готовност на децата с увреждания, техните семейства детски учители и директори з

Мога да напиша това което се случи с моя син.Това че го записахме в масова детска градина му се отрази много добре.Самите деца се заеха с обучението му и го обгрижваха по възможно най-добрият начин.Когато Дани постъпи в градината не говореше,напикаваше се,не се хранеше сам,не се обличаше абе абсолютно нищо.Госпожите изобщо не го искаха.Успях да се преборя отначало да е на половин ден.В последствие тръгна на цял ден и всички видяха че не е толкова страшно дете колкото си ги представяха.В момента Дани може да каже какво иска,може да се храни и облича сам.Тъй че аз съм абсолютно за децата да посещават масова детска градина.

Подкрепям напълно написаното по горе, моят син също посещава масово училище  в момента е м четвърти клас учи по определена програма с помощта на ресурсен учител но се чувства много добре сред другите деца,а и те се държат с него добре , класната  същото е превъзходен учител и човек с главно Ч ,Така че аз съм за това децата да посещават масовите училища има много неща на който да се научат от другите деца   а в крайна сметка те с нищо не са по различни от останалите дечица

Ние сме пример за това децата със СОП да бъдат в масови училища.
Вече сме големи и въпреки трудностите с учебния материал вече сме в 11клас.Не зная как ,но с помоща на учитилите и невроложката ,която държеше да посещаваме масово училище,а и децата я приемаха добре и си има много приятели ,които я защитаваха в дадени моменти.
Много се радвам на това което сме постигнали до сега!

Виж сега. В този форум ще получиш отговори само от едната страна - на родители на деца с увреждания. Моето дете също е в масова детска градина. Той още не говори. Това му е проблема. Ходи с желание и радост в очите. По това съдя, че там наистина добре се отнасят с него /иначе и по техни думи детето добре се чувства там и децата го харесват/. Напоследък става рано и бърза да се приготви - знае къде отива.
Ако искаш да чуеш и другата гледна точка си пусни въпроса и примерно във форум "Нашите деца". Оттам ще научиш и как се възприемат нашите дечица /на мен също ще ми е любопитно да прочета  /. Ако пуснеш тема пусни ни линк тука да можем да я следим 
Колкото за Ресурсни учители те са просто задължителни. Моето дете например не може да се включи активно в занятията на децата. Има желание, но просто му е невъзможно. Не очаквам от детската учителка да се занимава само с него. Не и е това работата. Затова той има нужда от човек до него, който да го съпътства.

Подкрепям казаното до тук и искам да добавя, че деца и родители, които не подкрепят такива деца имат огромни проблеми самете те.

Аз до тук срещнах само такава учителка.

Има такава тема пусната в Нашите деца:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=277958.0

може да е на същата авторка.

                Много се радвам, че има деца с проблеми учещи в масово училище и добре приети, аз съм писала за моя син  какви проблеми съм имала в темата помощни училища, защото той учи сега в такова алтернативата е да ги закрият и  аз съм на мнение, че наистина трябва да ги закрият, защото в тях учат или много тежко увредени деца или такива които могат да се справят в масови училища, но по една или друга причина не са успели.
                Някой ще бъдат много критично настроени към моето мнение, защото искат да запазят работните си места, но те са специалисти и могат да си ги запазят, но аз ще се обоснова тези училища с учебните програми които имат не са ефективни за нито една от двете групи - едната група е почти неубочаема и има нужда от подходящо социално заведение т.е. дневен терапевтичен център в който да се работи за изграждане на елементарни навици и социализацията им, а другата група тя е обучаема, само имаща проблеми със социализациата може да си учи в масово училище затова вече е направено нещо има ресурсни учители, но им трябва и специализирана помощ, та трябва да има избор по преценка на родители и специалисти, а не само едно помощно училище без терапевти без специални програми, за деца със специфични нужди.

Това е, че няма подходящ дневен център, училище като хората както се казва, красиво, модерно, оборудвано, където нашите деца са там по цял ден, учат, после другите грижи като занималня, да си вземеш следобед детето и да ти е мирна главата, а не да те обременяват чудейки се къде да отидеш, как да не работиш в това трудно време от където и да го погледнеш.

Нищо наред и ефективно няма в тази наша държава, просто някои хора наистина си гледат да си запазят местата, но колко работа свършват и колко ги интересува дали са дали своите грижи и занимания пълноценно към детето...  е въпрос без отговор, а и директорките има много такива, които също гледат да не си развалят рахата, подбират си хора, с които те да могат да работят, да ги командросват, да я слушат, а дали са способни и подходящи специалисти за специализирана градина или училище... вече това е друг въпрос, на който отговор няма, виждаш го в действие и ти идва да полудееш, да се ядосваш, ама на кой му пука, който не познава твоята болка, няма как да те разбере, нали не му е на главата... много важно, за тях нашите деца са отписани... няма смисъл да се обучават.. нали.. на изживяване... побеснявам, усещате ли ме...

ааа и друго... във връзка със заглавието на темата - Готовност... нямат никаква готовност децата с лека умствена изостаналост, аутизъм или аутистично разстройство да тръгнат на училище, след престой в специализирана градина.

Ако в групата на малката ми дъщеря дойде дете с проблем аз ще подкрепя родителите. Уча малката си дъщеря да приема различните и мисля, че съм успяла. Имам голяма дъщеря Аутист и знам колко е трудно когато нямаш подкрепа от никъде. А най-добрият вариант за тези деца е от рано да се интегрират още в градината шансът за по бързо подобрение е по-голям, а не като станат на 9-10 г. да се започва.

да имаш дете с проблеми е проблем,но да накараш някои да разбере пероблема ти е трудно.Аз лично имах проблем с една майка ,която на първата родителска срещта каза ,че за такива деца си има места,но аз и отговорих ,че ако не и харесва класа може да си премести детето другаде

да имаш дете с проблеми е проблем,но да накараш някои да разбере пероблема ти е трудно.Аз лично имах проблем с една майка ,която на първата родителска срещта каза ,че за такива деца си има места,но аз и отговорих ,че ако не и харесва класа може да си премести детето другаде

В началото на учебната година отидохме с моя съпруг на първата родителска среща в детската градина и,всичко беше добре до момента в който учителките не обърнаха внимание върху това колко от допълнителните занятия които се заплащат ще са подходящи за
 Ана-Мария/касаеше се за английски,нар.танци и гимнастика/Аз скочих и заявих,че избираме гимнастиката,но не успях да пресека шепота в стаята.С мъжа ми бяхме като..... ,не ми се говори.Чак сега напоследък има едно детенце,чийто родители ме поздравяват,ама то учебната година ще свърши ,но пак е нещо.
Макар,че знаете ли и ние сме се затворили в черупката си,станали сме страшни единаци,на моменти се ужасявам,защото ми се струва че задушавам Анато в стремежа си да не я наранят,а все пак аз не съм през целия ден при нея  

одди, не бъдете единаци, не се затваряйте, това е голяма грешка, не се вълнувай и ядосвай,не плащате данък обществено мнение... .

Трябва да намеря една снимка на едни хора с усмивки. Усмихнати са не защото живота има е лесен, а мисля си, че така посрещат трудностите по- лесно и усмивката ги отваря за света и света не е излязъл от техния живот нито за миг. Снимките на тези щастливи и усмихнати хора ме карат да си слагам аз моята и честно казано стават чудеса с една усмивка.
Та като заговорихме за родителска интеграция- усмихнете се

Слушам и изпълнявам 

 

Не случайно постоянно казвам, призовавам повече да се усмихваме

Когато влизам тук съм  ,много ви благодаря
Росонери, благодаря ти,следвам те,макар и малко в крива линия   

Мила  oddy не си слагай всичко на сърце(зная, че е трудно), но все си мисля, че има някой около теб, който те обича и разбира. Приема детето ти такова каквото е. Стига ти и един за да ти даде сила , че нещата не са толкова зле колкото изглеждат. Когато минавах по-твоя път ми беше много тежко заради тези , които шушукат и гледат странно  . Затова се заобиколих с хора които обичам и на които държа. Техните деца играят с моите деца и всичко е прекрасно. Знам, че имам истински приятели, които ни приемат такива каквито сме! Когато ми е много трудно гледам да се усмихвам и отивам при някой които да ме зареди с положителни емоции. А тук във форума има много такива  . Ей ОБИЧАМ ВИ!

Ех,момичета затяга ми се примката около врата все повече и повече ,нали от есента ще сме в първи клас и направо съм ,щото чета във форума,чета и дотам.Вие сте страхотни всички,обаче аз беснея защото напрактика дори не можем да накараме тъпата система да помисли малко за "трудните деца",и се въртя в един мой си кръг.....

И аз беснея, интеграцията е само на думи и на разни бумашки, а когато трябва да се възползваш от нея и самите социални институции, инспекторати въобще не ти облекчават положението, а напротив, пращат те в задъдена улица- Оправяйте се, вие си търсете детска градина - масова, в предучилищна група. Вместо те да те насочат в определен брой масови градини, заработели вече практика за интеграцията.... няма такова нещо... пуши ми главата и се питам - кое е по-добре за Гера, да остане в спец градината /подготовка не съм сигурна, че ще има на високо ниво/, в масова пък - тя и самата Гера не е готова в съзнанието си към момента за училище, нито разбира какво.. та, не е за масова с предучилищна, ще има други г-жи и деца около нея, друга обстановка, това да не е върне назад, да я промени пак и ме е страх, та от никъде не очаквам нещо добро...
хайде, оплакох се..

Одди, разминахме се тази вечер

Aз мисля също като вас - мястото на нашите дечица е в масовите детски градини и училища.
Мими посещава от самото начало масова детска градина. Директорката е разбрана жена, никога не сме имали проблеми с нея. Случихме и на учители (макар в началото да имахме малко проблеми с по-възрастната, която трудно разбираше проблемите на Мими). Децата я обичат много, израстнали са с повечето от бебета. Помагат и, а и тя се учи от тях. Незнам, понякога си мисля, че всичко това го имаме, благодарение на малкия град, където нещата сякаш стоят малко по-различно в това отношение. 

Аз и друг път съм го казвала, чие ние това го имахме, защото нямаше деца и ни поканиха да ходим на детска само и само да не я закрият.

Леле,момичета направо ще изперкам,наречете ме куку,обаче много ме е страх от тоя първи клас.До момента нямаме никаква яснота за бъдещата програма на Ана-Мария,на всичкото отгоре от ресурсния ми казват,че програмата се изготвя от училището,от там ми казват обратното, на всичкото отгоре никой не ми отговаря колко часа ще има занимания с моето дете ресурсният учител от септември и още хилядиииии

Одди, въобще не се учудвам на тези неразбории.
Това, което знам за ресурсните е че имат 4 учебни часа на седмица с дете. Ходят по 2 дена в седмицата за по 2 часа. На ресурсен не може да разчиташ изцяло, в междучасията децата са сами, за това и родителите са до обяд в училище с детето.

Всичко е наопаки.

Ние оставихме Гера пак в спец. градина отложена за първи клас, там да й е подготвилната.
В събота бяхме на тържеството на групата на Гери, с която започна в масова градина, децата си получаваха удостоверение за завършена подготовителна група за 1-ви клас, гледам ги какви малки бяха, пораснаха, къде са те, къде е Гера, натъжих се, поплаках си, викам си, сега и Гера трябваше да е там сред тез деца, но уви.. Познаха я, закачаха я, тя им вика кака на момичетата, те я гледаха учудено, по странно.. та разликата между нея и дори деца, които сега ще бъдат в подготвителна за първи клас е голяма.

Интеграцията..
Случва се, но за съжаление бавно, а децата растат бързо..
Няма място за вайкане обаче. Дръжте се, защото нямай кой друг да е в крак с децата ви- с тяхното темпо и с технете нужди. Не може да се разчита на държавата изцяло- видно е. Неправителственете организации - тези дето успяват да свършат нещо наистина са малко, а финансирането на проекти става доста трудно, защото хората не знаят как да ги обосноват. Не е нужно да си икономист за да имаш дете с проблем, но явно е задължително за да осъществиш какъвто и да е проект. Затова си мисля, че човек трябва да се концентрира строго върху развитието и целите на собственото си дете - приобщаването му, социализирането на самите родители и роднини и да не пилее много усилия в грандиозни проекти, ако няма опит. За съжаление от собствен опит проумях, поговорката за дебелия врат на вълка дето си вършел сам работата. Но е така.
По- късно ще пиша още.

Oddy, толкова добре те разбирам. Същата лудница е и в мойта глава. Дъщеря ми от 15.09. ще бъде в предучилищна група в масово училище. Като подавах документите всичко мина гладко и леко, няколко дни по-късно отидох да занеса доклада на РИО за поредното отлагане от 1-ви клас. /Явно в началото не бяха погледнали ЕГН-то, а дъщеря ми е дребничка за възрастта си/. На следващия ден се обади учителката да ни покани на среща, защото трябвало да прецени /въпреки, че има ресурсен учител/ дали ще приеме детето в класа си. Маги е със Синдром на Даун, лъчезарна и общителна е. Оказа се, че са имали големи проблеми с детенце, което е пречело на заниманията и на другите деца, не разбрах с какво заболяване. Та те се уплашили и вече не смеели да приемат деца без предварителна среща. /такава е бг интеграцията/ След срещата се оказа, че в пощенската кутия е оставена бележка веднага да се обадим на директорката. Трябвало веднага пак да заведем детето, защото в училището била комисия за оценяване на способностите и възможностите му с цел изготвяне на учебна програма. Казах им, че вече е доста изморена, но настояха, защото Комисията не идвала всеки ден. Пак я заведохме, разбира се Маги лесно се разконцентрираше и комисията се принуди да се съгласи, че е невъзможно да я оцени обективно. Та на следващата сутрин отново бяхме в училище, за да продължат с тестването.
Много се тревожа как ще потръгнат нещата. Запознах се с ресурсната учителка, изглежда мил и разбран човек, хареса детето ми, вярвам, че ще намери верния подход за да я обучава  и подкрепя. Нощем си разигравам ситуации от типа "ако се случи еди какво си, как да реагирам, а как да посъветвам Маги да реагира. Или как да я науча да се предпазва от присмех, обиди, нападки. Дали да се срещна с родителите и да ги помоля да обяснят на децата си, че Маги е нежна и добра, макар и по-различна. Дали да се срещна с децата и да ги помоля да я приемат такава, каквато е.
Какво бих направила, ако видя, че тя не е щастлива в училище. Знам, че децата са чисти и добри по природа, но също така знам, че ще се изнервят от това, че детето ми говори неразбираемо за тях, че няма да напредва с тяхното темпо, че всъщност реално тя мисли като 4-5 годишна. Че нещата, които за тях са съвсем ясни и естествени за нея ще бъдат обясними след години или никога. Виждам се как седя пред стаята и тръпна какво ще се случи. Разбирам, че не мога да бъда непрестанно до Маги и трябва да се научи да се справя сама, но наистина ми кърви сърцето от мисълта, че някой може да нарани нежната й душичка.
Сигурно всичко това е буря в чаша вода, моля се на Бог детето да се справи с лекота с новите предизвикателства. Знам, че вече ясно определя какво й харесва и какво не, обича децата, но може да отстоява своето мнение. Досега е била в малки групи и то приятелски настроени, а предстои да намери мястото си сред вероятно над 20 нови другарчета. Вроденият ми отимизъм съвсем се е стопил или стаил, не знам. Извинявайте за дългия пост. Всъщност наистина не мога да преценя доколко е готова за тази стъпка, но след няма и месец ще разбера  Успех на всички

Здравейте момичета , и в моята глава е пълна бъркотия , със всеки изминат ден и с приближаването на 15,09, сърцето ми се свива все повече и повече.Ние ще сме в пети клас с многото учители и направо незнам как ще бъде.Проблем си имаме с ученето до сега имаше с него ресурсен учител но да си призная не искам да ви плаша дано привас не стане така , но както вече не един път съм писала полза от него май нямаше.Всичко което сме постигнали с него се дължи най вече на моят упорит труд лошото е това че свикна само с мен да пише и чете и рядко се навива с друг.Учи по опростена програма но незнам как ще е занапред изобщо немога да мисля.Имам чувството че ще се побъркам от притеснение.

Дримче, аз вече като патила напременно на родителската среща обясни на родителите за Маги и им кажи да ти зададат въпроси, ако нещо не им е ясно. Абе при нас синът ми има проблем с едно две най-умните и надарени.

Дриймче, Нончето, като ви чета и на мен душата ми се свива за вас, а че и догодина живот и здраве и мен това ме чака. 
Могат да те побъркат тези комисии, ресурсни центрове, а помощ не.

А това, че дата 15.09. предизвика напрежение у родителите на деца като нашите е непростимо и немислимо за нашата държава, която не трябва да допуска да има такава уплаха.

Успех!!!      

И аз се чувствам по подобен начин... Мими ще е в предучилищна група към масова детска градина (там си е от самото начало). Мисля, че ще има нужда от това някой да работи с нея по време на учебните занимания. Защото тя бързо губи интерес и става да се разходи или потича. Лутам се, незная към кой да се обърна...

Марианка, а има ли към кого изобщо да се обърнеш? Трябва с лупа да ги търсиш, защото ще са малко, единични бройки

Мари Анка и Мири ще е предучилищна. Не, че е готов за нея, ама нали е задължителна  . Та и той има нужда някой да стои до него по време на учебните занятия, ама..... едва ли. В понеделник бяхме на комисия за отпускане на Ресурсен педагог и честно казано не очаквам много. Имало двама ли, трима ли такива педагози в града ни, но те били по училищата. Значи те ако вместят във времето си посещения в детската градина - това ще е. А това означава 1-2 пъти седмично по незнам колко време. Но и това не съм сигурна, че ще стане 

Пепи, 1-2 пъти седмично е крайно недостатъчно. Но за съжаление такова е положението в Бг. Децата в предучилищната група ще са повече. До сега бяха около 20, сега ще са 25. Което означава, че за Мими ще е още по-трудно. А мен едва ли ще ме допуснат вътре да и помагам по време на занятията.
Rossoneri, ислих да се обърна към ресурсния център в Пловдив. Но ще ми отпуснат жена, която ще идва за по час - два два пъти седмично в най-добрия случай. Не ме устройва като вариант.

Мари_Анка това за пускането си говори с учителката по 1-2 часа да те пускат да обясняваш. Да опитате, защото учителите казват и на другите деца не е устойчиво вниманието и другите имат проблем, ще се разсейват. Тук има мами които са споделили, че са ги пускали да седат при това деца до този мом без проблем. Имам и близка, която пък я пускаха и седеше около месец пред вратата на класната стая. Та има разбрани учители.

Това със тоенето на родителите до вратата не е решение на проблема,нали трябва някой да е вътре с детето и да го приобщи към съучениците му!
Точно за това пуснах проекта за този помощен педагог,но както вие родителите си прецените ,така действайте!
В нашата държава ,все още за жалост няма прокарана пътека по която да минат такива деца ,вие сте родителите ,които трябва да прокарате този път!

Ваня, аз давам пример при това за дете без проблеми, че с разрешение, майката е седяла до вратата, докато се адабтира детето. Не давам акъл никой да седи. Да говори с госпожата и да обсъдят заедно какво да правят. А след като Марианка иска да седи вътре, просто да пита. Казвам за 1-2 часа, защото заниманията на предучилищната са толкова, останалото е игра.

Oт помощем педагог ще се нуждаем в първи клас. Или поне аз така си мисля. Знам, че и да търся ще е трудно, но ще се боря.  Сега наистина се касае за 1-2 часа на ден, колкото са заниманията в предучилищна група. Взех решение да поговоря с директорката, тя е разбран човек и съвсем на ясно с проблемите на Мими.