нека ми отговорят татковците-къде е проблема?

  • 2 878
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 723
А и още нещо - няма да срещнеш разбиране от хора, които нямат деца, чиито деца са вече пораснали или пък са безумно кротки. Така че и в тази тема ще прочетеш, че не си готова за родител  и т.н.
И как по- точно сложи тези, които нямат деца
и тези, чиито деца са пораснали под общ знаменател?
А как по- точно позна, че няма да срещне разбиране?
Не се ли замисляш, че точно тези- с поотрасналите
деца гледат по- трезво на нещата и са по- склонни
да дадат адекватно мнение по въпроса?

 Според мен проблема не е в "щурото" дете.
Предполагам, че на авторката щеше да й е също толкова досадно
и ако детето й беше най- кроткото на света.
Проблема е, че е закотвена в къщи.
(това го казвам от личен опит)...
Няма много избор-
гледа си детето, докато мъжа й се грижи за прехраната.
Изнервена е от ситуацията и е естествено
всичко да рефлектира върху съпруга й, като се видят вечер.

# 16
  • Мнения: 2 131
Руска, точно това имах предвид. Моето наблюдение е, че когато децата са пораснали, родителите някак си искат да се върнат онези първи 1-2 години, независимо колко щури са били. И някак си са позабравили какво е. Сигурно гледат по-спокойно, дори по-адекватно на нещата. И поради тази причина терзания, като тези на авторката, им се струват маловажни и безсмислени.
А пък тези, които нямат деца, според мен, просто няма как да знаят какво е да се гледат деца. Без, разбира се, да ги обиждам или укорявам. Аз докато нямах дете, нямах и най-малката представа какво. И мисля, че логично при всеки е така.
Синът ми е палав и е в такава възраст, дето почти не разбира все още. Напълно осъзнавам какво щастие е да го имам, да е здрав и т.н. /пиша го по повод един от съветите към авторката да погледне в темата за деца с увреждания/ НО... в определени ситуации и аз се изнервям и ставам избухлива. И смятам, че това е напълно нормално. И съм наясно, че след време точно тези му щуротии и точно тези 1-2 години ще ми липсват.
И в никакъв случай не бих си позволила да нарека авторката лигава принцеса, че не е готова за родител и т.н. Макар че тя, пускайки темата, вероятно е била наясно, че и такива мнения ще има.

# 17
  • Мнения: 370
мъжете и жените рядко мислят по един и същи начин.а повечето от вас са поставени или са били поставяни или ще бъдат поставени във същата ситуация като авторката на темата,обаче не си признават!а има и нещо друго,когато не си изпитал нещо неможеш да го разбереш! Crossing Arms

# 18
  • Мнения: 46 430
Моят мъж мисли като теб, че няма по-трудно от грижите за детето, особено, когато жената е сама с него по цял ден. Затова докато бях по майсичнство гледаше детето след работа, половината нощ и почивните дни, освен това готвеше (аз само за обяда и закуската на детето се грижех).

Може би зимата малко те е вкарала в депресия, сега идват топли дни, като се наспите излез и се рибери чак вечерта  Simple Smile

На мен много ми липсва майчинството  Tired сутрин ставахме към 12-13 ч., тя ядеше, обличахме се и хайде на кафето пред блока, децата играят, ние удряме белот, пием кафе, после татковците си идват и продължаваме на бири до 24 ч. Mr. Green ама свърши  Rolling Eyes

# 19
  • София
  • Мнения: 437
daniart1,
мисля, че ти просто се намираш в период на изнервеност, депресия и от това идва негативното ти настроение спрямо детето и мъжа ти. Но всичко си зависи от теб!
Не знам как ти е организирана програмата за деня, но се учудвам как едвам се справяш с детето. Моето буквално ми се качва на главата, но денят и режима са ни изпълнени с много разходки, игри и така денят ни минава доста бързо и приятно. Дори и в трудни моменти съм се въздържала да си го изкарвам на мъжа ми. А той е доста ангажиран и като се прибере от работа веднага започва да си играе с малкия. Пък и много ми помага.
Всеки си има периоди - пожелавам ти да не се карате с мъжа ти, да не си го изкарваш на него - живей си живота сега и се радвай на това палаво и игриво дете. Всички около мен ми казват, че после с умиление ще си спомням за това време, когато детето е било много малко и си е било само до мен.
Горе главата!

# 20
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Много неадекватни мнения в тази тема  Tired

Момичето не се оплаква, че съпруга й не помага с детето - тя се оплаква, че той не я е изслушал, не я е разбрал. Какво толкова й скочихте на жената? Явно е, че на съпруга й хич не му дреме как се чувства жена му, а той милия видиш ли колко е изстрадал  ooooh! И двамата трябва да се изслушвате и да споделяте - и двамата работите по равно за семейството ви, мисля че просто трябва да поговорите за това и да не се оплаквате, а да похвалите един друг за всички неща, които правите.

Наистина е доста трудно психически да стоиш с детето по цял ден - трябва повече разнообразие - гледайте да излизате повече навън, прочети някоя книга, това ще те разтовари.

И да добавя - мисля, че е крайно време българките да се отървем от подсъзнанието, че сме някакви супер-майки, които гледат перфектно детето, къщата да е изслъскана, сготвено по 3 пъти на ден, а съпруга като се върне от работа да се лепне на тв-то или на компютъра и да няма никакви задължения в къщи. Към мъжете - да децата се гледат 50 на 50, като и домакинството се разделя, не чакайте жените ви да ви чистят и готвят.

Последна редакция: пн, 07 апр 2008, 04:12 от TarikMom

# 21
  • Мнения: 2
ходи да работиш ти, той да го гледа в къщи, сигурен съм като мъж, че добре ще му дойде малко спокойствие от напрежението в работата.

ако не можеш да издържаш ти семейството, няма какво да се оплакваш
а пък и това да се чудиш как да се "оттървеш" от детето си ми е много неразбираемо

# 22
  • Варна
  • Мнения: 192
Аз много добре разбирам авторката на темата. Не е трябвало да прави скандал, а да прояви разбиране и да я изведе някъде, примерно. Според мен сега трябва просто да си направят каквото там си правят за сдобряване и да обсъдят как да вкарат малко разнообразие в ежедневието си.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 679
Явно и двамата сте поизнервени, защо не излезете някъде, да оставите детето в клуб и да пиете едно кафе сами?

# 24
  • София
  • Мнения: 17 141
Гледам всички сте избягали от основната тема. Момичето се оплаква от неразбирането на мъжа си, не от буйното си дете, нали?
Аз пък напълно я разбирам, никаква романтика нямаше в седенето ми вкъщи по майчинство - да, нямах много работа, обаче изкуквах от скука. Ники, обикалянето на Била и седенето в градинката хич, ама хич не могат да се нарекат забавление.
И на върха на всичко, мъжа й вместо да й каже - я излез на един маникюр, аз ще гледам детето - й се накрещява.
Ами гадно е.

И другото - понеже имало много мъже дето били по-лоши от нейния, да си стои на Д-то и да се радва. Ми глупаво е.

# 25
  • Мнения: 2 891
Всеки човек има нужда от време за себе си. Това, че си родител не означава, че трябва да се отречеш от себе си и да се обезличиш в името на семейството. Постави въпроса на дискусия. Опитай се да си извоюваш "свободни" дни, в които ще се виждаш с приятелки, ще излизаш на кино или каквито там са увлеченията ти. Не мисля, че мъжът ти ще е много щастлив с депресирана и изтъпяла жена до себе си.

# 26
  • Мнения: 3 499
 Laughing Лелеееееее, все едно описа моя мъж. За нещо дребно, ако го упрекна веднага ми казва "Аз ли съм най-ужасния мъж? /с ирония/ Никъде не излизам, от работа вкъщи, помагам ти и т.н. и т.н." Да ти кажа мисля, че са прави. Верно, гадно е все залостени вкъщи, а те - на работа, ама все пак контактуват с хората, ама това е положението, какво повече искаш от човека. Сега и аз работя, контактувам, той също. Вече го разбирам. Няма как да промени нещата.

Общи условия

Активация на акаунт