Вечното отрицание!

  • 1 899
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 185
Често Първият инстинктивен отговор на въпросите обикновено е 'НЕ'  . Понякога минават около 5 сек и отговорът се променя. Мисля си че е просто етап, който трябва да се израсте. Но има ли някакви методи, които да ми помогнат да отстараня този лош навик по-бързо.

п.с. Говоря за детенцето си 2г. и 7 мес., ако за някой трябва уточнение. Опитвах се да намеря писано по темата във форума, но не успях, ако някой от ентусиазираните и пристрастените е попадал на подобна тема и има спомени, моля, нека остави и линк.

# 1
  • Мнения: 1 032
Период е, не се притеснявай. Аз по едно време бях започнала да наричам дъщеря ми "госпожица НЕ". Просто това беше отговорът на всеки мой въпрос. Случвало се е да посяга към това, което в момента ми отказва  Mr. Green Минава, понякога нарочно съм прибирала това, което ми отказва, макар че съм знаела че го иска. С времето започнахме да си говорим по- нормално.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 481
И моете дъщери вечно казват" не" и след малко като поразмислят си сменят мнението.Едната е на 5,5 годинки другата на 2,2 годинки.Голямата щерка е във формата на отризанието вече трета година.Надявам се още малко като поотрасне да го преодолее.Свекот работи с деца и казва,че към шестата годинка тоци период отминва.Дано да е така.

# 3
  • Мнения: 3 376
опс,объркано

# 4
  • Мнения: 4 406
още е в такъв период, аз го наричам бунтарски и го отдавам на промяната в семейството с идването на бебето. само търпение трябва, мисля, че няма лек.

# 5
  • Мнения: 2 211
Позната картинка. Струва ми се, че се чувства длъжен да откаже всичко, а пък после не му стиска да се отметне от позицията си. Това ме вбесява най - много, не знам колко време на ден се губи в молби, кандърми, увещания и хитрости от моя страна. Ужасно е изтощително! Аз си мислех, че само моят синковец е такъв, но вие ми давате надежда, че е период.

# 6
  • Мнения: 92
Така е наистина и моята госпожика, която е на 2 год. е в преиод на отрицание.Всичко е не, ако я попитам втори път тогава вече променя отговора.Но аз не се притеснявам, защото знам, че е временно.

# 7
  • София
  • Мнения: 17 591
Май имаш 2 възможни стратегии на поведение: Или не обръщаш внимание на първия отговор (не-то), или се стараеш да задаваш такива въпроси, отговорът на които би бил желано "да" и да действаш според първо изказаното "не". Т.е, примерно "искаш ли шоколад?" (ябълка, вафла, сок - каквото обича) - "не" - "добре, щом не искаш, няма да ти дам". (и се придържаш към решението си).

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
Методът е да задаваш въпроси, чиито отговор не може да бъде 'не' или 'да'. Пример: "Банан ли искаш или ябълка?" , "Сам ли ще тръгнеш от парка или да те влача?", "Бонбони ли искаш или бой?" - последния ми е любим  Joy
Дъщеря ми нямаше такъв период, точно поради тази причина. Винаги се опитвам да й дам право на избор, дори когато изборът всъщност е неприемлив за нея. Примерно взема 3-4 играчки за градина. Казвам й да вземе само една, а другите да остави. Тя започва да се тръшка, че иска всички. Давам й право на избор: Избери една или нито една.  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 1 632
И ние сме на НЕ и НЯМА,но аз лично не реагирам.Просто казвам добре и се врътвам,след малко отговора е друг.Не мисля,че това НЕ, е напълно осъзнато и за това не му отдавам значение.В началото колкото повече реагирах толкова повече ми се запрягаха като магарета.Сигурна съм,че ще отмине.

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Чак ми е странно,че не сме имали такъв период. newsm78
Не ,че не се тръшкаме за щяло и не щяло де. Confused

# 11
  • Мнения: 1 783
Методът е да задаваш въпроси, чиито отговор не може да бъде 'не' или 'да'. Пример: "Банан ли искаш или ябълка?" , "Сам ли ще тръгнеш от парка или да те влача?", "Бонбони ли искаш или бой?" - последния ми е любим  Joy
Дъщеря ми нямаше такъв период, точно поради тази причина. Винаги се опитвам да й дам право на избор, дори когато изборът всъщност е неприемлив за нея. Примерно взема 3-4 играчки за градина. Казвам й да вземе само една, а другите да остави. Тя започва да се тръшка, че иска всички. Давам й право на избор: Избери една или нито една.  Mr. Green
това всичко е чудесно, като тактика, ами когато отговорът е пак НЯМААААА дори и при избор?.... ох, адски ми е уморително, защото до преди месец си имах едно добричко детенце, което казваше не и няма, но беше нормално, а сега ги казва крещейки и ревейки с дебел глас и тръшкайки се на земята... направо се виждам в чудо, а си мислех, че съм подготвена... дрън-дрън

# 12
  • София
  • Мнения: 6 999
това всичко е чудесно, като тактика, ами когато отговорът е пак НЯМААААА ...

Тогава или не получава нищо или избирам аз.  Peace

# 13
  • Мнения: 2 211
Методът е да задаваш въпроси, чиито отговор не може да бъде 'не' или 'да'. Пример: "Банан ли искаш или ябълка?" , "Сам ли ще тръгнеш от парка или да те влача?", "Бонбони ли искаш или бой?" - последния ми е любим  Joy

Пробвала съм отдавна, но не работи. Намира начин да опонира на всичко. Ако питам:"Банан или ябълка искаш?", отговорът е: "Кюфте!" И оттам ще последва една...
Непрекъснато трябва да прилагам разни хитрости и дълбоки стратегии, което много ме изтощава.

# 14
  • Мнения: 185
благодаря ви, и katiABV, Isa, gigio bouquet , комбинирам методите които споделихте: право на избор, игнориране, повторно задаване, изчакване на действие. Дано дадат с времето резултат  Praynig Party

За  избора, дали съм го чела в книгата на д-р Спок или някой друг наръчник ще подведа. Питам 'Да направим ли Това или Онова' Обаче моят малък хитруша Отново ми вика - НЕ. С времето стана ясно че когато му постава така въпрос той всъщност пренебрегва първата част на въпроса и момента с избора и директно ми отговаря на 'Да направим ли онова' 
Верно че и той е на моменти, има дни в които всичко е ОК. Знам че ще отмине, но си нямам на прадстава колко може да продължи и се допитвах за някаква нова методика, може пък някой вещ в детската психология да има предложение. Понякога ми става дори забавно, а май и на детето също. Дали пък не е това проблемът newsm78, че го и обръщаме на смях и се забавляваме.  Laughing

Малко се стреснах от 6-те години, за които сподели gin4e32, надявам се да е за по-кратко, но пък кой да каже със сигурност, всяко дете е различно.
Като цяло притеснението ми е изразено в това, този начин на реакция да не превърна детенце в песимист и вечен критик. Много бих искала да е позитивно настроен към заобикалящия го свят.

Общи условия

Активация на акаунт