Съпругът ми удари шамар на 10годишната ни дъщеря.Защо ли?Защото не искаше да си отиде в леглото.И тъй както бяха легнали на спалнята той я зашлеви...Идеше ми да го убия...Естествено, виновна съм аз и т.н.Аз съм против тези методи,това не е начинът.Тя е в онази трудната възраст има нужда от всичката обич,разбиране и подкрепа на света,но май и баща и е в чаровната възраст.Незнам как да постъпя?Какво ли още може да последва?
- Публикувана: 24 март 2008, 11:22 ч.
- Последно мнение: 27 март 2008, 00:24 ч.
ШАМАР
не се впрягай толкова. Определено аз никак не съм фен на шамарите -те са крайна мярка и то само по дупето. НО понякога децата наистина не разбират от дума и когато едно такова голямо дете се инати например и ти не можеш да го убедиш по никакъв друг начин шамарът излиза здравословна мярка. В изключителни случай разбира се.
Не съм привърженичка на шамарите, но обикновено такъв еднократен шамар по повод се помни от толкова голямо дете и има по-скоро положителен ефект. Аз също си помня единствения шамар от баща ми- не дали ме е заболяло, а че ме е ударил основателно, защото много съм прекалила.
Не се ядосвай. Щом за 10 год. едва сега се е наложило, мисля, че не можеш да се притесняваш излишно.
Не се ядосвай. Щом за 10 год. едва сега се е наложило, мисля, че не можеш да се притесняваш излишно.
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Съпругът ми удари шамар на 10годишната ни дъщеря.Защо ли?Защото не искаше да си отиде в леглото.И тъй както бяха легнали на спалнята той я зашлеви...Идеше ми да го убия...Естествено, виновна съм аз и т.н.Аз съм против тези методи,това не е начинът.Тя е в онази трудната възраст има нужда от всичката обич,разбиране и подкрепа на света,но май и баща и е в чаровната възраст.Незнам как да постъпя?Какво ли още може да последва?
Бащата не трябва да бие децата през повечето време, 1 път да е , но да го запомни детето. И разбира се, трябва да има предистория, не може просто "иди да си лягаш" , "няма" и прас шамар .....
п.с. Баща ми, ме е бил 1 единствен път и го помня като да е вчера. и да, бях си го заслужил. Майка ми плака в кухнята, макар да ни е била безрой пъти ...
Изнервен е... Шамарът, понякога е лечебен, не се ядосвай толкова.
И аз мисля така, е от шамар до шамар има разлика де......
Ето при нас...малката от два дена е с разтройство и повръщане, темп. на косъм от обезводняване /ЗЪБИ
/ и моооооого мрънка......снощи около 1.30 малката пак напълни пампата и се разрева жестоко..... на мен ми беше толкова жално, а половинката й се развика, че е глезла и се обърна на другата страна.... 
в първия момент се ядосах много, нно като го погледнах.... ми разбирам го и него - работа, втора работа и като се прибере пак нерви..... 
.....И татковците са хора..... Да не стане така сега да си помислите, че одобрявам боя....
Отплеснах се, за което се извинявам
Бащата не трябва да бие децата през повечето време, 1 път да е , но да го запомни детето. И разбира се, трябва да има предистория, не може просто "иди да си лягаш" , "няма" и прас шамар .....
п.с. Баща ми, ме е бил 1 единствен път и го помня като да е вчера. и да, бях си го заслужил. Майка ми плака в кухнята, макар да ни е била безрой пъти ...
Като си помисля какво трудно дете съм била и колко пъти съм им късала нервите.... ,че и брат ми се включваше от време на време... Лудница!!!!
За пример: на 10 години си "метнах " отгоре голяма тенджера с вряла вода. Резултат: 3 - та степен изгаряния по лицето и крайниците. Търчене по болници и лечители с месеци , за да добия пак човешки облик.
Вечно завирах нещо в контактите за да видя какво ще стане и все бях с почернели ръце до лактите.
Брат ми , като млад природолюбител, периодично "проверяваше", катерейки се по един бор, докъде е стигнала с мътенето една сова. Резултат: "изръси" се от бора от около 7-8 м. - на крака! На рентгена стъпалата му бяха като пъзел. И още, и още ... списъка е доста дълъг!!!
Понякога наистина се налага да се прибегне до по-крути мерки. Особено ако детето не чува какво му се казва и е по- инатливо.
Мисля, че всеки си изпуска нервите, когато му прикипи.
При мен шамарите определено имаха ефект!
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Не , не оправдавам насилието над деца , нито шамарите , но не мисля че един шамар е насилие в случая , нито имам опит да давам съвети на родители с 10 годишни деца , но като знам как моето ме изкарва понякога извън нерви си мисля че може и да го ударя по дупето ... не ми е приятно ,но застраховани от избухване просто нямаааааааааааааааааа
Към авторката на темата - мисля си че съпругът ти вече сам съжалява .Ядосал се е , изнервил се и е ударил шамара , на негово място можеше да си и ти .Малко по спокойно и недей толкова да се впрягаш , че ако вземем всички да пускаме теми за един шамар къде ще му излезе краят
....аз си помислих прочитайки големите букви е кой знае какво е станало 
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Разведи се незабавно и извади съдебна забрана, за да не може мъжът ти да се доближава до детето. Може и медицинско за нанесена тежка телесна повреда...
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Само така! Изгонете го простака! Разведи се!
Ама, ха! Ще бие той на мама бебчето...
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
Разведи се незабавно и извади съдебна забрана, за да не може мъжът ти да се доближава до детето. Може и медицинско за нанесена тежка телесна повреда...
Към авторката, не се впрягай толкова, голяма работа един шамар, за 10 г. Дано е и последен, детето е в трудна възръст и доста трудно се излиза на глава с него. Нямам личен опит, но имам наблюдения върху 11 год. дъщеря на моя приятелка. Според мен, няма нищо притеснително в случая.
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Само така! Изгонете го простака! Разведи се!
Ама, ха! Ще бие той на мама бебчето...
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
muneca de porcelana, какъв бой бе мила. Това е един, единствен шамар! 
Мнооого залиташ, много.
П.П Имаш ли опит с десетгодишни?
Мнооого залиташ, много.
П.П Имаш ли опит с десетгодишни?
Това, че шамарът е единствен, не е повод да се оневинява автора му.
Поради именно тази причина трябва да му бъде обяснено, че на дете не се посяга по никакъв начин, профилактично, че може да реши да повтори, или, пази Боже, да стане редовен в шамаросването.
Всеки ден някой ни ядосва до краен предел, но не го удряме. Удряме детето, че ни е "извадило от обувките". Недопустимо е, долно е, жестоко е и много унизително за потърпевшия малчуган.
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
muneca de porcelana, какъв бой бе мила. Това е един, единствен шамар!
Мнооого залиташ, много.
П.П Имаш ли опит с десетгодишни?
Мнооого залиташ, много.
П.П Имаш ли опит с десетгодишни?
Това, че шамарът е единствен, не е повод да се оневинява автора му.
Поради именно тази причина трябва да му бъде обяснено, че на дете не се посяга по никакъв начин, профилактично, че може да реши да повтори, или, пази Боже, да стане редовен в шамаросването.
Всеки ден някой ни ядосва до краен предел, но не го удряме. Удряме детето, че ни е "извадило от обувките". Недопустимо е, долно е, жестоко е и много унизително за потърпевшия малчуган.
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
И аз мисля така!!!
muneca de porcelana, какъв бой бе мила. Това е един, единствен шамар!
Мнооого залиташ, много.
П.П Имаш ли опит с десетгодишни?
Мнооого залиташ, много.
П.П Имаш ли опит с десетгодишни?
Това, че шамарът е единствен, не е повод да се оневинява автора му.
Поради именно тази причина трябва да му бъде обяснено, че на дете не се посяга по никакъв начин, профилактично, че може да реши да повтори, или, пази Боже, да стане редовен в шамаросването.
Всеки ден някой ни ядосва до краен предел, но не го удряме. Удряме детето, че ни е "извадило от обувките". Недопустимо е, долно е, жестоко е и много унизително за потърпевшия малчуган.
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
Преиграваш ми се струва.А?
Към авторката:Нищо сериозно не е станало.Понякога е полезно шамарчето.
muneca de porcelana никой не защитава и не подстрекава биенето на деца , но ти прекаляваш .Един шамар не ти отнема правото да си дете , та това е абсурдно , не разбираш ли ...
Разкажи ни нещо повече за себе си , за твоето дете или деца , колко са големи , какъв е опита ти ...много ми е любопитно , наистина .
Разкажи ни нещо повече за себе си , за твоето дете или деца , колко са големи , какъв е опита ти ...много ми е любопитно , наистина .
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Само така! Изгонете го простака! Разведи се!
Ама, ха! Ще бие той на мама бебчето...
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
Извинявай но найстина ме измумяваш с коментарите си, тук не става въпрос за тормоз над детето, още повече системен.
Става въпрос за един шамар за 10 години и то явно детето се е инатило. Извинявай, ама аз съм удряна 2-3 пъти от баща ми в периода 10-15години и определено ми е действало отрезвително и дори тогава си знаех че го заслужавам, ама пубертетска му работа.
И честно казано повече ми е било гадно, когато са ми чели конско (понеже виждам че говориш за "дар слово")
Към авторката ,не мисля че случилото се,е толкова трагично. Поговори с детето си и със съпруга си, но не драматизирай нещата , според мен е излишно. В момента сигурно и съпруга ти съжелява.
Естествено, виновна съм аз и т.н.
Да, вина имаш и ти. Можело е просто да хванеш дъщеря си за ръка и да я отведеш в нейната стая, преди да кипнат нервите на съпруга ти. Родителите трябва да бъдат единни във възпитателната политика. Ако единият забранява, а другият разрешава, резултатът ще е разглезено дете до N-та степен.
Мисля, че ще е най-добре, ако ти обясниш на дъщеря си защо е получила шамара. Нека се извини на баща си за ината, който е проявила, а той едва ли ще и посегне повоче.
И аз съм твърдо против шамарите, но факт е, че съм удряла шамар на сина ми, когато беше на 6 години. Не силно, но го пляснах съвсем целенасочено. Просто изобщо нямах време да се замисля трябва ли, не трябва ли. Не се гордея с това, но просто бях бясна на момента. Той много лошо бутна сестра си, направо беше на косъм да си сцепи главата малката, която тогава беше на 1 годинка. Просто откачих и му ударих шамара, преди да имам време да мисля. Иначе нямам навика да наказвам децата и обикновено се разбираме много добре. Та си мисля, че на всеки може да се случи да удари шамар, колкото и да не е хубаво.
Мъжът ми никога не би посегнал на дете да го плесне, камо ли шамар да удари. Явно моите бушони по-бързо гърмят...
Мъжът ми никога не би посегнал на дете да го плесне, камо ли шамар да удари. Явно моите бушони по-бързо гърмят...
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Само така! Изгонете го простака! Разведи се!
Ама, ха! Ще бие той на мама бебчето...
Линчувайте го,бре.
Още ли не сте го направили?Направо незнам какво чакате още. Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Само така! Изгонете го простака! Разведи се!
Ама, ха! Ще бие той на мама бебчето...
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
П.С. А вие явно гледате много филми, поспрете ги, може да видите , че нашата реалност е много по-различна.
Въпросче, дай повече информация. Ако това е бил първият шамар за 10 години, трябва детето по някакъв особено вбесяващ начин да е отказало да си легне. Или просто мъжът ти е бил в някакво особено лошо настроение.
Ето как бих постъпила аз:
1. Ако детето има голяма вина /държало се е необичайно лошо/, ще накарам и детето и бащата да се извинят един на друг. Детето за ужасното държане, бащата за прекалената реакция.
2. Ако бащата просто е имал лош ден, трябва той само да се извини на детето и да обясни, че е бил много напрегнат и е сбъркал. Всеки бърка понякога.
3. Ако шамарите са системна реакция на бащата, бих провела много сериозен разговор с него. Боят е хем травмиращ за детето, хем напълно неефективен като метод за възпитание.
Ето как бих постъпила аз:
1. Ако детето има голяма вина /държало се е необичайно лошо/, ще накарам и детето и бащата да се извинят един на друг. Детето за ужасното държане, бащата за прекалената реакция.
2. Ако бащата просто е имал лош ден, трябва той само да се извини на детето и да обясни, че е бил много напрегнат и е сбъркал. Всеки бърка понякога.
3. Ако шамарите са системна реакция на бащата, бих провела много сериозен разговор с него. Боят е хем травмиращ за детето, хем напълно неефективен като метод за възпитание.
Всеки ден някой ни ядосва до краен предел, но не го удряме. Удряме детето, че ни е "извадило от обувките". Недопустимо е, долно е, жестоко е и много унизително за потърпевшия малчуган.
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
Не си права. Успокой малко топката и помисли трезво. Едно е да копнееш за малкото ангелче, друго е да виждаш всекидневно как необяснимо защо и как някой го подменя с противно дяволче. И родителите са хора, и те имат право на нерви и грешки.
Изобщо не е вярно, че децата не са длъжни да разбират възрастните - напротив, наша задача е да ги научим да го правят, защото разбирането на околните не идва като осенение свише при навършване на пълнолетието. Едно десетгодишно дете много добре може и успява да усети кога е вбесило родителите си. Друг е въпросът, че често напълно умишлено злоупотребява с това, пробвайки границите. Както най-вероятно е станало в случая.
Не одобрявам такива възпитателни методи, а на 10г. детето разбира всичко, може да му се измисли някакво наказание ако се е държало лошо, например да не гледа телевизия или нещо такова.
Всеки си изпуска нервите понякога, съпругът ти сигурно съжалява и не е зле да поговори с детето.
Всеки си изпуска нервите понякога, съпругът ти сигурно съжалява и не е зле да поговори с детето.
Ето как бих постъпила аз:
1. Ако детето има голяма вина /държало се е необичайно лошо/, ще накарам и детето и бащата да се извинят един на друг. Детето за ужасното държане, бащата за прекалената реакция.
2. Ако бащата просто е имал лош ден, трябва той само да се извини на детето и да обясни, че е бил много напрегнат и е сбъркал. Всеки бърка понякога.
3. Ако шамарите са системна реакция на бащата, бих провела много сериозен разговор с него. Боят е хем травмиращ за детето, хем напълно неефективен като метод за възпитание.
1. Ако детето има голяма вина /държало се е необичайно лошо/, ще накарам и детето и бащата да се извинят един на друг. Детето за ужасното държане, бащата за прекалената реакция.
2. Ако бащата просто е имал лош ден, трябва той само да се извини на детето и да обясни, че е бил много напрегнат и е сбъркал. Всеки бърка понякога.
3. Ако шамарите са системна реакция на бащата, бих провела много сериозен разговор с него. Боят е хем травмиращ за детето, хем напълно неефективен като метод за възпитание.
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
Леле, много високопарни приказки! Или гледаш много филми, или си голям идеалист!
Слез малко на земята.
Как може от един шамар да вадиш такива генерални изводи за човека?!? ....тъй нареченият му "баща", агресивния си съпруг, жалък ,на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд....
Мога ли да те попитам как толкова бързо успя да направиш "профил" на бащата?? Как от няколко изречения реши да му лепнеш етикет " ИЗРОД"?!? толкова ли си безгрешна и такава светица ли си , че си позволяваш да съдиш един непознат, за който не знаеш нищо друго , освен , че за 10 години веднъж си е изпуснал нервите и е шамаросал дъщеря си ,която е в така натечената трудна възраст?
Ако ти или твой близък е имал /не дай Боже/ проблеми с домашно насилие, ОК. Мога да разбера нетърпимостта ти към насилници. Но този баща едва ли е такъв и не мога да разбера настървението с което се нахвърляш срещу него.
Естествено, виновна съм аз и т.н.
Да, вина имаш и ти. Можело е просто да хванеш дъщеря си за ръка и да я отведеш в нейната стая, преди да кипнат нервите на съпруга ти. Родителите трябва да бъдат единни във възпитателната политика. Ако единият забранява, а другият разрешава, резултатът ще е разглезено дете до N-та степен.
Мисля, че ще е най-добре, ако ти обясниш на дъщеря си защо е получила шамара. Нека се извини на баща си за ината, който е проявила, а той едва ли ще и посегне повоче.
Абсолютно съм съгласна с това мнение 
Не е станало кой знае какво. Неприятно е, но чак пък голям проблем...
Леле, много високопарни приказки! Или гледаш много филми, или си голям идеалист!
Слез малко на земята.
Как може от един шамар да вадиш такива генерални изводи за човека?!? ....тъй нареченият му "баща", агресивния си съпруг, жалък ,на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд....
Мога ли да те попитам как толкова бързо успя да направиш "профил" на бащата?? Как от няколко изречения реши да му лепнеш етикет " ИЗРОД"?!? толкова ли си безгрешна и такава светица ли си , че си позволяваш да съдиш един непознат, за който не знаеш нищо друго , освен , че за 10 години веднъж си е изпуснал нервите и е шамаросал дъщеря си ,която е в така натечената трудна възраст?
Ако ти или твой близък е имал /не дай Боже/ проблеми с домашно насилие, ОК. Мога да разбера нетърпимостта ти към насилници. Но този баща едва ли е такъв и не мога да разбера настървението с което се нахвърляш срещу него.
Съгласна съм с това.
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
Детето е човешко същество, а не изпълняващ родителските желания робот.
И се опитай да вразумиш агресивния си съпруг.
Сега ще наскачат срещу мен разните му там изнервени родителници, ама само като чуя за насилие над дете и зле ми става. Предтсвям си колко жалък трябва да е човек, за да стигне до шамари в общуването с детето си. Ама и на такива Господ дечица дава.
A ти ода в подкрепа на боя като метод за възпитание ли предлагаш?
Със сигурност и ти понякога вбесяваш и съпруга и детето/децата си (всеки го прави, всеки на даден момент вбесява другия), те удрят ли ти шамар за това?
В цивилизованите страни до сега на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд.
И ми е много интересно как ако един мъж удари жена си всички скачат срещу него, а ако удари детето си го подкрепят (не го укоряват).
Наистина не мога да повярвам.
Човек е човек, защото има дар слово, на повечето им стига, но не на всички.
Леле, много високопарни приказки! Или гледаш много филми, или си голям идеалист!
Слез малко на земята.
Как може от един шамар да вадиш такива генерални изводи за човека?!? ....тъй нареченият му "баща", агресивния си съпруг, жалък ,на тоз хубостник да му е наложено посещение при психолог и обществено полезен труд....
Мога ли да те попитам как толкова бързо успя да направиш "профил" на бащата?? Как от няколко изречения реши да му лепнеш етикет " ИЗРОД"?!? толкова ли си безгрешна и такава светица ли си , че си позволяваш да съдиш един непознат, за който не знаеш нищо друго , освен , че за 10 години веднъж си е изпуснал нервите и е шамаросал дъщеря си ,която е в така натечената трудна възраст?
Ако ти или твой близък е имал /не дай Боже/ проблеми с домашно насилие, ОК. Мога да разбера нетърпимостта ти към насилници. Но този баща едва ли е такъв и не мога да разбера настървението с което се нахвърляш срещу него.
Мисля, че ще е най-добре, ако ти обясниш на дъщеря си защо е получила шамара. Нека се извини на баща си за ината, който е проявила, а той едва ли ще и посегне повоче.
Ами ако обяснението е, че на бащата просто му е било криво и си го е изкарал на детето? Тогава трябва той да се извини, а не детето.
Авторката просто не е дала достатъчно информация за ситуацията...
шамарът понякога оправя нещата.
Когато шамарът е незаслужен, нищо не оправя. Само травмира чуствителните деца.
Изумена съм колко много хора казват, че един шамар е нищо.
Явно в нашето общество баща да удря шамар на 10-годишната си дъщеря е приемливо.
Явно е приемливо и родителите да си разменят шамари.
Изобщо е приемливо да се шамарим по ред на номерата след като ударим 1-2 ракии за разпускане.
Към авторката - нужен е разговор между теб и съпруга ти и после между него и детето.
Не мисля, че е непоправима трагедия, но не мисля и че е нещо маловажно.
Явно в нашето общество баща да удря шамар на 10-годишната си дъщеря е приемливо.
Явно е приемливо и родителите да си разменят шамари.
Изобщо е приемливо да се шамарим по ред на номерата след като ударим 1-2 ракии за разпускане.
Към авторката - нужен е разговор между теб и съпруга ти и после между него и детето.
Не мисля, че е непоправима трагедия, но не мисля и че е нещо маловажно.
Направо се учудвам как повечето толкова нормално приемате шамара ..." Абе един шамар...кво толкова."
Някои деца са много чувствителни, и може от един шамар да се травмират.
Не искало 10 годишно дете да си ляга...и ние раздаваме шамарче, ама само едно...и то толкова невинно шамарче, кво толкова...
Ех че кеф, какво геройство наистина...
А забравяме, че го правим от безсилие... , понеже не можем да намерим общ език с детето.
Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....
И то точно в тази крехка възраст, когато навлизат в пубертета..това е най-неправилния подход.
Ама сигурно аз съм луда, че мисля така....
Някои деца са много чувствителни, и може от един шамар да се травмират.
Не искало 10 годишно дете да си ляга...и ние раздаваме шамарче, ама само едно...и то толкова невинно шамарче, кво толкова...
Ех че кеф, какво геройство наистина...
А забравяме, че го правим от безсилие...
, понеже не можем да намерим общ език с детето. Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....
И то точно в тази крехка възраст, когато навлизат в пубертета..това е най-неправилния подход.
Ама сигурно аз съм луда, че мисля така....
Мисля, че ще е най-добре, ако ти обясниш на дъщеря си защо е получила шамара. Нека се извини на баща си за ината, който е проявила, а той едва ли ще и посегне повоче.
а той не би ли трябвало да се извини на детето, че така пъвросигнално е реагирал? Знам само, че родители които бият децата си го правят от безпомощност и безсилие да се справят с децата си.
Но не е това начина.
Децата"свикват " и на бой... Някой гледал ли е английската серия за попмощничките "Нани-та" които идват да помагат на семйства с ужасно инатливи и диви деца...?
Няма бой и шамари...и има резултати за 1 седмица.
Децата стават послушни като агънца. Препоръчвам на тези които лесно раздават шамари...да гледат този сериал
Попитай детето си как то би искало да се развият отношенията му с тъй нареченият му "баща"от тук нататък и го подкрепи в решението му.
Само така! Изгонете го простака! Разведи се!
Ама, ха! Ще бие той на мама бебчето...
Линчувайте го,бре.
Още ли не сте го направили?Направо незнам какво чакате още. Ха така! Направо в катран и перушина, че да види той
Не искало 10 годишно дете да си ляга...и ние раздаваме шамарче, ама само едно...и то толкова невинно шамарче, кво толкова...
Ех че кеф, какво геройство наистина...
А забравяме, че го правим от безсилие... , понеже не можем да намерим общ език с детето.
Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....
Ех че кеф, какво геройство наистина...
А забравяме, че го правим от безсилие...
, понеже не можем да намерим общ език с детето. Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....
Наистина, авторката пусна бомбата и се ската. Не е зле да обясни малко повече за ситуацията. Лично аз много се съмнявам, че един родител, който никога не е посягал на детето си, ще го направи просто така, само защото не е пожелало да си ляга. Предполагам, че въпросният шамар е предизвикан от наглото поведение на детето, някои от нас знаят как могат да се държат децата на тази възраст и на какво са способни, за да изкарат родителя извън нерви. Естествено, че проблемите не се решават с бой, но и не виждам причина да се нахвърляме върху човека, без да сме изслушали и неговата гледна точка. Както и тази на детето.
А майката изобщо не мога да я разбера - вместо да обсъди ситуацията в семейството си и заедно да намерят вярното решение, тя я пусна тук. Какво ще й помогне информацията кой как гледа на проблема, когато важните в случая са детето ѝ и съпругът ѝ?
ПП Червено винце, за да не съм голословна, тези дни едно 10-годишно дете умъртви по най-жесток начин една старица - своя съседка. В този случай какво трябва да се направи? Дали законът да му зашие полагащия му се "шамар" или само да го смъмрят и да му обяснят, че така не се прави? Или да извикат някоя английска Нани? Прекаляването с телевизията винаги води до проблеми - най-малкото невъзможност да се отсее реалния живот от предаванията по сценарий, пък било то и педагогически сериали.
Всеки ден някой ни ядосва до краен предел, но не го удряме. Удряме детето, че ни е "извадило от обувките". Недопустимо е, долно е, жестоко е и много унизително за потърпевшия малчуган.
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
Едно дете не може, а и не е длъжно да разбира възрастните, но възрастните са били все някога и те деца, нали така, е, ако разбира се, родителите им не са им отнели правото на детство с някое и друго "шамарче".
Не си права. Успокой малко топката и помисли трезво. Едно е да копнееш за малкото ангелче, друго е да виждаш всекидневно как необяснимо защо и как някой го подменя с противно дяволче. И родителите са хора, и те имат право на нерви и грешки.
Изобщо не е вярно, че децата не са длъжни да разбират възрастните - напротив, наша задача е да ги научим да го правят, защото разбирането на околните не идва като осенение свише при навършване на пълнолетието. Едно десетгодишно дете много добре може и успява да усети кога е вбесило родителите си. Друг е въпросът, че често напълно умишлено злоупотребява с това, пробвайки границите. Както най-вероятно е станало в случая.
П.П Току-що мъжът ми добави зад гърба ми, като чу какъв е проблемът "А, какво толкова?А и сегашните деца определено имат нужда".
Как' Сийка абсолютно съм съгласна с казаното от теб .
Човек трябва да е реалист , да така е .Телевизията определено и доказано става наистина вредна ....ох не знам , ама аман от народ който все залита в крайност ...
А авторката на темата ,както и още една участничка , към която имах много важен въпрос нещо се покриха май ...не знам защо и така и ще си остана непросветена аз...
Човек трябва да е реалист , да така е .Телевизията определено и доказано става наистина вредна ....ох не знам , ама аман от народ който все залита в крайност ...
А авторката на темата ,както и още една участничка , към която имах много важен въпрос нещо се покриха май ...не знам защо и така и ще си остана непросветена аз...
Мъжът ми е в труден период от няколко месеца.Всичко и всички в КЪЩИ сме му криви....не искам да навлизам в подробности защото темата ще се измести в друга посока...
Изпуснал си нервите,пишете,а едно 10годишно нерви няма ли?!ТО как да си изпусне нервите?Може би да удари шамар на баща си.И 10годишните имат трудни дни,и те са ХОРА!Имат чувства и проблеми като нас-"големите"...
Да това е първият шамар за 10 г.,но можеше и без него
Може да си спори и пише много по темата.Е,питайте.Ако не отговарям веднага,то е защото малката ми дъщеря има повече нужда от мен отколкото вие.
Изпуснал си нервите,пишете,а едно 10годишно нерви няма ли?!ТО как да си изпусне нервите?Може би да удари шамар на баща си.И 10годишните имат трудни дни,и те са ХОРА!Имат чувства и проблеми като нас-"големите"...
Да това е първият шамар за 10 г.,но можеше и без него
Може да си спори и пише много по темата.Е,питайте.Ако не отговарям веднага,то е защото малката ми дъщеря има повече нужда от мен отколкото вие.
спокойно, може тя да е жертва на такова насилие.
Имам спомен за 1 шамар от баща ми и 1 шамар от майка ми. Баща ми сама си го нагласих - не му говорих месец. Преразгледа поведението си и поднесе извинение. Повторение нямаше.
Майка си не уважавам и не обичам и до ден днешен. Помагам й с каквото мога, задължена съм й за грижите, гледам да й отвръщам с внимание и грижа винаги когато имам възможност. Но толкова. Не само заради шамара.
Най-лошият ми личен спомен, обаче, е когато аз ударих по-малкия ми брат, защото ме беше вбесил. Още се чувствам като нищожество заради постъпката си. Не се е повтаряло, с абсолютната си убеденост живея, че не бих посегнала нито физически, нито вербално на по-беззащитен от мен докато имам разсъдък. Разбрах че има и намерих други начини за общуване.
В момента, в който стоварваш лапа върху малкото същество в неговите очи си загубил човешкия си облик, със сигурност.
Мъжът ми е в труден период от няколко месеца.Всичко и всички в КЪЩИ сме му криви....не искам да навлизам в подробности защото темата ще се измести в друга посока...
Хм, защо ми се струва, че проблемът всъщност е между теб и мъжа ти, а не шамара на детето?
Съжалявам, ако то се е оказало в неподходящ момент между двама ви и го е отнесло. Не само детето ти, а и вие двамата имате нужда от внимание един към друг. 
Дори не бях в стаята...
Хм, малко обективност няма да навреди. Че ти е мъчно за детето е ясно, но да го оневиняваш по подразбиране, ми се струва голяма грешка.
Мъжът ми е в труден период от няколко месеца.Всичко и всички в КЪЩИ сме му криви....не искам да навлизам в подробности защото темата ще се измести в друга посока...
Изпуснал си нервите,пишете,а едно 10годишно нерви няма ли?!ТО как да си изпусне нервите?Може би да удари шамар на баща си.И 10годишните имат трудни дни,и те са ХОРА!Имат чувства и проблеми като нас-"големите"...
Да това е първият шамар за 10 г.,но можеше и без него
Може да си спори и пише много по темата.Е,питайте.Ако не отговарям веднага,то е защото малката ми дъщеря има повече нужда от мен отколкото вие.
Изпуснал си нервите,пишете,а едно 10годишно нерви няма ли?!ТО как да си изпусне нервите?Може би да удари шамар на баща си.И 10годишните имат трудни дни,и те са ХОРА!Имат чувства и проблеми като нас-"големите"...
Да това е първият шамар за 10 г.,но можеше и без него
Може да си спори и пише много по темата.Е,питайте.Ако не отговарям веднага,то е защото малката ми дъщеря има повече нужда от мен отколкото вие.
Ами мисля , че авторката първо трябва да поговори със съпруга си. Смятам, че когато имаш някакъв проблем , първо го обсъждаш със засегнатите и после го пускаш във форума.
Как' Сийка е права като казва , че Въпросче трябваше да даде и малко пояснения за ситуацията.
"не искам да навлизам в подробности защото темата ще се измести в друга посока..." Какво значи не искам да навлизам в подробности...
Когато искаш съвет, обикновено излагаш всички факти / или поне повечето/ , за да е що годе адекватно и мнението, което получаваш.
Не знам защо, но почвам да си мисля, че целта на темата е била дружно да оплюем прегрешилия баща
Сигурно човека още тогава е съжалил за постъпката си, ама тук "му ядат краката" ... Не е задължително да бие коляно и да си посипва главата с пепел, за да покаже, че признава грешката си.
И имам въпрос към авторката: Как би реагирал съпруга ти, ако разбере, че вместо да седнете и да си решите семейните проблеми, ти го изтипоса тук и позволи едва ли не да го линчуват?
В каквато и крехка или деликатна възраст да е детето, то трябва да знае, че има правила и то е длъжно да се съобразява с тях, независимо дали е бесен пубертет или в трудните "между 2 и 3 г."
Едно от правилата вкъщи е да чуват какво им казваме ние, техните родители, баби, дядовци, госпожи в градината и в училище и да се съобразяват с това.
Щом баща й й е казал да си ляга, а тя се е противяла и не се е съобразила, то си е заслужила шамара. Е, може би човекът малко е прибързал - аз бих изчакала поне три подканяния.
Едно от правилата вкъщи е да чуват какво им казваме ние, техните родители, баби, дядовци, госпожи в градината и в училище и да се съобразяват с това.
Щом баща й й е казал да си ляга, а тя се е противяла и не се е съобразила, то си е заслужила шамара. Е, може би човекът малко е прибързал - аз бих изчакала поне три подканяния.
Не искало 10 годишно дете да си ляга...и ние раздаваме шамарче, ама само едно...и то толкова невинно шамарче, кво толкова...
Ех че кеф, какво геройство наистина...
А забравяме, че го правим от безсилие... , понеже не можем да намерим общ език с детето.
Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....
Ех че кеф, какво геройство наистина...
А забравяме, че го правим от безсилие...
, понеже не можем да намерим общ език с детето. Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....
Наистина, авторката пусна бомбата и се ската. Не е зле да обясни малко повече за ситуацията. Лично аз много се съмнявам, че един родител, който никога не е посягал на детето си, ще го направи просто така, само защото не е пожелало да си ляга. Предполагам, че въпросният шамар е предизвикан от наглото поведение на детето, някои от нас знаят как могат да се държат децата на тази възраст и на какво са способни, за да изкарат родителя извън нерви. Естествено, че проблемите не се решават с бой, но и не виждам причина да се нахвърляме върху човека, без да сме изслушали и неговата гледна точка. Както и тази на детето.
А майката изобщо не мога да я разбера - вместо да обсъди ситуацията в семейството си и заедно да намерят вярното решение, тя я пусна тук. Какво ще й помогне информацията кой как гледа на проблема, когато важните в случая са детето ѝ и съпругът ѝ?
ПП Червено винце, за да не съм голословна, тези дни едно 10-годишно дете умъртви по най-жесток начин една старица - своя съседка. В този случай какво трябва да се направи? Дали законът да му зашие полагащия му се "шамар" или само да го смъмрят и да му обяснят, че така не се прави? Или да извикат някоя английска Нани? Прекаляването с телевизията винаги води до проблеми - най-малкото невъзможност да се отсее реалния живот от предаванията по сценарий, пък било то и педагогически сериали.
Как Сийке...няма значениe, шамара не е решението на проблема.
Психолози разказват за това как са ходили в затворите и са разговаряли с престъпници. Най-големите престъпници признават, че са били малтретирани като деца или не им е била давана достатъчно обич от родители.
От там идва и озлобяването и омразата към света още от ранна възраст.Такива деца израстват вече с травмирано съзнание, че всикчо и всички около тях са лоши....и тръгват по лошия път.
А това, какво се е случило в семейстовто дето авторката пише, дори и да имаше повече инфо за случката, дори и детето да се е държало нагло...аз пак казвам и мисля , че шамара не би помогнал за разрешението на проблема.
Напротив...ще озлоби още повече детето. И не се знае каква ще е следващата му крачка....
А за момчето дето отровило старицата...с раздаване на шамари дали ще му се помогне?
Това момче явно е с повредена психика вече, и единствения начин да му се помогне е да се влезне в душата на това момче и да се разбере какво го е накарало да постъпи така.
Ние не разбираме децата си и начина им на мислене..искаме те да са наше копие и да мислят като нас. Това е невъзможно....
Мисля, че тук обсъждаме две неща - кога да накажем децата, когато прекалят и какво да е наказанието.
За мене шамара е неприемлив като наказание, в случая бих казала кратко и ясно "излез", а на другия ден бих накарала детето да напише 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" или нещо от сорта. Т.е. хем детето разбира, че е санкционирано, хем не е по начин, който би го наранил душевно.
За мене шамара е неприемлив като наказание, в случая бих казала кратко и ясно "излез", а на другия ден бих накарала детето да напише 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" или нещо от сорта. Т.е. хем детето разбира, че е санкционирано, хем не е по начин, който би го наранил душевно.
ЧервеноВинце, ти май не правиш разлика между шамар и малтретиране. Децата, за жалост, понякога прекаляват и имат нужда да бъдат върнати на земята точно с един шамар. Не казвам, че одобрявам боя като метод /на наказание, а не на възпитание/, но той доста често помага. И то по начин, който се запомня завинаги - аз и досега помня няколкото шамара, които съм изяла от баща си - помня точно защо съм ги получила. И си правя сметка дали отново ще постъпя така, че да си изпрося шамар /не става дума за реален шамар в днешно време, но уроците са ми останали в главата и не си и помислям да повторя грешките си - не от страх от наказание, а защото съм осъзнала посланието/.
А колкото до престъпниците - те също вече се ограмотиха и научиха урока за "малтретиране в детството и липсата на обич, които са ги озлобили към света и са ги травмирали така, че да посегнат към престъплението". Доста се спекулира с тази материя - както от страна на престъпниците, така и от страна на адвокатите, които ги защитават.
А колкото до престъпниците - те също вече се ограмотиха и научиха урока за "малтретиране в детството и липсата на обич, които са ги озлобили към света и са ги травмирали така, че да посегнат към престъплението". Доста се спекулира с тази материя - както от страна на престъпниците, така и от страна на адвокатите, които ги защитават.
Всяко дете е различно, всяка ситуация е различна и не може така лесно да се изказват мнения, правилно ли е или не. И аз по принцип съм против биенето на децата, но понякога ми идва не един шамар да и ударя а цяла серия. Толкова са хитри и мисля, че целта им е да видят до къде се простира границата на търпението и колко са здрави нервите на мама и на татко.
Всеки знае най-добре, как трябва да се възпитава чуждото дете.
Всеки знае най-добре, как трябва да се възпитава чуждото дете.
За мене шамара е неприемлив като наказание, в случая бих казала кратко и ясно "излез", а на другия ден бих накарала детето да напише 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" или нещо от сорта. Т.е. хем детето разбира, че е санкционирано, хем не е по начин, който би го наранил душевно.
И когато на мама чедото ти каже подигравателно "Няма!" и ти се изплези за капак, какво ще направиш? Ще го накараш да напише сто пъти "Няма да казвам "няма", когато мама ме кара да напиша 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" ли?
Аз също съм против шамарите, но както вече писах, съм удряла веднъж шамар. Изобщо не мисля, че съм си измалтретирала детето. Напротив, той помни добре случая и много внимава да не нарани сестра си оттогава. Между един шамар и реално малтретиране над детето разликата е огромна все пак 
ЧервеноВинце, ти май не правиш разлика между шамар и малтретиране. Децата, за жалост, понякога прекаляват и имат нужда да бъдат върнати на земята точно с един шамар. ...
Много добре РАЗБИРАМ РАЗЛИКАТА от шамар и малтретиране. Ти да не ме мислиш за малоумна.
Говорех по принцип и не съм казала че детето е малтретирано.
Просто имах в предвид, че дори и шамар може да травмира дете...колкото и да не ти се вярва.
Винаги това е началото...един невинен шамар. След като посегнеш един път, ще го направиш пак.
Ще уважаваш много повече себе си, а и детето ти щете уважава ако успееш да направиш така, че то да те послуша, ама не като му зашлевиш шамар, а като му всяваш респект. Има много други методи които действат.
Още повече детето е на 10 години! То разбира от разговор.
Знам какво говоря..имам син на 22 години.
Имал е тежък пубертет, и ми е коствало много нерви и канско търпение... Идвало ми е да го шамаря, да !
И после ме е хващало срам само от самата мисъл и от самата себе си...никога не съм удряла шамар на детето си.
И се гордея с това.
А може би ти би се гордяла, че с едно "невинно" /за теб!/ шамарче си накарала детето си да те послуша ...
Да....то ще те послуша, но не от уважение към теб...а от страх.
Аз само искам да вметна, че единствения престъпник, когото съм познавала, е едно дъъълго чакано и много добре обгрижвано дете, много разбирано от майка си, която винаги му намираше оправдания за постъпките....
Не искам да пиша друго, аз не съм от гордеещите се майки, даже напротив, макар че много се старая, наистина! И имам много успехи в битката със себе си, но не мога да кажа, че съм победила!
Не искам да пиша друго, аз не съм от гордеещите се майки, даже напротив, макар че много се старая, наистина! И имам много успехи в битката със себе си, но не мога да кажа, че съм победила!
За мене шамара е неприемлив като наказание, в случая бих казала кратко и ясно "излез", а на другия ден бих накарала детето да напише 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" или нещо от сорта. Т.е. хем детето разбира, че е санкционирано, хем не е по начин, който би го наранил душевно.
И когато на мама чедото ти каже подигравателно "Няма!" и ти се изплези за капак, какво ще направиш? Ще го накараш да напише сто пъти "Няма да казвам "няма", когато мама ме кара да напиша 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" ли?
На децата ми дори и през ум не им минава както да ми се плезят, така и да ми се подиграват.
А наказанието действа.
Винаги съм се чудила как някои хора просто не разбират, че не всички дечица са мили и добри. Че едно и също наказание има различно въздействие и зависи от темперамента на детето . На 10 години те са почти оформени като личности, а като характер съвсем. Не може така унифицирано да се подхожда.
Аз има две деца и макар малката да е още бебе, разликата между двете е очевадна.
Ако на две годинки като кажех на каката "Не отваряй шкафа!" тя ме гледаше дяволито и продължаваше да го прави и след 100-ното повтаряне, то малката реагира и спира на секундата. Ако едната съм я пляскала, то за другата не мога и да го помисля. И това не идва от различното ми отношение към тях.
Аз има две деца и макар малката да е още бебе, разликата между двете е очевадна.
Ако на две годинки като кажех на каката "Не отваряй шкафа!" тя ме гледаше дяволито и продължаваше да го прави и след 100-ното повтаряне, то малката реагира и спира на секундата.
Ако едната съм я пляскала, то за другата не мога и да го помисля. И това не идва от различното ми отношение към тях.
Детето е длъжно да слуша родителите си - пише го в семейния кодекс. Толкова по въпроса за правата и задълженията. Първо детето не е послушало баща си.
Колкото до сложните неща в едно семейство - мисля че за да не става лигаво едно дете никога родителите не трябва да изразяват пред детето неодобрение на постъпките на другия. Ако има някакви съмнения относно правотата на другия - това се изяснява в диалог между родителите в отсъствие на детето. Вече ако родителят разбере, че е сгрешил - трябва да отиде да се извини на детето. Но никога другият не бива да предава партньора в живота си.
В случая мисля, че ако авторката на темата е показала пред детето си несъгласие със съпруга си поне за едно нещо, то самата тя е подронила авторитета на съпруга си, което е довело пък до непослушанието.
Милите дечица са резултат от последователност във възпитанието, или пък от пречупване на характера с бой, ама не просто 1 шамар, а много бой, силен бой дори за най-малкото провинение. Всички останали - просто търсят най-лесния път и ако видят такъв не се колебаят да го последват. Всички хора сме така.
Колкото до моя статус - омъжена с 2 деца, едното от които е на 12. Непослушен е, авторитета ни постоянно бива подронван от близки и роднини, които отменят наказания (разрешат гледане на телевизия в наше отсъствие, или други забрани), затова гледам колкото е възможно да не разчитам на друг човек, ако ще и "просто да напазарувам нещо за ядене". Но никога не съм поставяла пред децата въпроса за това дали баща им е прав.
Колкото до сложните неща в едно семейство - мисля че за да не става лигаво едно дете никога родителите не трябва да изразяват пред детето неодобрение на постъпките на другия. Ако има някакви съмнения относно правотата на другия - това се изяснява в диалог между родителите в отсъствие на детето. Вече ако родителят разбере, че е сгрешил - трябва да отиде да се извини на детето. Но никога другият не бива да предава партньора в живота си.
В случая мисля, че ако авторката на темата е показала пред детето си несъгласие със съпруга си поне за едно нещо, то самата тя е подронила авторитета на съпруга си, което е довело пък до непослушанието.
Милите дечица са резултат от последователност във възпитанието, или пък от пречупване на характера с бой, ама не просто 1 шамар, а много бой, силен бой дори за най-малкото провинение. Всички останали - просто търсят най-лесния път и ако видят такъв не се колебаят да го последват. Всички хора сме така.
Колкото до моя статус - омъжена с 2 деца, едното от които е на 12. Непослушен е, авторитета ни постоянно бива подронван от близки и роднини, които отменят наказания (разрешат гледане на телевизия в наше отсъствие, или други забрани), затова гледам колкото е възможно да не разчитам на друг човек, ако ще и "просто да напазарувам нещо за ядене". Но никога не съм поставяла пред децата въпроса за това дали баща им е прав.
Колкото до сложните неща в едно семейство - мисля че за да не става лигаво едно дете никога родителите не трябва да изразяват пред детето неодобрение на постъпките на другия. Ако има някакви съмнения относно правотата на другия - това се изяснява в диалог между родителите в отсъствие на детето. Вече ако родителят разбере, че е сгрешил - трябва да отиде да се извини на детето. Но никога другият не бива да предава партньора в живота си.
В случая мисля, че ако авторката на темата е показала пред детето си несъгласие със съпруга си поне за едно нещо, то самата тя е подронила авторитета на съпруга си, което е довело пък до непослушанието.
Така че и аз апелирам към авторката да оправи отношенията си с таткото и чак тогава да пуска теми за шамарите .
И аз си мисля че целта на темата е да го оплюем , ама не мога .в един конфликт винаги е хубаво да изслушаме двамата .
Червено винце , много благодаря за лекцията по психология , ама тук не и е мястото и не мисля че има нещо общо със ситуацията .Аз лично гледам филми също да ти кажа , но пък това за малтретирания в детството си престъпник ми се изтърка от повторения ..има и други профили .
Питам авторката - нали искаше да те питам -ти поговори ли си със съпруга си и как се чувства той .
Всички разбрахме как се чувстваш ти - а как е другата страна .
Вили...ти караш ли ми се нещо... Гледам и авторката навикваш. Ти ролята на съдия ли играеш?
А на мен не ми се връзвай на психологията... То поста ми не беше отправен лично към тебе,гледам че си го приела лично.
И аз като тебе имам право да изказвам мнение, нищо че то се разминава с твоето....
Гледам и авторката навикваш. Ти ролята на съдия ли играеш?А на мен не ми се връзвай на психологията...
То поста ми не беше отправен лично към тебе,гледам че си го приела лично. И аз като тебе имам право да изказвам мнение, нищо че то се разминава с твоето....
ЧервеноВинце не може да изнася лекции по психология все пак Нито има смисъл да я четем
Нито има смисъл да я четем И както винаги си все по петите ми... Почвам да ти се кефя...