Имам две породени деца с малка разлика.Дъщеря ми е първа и е адски контактна.Където и да отидеме за нула време си намира приятели,а сина ми е много дръпнат.Гледам си ги сама и отрастват в една и съща среда,но явно гена си има значение.И сина ми проговори по-късно от дъщеря ми,но сега вече говори и се бие(със сестра си и е як,не го е е страх от други деца),но предпочита да седи с възрастните.Вчеря бяхме на детски рожден ден на много близки наши приятели и всичките деца там ни бяха близки,но сина ми през цялото време седя до мен или баща му.Отиде веднъж-два с мен при кака му и децата,но не остана дълго и не обърна на нито едно дете внимание.Незам дали да се притеснявам от това,защото още не ходи на градина,но идеята ми е,че всяко дете си се ражда с характер и майката е безсилна в този случай 
. Има си трески за дялане и ги дяламе 
. Опитва се да командва и манипулира и когато номера с чуждите деца не минава както с брат му, вместо да си вземе бележка и да се извини той започва да страни и да страда, от което проблема се задълбочава.
Все едно се върнах в моето детство - само че при мен проблема дойде в първи клас. В един момент се оказах в един изграден колектив (99% от децата преди това бяха ходили в една и съща детска градина, а аз - гледана в къщи), в който се чувствах като ... натрапник. Брррр, и досега настръхвам като се сетя за безутешното чувство да си аутсайдер.
