Казват, че" за бащите дъщерите били слабост, а синовете гордост" - какво мислят татковците тук?
Мерси
Мерси
- Публикувана: 27 март 2008, 09:10 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2008, 13:15 ч.
за синовете и дъщерите към бащите-?
много прегледи на темата, но без отговори, значи няма татковци, а само мами, интересуващи се от чуждите татковци 
но пък е горд с него от делата и всичко 
много прегледи на темата, но без отговори, значи няма татковци, а само мами, интересуващи се от чуждите татковци
Има доста истина в това твърдение, според моите наблюдения, но много би било интересно какво ще кажат щастливите татковци, сдобили се с рожби и от двата пола. Според мен има значение дали си баща на 1 или 2 деца.
За моят съпруг нашият единствен /за сега/ син е всичко - и гордост, и слабост, и надежда, и вяра..., но дали държанието и отношението към детето /децата/ ще се промени ако се появи някога така желаната от таткото дъщеричка? Честно да ви кажа много ми е интересно да разбера!?
Искам да споделя с вас, обаче, че познавам родители, които наистина проявяват "афинитет" и предпочитания към едно от децата си, въпреки че не всички го признават.
В голяма степен, според мен, това се случва поради сходство в темперамента или индивидуалните особености на личността между родителя и детето...
Не искам да коментирам обаче изказване като това: "Абе, мъжкото си е мъжко, няма какво да говорим!" Това са думи на татко, който има дъщеря и син и който е представител на една по-специална група представители на мъжкия пол
За мен това е порочен мачизъм, който свети като сигнална лампа и предупреждава: "Стой, чакай, тука има нещо ...!!!...."
За моят съпруг нашият единствен /за сега/ син е всичко - и гордост, и слабост, и надежда, и вяра..., но дали държанието и отношението към детето /децата/ ще се промени ако се появи някога така желаната от таткото дъщеричка? Честно да ви кажа много ми е интересно да разбера!?
Искам да споделя с вас, обаче, че познавам родители, които наистина проявяват "афинитет" и предпочитания към едно от децата си, въпреки че не всички го признават.
В голяма степен, според мен, това се случва поради сходство в темперамента или индивидуалните особености на личността между родителя и детето...
Не искам да коментирам обаче изказване като това: "Абе, мъжкото си е мъжко, няма какво да говорим!" Това са думи на татко, който има дъщеря и син и който е представител на една по-специална група представители на мъжкия пол
За мен това е порочен мачизъм, който свети като сигнална лампа и предупреждава: "Стой, чакай, тука има нещо ...!!!...." Винаги съм искал да имам син.Сега имам двама и да си кажа честно ,не ми липсва,че нямаме момиченце.Жена ми от време на време иска дъщеричка,да си я гизди и да и слага панделки и т.н. , но ще видим.
Пожелавам ви го от сърце!
Препоръчани теми