Образование в чужбина

  • 5 396
  • 44
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 53
Според мен, образованието в различна държава от България, говоря за университетско е една чудесна възможност да научи много неща. Ще учи на друг език, ще комуникира на друг език без да има избор, а и най-вероятно ще трябва да работи - така че ще се научи на точност, на самодисциплина и планиране.

По принцип е чудесно да види по-широк кръг от хора, интереси и умения. Но някои деца не успяват, депресират се и се провалят...сами..

Така че не трябва да са изпратени 'насила". Нека сами да изберат.. пари винаги ще намерят ако имат желание...няма нищо лошо в работата по време на студентските години.

Единствено относно спрециалност право, смятам че трябва да се учи в бг, защото в чужбина се учи различно от българското право! Измислици като международно право, и европейско право..не дават възмойност на завършилите да практикуват професията адвокат в бг. ..

Но защо пък трябва да работи в бг. Лесно с образование в чужбина, човек може да си намери подходяща работа в съответната държава.. но вече зависи от много други неща.

# 31
  • Мнения: 2 992
Аз също съм против детето ми да е далеч от мен и още повече в ранна възраст до 18 год.

Но за майките, които се интересуват от обучение в чужбина:
Кембридж приема безплатно български деца. Нямат специални изисквания. От 14 до 16 г. обучението е безплатно. Заплаща се пансиона, който е около 400 паунда месечно / с храна/. Имаха представител на едно изложение през пролетта в НДК и дъщеря ми разговаря с тях. Не запазих координати, тъй като бях сигурна, че няма да я пусна. Бяха на един щанд с българска фирма , но и нейното име не помня. Ако някой сериозно се интересува ще разровя в бюрото на дъщеря ми, защото тя си взе брошура.
След 16 г. се заплаща 900 паунда годишно, но май има и някакви стипендии. На 16 г. държат някакви изпити, според които ги разпределят. Обясниха ми, че при завършване повечето университети им признават първите две години и децата записват от 3-та година студенти, което беше нещото което ме заинтересова

# 32
  • Мнения: 53
rosss, това което казваш е малко вероятно. Първо Кеймбридж е град и в него има много училища и колежи. Има и частни и държавни, но те са индивидуални - нямат връзка с Кеймбридж университета (освен по район).

1. За безплатното обучение за бг деца - чудесно,  но това е до 16 г. т.е. до края на GCSEs. Разбира се, че за възрастта 16 - 18 ще се плаща, тъй като и IB и A levels се заплащат. Цената обикновено варира, в зависимост от училището и програмата - не зная по коя система работи училището, за което говориш.

2. В училищата във Великобритания има много скрити разходи..например униформа, учебни пособия, екскурзии (които са задължителни), балове (които са задължителни) и тн. Затова реално, към парите за общежитие грубо един родител трябва да си приготви поне още 1000 паунда на месец.

3. Относно стипендиите - може да дават, по принцип се дават на семейства в затруднено положение с много гениални деца. Познавам и такива.

4. За започването на университет в 3тата година обаче е абсолютно невъзможно. Завършилите ученици с резултатите от изпитите си по A levels или IB кандидатстват за прием в 1 година в университет. В британските университети е невъзможно да прескочиш година, защото самото обучение е 3 години. В американските университети е възможно да започнеш направо от 2 година, тай като първата се води ген. ед., а това в добрите училища се покрива.

Ако някой има въпроси за образованието в UK ще се радвам да ви отговоря.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 298
Като говорим за упадък в образователната система у нас , знаеш ли какво е нивото на западната?! И там не учат много по-различни неща от колкото в България, но... щом е чужбинско значи е по-добро. А и явно познатата ти има доста пари, за да си позволи да прати детето си.

Западната образователна система може и да упада, но този упадак е тръгнал от едно доста по-виско ниво от това, от което е тръгнал упадака в нашата система.
Не мога да кажа нищо за средното образование, но мога да сравнявам университетското - завършила съм първо тука УНСС, спец. Финанси и после Университет във Франция - Бизнес администрация. Ами образователните системи нямаха нищо общо, тука излязох с една гола теория, изцяло неориентирна в практиката, почти всичките ни изпити бяха с въпроси от теорията и се развиваха какви ли не системи за преписване от учебниците по време на изпит. Във втория университет основното бе да ни учат как се прилага теорията на практика, изпитите бяха само тежки практически казуси с продължителност 5-6 часа и след завършването наистина нямах проблем да се справям много добре в практиката.

На въпроса - не бих я изпратила толкова малка в чужбина, за университет се надявам докато стане време и тук  в БГ да има смислено образование (имам предвид чуждестранен университет) за да не я отделям от нас, но ако няма алтернатива  - ще търся начин да учи в чужбина.   

# 34
  • Мнения: 331
Естествено ,че са успели онези ,които могат да се реализират в родината си, но сигурно не като нашата ,в която не си ценят хората и тяхното образование.
не съм съвсем съгласна, защото темата е образование в чужбина, а не кой къде е успял да се реализира. Поне моето впечатление е, че много доброто образование ( и опита, де - ах този опит) се цени във финансовата свера, даже взаимно си отмъкват кадри. А имам роднини в Америка и Германия - завършили едните немската, другите НПМГ, които с всяка година като си дойдат ги усещам, след като се срещнат с бивши съученици и познати да се удивляват колко са напреднали българите в реализацията, явно и финансова, така че .... И я малко се замислете, за да изпращате децата си да учат в чужбина - дори да е безплатно като в Германия, другаде не е, но дори да е безплатно - то храна, жилище (дори да е в общежитие) не са и кой ги плаща - вие като родители. Да не говорим за частните училища дето стават все повече май - нали в тях учат деца на българи, а таксите никак не са ниски. Ерго,  вие като техни родители все пак сте успели и то тук. А иначе е нормално всеки да иска нещо повече от това, което получава - и като доходи и като образование.

Последна редакция: нд, 15 юни 2008, 01:13 от Mamma

# 35
  • Мнения: 3 804
аз ли4но не бих пуснала големите,но мои познати са си изпращали децата в швейцария в у4илища от затворен тип с пансиони

# 36
След гимназия, считам,че трябва м;адежите да следват висше в чужбина. У нас няма мотивация, условия и среда.

# 37
  • Мнения: 639
С прясна информация съм,майка на студентка в Италия,съвсем отговорно мога да заявя ,че не само е по-евтино обучението на дъщеря ми там ,а ми е и в пъти по-смислено ,като система и като възможности.

# 38
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
С прясна информация съм,майка на студентка в Италия,съвсем отговорно мога да заявя ,че не само е по-евтино обучението на дъщеря ми там ,а ми е и в пъти по-смислено ,като система и като възможности.

Иииии въпроса на темата е - от каква възраст бихте пуснали детето си (напр от 12 год възраст) или по-рано или по-късно?

# 39
  • Мнения: 639
dorothy ,знам въпроса и по напред в темата съм отговорила ,но понеже се обсъжда и университетското образование също в тази тема,за това написах и това за което ти се възмущаваш.Мисля ,че не е излишно.

# 40
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
magic power извинявам се.

А иначе за по-евтино, зависи, кой откъде е и ако детето реши в същия град в който живее да учи си е най-евтино.
Напоследък имам две деца на близки хора, които завършиха с отличие в чужбина и те искат да се върнат да работят в България - децата ми споделиха че срещат отпор от родителите си (в различни семейства). Те искат децата им да останат там, а тук са в процес на започване на хубава работа и накрая сигурно, аз която съм на мнение моите деца да си учат тук, може да стане така, че децата ми да са на противоположното на моето мнение  Joy Joy

# 41
  • Мнения: 639
dorothy,да, медала винаги има две страни и според мен най-важно е ,не какво искаме ние , а какво е желанието на децата.Така стана и в нашият случай,ние само спомогнах ме нещата да се случат,всичко останало е изцяло съобразено с желанието на дъщеря ми.Разбира се университети много и различни във всяка държава ,това кой университет ще бъде избран също има значение. Не всички университети са по-добри от българските,но аз по-скоро съм впечатлена от системата на самото образование и от грижите които се полагат за самият студент ,като цяло /в конкретният университет/.Имам впечатления и от деца ,които учат тук в София .Е ми то не са рекети от преподаватели,то е чудо направо..... ooooh!Задължителни частни уроци ,за да имат заверка,иначе не и куп други простотии.Такова нещо при дъщеря ми няма.За никой изпит не се плаща и такса дори.Да не говорим за купищата други предимства ,за които тук студентите не смеят и да си мечтаят.И на мен ми се иска детето ми да си е тук и да си го виждам често,но немога да си представя да я накарам да се примирява с тази посредственост на преподавателите /не всички разбира се/,за която знам.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 724
Да, на около 15,16 години. Не съм проучвала още, но ако сме живи и здрави, бих го пратила в Англия или в Швейцария.

# 43
  • Мнения: 44
Ние  взехме  решение, което е споделено и от сина ни  да отиде да учи  тази година  във Великобритания след като вече завърши училище. Лично за мен висшето образование - в България или в чужбина - това са  напълно несравними неща. Но според мен по-рано от 18 год. не бих изпратила другото си дете освен на езикова ваканция и то когато стане поне на 12 год. Дано се покрият очакванията ни за образованието във Великобритания. Времето ще покаже Simple Smile

# 44
  • Мнения: 25
Аз това лято бях на езиков курс в чужбина(един месец) icanfly.Не ми беше много трудно сама,оправях се но не искам все още да се отделям от родителите си.И аз съм мислила за пансион или подобна програма но може би 11,12 клас или направо университет. txtloves

Общи условия

Активация на акаунт