уважаваме се двете взаимно. макар доста пъти да ме е наранявала и да не ме разбира като човек, между нас има някаква форма на привързаност, която не мога да нарека чак обич. Жената не е лоша, помага с каквото може, което никак не е много, но това за мен няма значение. Хубавото е, че жиеем отделно и тя винаги и за всичко се съобразява как на мен ми е удобно, което е плюс.
- Публикувана: 27 март 2008, 09:22 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2008, 08:15 ч.
Обичате ли свекърва си?
Обичта е емоционално състояние. То изисква нещо, което не можем да контролираме, не можем да програмираме. Приемам я, но не мога да я обичам. След време може и да успея.
Тя също не ме обича и това си личи, има някаква бариера между нас, крепим бариерата и двете, всяка от своята страна, не вярвам скоро да падне.
Тя също не ме обича и това си личи, има някаква бариера между нас, крепим бариерата и двете, всяка от своята страна, не вярвам скоро да падне.
Че откъде - накъде??? Да не съм си намерила обичта на пътя? Приемам я и толкова. 
Да.. Моята "мама" Катя е желязна!
И я уважавам, и я обичам... Абе по готина от нея няма
И я уважавам, и я обичам... Абе по готина от нея няма
Ако става въпрос за една и съща мама Катя/ или може би е съвпадение/....да тя е върха....да си е гледаш ,че е златна!
Моят случай е същия като твоя. Не съм съгласна с мнението на много от форумките, че снахите се заяждаме и сме нарочили свекървите за чудовища, просто защото ние сме лоши. Защото аз обичах невероятно много майката на бившето ми гадже, разбирахме се прекрасно, тя ме обичаше също много, и до сега като ме види ме прегръща мило и нежно и усещам как има много топли чувства между нас. Тя е невероятно интелигентна, мила, нежна, внимателна, винаги когато искаше да ми покаже че ме харесва ме погалваше нежно по главата, сякаш съм нейното дете. Нямам думи да опиша колко щастлива се чувствах в нейната компания. Приятно ми беше заедно да пием кафе, да обсъждаме различни теми, да ходим по магазини. Но за най-голямо мое съжаление не можахме да се разберем със сина й. За сегашната няма да пиша, просто нямам думи вече. Не искам да я виждам никога.
Да.. Моята "мама" Катя е желязна!
И я уважавам, и я обичам... Абе по готина от нея няма
И я уважавам, и я обичам... Абе по готина от нея няма
Всички "мами"Катя ,май са готини,/ и аз винаги ще помня с добро една Катя,вероятно е друга ....не е твоята
/ пази си я,че ако знаеш какви дзверове има!
Харесвам свекърва си, макар че не мога да я разбера за някои неща. Уважавам я много, за обичане - мисля, че ще ми е необходимо време да я обикна, все пак не съм си я избирала 
Но определено държа на добрите отношения с нея
- и заради мъжа си, и заради това, че живея много далече от собствените си родители...
Но определено държа на добрите отношения с нея
- и заради мъжа си, и заради това, че живея много далече от собствените си родители... Не е необходимо да я обичам, за да поддържаме нормални отношения по между си.
По-важното е, че идвете обичаме едни и същи мъже-аз съпруга си и сина си, а тя сина и внука си.
Ако тя се научи да не натрапва помощта и присъствието си и да не налага приложението на съветите си, а аз се науча на повече толерантност и търпимост бихме могли да бъдем дори приятелки.
По-важното е, че идвете обичаме едни и същи мъже-аз съпруга си и сина си, а тя сина и внука си.
Ако тя се научи да не натрапва помощта и присъствието си и да не налага приложението на съветите си, а аз се науча на повече толерантност и търпимост бихме могли да бъдем дори приятелки.
Моят случай е същия като твоя. Не съм съгласна с мнението на много от форумките, че снахите се заяждаме и сме нарочили свекървите за чудовища, просто защото ние сме лоши. Защото аз обичах невероятно много майката на бившето ми гадже, разбирахме се прекрасно, тя ме обичаше също много, и до сега като ме види ме прегръща мило и нежно и усещам как има много топли чувства между нас. Тя е невероятно интелигентна, мила, нежна, внимателна, винаги когато искаше да ми покаже че ме харесва ме погалваше нежно по главата, сякаш съм нейното дете. Нямам думи да опиша колко щастлива се чувствах в нейната компания. Приятно ми беше заедно да пием кафе, да обсъждаме различни теми, да ходим по магазини. Но за най-голямо мое съжаление не можахме да се разберем със сина й. За сегашната няма да пиша, просто нямам думи вече. Не искам да я виждам никога.
Да,подобно.....след като скъсахме с него ....повече преживях раздялата с нея и мъжа й!
НЕ
Ще се въздържа от грубия език,но вие четете между редовете!!!!!! 
....
И ВСЕ В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ!!!!
....И ВСЕ В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ!!!!
Може и да се чете м/у редовете ,но има такива ,
които четат през страница!!! Не я обичам,а и не се и опитвам да я обикна.Единственото нещо,за което съм й благодарна е,че е родила мъжа ми.