Какви права имам..?

Щом детето е признато - имате равни права .  50/50

За права над детето ли питаш? Мисля, че еднакви, освен ако не докажеш, че детето не е негово. 

Малко е сложно това  , защото , щом нямат брак , а детето е припознато , значи , че тя е подписала декларация , че именно той е бащата . Във въпросната декларация изрично е упоменато :..." зная , че за попълването на неверни данни нося наказателна  (или съдебна) отговорност" ... Нещо от сорта . Така , че ... 

Дано да пишат и други мами запознати с такъв проблем...детео си е негово..и нямам намерение да доказвам противното,учудвам се,че и двамата сме с еднакви права..нали все пак майката си е майка...?!!!

Ами ако искаш мога да ти намеря извадка от закона . Убедена съм в това , което казвам .

А бащата какъв е, комшия?

Не е комшията!Живеем заедно но както съм написала нямаме брак.

след като го е припознал значи е БАЩА на детето, без значение от семейния статус на родителите

Правата ви върху детето са еднакви, това че нямате брак , няма никакво значение.

Формулирай по-точно питането си...
Какви права искаш ти да имаш или бащата да няма...
Или какви да има бащата, пък ти да нямаш...
Какви са твоите очаквания и защо изобщо питаш...
Иначе отговора ти е даден неколкократно...
Имате напълно РАВНИ права върху детето...

Тъкмо щях да се ровя из законите , но ...
Когато Розов Пухчо говори , потребителите мълчат ! 

Да,напиши нещо по-конкретно,каквото те вълнува.
И ние сме в такова положение.Щом като е признал детето сте с равни права.

Питаш дали може да ти вземе детето ли?Ако е това мисля,че не.Има право на посещения,на срещи с детето.Изобщо както се разберете помежду си,не вярвам да желаете да се стигне до съд.

Децата родени без брак, имат същите права като родените в брак - относно наследяване, издръжка и т.н. Виж, твоите права тук са малко по-малко - по отношение на имуществото например. Правата ви върху детето са равни, освен ако някой от вас не докаже, че другият е пияница, побойник или нещо от сорта (в този случай говоря за отнемане на права изобщо, иначе дори да не са отнети правата, детето остава при единия родител - обикновено майката, а другият има право на срещи с детето и изобщо право да прекарва време с него). Общо взето, винаги се гледа интересът на детето и съдът се ръководи от него. Това е.

И аз мисля,че при раздяла детето ще остане при теб 

И аз така мисля , но той си има всички права каквито и ти и ... без негово съгласие общо взето неможеш да вземаш решения свързани с детето

Правата ви върху детето са еднакви, това че нямате брак , няма никакво значение.

 имам доста разводи пред очите си... на моите родители,на брат ми и жена му...и датето все оставаше при майката при все,че и бащата го искаше.Определя се свиждане (което естествено е само на хартия и,ако родителите се разбират сами си определят начина на "поделяне" на детеето)...но все ми се върти из главата,че това свиждане не е 3 дни и половина от седмицата при майката,три дни и половина при бащата.  
Естествено,когато е доказано,че някой не може да полага адекватни грижи,че пие,нама средств или покрив над главата...или пък живее в неподходящ квартал и т.н....нещата се променят.
   (надявам се нещата м/у вас да се оправят и да не се налага да "делите" детето си)

Благодаря много за отговорите ВИ!

Чакай малко  . Това , при кой остава детето , няма нищо общо с упражняване на родителските права . Защо , вместо да погледнете в Закона , изказвате некомпетентни мнения ?
                                                          

         Djulichka   извинявай за "некомпетентното" мнение,което съм изказала...

              Продължавам,обаче да смятам,че това какво гласят законите в държавата ни и какво става на практика...са две рзлични неща.
              ...и не,че нещо,но точно в това,което си цитирала никъде не успях да прочета,че правата са равни        пише само,че се упражняват от двамата но в какво съотношение  ...
              Е...и без това законите в БГ са направени така,че да могат да се "тълкуват" 
              Та...отговора ми все пак беше изцяло отправен към авторката на темата.Не знам защо реших,че това я интересува.

А според теб какво трябва да означава , че правата и задълженията се упражняват заедно и поотделно ?
И ние , които отговорихме на авторката , имаме предвид точно законите , а не "какво става на практика" . Нея ако я интересуваше какво става на практика , едва ли би пуснала тема "Какви права имам ?".
И няма нужда да се извиняваш на мен . Самата авторка помоли за такива мнения . 

     Е все някога ще я заинтересува и какво се случва след теорията ... и на практика.
   За мен    заедно не означава по равно.. .  може би някъде има по-ясно написани закони по въпроса,не знам.    И в момента се грижим с мъжа ми за детето заедно,но повярвай ми,не по равно 

Пак не правиш разлика между Закон и "как стоят нещата при мен" . Аз не мисля да споря повече . Само ще ти кажа , че ако авторката сега реши да изведе детето в чужбина , не само , че няма да може да го направи без писменото съгласие на бащата , а дори и паспорт не може да му извади . Защо ли , ако нямат равни права ?

Здравей, имам една приятелка адвокат която я бях питала преди няколко месеца по същия въпрос! Ако някой ден се разделим (недай боже) какво ще стане, детето при кого може да бъде! Приятелката ми ми каза че детето да не остане при мен трябва да съм алкохоличка, нервно болна или с психиатрични отклонения, а също така и наркоманка! Иначе със 100% детето ще бъде с мен! Една друга моя позната ми беше казала че НЕ иска да жени, защото ако един ден се разделят с мъжа и нямало как децата и да бъдат при нея!

Ехооо , някой прави ли си труда да прочете  какво е попитала авторката  ? Какви права имат двамата с бащата на детето . А не при кого ще живее то . 

Изяснете за какви права става точно въпрос: родителски или такива свързани с попечителство върху наследство и наследяване на родителя. И с подпис и без подпис, детето е еднаква отговорност и на двамата родители.

Франческа , съгласна съм с теб  . Но каквито и да са правата , щом детето е признато от бащата - те са еднакви и за двамата родители . А авторката вече беше помолена да уточни за какво точно става въпрос , но ...

Става въпрос за настойнически.Какви права имам аз(не съм алкохоличка,не употребявам наркотици ит.н)и какви таткото.Ако аз не съм съгласна да имаме еднакви родителски права...т.е. не искам той да взема детето толкова колкто и аз имам същото право.Дано да ме разбрахте.Поразрових се в нета и видях,че това което искам аз трябва  се води съдебно дело и съдът решава детето колко ще стои при бащата...

Първо съдът трябва да реши на кого ще присъди настойничеството.От там ще трябва да решите,кога бащата ще вижда детето,ако не можете да стигнете до споразумение за това ,съдът ще определи вместо вас.
Казвам го,защото имам развод зад гърба си,което е същото.Ние бяхме решили на хартия да пише два пъти в месеца по един уикенд.И един месец през отпуската на баща му през лятото,когато естествено не съвпада с моята.
Но както казах това е само документ на хартия.

Heзависимо дали родителите имат сключен граждански брак, щом детето е припознато от бащата, той има същите родителски права и задължения към него каквито и майката.

Може ли да се изкажа и аз, че гледам бая спор се е завихрил!
Тука дискусията ми заприлича на вечния спор в юридическите ни среди "кой е по-голям юрист и по го знае правото", от който аз от години искренно се забавлявам и в който не участвам никога под каквато и да било форма!
Дадени неща или се знаят или не и това важи за всяка област! Затова не сме специалисти по "Всичкология" ами в отделни специалности, за да се намесим, когато има нужда от нас, нали така?
Та, по темата - тук горе някъде прочетох и правилно е записано от потребителя, че Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред. Родителските права не се определят от това дали майката и бащата са в брак или във т.нар. фактическо съжителство. В случай, че има наличен акт за раждане на детето и в него са вписани имената на родителите до доказване на противното по съдебен ред с влязло в сила решение те се считат за майка и баща на детето! Оспорването на произход от майката е по реда на чл.40 от Семейния кодекс. Правно легитимирани са детето, майката или бащата. Оспорване на произход от бащата е по реда на чл.41 от Семейния кодекс, като тук правно легитимирани са детето и майката, има обаче срокове, в които този иск може да ббъде предявен - три години от раждането за майката и три години от навършване на пълнолетие за детето.
Ако двамата родители са били само фактически съжителници, при раздялата детето ще има право да живее и контактува както с единия родител, така и с другия, при липса на каквито и да био ограничения. Всичко зависи от добрата воля на родителите - ако се разберат помежду си - детето да живее при единия, а другия да го взема, да го вижда и да общува с него когато и за двамата родители е удобно - проблем няма да има. Не случайно закона използва думичката разногласие, което предопределя намесата на съда! Ако и двамата родители имат желание детето да живее с тях постоянно, те да полагат грижи за него, следва да отнесат проблема до съда! Може искова молба за упражняване на родителски права да предяви единия - майката да речем, може искова молба да предяват и двамата - тогава образуваните дела се съединяват в едно производство т.нар "обективно съединяване на искове" се нарича! В това съдебно производство както майката, така и бащата имат право и възможност да доказват твърденията си в исковата молба, че детето ще е по-добре ако живее преимуществено с всеки един от тях! Допускат се гласни и писмени доказателства. Задължително тъй като производството касае дете, то се изисква и се представя доклад от Отдел "Закрила на детето" към съответната Дирекция "Социално подпомагане"! Социалните работници правят проверка по случая и излизат с мотивирано становище при кого от двамата родители е в по-добре да живее детето. Това становище се взема под внимание от съда при постановяване на крайния съдебен акт. Другото важно нещо е, че ако детето е навършило 10 годишна възраст съгласно Закона за закрила на детето то задължително се изслушва от съда в хода на производството в присъствието на психолог или социален работник. Накрая съдът се признася с мотивирано решение в едномесечен срок от обявяване на делото за решаване, в което се указва срока за обжалване и пред кой съд може да стане това.
В случай на обжалване - решението на окръжния съд е окончателно. Във решението районният съд постановява при кого от двамата родители следва да живее детето т.е. кой от тях ще упражнява родителските права, какъв ще бъде режима на лични отношения на другия родител с детето. С иска за родителски права може да се съединява и иск за издръжка по чл.79 от Семейния кодекс, в случай на такъв - съдът се произнася какъв размер издръжка ще заплаща родителя, при когото детето не живее постоянно. Веднъж присъдени родителските права на майката респ. на бащата това им дава възможност в ежедневието родителя на когото са присъдени правата да извършва разпоредителни действия по повод права на детето, без да е необходимо съгласието на другия родител. Ситуацията с издаването на задграничните паспорти е малко по-особенна - съгласно чл.45 от Закона за българските документи за самоличност "Заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители." Закона е недвусмислен, че при подаване на заявление да се издва паспорт трябва да присъстват и двамата родители, а не само този който упражнява родителските права. При пътуване в чужбина задължително родителя, който ще извежда детето зад граница трябва да носи със себе си нотариално заверена декларация от другия родител за съгласие детето да напуска пределите на страната. Това се отнася както за родителя упражняващ родителските права, така и за другия родител. Това, че на единия родител са присъдени родителски права и реши да пътува с детето в чужбина, не го освобождава от задължение да се снабди с такава декларация.
Ами това е което се сетих по темата!
Малко дългичко стана, но се надявам да съм ви била от помощ!

Накрая едно линкче към сайта на Министерство на външните работи, където има образци на декларации за извеждане на дете извън страната :
http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view& … 24&Itemid=510

EDIT - Gali_ , видях че питаш за настойничество, но в твоя случай не си изобщо в тази хипотеза! Настойничество се учредява над малолетни (деца, ненавършили четиринадесет години), чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение. Вие сте си живи и здрави с твоя фактически съжителник, така че за теб важи всичко което съм ти написала по-горе!
Успех и ти пожелавам да се разберете извънсъдебно, че делата за родителски права са много тежки от емоционална гледна точка!

Sindarela, поздравления за труда . Всичките тези неща вече съм ги споменала в темата , но съкратени и без подробностите, за да не отегчаваме останалите. Но , както сама ще се убедиш  , някои хора са ... упорити и предпочитат да спорят безмислено .

Джули, споко, не се нерви излишно, мила....
Нали сме тука да си помагаме, кой с каквото може.....
На някои им трябват дълги обяснения, на други - кратки!
Важното е всеки да намери отговора, който търси!
~~

Mnogo Blagodarnosti   

Djulichka  мисля че прекалено ного се впрягаш да обясняваш собствените си думи

Много моля, стоп със споровете... ПростоАз и Джуличка, ако имате нещо да си казвате - използвайте лични съобщения...

Синдарела, благодарим за изчерпателния постинг...

аз също...
Относно правата,вече са ти писали-напълно равни. 

Или да докажеш, че не може да се грижи за него.