Мили мами, имам две дечица, едното е на 4 г., а другото е на 8 мес. Страшно много ги обичам и не си представям живота без тях, но понякога имам чувството, че ще полудея. Непрекъснато съм с двамата, нямам никакво лично време. Освен грижите за децата, всеки ден чистене, готвене, и т. н. Понякога ми идва да избягам поне за 1 ден някъде. Ежедневието ми е еднообразно и направо не ми издържат нервите.Споделете вие как се чувствате.Има ли и други като мен?
- Публикувана: 7 апр. 2008, 17:14 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 15:02 ч.
Само аз ли съм така?
Макар малкия да е сравнително послушно бебе и аз съм така. Работата е, че няма разнообразие-всеки ден едно и също и няма кой да ни замести поне за ден. Надявам се като стане по самостоятелен да имам повече време, повече разнообразие и да не съм толкова нервна...той и мъжа ми е така... 
Аз съм с три . 
Не се чувствай виновна , а просто си помисли как след някоя и друга година ти ще искаш да ги гушкаш , а тях няма да ги има , защото ще са пораснали и всеки ще тръгне по своя път . Моят съвет е - радвай се на дечицата и изживей всеки един миг с тях , защото този миг отлита и за съжаление , когато го разбереш - вече ще е прекалено късно . Да са ти живи и здрави . 
Не се чувствай виновна , а просто си помисли как след някоя и друга година ти ще искаш да ги гушкаш , а тях няма да ги има , защото ще са пораснали и всеки ще тръгне по своя път . Моят съвет е - радвай се на дечицата и изживей всеки един миг с тях , защото този миг отлита и за съжаление , когато го разбереш - вече ще е прекалено късно . Да са ти живи и здрави . Добре дошла в клуба на леко "лудналите" майки, на които им се иска деня да бъде поне 36 часа! 
И не чак толкова "Леко лудналите"
Иначе нямаше да ти направи впечатление.Нормално е да се чувстваш така,предполагам,че повечето от нас имат подобен проблем. 
Мислех си, че само аз съм така, макар че съм с едно дете. Това е защото се стараем да сме перфектни във всичко, за сметка на нервите ни. Мъже, помагайте, ако искате да имате до себе си красиви и любящи съпруги, ами вземете малко участие. Няма по-трудно нещо от това да отгледаш и възпиташ дете, да го превърнеш в стойностен човек
И моите деца са много кротки, но понякога и на мен ми се струва, че ще полудея. И не толкова от умора, а от 24 часовата ангажираност. Моят съпруг в събота до обяд е плътно до децата. Аз се наспивам, а когато искам да изляза или просто да се отпусна и да погледам филм, да почета, той пак е на среща. Това ме разтоварва много.
Аз не съм като теб. Имам само едно дете, което гледах изцяло сама до 1 год. и 11 мес. и полудявах от скука и еднообразие. А като прибавим и факта, че трябваше да готвя, да чистя и изобщо - да домакитствам, защото останалите ходеха на работа, а само аз си стоях вкъщи, направо истерясах. Честно казано, тези почти 2 години ми се отразиха зле, станах много нервна, избухлива и истерична на моменти. Но не заради това, че гледах детето - това беше единствената ми радост - а защото свекърва ми прехвърли почти изцяло домакинските си задължения на мен и аз допуснах да се обезлича. Дадох детето на ясла, а аз тръгнах на работа и "влязох в час". Много ми липсваха социалните контакти. Сега вече съм съвсем различен човек.
Така че напълно е нормално дасе чувстваш така, още повече, че си с две деца. Кой казва, че майчинството е лесна работа?!
Така че напълно е нормално дасе чувстваш така, още повече, че си с две деца. Кой казва, че майчинството е лесна работа?!
Всяка една майка минава през такъв период.Еднообразието ни убива.От 2 месеца се върнах на работа и си мислих ,че там ще е по различно,но там пък ми липсва Еди(угодия няма....),като се върна пък в къщи съм изморена и изнервена...абе луда работа ....
Само се моля да ми е здраво детето ,другото се оправя
Само се моля да ми е здраво детето ,другото се оправя
Намали готвенето и чистенето. Със сигурност ще ти олекне.
Аз бях три години вкъщи с две деца, просто оставях домакинската работа за дни, в които ще имам повече свободно време, а през останалото време се занимавах само с децата. Всъщност, да си призная, беше ми дори приятно и разнообразно!
Аз бях три години вкъщи с две деца, просто оставях домакинската работа за дни, в които ще имам повече свободно време, а през останалото време се занимавах само с децата. Всъщност, да си призная, беше ми дори приятно и разнообразно!
Аз пък съжалявам, че не прекарвам достатъчно време с дъщеря си. Работя и то доста отдавна поради стечение на обстоятелствата. Тя е на ясла, аз на работа и вечер след 17.00ч. сме заедно.Тези 3-4 часа не са ми достатъчни и много ми липсва времето, когато бях по майчинство и прекарвахме целия ден заедно. Вечер дълго се гушкаме, говоря й, а тя ми отвръща с много нежност. Така че напълно те разбирам за нервността, и аз не съм от търпеливите майки, но се опитай да мислиш положително на нещата, а именно, че това е най-ценното време в живота ти. Излизай от време на време сама с приятелки, отделяй повече време за себе си и няма да се чувстваш по този начин. И за готвенето и чистенето съм съгласна с baibibi - остави ги на заден план. На мен тия задачи са ми на последно място, но и мъжа ми много помага, тоест аз му помагам на него 
.
. 
и с едно, и с две е така. Решението е да намираш поне час за себе си, да свършиш това, което искаш и да не се превръщаш в роб на децата и домакинството, защото от това никой не печели.
Здравейте и от мен. Дъщеря на 4 и 1/2 и син на 1 г. В къщи наистина е лудница. Докато каката е на градина, а малкия спи аз се опитвам да свърша поне 150 неща и времето все не ми стига; разходките ги съчетаваме с пазар, плащане на сметки, ходене до офиса ... Понякога имам чувството, че съм изперкала окончателно и ими се ще да се наспя поне един път като хората, ама ...
Да, но големият ми син много разхвърля, прави боклуци из всички стаи, а мене ме дразни това. Ако някой ми дойде на гости, ще ме е срам да го поканя, няма къде да се стъпи от играчки по пода.
И у нас е така, аз колкото съм подредена и чистница (мъжа ми мисли, че се престаравам), а дъщеря ми постоянно разхвърля, иска всичко да и е под ръка, а няма къде да стъпиш. Това най-много ме влудява
Няма да изненадам никой като кажа че и при мен е така, времето все не ми стига и все нещо не е свършено. Мъжът ми ми казва че съм като Монк, защото искам всичко да е идеално "а с малко деде не може да не е разхвърляно" (това са негови думи). Смешното е че вчера например, когато той реши да я поразходи за няколко часа , а аз си останах в къщи да чистя се мотаех от стая в стая и се чудех от къде да я подхвана и пак нищо не свърших, а малката толкова много ми липсваше че все едно не я бях виждала една седмица.
Не си сама. Много утешително, нали 
?
Хич даже не ми е смешно 
. Майка ми идва да помага и ....хваща малкия и на разходка. А като се върне следва репликата: "И ти какво свърши, докато ни нямаше?" 
А ако я оставя тя да пооправи в къщи, леле какво мърморене има после. "То бива бива мърляви и разхвърляни, ама Митко (мъжа ми) нищо не пипва и ти откога не си мила чинии (бърсала прах, мила под и прочие)".
Пишман да станеш, че си поискал помощ.
?... Смешното е че вчера например, когато той реши да я поразходи за няколко часа , а аз си останах в къщи да чистя се мотаех от стая в стая и се чудех от къде да я подхвана и пак нищо не свърших, а малката толкова много ми липсваше че все едно не я бях виждала една седмица.
. Майка ми идва да помага и ....хваща малкия и на разходка. А като се върне следва репликата: "И ти какво свърши, докато ни нямаше?" А ако я оставя тя да пооправи в къщи, леле какво мърморене има после. "То бива бива мърляви и разхвърляни, ама Митко (мъжа ми) нищо не пипва и ти откога не си мила чинии (бърсала прах, мила под и прочие)".
Пишман да станеш, че си поискал помощ.