Има ли българки, раждали в чужбина и отказали присъствието на бащата?

Първият път беше на работа, с мен беше майка ми. Вторият път беше с мен, той ряза пъпната връв.
Сега обаче не го искам, защото няма кой да остане с децата в къщи. Ама знам ли дали докрая няма да ни дойде друга идея в главата и да се помъкнем тутта ла фамилия.

Ехе, айде пак с определенията в Бг това не е възможно ...Как да не е възможно бе хора , преди може би да ,не се е допускало присъствието на бащата по време на раждане ,но сега вси4ко може... стига да го поискаш...И изобщо това определение "български манталитет",май не е много за темата...това ,4е живеем в 4ужбина,вярно променило ни е , на4ина на мислене , и т.н....но все пак в пове4ето от слу4аите на всяка от нас в паспорта е записано нациаоналност - българска...Та да се слага един знаменател на хората живеещи в Бг , е някак ...
Друг е въпросът за Присъствието на таткото по време на цялата бременност, и присъствието в кулминационния момент...Нищо ,4е съпругът ми влезе няколко минути след като бях родила, с него имаме незабравим спомен за първата ни среща с дребния...и още един- как таткото припадна то4но 5 минути след тази незабравима среща , и се наложи да се занимават и с него ....та картинката беше ,аз на леглото ,а той на земята...
А за раждането - коя от вас не иска да забрави трудните моменти? Е,вярно има и такива които са имали леко и бързо раждане ...но има и такива ,като мен ,които не искат ама хи4 и да си спомнят, и които изпитват ужас при мисълта ,4е и вторият път ще е същото...

За мен най естественото неЩо на света е бъдеЩият татко да присъства на раждането, от на4ало до край. Поевропей4ени или побългарени, май няма много зна4ение..въпрос на гледна то4ка. Не намирам позитивно и градивно за една двойка, да се разделят в най важния момент от живота им (освен, ако има непреодилими при4ини: усложнения и т.н)  Това за мен озна4ава, 4е в семейството има табута, което е ...хм..."странно".
Отживелица и плод на болен мозък е твърдението, преобладваЩо в соц. строя "раждането си е женска работа, мъжете нямат място в родилна зала"  Факт е, 4е в някои болници в бг и в Русия например( говоря от опит) дори не допускат вътре таткото, преди датата на изписването Мой мноого близък си гледаШе детето от прозореца 3 дни наред...
Та затова си мисля, 4е факти като този, определят до голяма степен мирогледа на някои хора. Все пак социално заобикаляЩата ни среда въздейства. До някъде естествено, хора има всякакви. Не бих искал да поставям определния..
Затова вероятно в държави, където присъствието на съпруга  е ве4е традиция, хората изобЩо нямат предубеждения и не си създват излиШни и ненужни проблеми: "Да" или"не"?
За протокола : разбира се, 4е беШе с мен 

първото раждане бях сама.
но тогава, преди толкова години в БГ хич и не съм подозирала, че може да има такава екстра - раждане с партньора.
второто дори не сме го коментирали, и двамата знаехме, че ще бъдем заедно. не си го давам този момент за нищо на света, спомените ни оттогава са изключителни!

Бяхме заедно когато раждахме, и на курсове ходихме преди това, но той така и не разбра как да се държи - вечно ме разсмиваше, настояваше за упойки да не ме боляло и т.н. Явно имахме различни представи за ражданете, накрая ме срязаха и той пак беше там, държа ме докато виках, защото упойката не ме беше хванала напълно - затова съм му благодарна. Второто ми раждане съм решена да бъде естествено и знам че трябва да съм напълно концентрирана в това което правя. Няма да искам да е с мен, ще гледа малкия и ще чакат. Дано да успея този път.

Беше с мен и той и свеки.   В последният момент седеше до главата ми,  не в краката ми. Като сложиха детето на корема ми беше до мен , после излезе с детето. Много дълго беше и съм много щастлива, че беше до мен. Дай боже ако имам друго дете, пак ще е с мен.  Той сам изяви желание да е с мен. 

Малко оф: какво е чувството да има друга толкова близка жена при теб? Много холандки предпочитат приятелките и майките им да са до тях. Аз не бих се навила.

това е и моето мнение ..Не съм раждала в България,а и когато живеех все още в Бг за раждане и за деца не съм се замисляла,но когато дойде това време вече живеехме в чужбина и  не сме си и помисляли мъжа ми да не присъства на раждането..никога не сме го коментирали  всъщност този въпрос..И както казва Кейси..спомените ни от раждането не се въртят около разкрачените ми крака!

Kalinka, не ми беше неудобно. Жената беше много дискретна. Беше изявила желание да присъства. Аз нямах нищо напротив. В началото се сменяше със съпруга ми, докато той ходеше да изпуши цигара, тя беше с мен. След 15- ят час в родилното и двамата бяха до мен. Не знам за мен,  да идеш на непознато място, заобиколен от непознати, не ме блазнеше  като идеята,  исках да имам поне някой , на който имам доверие, до мен. 
По принцип свеки беше с нас,  защото братовчедката и ми беше акушерка. А на сутринта в 7,30 ми донесе топли кифлички и кафе.  Родих в 5,58. Влязох в родилното предният ден в 7,30. 

Смело от твоя страна. Много ми е интересно, ако се поиска мнението на мами в БГ по този въпрос какво биха казали....

Не знам за другите  бг. майки, но моята собствена много ревнува от свеки, че точно този момент не е била до мен. 

При първото раждане в БГ все още нямаше възможност за присъствие на таткото (питахме и ни отказаха, защото в залата раждат едновременно няколко жени и не е удобно). При второто, таткото беше през цялото време при мен - незабравим момент, който е най-милият спомен в живота ми. Не е бил стресиран, не е припадал, а беше най-влюбеният в дъщеря си мъж, който съм виждала. Ако живот и здраве се решим на трето, пак ще раждаме заедно с таткото, това изобщо не подлежи на коментар и за двама ни.

Преди малко повече от месец бях и от другата страна - присъствах на раждането на много близка приятелка. Мъжът и е с болно сърце и много високо кръвно и тя не искаше той да се вълнува допълнително, присъствайки на раждането. За това помоли мен да споделя този вълнуващ момент с нея. Раждаше с епидурал (моите две раждания бяха без упойка и ми беше много интересно) и по едно време дори си подремна. Мъжът й през повечето време беше в стаята, но в единия край, далече от нея. Аз през цялото време й държах ръката и колкото и странно да е - напъвах с нея (като си тръгнах имах мускулна треска). По едно време ме помоли да не й стискам ръката толкова силно, защото я боли (толкова много съпреживявах, че не съм усетила). Тя не усещаше контракциите и я насочваха какво да прави по монитора. Аз първа видях бебка, аз първа й казах "честита дъщеричка" (не знаеха пола на бебето предварително), плаках от щастие с тях двамата - незабравим момент. По едно време таткото се огледа и видя плацентата (сложена в нещо като купа) и веднага смени цвета. Та се оказа добро решение да не е непосредствено до жена си при самото раждане. Радвам се, че аз бях там, че споделих най-върховния момент от живота на тези хора. Сега сме си още по-близки, а към малката госпожица имам много, много специално отношение

Раждах в 4ужбина и таткото не присьства. И при евентуално второ раждане пак бих предпо4ела в такьв момент да сьм сама. Ли4но мнение.

аз и двете си деца със секцио съм ги раждала(е те си ги извадиха докторите ).Преди 6 г. в Бг, уж щяха да го пускат да влезе , в последния момент го оставиха отвън. Тук сега с малкия, естествено че присъства(то иначе лекарите щяха да ни помислят за луди). Те тука по прегледи ходят заедно , пък аз все сама бях , защото мъжа ми все беше на работа. секциото трая точно 10 мин. , сложиха една преграда от гърдите надолу, така че не се виждаше как реже доктота(нямаше начин да" кумчо вълчо и Червената шапчица" ). аз докато усетя какво ставам и чух бебето да плаче, мъжа ми отиде със сестрата да го теглят , мерят и къпят. Той го видя пръв така да се каже, е и на мен ми го показаха , но за 2-3 сек. Сега все разправя"какъв лилав беше , грозен , сбръчкан , а сега какъв си хубав"
 аз за естествено така или иначе нямаше никога да се навия да раждам , но дори и да бях , щях да искам да е до мен. Мъжете не стоят от пред да "израждат" , те са до майките , говорят успокояват , така че " разкрачена и окървавена" както беше споменал някои, няма начин да ви види
 аз иначе моя си го изгоних час след секциото ( то беше в 6.30 сутринта), да отива да работи, нямаше начин да го "изтрая" цял ден да ми пристъпва от крак на крак . собственика на къщата която правеше тогава го попитал"жена ти не раждаше ли днес, ти защо работиш? , а той му отговорил"ами тя е Българка , не ме иска да стоя и да и държа ръката цял ден "

 
Така е, я.
Да не сме лигли