Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

Вярата е първото условие, но не е достатъчно. Вяра без дела е мъртва. Защото Христос ни е оставил много важен завет - да обичаме Бога с цялото си сърце и ближния както себе си. Ако се придържаме към този завет, това непременно ще проличи чрез делата ни, чрез начина, по който протича живота ни - т.е. чрез спазването на на Десетте Божии заповеди. Няма как да твърдиш - "Аз вярвам в Христос", а в същото време да прелюбодействаш, да крадеш, да убиваш, да завиждаш. В какво вярваш тогава и мислиш ли, че тази вяра ще те спаси?

Маги ДС, съгласна съм. Вярата без делата е мъртва, но делата трябва да са от вяра. Те не са начин за достигане до вечен живот, а външен облик на вярата ни.

Мисля, че първото нещо, което да се направи по поставената тема е да се даде определение за логика и да се прецени дали наистина тя има нещо общо с вярата.
Спокойно може да се зададат и следните паралелни твърдения:
1. Живота след смъртта е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.
2. Възкресението е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.
3. НЛО са симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

 

И аз това казах.

Ето го и определението за логика от тук :
"Логиката, в най-чистата си форма, е разсъждението, използвано за правене на поредица от предположения и достигане на заключение. По-специфично, логиката е изучаването на установените системи на разсъждаване, т.е., системи, издигнати като принципи за това, как хората (също, вероятно, и други интелигентни форми - същества/машини/системи) би трябвало да разсъждават. Логиката казва коя форма за вадене на заключения е валидна и коя- не. Традиционно, логиката е изучавана като клон на философията, но също може да бъде считана за клон на математиката и компютърната наука. Как хората всъщност разсъждават се изучава обикновено под други названия, включително когнитивна психология."

"Логиката е наука за формално-валидните умозаключения. Днес тя се изгражда най-често или като теория за логическата истина, или като теория за логическата импликация, за да се изследва кога една теза (извод, заключение) следва логически от дадени хипотези (предпоставки).

Логиката е създадена като самостоятелна дисциплина от Аристотел в съчинението му Първа аналитика (гр. Аναλυτικα προτερα) — под формата на т.нар. силогистика. По-нататък в традицията освен учението за умозаключението (силогизма) към логиката се причисляват още две поддисциплини — логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus; Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.

В модерната формална логика (наричана понякога също символна логика или математическа логика, а по-рано и логистика), за чието възникване основен принос има немският логик Готлоб Фреге (годината на излизането на неговото съчинение Понятопис (нем. Begriffsschrift) — 1879 г. — се приема днес за рождена дата на модерната логика), се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката. С оглед на систематизирането на логическите частици, на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на частици от типа на „не“, „и“, „или“, „ако“, с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни пропозиции) (със символи: „F(a)“, „R(a,b)“) се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (със символи: „F(a)⊃R(a,b)“), или на частици от типа на „всеки“, „някой“, с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на предикати (със символи: „F(x)“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃хF(x)“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: пропозиционална логика и предикатна логика.

Днес логиката до голяма степен е еманципирана от философията и бива разработвана като самостоятелна научна област (в чието изследване немалка роля играят математиците, като дори с името „математическа логика“ започва да се нарича дял от математиката, в който вместо числа, функции, геометрически фигури и т.н. се разглеждат класове, релации, комбинации от символи и т.н.). От философска гледна точка важна разлика между традиционната и модерната логика е преориентацията на логиката от анализ на мисленето към анализ на езика."