И вашите жени ли искат това???

 Съпруга ми основно мие чиниите в къщи, пуска прахосмукачка, мие пода, хвърля боклука - това са негови задължения в къщната работа.
моите са гответе, пране и гладене . за мен  и моето семейство това е разумното разпределение на домакинската работа.
работим еднакво, получаваме еднакво, издържаме семейството наравно, Наравно са разпределени и задълженията.

и ай де моля, в 21 век живеем, ако двама са се разбрали да делят по равно задълженията, значи това си е нормално за това семейство.

Аз пък никога няма да допусна цялата домакинска работа да я върша аз, видиш ли защото съм жена.

Когато бях в майчинство в къщи, разбира се по-голямата част от къщната работа я върших сама, но сега и аз работя наравно с половинката, значи нашата логика е и дом.работа да се поделя.

Виж, не знам как да го кажа кратко и ясно, нещо не съм във форма и многословия. Но повярвай ми, нито един от женените мъже, които познавам и за които твърдя, че са стойностни, успели хора, не се занимават с домакинска работа. Наистина! Те просто са крайно заети с работата си, с глобалните въпроси и проблеми на семейството и прочие. Не мисля нито, че е редно такива мъже да се занимават с домакинска работа (нали говорим за обичайното - готвене, чистене, пране, гладене, водене на детео на лекар, ежедневни покупки, грижа за цветята и т.н.), нито, че е честно да го очакваме от тях.

За пръв път срещам работеща с претенции за еманципация жена, която оценява по този начин мъжествеността на един мъж
Смешно ми е малко, ма няма да се гавря

Не претендирам да съм олицетворение на типичната жена, но като представителка на женския пол ми се струва, че жените по-скоро искат мъжът да се грижи добре за тях и децата, тоест, биха били склонни да простят, ако отделя твърде много време за работа и носи добри пари, стига когато се прибере да не е прекалено уморен да им обърне внимание. ))

Много сме претенциозни, нали? Но именно нашите високи очаквания към вас ви стимулират да постигате повече и повече, така че не се оплаквайте, мили татковци ))

Искрено съжалявам, че познаваш само такива хора. За мен е срамно възрастен човек да чака някой друг да се грижи за собствения му дом и да обгрижва самия него, а той да не си мръдва пръста.

Не виждам разлика с това да ползва услугите на хотел, с всичките му екстри там - готвач,  камериерка и т.н. Но пък приемам, че хората са различни и щом двамата от двойката са доволни, значи проблеми няма.

Не знаех, че домакинската работа е нещо недостойно, приемам я за ежедневно нещо, както взимането на душ.

Аз не разбирам какво ти е смешно. Обясни, моля те, какво е странното в разбирането ми за "мъжественост"?

Силви, разбирам какво искаш да кажеш - не можем да очакваме от мъжа да работи цял ден и да има 12 срещи и после да се върне и да почне да чисти. Аз и от себе си не го очаквам, камо ли от него. Нормално е, ако човек може да си го позволи, да ползва помощ в домакинството.

Не че е срамна домакинската работа, просто е неблагодарна и ако има кой да я върши, не знам някой да се натиска. В интерес на истината, аз обичам да готвя и ужасно държа да ми е чисто, но мразя да чистя. Ако няма кой, чистя, но защо някой друг да не го прави и да получи някакви пари за това. Не бих искала от мъжа си да чисти, а по-скоро да осигурява финансите за домакинска помощ.

Не, не си прочела внимателно. Говоря за мъжете, които познавам и които ме възхищават. А сега мога да ти кажа за мъже, които пак познавам, но които са повод за смях. Въпросният, който визирам е по-добра домакиня от мен, това със сигурност. И аз не мога да му се начудя като сме в неговото семейство на гости на всичките женски таланти, които има. Да, ама в тази суетня около къщата не му е останало време да се развие професионално и жена му плаща всички почивки и екстри на семейството. А честно да ти кажа, този мъж е изключително добър човек, аз искрено го обичам като наш приятел. Мъжът ми много се разбира с него. Но всички си го знаем, мъж с недостатъчна професионална реализация, който компенсира с необикновено грижовното си отношение към къщата! Подчертавам къщата! Ако беше и така грижовен към семейството, сигурно нямаше да живеят в гарсониера след 17 години брак и дъщеря абитуриентка.

Смешно ми е твърдението, че за да е мъжествен един мъж, трябва да не може да готви и да не знае къде е прахосмукачката.
За мен такова създание е много далече от мъж и много близо до мамино синче, с каквото не бих живяла.
И ми е много интересно каква е мъжката работа у дома и "глобалните проблеми на семейството", които да го натоварват равностойно на моето натоварване като домакиня и майка (защото се разбрахме, че в работата си сме равни, значи логиката сочи и у дома да сме равни, изключваме варианта, в който жената не работи).
Понеже готвене, разтребване, чистене, пране, гладене - са ежедневни дейности; ремонт на нещо у в дома или колата - най-много веднъж на две седмици, ако сме влезли в каръшка серия
И като цяло ми е интересно какво прави твоя съпруг като се прибере у дома, че е толкова мъжествен

Сега видях написаното от Стела-Мария. Да, варианта, в който работим достатъчно, за да си позволим някой друг да върши домакинската работа, също го приемам за нормален. У нас чисти жена, аз не мога да изчистя така добре като нея и изобщо не ме е срам да си призная. Но не приемам, че като свърши пералнята и аз приспивам детето например, той няма да извади дрехите, а ще гледа телевизия и ще ме чака да се появя след едната задачка и ще се захвана със следващата - просто не го намирам за редно.

Абсолютно си права, помогна ми, щото се изгубих от толкова писане. Ако искаме помощ в домашната работа и отглеждането на детето (аз не бих отказала никога), нека дадем възможност на  мъжете си да се развият професионално, да осигурят финансовата обезпеченост да си наемем помощ. Както е навсякъде по белия и по третия свят. Аз все още се справям и сама. Но като дойде детенце, дай Боже, няма да се посвеня да си взема жена за някои неща от домакинската работа. Но ние можем да си го позволим. И това не е въпрос на житейски късмет. А благодарение на амбициозния ми мъж и на моите усилия в проф. аспект.

Неудобно ти е, защото не се е сещал сам, а трябва да го накараш... Ако се прибереш от работа късно и уморена и мъжът ти е направил салатка и е изпържил яйца (защото това може), ще видиш, че хич няма да ти е неудобно... 

silviti  и аз разсъждавах като теб, но сега имам бебе и виждам че не е така...смятам че трябва да имаш дете за да разбереш някой неща за живота и за мъжете.Няма по-хубаво нещо от успешен съпруг който не се срамува (когато си е вкъщи) да сменя памперс и да бута количката, даже и да сготви   - такъв е моя, пожелавам ти го и на теб 

Напротив, много внимателно прочетох и те разбрах. Съжалявам, че мъжете около теб са такива, които не успяват да съчетаят нещата, а са в двете крайности - или професионалисти в работата, или изцяло погълнати от домакинство.

Бърди вече е написала всичко, което исках да кажа  

Не съм изказала такова твърдение, най малко  в този му вид. Ако съм, дай цитат. Като цяло изобщо не съм се опитвала да давам дефиниции за мъжественост. Ти я подкара тая тема. Ако един мъж умее да готви и знае къде е прахосмукачката, тези два факта не  го правят НЕмъжествен. Такова нещо не ми е минало през ум. Изобщо тук не говорим за мъжествеността! Говорим, редно ли е да искаме перманентна помощ в домакинската работа от мъжете си, които се предполага, че трябва да работят, да се развиват професионално, да осигуряват финансов комфорт на семейството си. А ако един мъж успява да прави това, то аз нямам сърце да мрънкам, че съм гладила 3 часа ризи и пералнята е свършила и той трябва да простре.

За глобалните проблеми: Подреждане на имуществени приоритети, да не дава Господ, здравословен проблем на детето, жените сме склонни да се погълнем от мъката си в такъв момент, и тогава именно мъжът трябва да прояви сила и хладнокръвие да намери най-добрия вариант за справяне с проблема, изпадане в критична ситуация в неизвестна обстановка, например счупена кола, докато сте в чужбина, или ви обират докато сте на екскурзия извън страната, детето или ти сте станали жертва на злоупотреба от стана на някой друг......... Има толкова много ситуации, за които смятам мъжът трябва да е подготвен и да не позволи семейството му да страда.

А относно какво прави съпруга му като се прибере? Това обикновено е към 8 вечерта, обикновено го посрещам със сложена маса за вечеря. Измива се и се преоблича, сядаме на масата и си провеждаме ритуала по "мезенето" Чаша - две вино за мен, малка ракия за него, приказваме си някви глупости, ако няма нещо сериозно за обсъждане. Като приключим с вечерята той си вдига неговата чиния и чаша и сяда пред телевизора. Аз дооправям масата и пускам съдовете в миялната. Отнема ми 15 мин. Сядам до него на дивана и така до леглото. Ми нищо не прави вечер през седмицата. Готвя, когато се прибера от работа. Докато манджата се прави, пооправям къщата, почиствам повърхностно. Сериозното чистене, прането и дългото гладене са през уикенда. Той тогава е или на спорт, или ходи по някакви курсове за квалификация. В неговата професия това е нон стоп процес. Пазарувам дребни неща като се връщам от работа. Големите пазари, 2 пъти в месеца ги правим заедно. Не пренебрегва неговите задължения, които описах по-горе. Като ми се счупи колата,  той ходи за ремонта. Намира си начин и време и не ми го натяква.

Та не знам сега мъжествен ли е, или не, но ми показва колко много цени грижовността ми към него и ми отвръща по подобен начин. От какво точно да се оплача?

Или пак отиваме на дискриминационна вълна, т.е. ама вие нямата деца, лесно ви е! Е като имаме, пак същото, ама домакинската работа или за майка ми, или за платена помощница. Не се надценявам.

Е разбира се, има нещо адски мило в това да го видя как сменя памперс или бута количка. Познавам моя мъж и сега ми се пълнят очите като си представя колко иска това да му се случи. Но тези действия идат някак от обич и възхищение към бебечето, не мисля, че трябва да го прави по принцип. Нали се предполага, че съм в майчинство. Съответно не работя, разчитаме на бащата за финансовото спокойствие. Или пак греша?