Какви са ви усещанията преди, по време и след изпит?

  • 7 179
  • 44
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 216
Ей на на последния изпит-Икономика на екологичното земеделие ми се падна точно вьпроса ,който си знаех и си написах всичко,ама всичко. И тоя.... да не казвам какьв, ми написа една мазна 3-ка. #Cussing outЕй много ме е яд. А колежките пред мен с големите пищови намзаха по едно 5. Аз все така решавам,че няма да преписвам,да ми е реална оценката. Ама каква ти реална оценка в тоя случай. ooooh!

Иначе ,ако ми е интересно мога да уча нон-стоп. Обичам да уча. То и за това продьлжавам толкова време вече и си мисля това да не ми е последното. Обаче,ако материята е суха и крива си намирам всевьзможни извинения и занимания само и само да не уча. И аз както повечкото май,уча пишейки. Преработвам си темите ,после ги прочитам 2-3 пьти и готово. Изградила сьм си система .разделям си разработките в джобчета,подреждам ги и всякакви такива.

Пред изпит обикновено трьгвам спокойна и с нагласата,че се притеснява само тоя ,който наистина е учил.Който не знае няма за какво да се тревожи. Обикновено преди да вляза в залата почват да ме друсат нервите. Пишкам по 100 пьти,ям много сладко и докато дадат темата сьм пред припадьк. Адреналина ме друса много след края на изпита.

Тая сесия бях на най-дьлгия изпит за всичкото учене,дето сьм изучила. Започна сутринта в 9 и свьрши следобед в 16. Бях толкова изтощена и физически,но повече психически.Оценката накрая ме направи много щастлива-5. Напьлно заслужена и реална.

# 31
  • София
  • Мнения: 62 595
Най-много мразя преписването и преписвачите. Не мога да разбера защо в милата ни рОдина го има това стадно чувство и съпричастност към преписвачите. Едва ли не е в реда на нещата да се преписва, а ученето е за будалите. Ето това им признавам на западняците - никаква толерантност към преписвачите и на никого дори не му хрумва да преписва на изпит.

# 32
  • Мнения: 1 318
Верно е така - в Англия по време на изпита по Маркетинг бяхме седнали един до друг, винаги можеш да надникнеш в листчето на другарчето, но никой не го прави, защото санкциите там са жестоки. Тук не си спомням изпит, на който да няма яко преписващи, дори не се срамуват. А имам една колежка, която с гордост разказва как всички изпити си ги е взела с преписване...

# 33
  • Мнения: 679
При първите ми изпити треперех като лист, всичко да съм научила, зор, зор ... После взех да приемам по-леко нещата, няма смисъл от притеснения. Кога научила, кога не толкова много, кога хич  Blush Невзет изпит не съм имала  Mr. Green Така че давай по-спокойно, не си заслужава да си тровиш нервите  Hug Успех   bouquet

# 34
  • Мнения: 1 616
Винаги на изпит съм отивала с вдлъбнато самочувствие, уплашена и изнервена, независимо как съм подготвена. Не го преодолях до края на следването си. И досега изпитвам ужас от изпити, често сънувам кошмари... Имах колеги, които умееха да превърнат изпита в приятно събеседване с изпитващия, а на мен винаги ми личеше, че ми е безкрайно неприятно и нямам търпение това да свърши колкото се може по-скоро.

# 35
  • Мнения: 148
Общо взето съм била спокойна на изпитите си. Момента с чакането на резултатите беше малко по-изнервящ, на след това изпитвах невероятно облекчение.

# 36
  • Мнения: 274
На изпит, ако трябваше да си тегля въпрос, винаги с едната ръка си хващах патката през джоба, а с другата теглех въпросчето. Вероятността да хванеш два х.. по едно и също време е минимална Simple Smile Този ритуал винаги ми е носил късмет, а той е много нужен на изпит. Simple Smile

# 37
  • Мнения: 516
Аз съм от щастливците, дето създават впечатление, че знаят повече, отколкото наистина знаят. Имам добра вербална култура и това винаги ми е помагало по време на изпити. По въпроса с ученето, най- ефективна съм вечер.

# 38
  • Мнения: 3 405
На изпит, ако трябваше да си тегля въпрос, винаги с едната ръка си хващах патката през джоба, а с другата теглех въпросчето.

И аз така. Блазе му на колегата, който чакаше да тегли след мен  Whistling

# 39
  • Oslo
  • Мнения: 659
Аз съм от щастливците, дето създават впечатление, че знаят повече, отколкото наистина знаят. Имам добра вербална култура и това винаги ми е помагало по време на изпити. По въпроса с ученето, най- ефективна съм вечер.
Ей така и аз!!! Освен това имам невероятен късмет, дано изтрае още някоя годинка(поне 1 магистратура).

# 40
  • Мнения: 485
Преди изпит-ужасно притеснена,по време на изпит-ту се "отпуша",ту блокирвам..а след изпит-все едно съм пуснала тото-гадна работа,откакто ме скъсаха при написана перфектно тема никога не съм сигурна докрай в знанията си. newsm78

# 41
  • София
  • Мнения: 62 595
Мен не са ме късали, но веднъж ми се случи да ми пишат четворка за тема, за която бях сигурна, че съм написала поне за петица. И мислих, мислих, и накрая реших да се явя за повишаване през поправителната сесия. Знаех, че много рискувам, защото при изпит има и известна доза късмет, но толкова ме беше яд и толкова разочарована се чувствах, че ми се струваше най-справедливо. Професорът този път беше във възторг от написаното и започна да се чуди защо ми е писал предния път по-ниска оценка.

# 42
  • Мнения: 1 424
Преди изпит съм  нервна, по време на изпита - пиша - винаги съм подготвена, понякога ми се е случвало да блокирам, но се оправям...  след изпит изпитвам голямо облекчение, но и започвам да се притеснявам дали съм се справила.  До сега не съм имала неуспешен изпит и не са ме късали  Peace

# 43
  • София
  • Мнения: 1 074
Изобщо странно нещо е изпита. Понякога на изпитващия му е по-трудно, отколкото на изпитвания. А и трудно се разбира, че изпитът е крайно необходим, защото мобилизира всяка частица на мозъка ти (доколкото го имаш де Wink ), за да го вземеш.
Като изпитващ, винаги съм мразела някой да дойде и да се опита да изклинчи по някакъв начин. Естествено, след първото "госпожоооууу, вчераа бях .... или правех ....., затова съм без домашнооуууу." И тогава - рязане на глава до кръста и никога не се повтаря  Twisted Evil
А иначе, странно, но винаги ъм обичала сесията като време - някакъв миг от вечността, различен ритъм, от всеки друг период. Я признайте, как точно учехте или учите. При мен 12 часа учене, 6 часа игра на компютър (преди беше Хироуз, сега просто превеждам друго за разнообразие), 6 часа спане в паузите.
Преди, като Флор, учех вечер и нощем, но с годините стана така, че мога да възприемам най-добре сутрин и до 12 часа най-късно, после чопля материала и го систематизирам.

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Преди учех по начин различен от сега. Мобилизирах се изцяло и не допусках никакви отклонения. Случавало ми се е да уча по цяла нощ, която разграфявах по минути. На всеки час, десет минути сън, звъни часовника, ставам, голяма чаша кафе. Не помня как оцелях след един такъв изпит. Беше по търговско право, взех го, дори изкарах висока оценка, но след него се сринах физически. Кръвното ми удари тавана.
Сега някак ученето е на по-заден план. Ходя на работа, имам деца за които се грижа. Отделям много по-малко време, но е факт, че непосредствено преди изпита - единствено това правя. Спирам работата,  децата ги оставям да се гледат с баща си. И задължително трябва да съм минала целият материал. Ако успея да го сторя два пъти, се чувствам удовлетворена. Най-голямо е удоволствието ми, когато зная, че знам всичко и нямам съмнения за себе си.

Общи условия

Активация на акаунт