После някак допуснах хората по-близо до себе си, те пък ме допуснаха по- близо до тях и така вече няколко години. Сега се чудя как съм могла да живея без усещането за приятелство, но знам че сплотеността на родата ми и многото братовчеди, с които сме били и сме в прекрасни взаимоотношения са ми давали това усещане .
Не знам защо, но и аз смятам, че приятелите не е задължително да се виждат често/ но и това се случва/ за да са такива. За мен приятел е човек на когото мога да кажа абсолютно всичко без задръжки и притеснения, който ме приема такава каквато съм, на когото му е приятно да помълчим или поприказваме на чаша вино и усещам, че наистина ни е хубаво. И понеже в по- голямата част от годината живея сама с детето приятелите ми са хората, на които разчитам изцяло в такива моменти и които са правили чудеса за мен и Мишо. Сега като се замислих- всъщност точно в тези моменти вероятно от познати са се превърнали в приятели.