Да започнеш всичко отново...

Нямаш бъдеще с този човек, смело напред, бъди силна! Остави го, забрави го и се опитай да живееш живота който искаш и заслужаваш! Не мисли, че отиваш в друг град, на нова работа, или че си на 34 години. Това само ще отнеме от енергията ти. Родителите ти ще те подкрепят, сигурно ще се намерят и стари приятели.... И дано намериш щастието! Късмет!

Бий си камшикът и бягай , не се обръщай назад.Късмет

От всичко написано от теб не виждам нищо, което да те задържа при настоящия ти приятел. А несигурността в бъдещето- бъди смела и авантюристка! Ако сега не пробваш, какво ще излезе от тази голяма любов с другия, то няма кога друг път.
Късмет!

  Абсолютно съм съгласна с това мнение. Тръгвай колкото е възможно по-бързо. Изобщо не се колебай - човека, с който си сега не го заслужава.

        Този мъж никога не те е обичал. Не зная защо за толкова много време не си го разбрала. И като те чета си мисля, че пак ще се върнеш, че чакаш някоя форумка да ти каже да му дадеш още един шанс. А за тебе шанс? А? Любовта е двупосочна улица, миличка. Безумно дълго време си пропиляла с този нещастник. Осъзнай се!!!

Искам да ти кажа, че бракът не е гаранция за щастие.  Аз сложих край на един брак продължил 12 години през които се чуствах точно по същия начин - пренебрегвана за всичко и всичко се отлагаше за някой друг път... с тази разлика че имахме едно дете, което се появи още в началото и на което той не обръщаше никакво внимание - за съжаление има и такива "бащи"...Исках да имам 2 или три деца, но той и дума не даваше да се продума за второ, камо ли за трето... Детето вместо най-голямото щастие и благословия за него сякаш беше бреме. Започнах да си давам сметка, че годините си минават, а аз не съм щастлива по този начин, всъщност изобщо не бях щастлива. В един момент не можех да се позная - сякаш това не бях аз, сякаш това не беше моят живот. Какво правех всъщност - правех се на щастлива майка и съпруга пред хората, пред приятелите и роднините, а в сърцето си таях болката и разочарованието...Дълго мислих, но накрая се реших да сложа край - подадох молба за развод. Последваха едни увещания, молби, обещания, че ще се промени, че всичко ще е различно занапред и т.н. Колко пъти бяхме водили вече тези разговори... все обещания, обещания... за всичките тези години явно си мислеше че това са само празни приказки и че не е нужно да полага никакви усилия щом като всичко пак си продължаваше по старо му и аз си оставах само с надеждите... Но всичко свърши за щастие. Аз намерих смелост да сложа край на нещо безсмислено и без бъдеще. В началото изпитвах страх как ще се справя сама с детето, но самата аз си давах кураж и си повтарях, че всичко ще се нареди и сякаш този кураж идваше от силното ми желание и решението ми да бъда щастлива най-после...
И животът ми наистина се промени... Няколко години след това се омъжих за прекрасен мъж, какъвто не съм и мечтала че ще срещна, имам още едно чудесно дете (родих на 36). Сега виждам отношения баща - дете изпълнени с обич и щастие, които за съжаление липсваха на първото ми дете когато беше малко. Сега наистина мога да кажа, че съм щастлива, по начина, по който исках. Незнам как, но всичко някак си дойде на мястото. Вярвах в чудото и то се случи. Не съжалявам за нищо. Сега вече живея своя живот истински!
Иска ми се да ти дам кураж да следваш мечтите си и да не се примиряваш с живот без щастие, защото всеки има право да бъде щастлив. Но разбрах едно - за щастието трябва да се бориш, да го търсиш, да се стремиш и да вярваш в него и тогава то ще дойде. Остави всичко в миналото, сложи край на тази връзка без бъдеще и колкото и да се страхуваш продължавай смело напред. Кажи "Сбогом" и си тръгни, не вярвай на обещания, за да не ги чакаш накрая цял живот... Трябва да живееш тук и сега, защото никой не знае колко дни му са отредени на този свят и кой може да ти каже дали изобщо ще има "утре".... Всичко ще се нареди. Работа може да се намери навсякъде, но любовта...Нека тя бъде на първо място в живота ти. Какво те ползва ако имаш всичко, а любов нямаш и не си щастлива... Пожелавам ти много кураж и вяра в бъдещето  - там някъде е твоят живот - такъв какъвто искаш да бъде - просто тръгни и не позволявай на нищо да те спре по пътя към твоето щастие !!! Успех !!!

Нали се връщаш в родния си град при родителите си? Извинявай, но това не е нов град, а най-сигурното място на света.
Щом не можеш сама да се справиш финансово там където си, това изобщо не е нещо сигурно. А и парите на са всичко. Аз бих могла да се справя финансово, но емоционално не бих могла сама, признавам си ги.
Не мога да разбера какво точно те спира - не обичаш този мъж, не се разбирате, от две години си живеете като съквартиранти в обтегнати отношения. Какво точно те спира? Освен това не живеем в някаква крепостна държава, ако решиш да се върнеш винаги ще можеш.
Успех и по-спокойно.

Бягай , момиче,докато е време! В момента те е сковал страхът от неизвестното.Не е трудно да започнеш отново , нито от нулата , трудно е да вземеш решение , дали да го направиш. /поне при мен е така / . А както виждам ти решението си го взела,остава ти по-лесното - действай ! Късмет,успе и много щастие , защото ти го заслужаваш!

 В началото са били само 5 г, но ти си решила да повториш грешката и сега вече са десет! За какво се чудиш изобщо, дали да станат 15 ли? Няма какво повече да чакаш да ти се обяснява, мисли за себе си, не за него! Ако имаше няколко живота- да му подариш единия, но животът ти е само един!

Не се плаши от новото начало...както казват всяко зло за добро...Прецени всички за и против и ако държиш да останеш в столицата, просто нека  твоята любов дойде при теб или пък заминете при родителите му в чужбина. Варианти има...важното е човек да си е поставил ясно целите и да ги преследва неотклонно. А още по важното според мен е човек да има спокоиствието и сигурността на човека до себе си за да може да бъде себе си. Доколкото разбрах с настоящия ти приятел това съвсем не е така. Щом и секс няма, извинявай но ХИЧ ГО НЯМА тоя човечец, не му позволявай да те отдалечава повече от теб самата...

Това ми звучи като едно страхотно ново начало. Въобще не виждам защо се измъчваш! Ще видиш, че ще се почувстваш свободна, жива и щастлива!! Да, сега сигурно си объркана, но ако съм на теб си хващам багажа още сега, още в този момент. Достатъчно лъжи и празни обещания и загубено време.
Бъди много щастлива!Радвам се за теб 

Повтори му същото довечера, ако трябва - потрети. Май проблема е единствено как да срежеш и последната нишка която ви държи. Ще се справиш. Само не ми е ясно защо си се измъчвала така толкова време....
Успех! 

А за брак?
Това ли е нещото, което си очаквала от него?  Това ли е най-важното в едни взаимоотношения?
Подкрепяла ли си развитието му? Готови ли бяхте наистина за тази сериозна крачка? Какви бяха отношенията Ви?
Да се хвърлиш сляпо към човек, който иска брак и деца, да се върнеш в по-малък град във възраст, в която е време да започнеш да береш плодовете на усилията, които си положила ми се струва проява на отчаяние.
ОК, замини за друга държава, работи там, щом искаш да прекратиш отношения, които очевидно не те правят щастлив човек, ама не прави крачка назад в живота си.
Ще осъзнаеш, че си имала до себе си отговорен човек, ама късно.

Събирай си багажа и заминавай.
Ето имаш си и друга любов.
Пробвай с нея, дано това е любовта на живота ти и двамата сте заедно щастливи.
Не се поддавай пак на приказки и манипулации.Ти сама каза,че не го обичаш вече.
Е кое още би те задържало при него?!

Казваше ,че работата за него е на първо място ,приятелите и след това аз....

Ами то е ясно,че ти не си му от първостепенна важност,само това трябва да ти е достатъчно като го чуеш...