Ме4тателка, благодаря ти от сърце!!! Макар че, както казах, чудо някакво трябва да стане!!!
- Публикувана: 2 апр. 2008, 22:33 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2008, 18:09 ч.
Искам второ!!!!!!!!
От самото начало половинката ми НЕ ЖЕЛАЕ ТВЪРДО второ дете. До хитрости не бих прибегнала посмъртно, първо, защото ще се усети веднага, и, второ, защото може сериозно да си навредя на брака. Знам му идеално доводите, не ги приемам, но какво да направя?
Лошото е, че аз съм на 37....вече почвам да се изморявам все по-лесно и скоро и на мене ще ми се отще.
Лошото е, че аз съм на 37....вече почвам да се изморявам все по-лесно и скоро и на мене ще ми се отще.
2. Няма как да стане второ, освен ако.....не се предприемат "едни особени мерки", да не уточнявам какви. И веднага ще се досети.
Все едно прочетох себе си
Фльонге, може да си подсмърчаме заедно по темата. 
Някои и за първо не се навиват. На моят любим извинението е "ти си много млада", а моята контра "Да, но ти не си..." и така до безкрайност. И сериозни разговори, и намеци от близки, от мен, от дъщеря му (ор предния брак) дори, НЕ ДЕЙСТВАТ. Но живот и здраве да е, ако е писано ще се случи, ако ли не... не.
Все едно прочетох себе си
Фльонге, може да си подсмърчаме заедно по темата.Ако желаете-можем да си подсмърчаме съвсем реално в някое приятно кафененце. Над чаша шварц и някоя шоколатия.
Извинете, девойки, за спама.
Някои и за първо не се навиват. На моят любим извинението е "ти си много млада", а моята контра "Да, но ти не си..." и така до безкрайност. И сериозни разговори, и намеци от близки, от мен, от дъщеря му (ор предния брак) дори, НЕ ДЕЙСТВАТ. Но живот и здраве да е, ако е писано ще се случи, ако ли не... не.
Опитай с варианта, че той вече има дете, нека не те лишава от щастието да имаш и ти свое
При нас ситуацията е следната - първият път той беше инициаторът. Сега на мен ми се иска второ, макар че не съм предприела офанзивна атака, но на подхвърлянията ми срещам отпор и някакви странни доводи 
Според мен той не си представяше бащинството точно така. Явно си е представял само цветя и рози и не му се минава отново по този път... 
Може би подхожда малко егоистично...Не съм сигурна дали настояване от моя страна би довело до успех и изобщо как да подходя. Дала съм си един срок, в който да обмисля как и кога да го подхвана и после може би ще действам 
Подмолно обаче не. Идеята да се включи и детето в убеждаването е добра При нас ще си дойде спонтанно даже, защото малката много иска братче или сестриче.
Според мен той не си представяше бащинството точно така. Явно си е представял само цветя и рози и не му се минава отново по този път... Може би подхожда малко егоистично...Не съм сигурна дали настояване от моя страна би довело до успех и изобщо как да подходя. Дала съм си един срок, в който да обмисля как и кога да го подхвана и после може би ще действам Подмолно обаче не. Идеята да се включи и детето в убеждаването е добра При нас ще си дойде спонтанно даже, защото малката много иска братче или сестриче.
Такааа, ще ви пиша анонимно, защото мъжът ми все още не е узнал за конспирацията. Отчаяно исках второ дете, той- не. Големият беше на 8 когато реших, че аз на всяка цена ще имам бебе. Стана още от първия месец. Два месеца не казах нищо на мъжа ми, сс намерението да инсценирам цветна бременност. На третия месец , когато вече започнах да споменавам, че не се чуствам добре отидох на лекар. Там обаче научих нещо, което ме улесни много- докторът откри моимен възел. С изследванията и бележките в ръка и със скрито щастие в сърцето отивам при мъжа ми с най-тъжната физиономия. Казвам му, че имам лоша новина- имала съм цветна бременност, все още не е късно за аборт, но той ми е противопоказан. Докторът е казал- ще разждаш.
Малко ми беше съвестно за разиграния театър, но мъжът ми тръгна да се притеснява за мен и миомата и започна да ме успокоява. Бременността остна на заден план за момента. После преосмисли нещата и каза- "Е, какво пък, ще си го гледаме".
Сега много обича малкото дете, много добър баща е и едва ли съжалява, че се е появило на бял свят. Ама пусти страх ли, гордост някаква ли, не знам- опъваше се като магаре на мост- не искакл второ.
Моля да не ме нападате, мой си е живота- така съм преценила, така съм постъпила. Не съм задължила никого с нищо- бях готова да се разведа, ако категорично беше отказал да приеме детето.
Малко ми беше съвестно за разиграния театър, но мъжът ми тръгна да се притеснява за мен и миомата и започна да ме успокоява. Бременността остна на заден план за момента. После преосмисли нещата и каза- "Е, какво пък, ще си го гледаме".
Сега много обича малкото дете, много добър баща е и едва ли съжалява, че се е появило на бял свят. Ама пусти страх ли, гордост някаква ли, не знам- опъваше се като магаре на мост- не искакл второ.
Моля да не ме нападате, мой си е живота- така съм преценила, така съм постъпила. Не съм задължила никого с нищо- бях готова да се разведа, ако категорично беше отказал да приеме детето.
Охлелееее, до къде я докарахме. Едно време баба ми имала девет деца, чудела се как да не ражда повече, а сега ние трябва да молим съпрузите си за второ дете. 
Какви мъже са това, кажете ми? Вярно, отговорността е голяма, ама радостта е повече. За един баща, децата би трябвало да са най-голямата му гордост. 
Какви мъже са това, кажете ми? Вярно, отговорността е голяма, ама радостта е повече. За един баща, децата би трябвало да са най-голямата му гордост. 
Охлелееее, до къде я докарахме. Едно време баба ми имала девет деца, чудела се как да не ражда повече, а сега ние трябва да молим съпрузите си за второ дете. Какви мъже са това, кажете ми? Вярно, отговорността е голяма, ама радостта е повече. За един баща, децата би трябвало да са най-голямата му гордост.
Какви мъже са това, кажете ми? Вярно, отговорността е голяма, ама радостта е повече. За един баща, децата би трябвало да са най-голямата му гордост. Ами съвременни мъже. Моя също особено не е очарован от желанието ми за второ дете. Е, съгласи се след хиляди молби и уговорки, а то пък вече трета година не ще да стане. Сега пак мрънка, че трябва да спрем да правим опити, щото вече му било късно. Аз съм на 37 от вчера,
а той на 43 г. Какви мъже бре, то жени раждат на неговите години, той се уплашил, че остарял. Авторката иска второ, а аз искам четвърто...но...след още някоя друга годинка.......Навивам любимия от сега - бавно, но сигурно........Дано има ефект един ден!
