И вашите жени ли искат това???

Е ти какво, не правиш ли разлика между помощ от съпруга и помощ от свекървата???
Като живея с мъжа си и някой ден нямам време да сготвя например, свеки ли да викна да изпържи едни яйца?

Не бе, що? Викни мъжа ти! Това е къде по-достойно!

Ван Бастен, не човек, а желязо, а по-скоро розова фуста. Най-добрата ми приятелка има 3 деца, преуспяващ архитект, изглежда по-добре от 25 год момиче. Мъжът й е малко лунатик, та с това децата й стават 4 броя. Работи като куче, изкарва като звяр, толкова, че преди 2 год купи яхта на мъжа си. Децата й са перфектно възпитани, и не могат без нея, тя е алфата и омегата за тях. Ще попиташ къде е секрета??? Въпрос на организация. На времето и приоритетите.

Ти познаваш ли такива жени?

Може, ама не от форума, те нямат време за такива неща. Тук са "домашните момичета" с минимум ангажименти и максимум изисквания.

Не е достойно мъж да пържи яйца ли!?!       Да ги яде сурови тогава...    

1. Свекърва ми няма никакви задължения към моето семейство, не очаквам да ми готви, пере и обслужва.

2. Готви този, който има време и желание, двамата сме равни вкъщи, не виждам нищо недостойно в това.

За твоята приятелка - всеки може да се справи, когато му се наложи, има много самотни родители, които се оправят перфектно, но когато си в двойка, въпрос на избор е дали ще се трепеш като куче, за да носиш другия на гърба си или ще се допълвате и помагате взаимно.

Това ли е за теб идеала за семейство и съпруг?
Горкото, горкото момиче - бих казала за твоята приятелка.

Идеал за семейтсво нямам, но за жена - да. Това е тя.

Но въпросът е, как едни жени могат да се справят с всички житейски предизвикателства и трудности, а други не?

А тези, които не се справят, по правило доста се оплакват, и от мъжете си и от свекървите, и от куп други несгоди. Пък тези, които се справят, са далеч по-позитивни, не мрънкат, раздават се и..... да, много ме възхищават.

По една случайност, в обкръжението ми преобладават силните и успели жени. Анализирам ги и винаги изводът ми е един и същ. Умеят да си подреждат времето, задачите и приоритетите. В резултат на това имат хубави семейства / връзки, възпитани деца (което е рядкост в наши дни), добри професии, стабилни доходи и най-важното - имат уважението на съпрузите / партньорите си.

А за темата с яйцата, не знам, но не ми се е случвало да накарам мъжа ми да ми ги изпържи. Вярно, че и не може, но и да можеше, бих се почувствала доста неудобно той да ми готви. Разбира се, че ми се е случвало да съм на ръба на силите си от умора и да не мога да сготвя, именно това  са моментите, в които предлагам да отидем да хапнем навън. Хем се получава разнообразие, хем аз успявам да си почина по този начин.

Разбира се, не искам да излиза, че давам рецепти кой как трябва да се държи в семейството. Просто споделям нашия модел и моите лични възгледи в това отношение.

Когато имам нужда от помощ вкъщи, не, не правя разлика, кой ми я предлага. Със сигурност, за да ми я предлага, човекът е добронамерен към мен. Но, за да съм съвсем искрена ще ти кажа, че ако става дума за домакинска работа или за някакъв ангажимент, свързан с дете, ще се чувствам много по-комфортно да поискам помощ от майка ми, свекърва ми, снаха ми или дори братовчедка ми, зависи, кой най-малко ще притесня. Обаче не мога да си представя, мъжът ми е на работа, а аз да му звънна и да му кажа да се прибере, че аз съм затрупана в дрехи за гладене, манджата ми загаря, а детето не мога да го овладея. Егати съпругата съм, той какво да ми каже, ела тука в клиниката да извадиш един зъб вместо мен, че съм капнал от умора....

По-нагоре в темата една дама, гост, очевидно на зряла възраст е изказала едно много разумно мнение - ако ние като съпруги не се справяме с изконно вменените си задължения и постоянно изискваме присъствието на мъжа си вкъщи, това рано или късно се обръща срещу нас. Просто подобни занимания не са вродени на мъжете и те в повечето случаи ги вършат, защото ние ги молим, притискаме и т.н. Мисля, че е по-логично и здравословно да оставим мъжа да се чувства мъж и глава на семейство, а ние пълноценни жени, съпруги и майки, от колкото да си вменяваме обязаности.

" Мисля, че е по-логично и здравословно да оставим мъжа да се чувства мъж и глава на семейство, а ние пълноценни жени, съпруги и майки, от колкото да си вменяваме обязаности."

Не съм съгласна, от къде се подразбира, че домакинската работа е само за жената ???
Един себе уважаващ се мъж ТРЯБВА да знае да върши всичко, което и жената върши в домакинството.

Щом аз работя наравно с мъжа ми, не виждам абсолютно никаква причина той да не е наравно с мен в домакинството.
За мен изявления от сорта на за мен са ужасяващи от устата на млада жена в 21 век.

Но и аз като теб не искам да давам рецепти. Аз лично се опарих зловещо от положение ... как беше - работя като куче, изкарвам като звяр, домакинството и детето на гърба ми и нося и един съпруг на гърба си като второ дете.
Никога и за нищо на света не бих се върнала в това положение!
Мъжът ми в момента е професионалист наравно с мен, а после зарежда и вади пералня, докато аз оправям у дома; готвим заедно (и с детето - няма по-щастливи часове от тези, в които се въртим тримата в кухнята и си говорим и се кикотим). А когато ни сготви той и види, че ни е било вкусно, това го прави по-щастлив от всеки лев, който е изкарал преди това в офиса.
Такъв мъж искам и такова семейство.

Ако ти си щастлива от семейството, което имаш сега, единствено мога да ти пожелая да се чувстваш по същия начин, когато дойдат и децата 

Професионалните задължения са си професионални, не може да го замениш, освен, ако не работите в една сфера.

Ако ти имаш законно вменени задължения, аз нямам и никога не съм имала. Полът няма никакво значение, всеки възрастен човек трябва да се държи като такъв и да се грижи за елементарната хигиена и нуждите на дома и тялото си. Не моля, не карам, не притискам, радвам се, че това, че мъжът ми има пишка, а аз не, не го кара да се държи като на хотел и да чака да бъде обслужен, каквото има за вършене, просто се върши.

Не, аз не мога де се съглася с квалификацията ти за себеуважаващия се мъж.

Един себеуважаващ се мъж, трябва да е гръбнакът на едно семейство, да е опората и закрилата, да е силата и интелектът. Да има силна психика и възможности да решава сериозни проблеми, пред които ние жените се чувстваме слаби, по една или друга причина.

Ти кое предпочиташ? Мъжът ти да мие хубаво чинии, да пуска редовно прахосмукачка, да ти помага всеотдайно вкъщи, а когато закъсате със сериозен проблем да свива рамене в незнанието си какво да предприеме? Защото не съм виждала мъж, който да съчетава и двата пакета от качества. И мога да споря до отмаляване, че ако е едното, то не е другото и обратното.

Аз се гордея с моя мъж, нито може яйца да си изпържи, една чиния не е измил в живота си, за други домакински неща да не говорим. Но живея спокоен живот с него, защото знам, че ако се изправим пред криза е достатъчно хладнокръвен и умен, за да намери решението и да не пострадаме. Уважавам го за това, че ме кара да се чувствам сигурна до него. А аз му отвръщам като се грижа за него по най-добрия начин, който ми позволяват възможностите.

silviti, какво значи да помага в собствения си дом? Нали е негов, не е на комшията, че да иде да му помогне. И много бъркаш онова за пакета, двете неща нямат нищо общо, комбинации бол 

Младата жена от 21 век, с ужасяващите умосъждения е всъщност доста еманципирана и в същото време с ясно изразена привързаност към патриархалните добродетели и традиции. Намерила съм баланса..... работя наистина наравно с мъжа ми, изкарвам не по-лошо от него. Не се гордея с това, но и не рядко ми се случва да се прибера вкъщи в 10-11 вечерта, заради служебен ангажимент. В такива случаи се чувствам доста виновна, не го показвам, но гледам да компенсирам всячески "емпанципираността" си. Вкъщи се държа като жена, като домакиня, така ми харесва и мъжът ми го оценява. Нито ще му позволя да готви, нито го карам да чисти, слава Богу е интелигентен човек, а не някое прасе, и не ми създава излишна работа, освен обичайната.  Къщата и уюта са мой периметър и отговорност. Но когато стане въпрос за ремонт, разправия с майстори, проблеми с коли или некоректни съседи, косене на тревата, избор на телевизор, разправия с някое експлоатационно дружество, ходене по събрания на етажната собственост и т.н. ами и през ум не ми минава аз да се разправям с тези неща, нито имам желание, нито време. Там е той.

В кратце, нека сме равнопоставени като партньори, това е важно за брачния мир, но нека да запазим и половата си идентичност до колкото ни позволяват обстоятелствата. Държа да възприемам мъжа до мен като истински мъж, с целия авторитет, който влагам в тази дума. И държа в семейството си да съм истинска жена, с всичките атрибути, които по правило се включват тази дефиниция.

Пак ти повтарям пожеланието си, друго няма какво да кажа