради липсата на Tbc в състоялата се  вече фаза на оздравяване не е разграден, нито разрушен, и само по случайност е бил открит.

Има обаче органи, които функционално са съставени от повече части на различните зародишни листове. Към тях се отнасят между другите също и стомахът, черният дроб, панкреасът и др. Докато при органите, управлявани от Althirn, във фазата на активния конфликт се наблюдава увеличение на клетките, то при тези, които са управлявани от Großhirn, се наблюдава стопяване на клетките. Ракът на жлъчните пътища спада към Großhirn, външния зародишев лист.

В активната фаза на конфликт в жлъчните пътища се образуват плоско-епителни улцерации (разязвявания).

Докато лявата или дясната ориентираност при мозъчния ствол на практика не играе роля, тук тя има голямо значение. Корелацията от органа към мозъка и от мозъка към органа е винаги еднозначна. При корелацията между психиката и мозъка или мозъка и психиката лявата и дясната ориентираност са от значение.

Пример: Една жена, десничарка, развива при конфликт на идентичността карцином на ректума (правото черво) (Tabelle: r.l.a.4), докато друга жена, левичарка, при същия конфликт развива карцином на стомаха или на жлъчните пътища (Tabelle: r.r.4А oder 4B). Един мъж, десничар, при териториален конфликт развива карцином на жлъчните пътища или на стомаха (Tabelle: r.r.4А oder 4B). Друг мъж, левичар, при същия конфликт развива карцином на ректума (Tabelle: r.l.a.4).

Във фазата на разрешен конфликт този улкус с помощта на вируси ще се изгради отново, с нови клетки, при което настъпва силно подуване /оток/. При това може да се стигне до преходна обструкция (непроходимост).

По-рано не знаехме това и смятахме това клетъчно новообразуване, което във фазата на оздравяването представлява истинско увеличение /на броя/ на клетките (за да напълни отново язвата) за много злокачествен тумор.

Напротив, вирусите работят планомерно във фазата на оздравяването, макар и със силно оклудиращ (запушващ лумена) оток на интрахепаталните (вътречернодробните) жлъчни пътища, което до сега наричахме вирусен хепатит. Не вирусите предизвикват хепатита, както вярвахме досега, а нашият организъм се обслужва, доколкото те са налице, с цел оптимизиране на процеса на оздравяване. Ако „специални микроби” не са налични, тогава разязвяванията на интрахепаталните жлъчни пътища оздравяват след решаването на конфликта, също и без наличието на вируси (“non A- non B” – вирусен хепатит). Процесът при наличието на т. нар. “Hepatitis-A-Virus” или “Hepatitis-B-Virus” е фудроянтен, но по-кратък, и очевидно предлага биологично по-висок шанс за оцеляване, отколкото без вируси. Разликата иктеричен или неиктеричен (оцветен или неоцветен в жълто) се основава на това, колко интрахепатални жлъчни пътища са запушени и дали евентуално главният път /дуктус холедохус/ ще се окаже запушен от оток.

След преминаването на хепатита тук може да се стигне и до образуването на чернодробна цироза. Тя се състои от части плосък епител (вроговен плосък епител ) и от съединителнотъканни стенози на интрахепаталните жлъчни пътища (съответстващи на бронхиалните ателектази и коронарните стенози). По-рано се смяташе, че чернодробната цироза се дължи на алкохол. В действителност преобладаващият процент алкохолици принадлежат към най-ниските обществени слоеве. Там те имат многократно по-високо експониране на конфликт като порядчни граждани и гражданки. Не ракът се развива от алкохол, а алкохолът и ракът се причиняват от ядове, неприятности, грижи и мъка. Винаги е само въпрос на време, докато се появи DHS.

Най-опасната точка в процеса на оздравяване от хепатит са не повишените чернодробни показатели (и особено Gamma-GT, алкална фосфатаза и евентуално билирубин при иктерично протичане) , а епилептоидната криза, която настъпва, тъкмо когато чернодробните показатели са започнали да се понижават. Внимание за „Чернодробна кома!”, която в действителност е мозъчна кома – именно непосредствено след епилептоидната криза. Епилептоидната криза има биологичния смисъл отново да „изстиска” едема от мозъка и от органа, който е бил складиран там с цел лечение от момента на разрешаване на конфликта. Епилептоидната криза поставя същевременно перипетии пред фазата на оздравяване. Сама по себе си е много смислено биологично събитие.

В тази фаза на оздравяване се появяват жлъчни колики, също и интрахепатални, защото нервните влакна на „големия” мозък (Großhirn) имат и сензорна компонента. Болките при оздравяването, които по принцип са нещо позитивно, могат да бъдат ефективни, само ако     пациентът разбира взаимовръзките и се настрои като за една истиски голяма работа, която има да върши. Естествено възможно е болките на пациента да се облекчат чрез медикаменти и външни манипулации. Принципно обаче болките имат биологичен смисъл, а именно, че ако целият организъм се остави да почива, лечението протича оптимално.

В Новата медицина няма вече понятия доброкачествен или злокачествен тумор, няма също и метастази, а само вторични и третични карциноми. Няма също и мозъчни тумори, а огнища на Хамер (HH) с конфигурацията на концентрични кръгове, с мозъчен оток или натрупване на глиална съединителна тъкан след решаване на конфликта. Няма също така и инфекциозни болести, а само фаза на оздравяване след фазата на активен конфликт със съответстващата ù мозъчна локализация и съответната проява в органа на съответния рак или раков еквивалент, при участието на задължителните микроби.

Всички болести, всички, които изобщо ги има, протичат според закономерностите на Новата медицина!

В пощата има ли качени материали за ГНМ? Ако да може ли парола?

Голямо браво и огромно благодаря на Мая, че си е направила труда толкова време да отсее важните неща - благодаря ти, дано трудът ти се възнагради 

Имам въпрос: херпес зостерът в зряла възраст (е, не като бебе, а като възрастен) като варицела ли се тълкува или по-различно?
Имам го от 3 дни, няма обяснение защо се получи - по думите на лекарката ми е срината имунна система поради кофти настинка. Но симптоми за херпеса имах 10 дни преди да настина, тогава имах силни сърбежи на мястото, където сега имам обрив

И на мен ми е интересно за херпесите. Като дете имах често, в пубертета пак имах но по-рядко. От няколко години вече не ми е излизал. Какъв конфликт прининява херпеса?