Аз бях с рокля модел на Ив Сен Лоран, шита от майка ми. Самата вечер беше тъпа и гаджето, което замъкнах беше идиот. Че и му платих вечерята 
- Публикувана: 20 март 2008, 11:47 ч.
- Последно мнение: 21 март 2008, 14:30 ч.
...и не спахме цяла нощ...
Снимки йок, бяхме се разбрали да сме без кавалери, че в класа имахме само 3 момчета, от кол и вЪже събрани. Като цяло тъпня, после в дискотеката горе-долу, една коза се съдра да ме настъпва, по едно време вече не ми пукаше и се лендзех кат репа. Сутринта беше по-забавно, но за съжаление беше събота и нямаше как да идем до даскалото с балните остатъци от дрехи и обувки. Бала ми беше на 30.05.1997г.
Ако ви се покажа, после ще трябва да ви убия.
Обаче важи и за мен.На абитуриентската приличам на кукла,а на сватбата си на сметанова торта.И двете са казани в лошият смисъл.И това по моя вина,аз бях инициаторката на този маскарад.Ако бях послушала майка си,щях да съм стилна.Само обувките ми бяха убиец,защото бяха поръчани от лондон лично от майка ми,а татко отиде специално до София,за да ми ги вземе.Бижутата ми бяха като за 40 годишна жена.Добре,че като пораснах се поправих.
Аборигенската ми беше в купонната година.Ние-зажаднели соц деца с въодушевление разграбихме първите лачени обувки във Варна.Естествено със златни панделки.Роклята ми бе хубава-късичка,бухнала,с лодка деколте.От първите ми метъл напъни бяха ръкавиците-на дупки без пръсти.Кукер същи. В главата-а ла доктор Куин-лечителката.
Хубавото бе,че милото ми за бала ми е милото и сега
Хубавото бе,че милото ми за бала ми е милото и сега
За 1976 говоря. Свири "Диана еспрес". Минах покрай една съученичка и пеша - така. Алкохол нямаше. Сандвичите бяха хубави. Посрещнахме изгрева на Езерото. Панталонът беше чарлстон. След казармата нищо не ми ставаше. След 10г при едно почистване разреших на мама да даде дрехите и обувките на махленския овчар.
Като го видях с моите лачени шоколадови обувки да подтичва подир овцете, съжалих него, и себе си също.
Имам една черно-бяла снимка, бих я показал, при опрян в челото пистолет.
Като го видях с моите лачени шоколадови обувки да подтичва подир овцете, съжалих него, и себе си също.
Имам една черно-бяла снимка, бих я показал, при опрян в челото пистолет.
Снимки от бала? Ти ме разби. Къде ще ги търся сега...
Бях със синя рокля от тафта. Къса. Чорапите ми бяха със силикон и на една от снимките се виждат,
докато съм се покатерила и викам от прозореца на колата
Гримът и прическата си направих сама.
Сега като се гледам си викам каква съм била проста, та не съм отишла на фризьор..
Кавалер ми беше сегашният ми мъж.
Неговият бал беше годна преди моя ми беше 100 пъти по-готино.
На моят ми беше скучно.
Бях със синя рокля от тафта. Къса. Чорапите ми бяха със силикон и на една от снимките се виждат,
докато съм се покатерила и викам от прозореца на колата
Гримът и прическата си направих сама.
Сега като се гледам си викам каква съм била проста, та не съм отишла на фризьор..
Кавалер ми беше сегашният ми мъж.
Неговият бал беше годна преди моя ми беше 100 пъти по-готино.
На моят ми беше скучно.
Балът ми беше доволно скучен, мразя организирани мероприятия. Аз, обаче, се посмях доста..
Забравих си поканата за ресторанта..за начало. После имаше кльопане за 300 души випуск, където някаква мадама ми настъпа (и смъкна) роклята. След това ходихме в любимата ми роккръчма, където ми поискаха лична карта и понеже, естествено, не я носех..не искаха да ме пуснат вътре! Накрая осъмнах на Аязмото боса, с неизвестно как залепнала дъвка на гърба на бюстието ми, но със статуетка ''Най-красива абитуриентка''.
Снимки не давам, беше далечната 2002 година.
Забравих си поканата за ресторанта..за начало. После имаше кльопане за 300 души випуск, където някаква мадама ми настъпа (и смъкна) роклята. След това ходихме в любимата ми роккръчма, където ми поискаха лична карта и понеже, естествено, не я носех..не искаха да ме пуснат вътре! Накрая осъмнах на Аязмото боса, с неизвестно как залепнала дъвка на гърба на бюстието ми, но със статуетка ''Най-красива абитуриентка''.
Снимки не давам, беше далечната 2002 година.