Чужд човек да се кара на детето ви?

Не, в такава ситуация не бих позволила.  Ти си била до детето си. Реагирала си навреме. Проявила си  и загриженост спрямо другото детенце.

Да, бих позволила. В ситуацията може би не, но няма да напарвя скандал. ТВърде много агресия наблюдавам аз  и у малките деца. Също така и една тенденция родителите д ане дават и думичка да им каже чужд човек.  Днес замахнало с лопатка, утре хвърлило камък( не товето дете конкретно). НЕ знам...

Не,не бих позволила на друг човек да се кара на детето ми.Първо,защото моето е на 2 годинки и все още прави такива неосъзнати наща като бутане, скубане ,удряне с лопата ,хвърляне на пясък по деца и други щуротии.Дори и по-глямо да е детето ми пак не бих позволила такова отношение и то от някаква си бабка или от друг човек.Това са нормални детски работи,когато много деца играят заедно.Миличка не позволявай на хората да ти косят нервите.Като имаштакъв случай друг път просто преместваш детенце по встрани и точка.Затваряш си ушите ,теглиш им по една майна и си гледаш детенцето.Аз лично пък съм имала случай когато три бабки ме нападнаха с викове,че видиш ли детето ми щяло да окъса цветята от парка,а тя миличката беше около1,8 годинки,когато и се прииска и си откъсна една теменужчица от градинската алея.

Много зависи от ситуацията.Какво каза бабата на твоето дете и на какъв тон?На моите деца,ако са ударли някого,бих позволила реплика от страна на родителите на другото дете,не викове и караници,но нещо от сорта на:"така не се прави,защото еди кой си го заболя".Дори смятам,че моите деца биха се постреснали повече от чужд човек.Пак казвам-без този чужд човек д крещи,просто да направи забележка.Така смятам и аз...

За пореден път съм на едно мнение с Дренка 

Не съм съгласна, аз не се карам на чуждите деца. И аз имах подобна ситуация, когато еди ндядо се развика на дъщеря ми, че била "лоша и непослушна", защото бутнала неговата внучка докато се гонеха по алеята. Според мен аз съм тази, която ще се скарам, а не някой друг, а и възрастен човек няма право да нарича дете "лошо", пак според мен. Трудно се удържах да не направя скандал и след като защитих детето си ("тя не го е направила нарочно"), просто събрах нещата и си тръгнах с децата, за да отидем в друга градинка и да не си хабим нервите. напоследък виждам много баби и дядовци, на които им се налага да ходят с децата по градинките и явно им идва вповече такава ежедневна грижа за децата.... но пък това не би трябвало да е мой и твой проблем - просто така си обяснявам изнервените им реакции

Добре бих поставила въпроса и от друго яче:
Вие карате ли се на чуждите деца, в ситуацията която съм била аз.
Аз не го правя.

Не се карам на чужди деца.Но ако е ударило някое детенце и аз съм там,то бих му казала спокойно и усмихнато,че така не бива,защото боли.Особенно ако ми е близко детето.

Абе, ако ми чаткат ежедневно детето с лопатка по главата, и аз бих се изнервила.  Или го блъскат, замерят с пясък...Аре, стига си затваряхте очите за агресията
РЕакцията и използваните думи не ги оправдавам, но ги разбирам хората. И, да- лоши са децата, щот родителите с епарвят, че нищо няма. А то има, не е приятно някак икакво като с амалки още. НАли сме родители, възпитаваме уж... НЕ искам лично никого да обидя с написаното. Споделям мнение, базирано на 4-годишното ми киснене по градинки.

Това са деца. При положение, че Denni не е някава безотговорна майка, а е реагирала светкавично и се е скарала на нейното детенце, намесата на бабата е излишна. А и споменава, че то досега не е посягало. След това му е обяснила, че другото детенце го е заболяло и подобни.
Аз също не се карам,при положение, че човекът, с когото е детето му се е скарал.  Не е моя работа.

Не бих позволила чужд човек да прави забележка. Смятам, че отговорност за действията на децата носят само и единствено родителите и като такива те следва да възпитават, както и да упражняват контрол и т.н.  Външните хора имат право да коментират лошите прояви на детето само с неговия родител, но не и да прилагат подходи, за които никой не ги е упълномощил! Детето е личност. Само неговият родител може и трябва да прояви индивидуален подход и да се справи със ситуацията.  
Има голяма разлика между външен човек и непознат. Какъв авторитет може да има напълно непознатият в очите на детето? Той по-скоро би стресирал 2-годишното дете, отколкото да му внуши нещо.

Понякога,забележка направена от чужд човек може да бъде и полезна.Мой опит.

Хм, принципно  зависи...т.е.-зависи начина, по който се е скарал дали съответства на Нашата Ценностна система, на Нашите виждания за Нещата.Т.е.-знаете-човек си има приоритети, стереотипи, възприятия различни.Ако за един хлопването с лопатка е пътя към хвърлянето на камък, за друг не е така.Та-за подобно нещо, при положение, че аз като родител съм се скарала, т.е.-това си е възпитание, но не става с една забележка, а с постоянство-утре пак ще се случи и пак ще се скарам и така, докато се научи.Но аз.Ако бабата иска да се скара и тя, може да допълни-майка ти е права-да я слушаш. но не и да каканиже подире на детето.После-има възрастни хора, които се карат превантивно, което е другата крайност и вкарва детето в заблуда.Например-случка от скоро-съсед вижда дъщеря ми на излизане от входа и констатира на висок глас-Ааа, това момиче, ако не слуша, ще го взема, в чувала.При тези реплики дъщеря ми се намръщва, ни го знае този, ни го познава....На следващия ден онзи пак ни среща, дъщеря ми го гледа подозрително, защото помни с какво я е заплашил.И той пак-аууу, каква е начумерена, айде щом не слуша....и каканиже.Ей, кипна ми-ма викам, кой е казал, че не слуша бре?Що ми плашиш ти детето бре?Ааааамаха! Така че-от каране до каране има разлика, от повод до повод-също.Като цяло е редно да се вслушваме в критиките.Но е и редно да ги попресяваме.
Иначе за Онази агресия-дразня се, да, ама защото момичетата ми са ужасно кротки и никога не им е хрумвало да се защитят даже, някак им е вродено май да не отвръщат на агресията, което си е направо липса на инстинкт за самосъхранение.Та ми беше писнало да ми тормозят детето по градинките.Играе си-айдеее-пясъг в лицето, изтръгнала лопата, ама зверски-не да я дръпне някой просто.Та-агресия има много, и моето наблюдение е базирано на 5-годишен опит по градинките.Но не бих допуснала за щяло и нещяло да ми викат по детето.Има си различни ситуации.

Бе, аз като гледам, и родителите едни авторитети, ум да ти зайде
Дени, адаш, не с екарам. Мълча й гледам лошо, ако ме ядоса детето, чуждото. И чакам.
А, безсмислените включвания на баби, лели, чичаци и пр от рода на: ма що ревеш, ей ся ше те взема, хич не мисля, че са обект на размисли в темата. Аз такива ги подминавам, само веднъж просъсках, не се стърпях просто.

В твоята ситуация не бих позволила да се карат на детето ми. Както и аз не бих го направила, ако видя, че родителят взема мерки поне да каже нещо на малчугана. Признавам, случвало се е аз да се скарам на чуждо дете, но родителите не се мяркаха никакви, а то сипеше закана след закана към моето, размахвайки юмруци - защото, представете си, той бил искал да седне на люлката. Беше не повече от 4-годишен, но ме изуми агресията, която прозираше дори в погледа му. Ами, не приемам детето ми да го е страх, а аз да не го защитя...

Страх, не страх, ако налага, няма да го защитя, пък. И пак от наблюдения- забележката, направена от родител в такива случаи, действа до следващия път, който съвсем скоро. Не са спорадични тези прояви.

Може би точно защото сме родители и възпитаваме деца не би трябвало някой друг да ни възпитава децата по градинките. Досега съм почти пет години по градинките и виждам много деца, чиито придружители (било то майки или баби ...) са някъде на пейка и увлечени в разговор... Не е честно те да възпитават моите деца. Та аз обикновено съм в пясъка с тях (синът ми е само на 1 г.) или до люлката/ пързалката и мога сама да ги възпитавам ако се наложи. Случва ми се често да говоря с други дечица, просто защото те търсят контакт с мен, да предложа на големите да пазят малките или нещо от сорта на "недейте с крака по люлките", но да се скарам - според мен не би трябвало аз да го правя

Ще оставиш непознато дете да се зъби и размахва юмруци пред носа на твоето, само защото е седнало на люлка да се люлее?

Ти не можеш да четеш или...какво?

Да, при адекватна проява на родител, чужда намеса е досадна, излишна и непомагаща.Ако детето е оставено на самотек-тогава да се месят колкото си искат.
Дренка, напротив-има си доста случаи, в които инцидентна проява и забележка си дават резултата, най-много да трябва да му напомниш следващия път на детенцето и до трета проява не се стига.Не обобщавайте.

Мога да чета, но явно не и да вникна в написаното от теб. Нека да действа до следващия път забележката, за мен е важно да не ми се налага аз да я правя. А детето си невинно няма да подложа на тормоз, само и само да не се скарам на чуждото дете.

В конкретната ситуация, бих постъпила по същия начин.
Никога не си оставям детето без наблюдение и не подминавам с извръщане на глава каквато и беля да направи. Смятам, че съм достатъчно толерантна и в същото време строга към детето си. Бих приела забележка от рода - не се прави така и пр., но да му се карат и да го наричат лошо, абсурд.
За съжаление имам наблюдения, че доста родители не обръщат внимание на децата си и чувам изрази - да се оправят, голяма работа и пр. На тях трябва да се правят забележки, а не на децата. Децата са такива, каквито ги направят родителите им 

пенелоп, не обобщавам, бе. Споделям опит, а той е на база наблюдения на доста деца. Изключения има, разбира се.
Тонина, казах, че няма да си защитя детето, ако друг му се кара, защото се бие или проявява агресия. Не ме интресува страх ли я е или не. Дано ме разбра.

Хм, аз обаче, честно си признавам, че на няколко пъти едвам съм се въздържала да не хвана чуждо за ревера.....но наистина в ситуациите на абсолютно безхаберно отношение от страна на възрастния с детето.Съгласна съм че има много агресия, но случката, описана от авторката не смятам, че е била за опяване от страна на бабичката.Просто за тази ситуация, така описана-не е имало нужда от мрънкането и.

Ако детето ми е заслужило, няма да се обидя от чуждата забележка, но и зависи точно как ще му е отправена. Има някои бабички, които не се задоволяват да кажат едно изречение, ами почват: "Е така се почва, е така! Онуй ще изгние по затворите (към мен), то и какво друго, яя го глей, келеш с келеш, майка ти не те ли е учила теб как се говори със стар човек! Извини ми са веднага, извини са, че то така се почва!"
Това, защото детето ми каза, че тази баба мирише на риба, което си беше така...Как да му кажеш да се извини на такава, как?

Случвало се е да направя забележка на чуждо дете за агресивно поведение. Към моето досега не е имало от непознати. Бих приела чужд човек да й направи забележка, но дотам. Каране, повишаване на тон или обиждане не бих приела.

Да, ама тази агресия откъде идва - децата ли си я измислят? Нали ги гледам хлапетата - копират и повтарят репликите на възрастните, не сме ли ние тези, които трябва да внимават какво говорят и да научат децата си да играят с другите деца, а не да ги нападат. Напоследък много рядко виждам да играят деца на възрастта на моите - обикновено си приказват или пък всеки иска да е "госпожата" или "майката", т.е. да определя правилата и винаги има обидени, разсърдени или недоволни... Може би ако има повече внимание от страна на родителите, ще е по-лесно по градинките, а така се получава - че аз (заради малкия) играя с десетина деца и разрешавам спорове и конфликти, докато другите си почиват и отвреме на време извикват по нещо на децат си, когато се сетят...

Ясно, Дренка. Разбрах те. Аз говорех за обратния вариант, де. Но дори и да е виновен, при положение, че аз съм реагирала, не виждам причина отсреща да му се развикат. Ако не ми пука - тогава да. Това е моето мнение.

Ако детето ми  е направило нещо нередно, го оставям да си понесе последиците. Не позволявам само обидни думи  и да го наричат "лошо". Ако не е направило нищо нередно, но някой му прави заблежежки  - намесвам се.
Ако някое дете се държи не добре с моето дете - правя забележки.
Не съм привърженик на непрекъснатото киснене на 30-годишин дами по пясъчниците , раздаващи кротка, но агресивна справедливост. Както и молещи ме да държа детето си да не падне, щото се притеснявали.
Аз съм от тези неприятни жени, които седят по пейките и не ходя след децата като хрътка.
Когато бяхме деца съседските баби  и ни се караха,  и ни хранеха, и ни промиваха раните. Предполагам, затовапорастнах травмирана и с объркани авторитети и приоритети.

да, бих позволила някой да се скара на моето дете, когато е виновно, дори и аз да съм до него, някак си има по-голяма тежест думите на непознат. Не бих позволила коментари относно какви родители има и там красноречиви изрази.

При тази ситуация, която описваш определено не бих позволила на чужд човек да се кара на детето ми. След като аз съм там и веднага реагирам адекватно според ситуацията, не разрешавам саморазправи. Да уточня, ще се ядосам, ако чуждият човек говори на детето ми на висок тон или го обиди, обикновена забележка от рода на: "така не се прави", даже ще ме накара да се почувствам неудобно.

 Да, бих позволила.На чуждите хора думите оказват много по-голям респект върху сина ми.Аз колкото и да говоря ефекта не е толкова голям.Друг път ще се замисли дали да дрънне някой безпричинно по главата като не съм му се скарала аз.

 Благодарение на чужд човек спря да ми бяга по улиците и ме държи само за ръка.

Ако аз съм до него и съм реагирала своевременно - не, не съм съгласна някой да дудне след мен. ДА ме подкрепи и да каже, че така не трябва да се прави, защото другото детенце го боли - съм съгласна....но да ми обижда детето...ами не съм съгласна! 
Твърде често обаче се случва по градинките да попадам на безхаберни родители, които забравят, че като са на кафе са си взели и детето.... и може поне веднъж на час да му обръщат внимание....

Ти си реагирала съвсем адекватно. Ако се беше направила на луда, разбирам бабата да се намеси, но като повечето баби и тая се е престарала.
На мен ми се е случвало обратното. Едно момченце на детската площадка, всеки ден упорито налагаше синът ми, а майка му не реагираше по никакъв начин. Съответно, аз мълчаливо измъквах детето си от хватката на насилника, докато един ден не издържах и казах на малкия агресор, че всеки път, като го видя да удари детето ми, ще го удрям и аз. Никак не се гордея с постъпката си, но от този момент нататък, побойникът си кротуваше.

По темата: Не бих разрешила чужд човек да прави забележки на детето ми.

Не бих допуснала отношение към детето си  каквото не бих допуснала и към себе си. Без значение дали си "заслужава" или не, не бих търпяла да му се държи тон, да му се правят забележка, да го поучават как какво се прави, дори и с най-милия тон.  Аз съм майката, това е моя задача.

За каква агресия говориш? Съдейки по лентичката на авторката, детето и е едва на две годинки.
Да, блъскат се две годишните и играчките си дърпат и емоциите си не умеят да изразяват. Но това не е агресия, а поведенчески модел характерен за тази детска възраст.
Не мога да си представя да се скарам на чуждо две годишно детенце. А ако майка му вече е взела мерки, въпроса не подлежи на коментар за мен.

О, ами да, как можах да използвам тази мръсна, гадна дума! ТА те просто си изразяват емоциите МОга и така да го пиша вече, ще го слагам в кавички, пак ще ме разбере, който иска обаче

Иронията ти е неуместна.
Не отричам, че агресията е огромен проблем за децата / и като агресори и като жертви/, но и съм против преекспонирането му. Това са две годишни деца, разберете. Няма да се изненадам ако утре прочета и за агресия на бебетата, щото видиш ли - скубят.

Не, не бих позволила на чужд човек да се кара на детето ми! Както рядко позволявам и на близък човек да му се кара. Когато е виновно му говоря аз, засега не повишавам тон, най-голям респект има от мен и баща си. Но мойто е малко още 
Но не, не бих направила скандал, защото не обичам да се карам с който и да било, мисля че няколко изречения, казани на място, с спокоен тон (според ситуацията и леден), биха повлияли повече в такъв момент, както да успокоят другата жена, така и да спестят на децата гледката на две възрастни, крещящи жени.
От друга страна ако видя дете да удря моето, не знам как бих реагирала, знам че е нормално за малките децата, може би бих казала нещо, но определено не бих крещяла и отправяла обидни реплики! На тази възраст децата не могат да носят отговорност за постъпките си. Надявам се повечето мами да са отговорни, и ако не могат да предотвратят удар, което е нормално, поне да приемат нещата присърце и да поговорят с детенцето си.
И накрая да кажа, колко сме се били в градинките, къде са ни виждали майките, къде не, връщали сме се окъсани и надрани успяхме да станем хора, и то не агресивни 

на всеки неговото му е най-скъпо... ако ударят моето дете бих направила забележка.. баба му обаче сигурно би се скарала.. въпрос на манталитет.. чак викове пък и при условие че детето не плаче.. но всеки си има различна мярка...

Бих разрешила чужд човек да направи забележка на моето дете, тогава когато го заслужава. Не съм на принципа:Моето дете е безгрешно, а даже и да греши никой няма право да му се скара. Важно е и как е отправена забележката. Обиди и епитети няма да търпя. Но тихо, кротко и разумно обяснение към моето дете, че не се прави така, че приема.
Наскоро имах страхотен скандал със зълва си именно за такива неща. Гледах моето и нейните деца миналия уикенд и е нормално да направя забележка и на трите деца. Но според нея не съм имала право на това, защото децата са си били нейни и съответно правото да им се карат имат само родителите!
Не мога и да гледам как детето ми или някое друго бие, удря, замеря, блъска и пр. свое другарче. Ще се намеся, независимо да ли ще си навлека нечий гняв.

Много се надявам да помогнете и на мен в разрешаването на един такъв въпрос. На заведение сме с двете си деца. По-голямото е на 7 години и си играе на детските съоръжения до нас заедно с десетина деца на горе-долу негова възраст. Не седя до него плътно, защото го виждам отдалеч, но се случва и да се изплъзне от погледа ми, тъй като има замък и къщички за игра. В един момент идва разярена майка, която го влачи за ухото и крещи, че детето ми хвърля камъчки /от настилката/ по другите деца, включително нейното. Знаех, че децата се занимават с този вид "игра". Не бяхме за пръв път там и това е любимо, макар и агресивно поведение. Аз лично съм понасяла част от ударите върху себе си, но никога не можах да определя кой точно го е направил. Та, тази жена беше твърдо решила, че е точно моят син и го влачеше нечовешки, а той беше почти в шок от преживяното. Ухото му беше извито перпендикулярно в пръстите на тази жена и тя не го пусна, докато не си изля гнева в думи - колко е невъзпитано детето ми.
Не съм видяла какво е станало и това е грешката ми, но повярвайте, освирепях.
Как ще постъпите в тази ситуация?

Щом са ти поверили на теб да гледаш децата, е различно. По същия начин родителите поверяват децата си на лелките в детската градина. Ако обаче ви се разминават вижданията за възпитанието, начинът е да си поговорите и да стигнете до някакво решение или пък да не си гледате взаимно децата.

Хриси, с риск да се обидиш, ще ти кажа как-чак за ухото не, но щях да го докарам синковеца до теб също разярена.И аз знам как момчетата се целят с тези "камъчки" дето не са никакви "камъчки", а са си камъни.Като те шибне между очите такова-свиркай си и си повтаряй-ама те са само деца.Не е нормално това да им е играта.Може да хвърлят в езерце така камъчета, но не и на място, където могат да целнат в десятката човек.Аз пазарувам от Фантастико и там има детски кът с подобна настилка.Често момчорля на по 7-8 години, изплъзнали се от погледа играят така и аз съм отнасяла "камъчка" къде ли не, да не ти обяснявам, че беше попаднало в окото на дъщеря ми-не за ухото, ами и аз незнам как щях да го поведа към майка му.Повярвай, имаше и поне 100 молби от моя страна да престанат.Е, освен, че не престанаха и ме гледаха с овчи "неразбиращ" поглед, че им "забранявам" да играят-хвърлиха "камъчка" в количката върху бебето.Та що не се сетиш, че онази разярената, може да е молила в продължение на 10 минути и докато вие сте си пиели кафето, знаейки, че момчетата така играят, в нечие друго кафе са пльокали камъчки....камъни, бих казала аз. И не става с оправдание, че не е имало пострадал.То белите за секунда стават-що такива има в очната с поражения от най-елементарна несъобразителност-пръчка, камък, химикалка, топче.....

Аз не оневинявам сина си. Напротив, отнесе сериозна "настройка", заради случката. Но, трябва ли да поощряваме саморазправата? Трябва ли възрастен непознат да дърпа ушите на детето ви, когато е виновно? Ами, ако не е бил той? Камъни хвърчаха и докато се разправяхме. Но, госпожата каза "сега не удрят моето дете", значи може?

Децата ми вече не играят в пясъчници, но продължават да се движат сред хора и аз се чувствам много неудобно в редките случаи, когато чужд човек им направи забележка за нещо. До караници или посегателства не сме стигали, но не бих го позволила, още повече, че те вече добре знаят кое  е добро и кое зло, говорим си открито за нещата и те се стремят да постъпват така, че да не се налага друг да ги съветва.
Hrisy, не се виждам в такава ситуация, за да те съветвам. Мисля, че ако зная, че децата се забавляват, целейки се с камъни, не бих ги пуснала да играят там.

Значи сме от един отбор. 

По повод конкретната случка- майката е била там, реагирала е - намесата на бабата е била излишна.

За случката с детето на Хриси- разбира се, че не е редно чуждата жена да дърпа детето ти за ухото, и изобщо да прилага каквато и да е физическа разправа, но наистина е добре да осъзнаеш и своята грешка, след като си била наясно с играта им, която може да е опасна както за твоето дете, така и за другите,  и не си намерила за нужно да я спреш. 

 
 

Изяждам го с парцалите!

Hrisy, не е трябвало да дърпа ухото на сина ти. Щом си знаела с какво се забавляват и не си взела мерки, твоето ухо е трябвало да дърпа.

Не бих поzволила на никой да се кара на детето ми, при положение, Че аz сьм там и при това сьм реагирала адекватно на ситуацията.

..Преди време Дара (не zнам оЩе подвиzава ли се по форумите) беШе иzкаzала мнение по подобна тема. Ако неЩо някое дете направи и НИКОЙ не се отzова, тя надига глас и пита *няма ли родител тук да се намеси ... * И родителят, колкото и да се е zаблеял или неzаинтересован, от хорска срама скаЧа... Струва ми се раzумно, макар аz лиЧно да не бих постьпила по сьЩия наЧин.
А среЩу вьпросното бАбе даже бих повиШила глас... моля, моля 

Не разрешавам да се карат на децата ми в случай , че аз съм там . Пък и смятам,че съм достатъчно наблюдателма и следя действията на децата си .
Веднъж станах свидетел на подобна случка : на един пясъчник съмс двете си деца и там имаше още околодесетина деца . Майките стояхме на пейките , които са в непосредствена близост до пясъчника . Та едно момиченце на около 4-5 годишна възраст удари съвсем тенденциозно детето на моята приятелка , което е на 2г . Моята приятелка веднага започна да се кара на детето ,а най - странното е , че неговата майка не реагира изобщо . Съвсем спокойно си изпи кафето , стана и си взема детето , след което си заминаха . Дори и забележка не му направи .  Аз си мисля , че тя е човекът , който трябваше да се скара на дъщеря си , задето удари детето на приятелката ми . Но тя се държа така , все едно нищо не се е случило . Възмутих се . 

пенелопа, с риск и ти да се обидиш, да те попитам ти какво прави там с количката с бебето, особено след "100 молби"? Че това си е безотговорно спрямо твоето дете. Да знаеш, че има опасност, обаче да седиш и да се надяваш, че непълнолетен ще ти влезе в положение? Нали затова съм възмутена. Защо се разправя възрастен човек с чуждо дете? Аз все пак съм била там, макар и на няколко метра. Детето ми е на 7, не на 3 г., за да го държа за ръката докато играе. А, ако знаех, че моето собствено дете малтретира други, то със сигурност щях да реагирам на момента и щях да го извадя много бързо от играта. Вината му е недоказуема в случая. И въпреки това, аз пак допускам, че е бил той и смятам, че е нормално въпросната жена да го хване примерно за ръка и да го доведе, щом държи да има назидание и със сигурност щеше да има, но не е тя човекът, който ще раздава правосъдие и ще възпитава физически моето дете.

Така мисля и аз.

Като казвам, че знаех за играта им, имам предвид, че видях други деца да хвърлят камъни от замъка и в този момент отидох до там и предупредих сина си да не го прави и той, копирайки действията на другите деца. Не направих забележка на чуждо дете. И ако бях преценила, че има опасност за моето, щях да го отстраня. Само 5 минути по-късно след като се махнах се разигра драмата, която описах. Дори след нашата разправия камъните се сипеха по масите и то не по вина на моето дете.

Между другото, едно изказване "Чие е това дете?" щеше да свърши идеална работа. Ако ситуацията налага спешни мерки, то е възможно да хванеш въпросното проблемно дете и да го пренесеш на безопасно разстояние, но да го нараниш физически е недопустимо. Има и закон. Аз вече нося последствията, затова че не съм гледала в тази посока в този момент. И грижите по двегодишния ми син не ме оправдават.

Mоето мнение по дискутираните в темата случаи е следното.
Относно поведението на авторката. Може би е било излишно да влизаш в конфликт с бабата. Достатъчно е било  със спокоен тон да и кажеш примерно: 'Госпожо, аз вече направих забележка на детето си за поведението му.Съжалявам за вашето детенце, но ще внимаваме вече да не се повтори.' или нещо от сорта. Мисля, че по този начин бихте могли да изясните ситуацията по между си без да се стига до разправии и кавги пред децата.

Hrisy, казваш, че си знаела,че децата си играят по този начин, но не си сигурна дали твоят син е участвал в играта.Значи не си имала поглед върху ситуацията.Щом въпросната майка е била толкова разярена и е довела тъкмо твоето дете-значи е участвал, бъди сигурна.Жената не би го направила просто ей така, защото и щукнало. Като майка ти по презумпзия оневиняваш детето си, питаш се 'Ами ако не е бил той?', а аз те питам: 'Ами ако тъкмо той, след хиляди молби не е престанал да хвърля камъчета и е наранил детето и?'.Опитай се да влезеш в нейните обувки, постави се на нейно място. Да, може би е било прекалено да го води за ухото при теб, може би ти не би постъпила така в подобна ситуация, но щом го е сторила със сигурност е била силно афектирана от поведението на детето ти, а и от твоето безхаберие за това какво се случва наоколо.

Между другото твърде често майките на по-големите дечица ги оставят да си играят без пряк надзор, разчитайки на това,че са достатъчно големи, за да се пазят и оправят сами. Често не им минава през ума, че поотрасналото им вече дете би могло също да падне от някоя катерушка или пързалка или пък да се държи агресивно спрямо по-малките деца на площадката. Абдикарат тотално от всякаква отговорност, пиейки безметежно кафето си и после негодуват, че някой друг родител не е опазил детето им или е решил да раздаде справедливост или пък да възпитава тяхното дете по начин, който не им допада. 

Нямам нищо против чужди хора да и се карат. Мисля, че ако чуе едно и също нещо от двама възрастни ефекта ще е по-голям. Но категорично не съм съгласна това да става с викове и крясъци. Забележка се прави спокойно и внимателно. Иначе няма смисъл - детето само ще се стресира и изобщо няма да разбере къде точно е проблема.

Мнението ми е същото

Хехех, вие как точно им правите забележка на децата си? Сега се сещам, че това, което обикновено чувам е: "НЕ се прави така, бе, маменце, нали знаеш" , казано с толкова лигав тон, че по- добре да вземе да го резцелува детето.
Щото прочетох думата молби, та се присетих.

не мисля, че в подобна ситуация е редно да се караме на децата, zащото се стряскат и се объркват и става по лошо.
 До сега което съм видяла , ако някое дете удари друго , обикновенно майка му отива и му обяснява кротко, чЕ не се удря, а сегали и му покаzва как, обяснява му как да се иzвини и тя самата се иzвинява на другата майка. Майката на другото дете отива, успокоява си детето, почиства го ,ако е цялото в пясък и му обяснява , че никой нищо нее направил нарочно, а приятелчето му не е искалко, не раzбира и сега се иzвинява ... с две думи го учи да приема иzвинения.
За сега само ведъж съм попадала на една истерична, детето на която иzмъкна на моя формичката от ръцете, точно преди да я zахлупи и моя , колкото и да е търпелив и да не плаче в такива ситуации тоzи път се раzядоса и ревна. Тогава тя си вzе детето обидена, като му обясни, че не е направило нищо лошо, сякаш моя 2 годишен специално реве, zада раzстрои нейното и се преместиха на друга площадка. Ясно беше нервна тогава , zащтоот и другх път съм я zасичала и няма проблеми.

Не е редно, ако аз съм наблизо.

Дренка,въпреки че детето ми е малко много добре разбира от тона с който му се говори за какво иде реч.Когато се случи да бутне някое дете за да мине пръв на пързалката,никога не съм му ''мечила'':''не така маменце....ще събориш детето'',ами направо го смъквам от пързалката и със сериозен тон му обяснявам защо не трябва да прави така,а ако се повтори случката след това направо си тръгваме от площадката(въпреки плача и тръшкането).На следващия път не се държи по същия начин,защото знае че ''мама ще му отнеме удоволствието'' ако не я слуша.
Въпреки това понякога неволно се случва някое дете да направи някоя поразия,ами деца са все пак,ние пък като зверове ли трябва да се държим като се нахвърляме в/у чуждо дете?
Не приемам чужд човек да се кара на детето ми,както и аз не бих си позволила такава реакция към чуждо дете

Додо, не съм много съгласна за агресиата, защото вчера се прибирам и детето ми има синявица на челото, разбира се питам какво е станало. И в кафенето, където ходим да си играят, защото има ограда и много пързалки, тя стояла до масата и пиела сок и минало едно от тези "кротки мили момиченца-лидери"   и я дръпнало за опшките и я свалило на земята!!!   Ами, късмет са имали родителите на "милото неагресивно момиченце" че не съм била там, да чуят как мога да правя забележки!!!
Не одобрявам, и никога няма да одобря подобно поведение. Смело мога да кажа, че детето ми не е агресивно, дори и когато го ударят, посипят с пясък и т.н. не отговаря на атаката. Но това поведение от страна на много други деца се наблюдава все по-често и за мен това си е агресия!!!  

Абе как на всички ви децата са супер кротки и послушни и никога не им се случва да посипят нечия глава или да хвърлят някое друго камъче по някого??Истината ,че няма такива деца!Друг е въпроса дали го правят системно!

Забележките отправени към "виновното"дете от чужд човек са напълно нормални.Ми те и на градина ще ходят после и на училище,какво ще се депресират от забележките на учителките ли?Или ще си кажат "Тя няма право да ми прави забележки?" защото има и реакции на такива деца по наблюдения от гледането ми на порасналият ми вече голям син.Така са възпитавани .

И какво се нахвърлихте върху детето на Хриси.Както казах случва се,децата са си деца.А саморазправа с чуждо дете е абсолютно недопустимо това не е просто забележка,а доста голямо своеволие.Никой не дава правото никому да наказва детето на друга майка,това е право едниствено и само на жената която го е родила ,гледа и възпитава!
Ако някой може да бъде вбесен до такава степен що не отиде директо при майката и не се саморазправя с нея тя носи отговорност за това ,че не го е погледнала примерно какво прави??

Абе случаи всякакви въпроса е да се постъпи адекватно на ситуацията.

правда_z  и какво .9е стане ? ще направиш гроzна сцена пред дъщеря си, която и вместо стрес и крясъци ще има нужда от успокоение и обяснение , чЕ агресивни и истерични иzблици не са правилни между големи или малки.

Забележка бих направила на "виновното" дете,но не и да се скарам.В случая ,ако моето дете е потърпевшото и майката е реагирала,не бих имала правото да се намесвам с остри критики.
Ако моето дете е направило тази неволна грешка,правя забележка,а ако се повтаря отново и отново,просто я прибирам.
Що се отнася до агресията,наистина ми прави впечатление,че се среща,та дори и при по-малки,което меко казано ме шокира!

Не забележката ми щеше да е към родителите, не към детето, то не е виновно за начина, по който се държи...
И да, детето ми наистина не прави така, просто е много кротка...играе си сама предимно, особено ако не познава дечица в пясъчника!

Забележките са нормални,да,ненормалното е да се кара и крещи на чуждо дете,повечето майки това мисля че имаха впредвид(включително и аз),а не че не трябва дума да се казва на нашите си деца от страничен човек.Ако правилно съм разбрала.

Със съжаление ще кажа, че колкото и странно да е за малка възраст, агресия има и на моменти даже се фрапирам в какви форми  
Вчера на огромен пясъчник на който бяхме сами пристига баба с внуче.Хлапето започва да си пълни количката с пясък и след това отива и прави купчинки до сина ми.Съответно синът ми започва да си играе със скупчения пясък.Онова ми ти дете, като се ракрещя, че това е негово...Аз отидох и спокойно предложих да си играят заедно - все пак нямаше други деца.(бабата стои и НЕ реагира никак!) Хлапето се изправя и през стиснати зъби на висок тон ми казва "Не искам, това си е мое и не ми говори повече, че съм изнервен!"          

Щях да падна - честно. Да ме прощават всички майки на перфектни деца , но наиситна нямам думи.....

В конкретната ситуация бих се извинила за постъпката на детето, но с равен тон бих обяснила на неговите близки, че нямат право да обиждат моето...
Това е моето мнение по темата  

До авторката: тук не става дума друг човек да се кара на детето за нещо, което е в кръга на нежелателни, но взе пак безопасни и невинни  неща. Ако детето ти седне да яде в Макдоналдс например  , мляскайки, и някой му направи забележка: естествено, не му е работата на чуждия човек да учи твоето дете на маниери на хранене.

Но има неща, които просто не се правят и всеки има право да изисква едно "чуждо" дете да не удря неговото. Ти казваш:

"замахна  с лопатка лекичко и удари друго дете по главата"

А от другата страна, бабата вижда: ужас, едно хулиганче халоса моето детенце по главата с лопата. Това вмятане за "лекичко" е смешно и жалко: не си ти тази, която решава другото детето колко го боли след удар по главата и дали само защото не реве, не е шокирано, нито пък е редно да оневиняваш удар по главата в засимост от това колко силен бил според теб.

Децата не трябва да бият други деца. Това е абсолютният минимум, на който могат, надявам се,  да ги научат родителите. И всеки има право да им каже това.

Дамаянти, децата имат такъв период да искат да играят сами, да си паzят нещата и да викат мое. Толкова често го zабеляzвам ... НЕ може да се промени , просто детето още не раzбира да дели. Затова в яслата не им дават да си носят играчки . Просто това не е агресия да иска да играе само и като си е направило zамък да не иска да му го пипат. Е и мен ме драzни, като някое се раzреве мое , мое ... но го раzбирам.

Алиса, моята гледна точка е 100% като твоята. Леко-силно, кой го определя, ако детето се разплаче, може и само от обида, това е негово право...другото е сгрешило...
Жабата Гил - говорим за дете, което само твърди "че е изнервено" на видима възраст 4-5 години...ами това е притеснително. Има и друг момент, да е просто запаметена реплика и то да не влага нищо в нея, но на 5 години...мисля, че този вариант отпада.... 

zащо? zначи на 5 г. не може да zапомни реплика, но може с точност да установи степента си на иzнервеност?

В случай,че по някакъв начин моето дете пострада (малко или много) при игра с други деца, действам според случая, но най-често се обръщам към родителите или моля детето да пази сина ми, или да е по-внимателен и т.н. Ако се повтори след това- взимам си детето и приключваме с играта!

Аз също смятам,че има агресия сред децата(малки, големи) и не е длъжно моето дете да търпи хорските (детските) изблици на негативни емоции

За конкретния случай, ако аз бях на мястото на авторката щях да накарам детето ми да се извини на потърпевшето дете или аз да се извиня на бабата! Може да не е кой знае какво да те пернат по главата с лопатка за пясък, ама на мен и детето ми е неприятно

Аз пък съм от майките, които са близо до децата си и се намесвам, ако е необходимо.Не го оставям да се оправя сам все още

Хехе, нали само се правиш, че не си разбрала какво се опитвам да кажа - че на 5 години не само запомня реплики, но и добре знае какво е изнервен...не е просто папагалстването на 2-3 годишните 
Дано така е по-ясно! 

Когато на пясъчника някое дете хвърля пясък по моето ,ако не се появи неговата майка да го спре,го спирам аз.
Аз също съм от майките,които са близо до децата си и винаги реагирам при нужда.

Темата се отнасяше за две годишно "агресивно" дете. Етапите през които минават малките, са много и са свързани с израстването им. И докато при едно две годишно емоциите имат превес, често пъти са бурни и дори неадекватни и то е защото детето не умее да ги изрази по друг начин/ много дечица дори още не говорят, тогава гневът доминира, тъй като не намират начин да дадат израз и облекат в думи вълнуващото ги/, то при едно пет годишно дете нещата не стоят по този начин. Изобщо дори.  При малките чувството за собственост е изключително силно развито и те все още не умеят и не разбират да делят. Посегателството върху тяхното буди реакцията им, често бурна / за някои агресивна/ по гореизборените причини.
Считам, че примерът е неуместен в конкретния случай.

Не не бих позволила макар и да е виновна някой чужд човек да и прави забележка.В случая бабата се е престърала, при положение че ти си реагирала на момента.

Хриси, имах среща, чаках.Там няма къде другаде да чакаш.Срещата ми беше важна.Пък там си уговорих среща, защото се движа с две деца.Едното е на повече от 3, разбира, умее да се пази и не му бе дадена възможност от залягане по земята да се пази от хвърчащи камъни-да се попързаля.За бога-това е място за игра на малки деца главно-има малка пързалка и люлки.Що за постъпка щеше да е, ако бях казала-да си ходим, щото батковците не дават тук да се играе, или-да отложа важната среща, пък какво ще ядем година след това-не е важно, щом някакъв келеш не чува какво му се казва...
Проблемът е в теб, аз на моето дете не разрешавам да се забавлява така сред други деца.Ако е само в гората-да си метка камъни , ама сред хора-ц...
А непълнолетният е имал 7 години...не случайно си е казано-първите 7 са важни.После пак първите 7, ма в училище....след това-вари го, печи го-се тая.Сиреч.Ако на 7 години на моето хлапе някой направи забележка за подобно нещо, защото това си е сериозно, и ако детето не разбере от една забележка-вината ще е в мен, защото аз съм допуснала да не разбира какво му се говори на 7 години, да прави разликата между забележка, каране, заяждане и прочее.

И аз така мисля.  При положение, че самата аз регирам веднага и се извинявам на детето и родителя или близкия. 

Това,което твърди Додо скоро го четох мисля в Спок,защото  се бях притеснила да не е агресивно 2 годишното ми дете.Наистина и чувството за собственост и пазенето и са напълно естествени за възрастта .Също и когато на две годишен се изтръгне играчката,най нормалната реакция е да си я вземе обратно и да удари натрапника.
Именно за това майките на две годишни трябва да сме наоколо и да реагираме навреме.

Позволявам, стига да е с подходящ тон. Семейни приятели правят забележка на детето, да, бабите и дядовците му също, роднините и те, учителките в градината също. И не виждам нищо лошо в това. Когато сме в градинки и паркове внимавам повече, защото не знам кой родител какъв цветущ речник ще извади и доколко ще е прав и обективен.

пенелопа, не вярвам чак толкова да не имало място 5 метра по-встрани докато се изясни ситуацията и възрастният, който е с децата да се намеси. Хайде, моля те. Очевидни са нещата, но родителят преценява риска за детето си. Както и родителят преценява доколко детето му е заплаха за околните. Детето ми е в първи клас. Имаш ли представа колко пъти се връща плачейки от шамарите на едно или друго дете. Но редът е такъв: оплакване до учителката, тя - до директора, и той привиква родителите за разговор. Каква ми е на мен работата да възпитавам чуждо дете? Има си педагогически способи, но от хората упълномощени да го направят.
Пак казвам, аз понесох последствията от тази история, които касаят моето поведение. Но моето дете също е наранено и то не само физически, но и психически от това непознат възрастен да го влачи по този начин. Тук нещата вече не опират до възпитание на дете, а до липсата на първите 17 години у възрастен екземпляр. Без предупреждение и без изясняване на обстоятелства. Просто с голяма злоба. И недей да твърдиш с такава сигурност, че твое дете няма никога да направи подобно нещо на друго дете. Никога не казвай никога, защото за това застраховка няма. Само ще се изненадаш.

Ами Хриси, повярвай, нямаше.Не съм и длъжна аз да се местя.Хайде сега се върни на първият ми отговор към теб.Нито съм повела детето ти за ухо,нито съм го възпитавала- а съм разказала подобен случай, с едни нечуващи 7-годишни.И да, имам представа от насилието в училище.Хайде , моля те. И аз.А с тези 7-годишни не видях кой е.Всичко се разигра за 5 минути, през това време възрастен друг освен мен не се намеси.И на въпросите ми с кой са тук-не бях удостоена с отговор-ма коя съм аз, че да ми казват...За да не бъде наранявано детето ти от подобни инциденти мисля, че трябва да го учиш да ги парира в зародиш, да не допуска да се стига до там.А това ще стане, когато си отпушва ушите какво му казва--ти си му казала, да не хвърля.Колко пъти му каза?Колко пъти твоето дете е играело по този начин?Ти кога започна да му казваш, да не прави това?Ти сама каза, че често така играят и знаете за това им забавление?Или греша?

И аз не твърдя, че сме застраховани, просто се старая да не стигаме до там, пък ако се случи-ще си понесем последствията-и аз и детето.Детето ти тепърва ще се сблъсква с хиляди неща, с друг вид агресия-нека усети, и нека се учи, не можем от всичко да ги предпазим.Хм, даже сега се сещам за подобен инцидент и набеждаване на моето дете без причина и то на по-малка възраст.Бяхме в заведение с обособен детски кът,Имаше и шадраванче, в което по-големи деца буквално вилнееха.Аз наблюдавах децата, едно от по-големите деца се сблъска с моето, но вместо да и помогне да стане  я нагруби и избута още по-силно.Аз станах, за да дръпна детето от там, но докато стигна, другото вече налагаше, а моята вдигна ръце, за да се защити.Когато стигнах до тях просто попитах-защо се биете?Какво е станало?Не теб приятно ли ще ти е някой да те удря?Без да докосвам детето.В този миг от някъде дотърча майка-орлица и се нахвърли върху ми-че бия детето и и направи невероятен скандал, а аз стоях неразбираща...докато моето дете плачеше от шамарките на каката. Така че-ненормалнички има, видяла-недовидяла се хвърля като орлица в защита на отрочето, а то Е виновно.Не съм съгласна, че това е възпитание.Случи се и моето дете по невнимание или несъобразителност да удари с една пръчка, с която си ровече в пясъчника, не се дуелираше, чуждо дете.Пак отнесе реч, че е опасно, извини се, но въпреки това бе наругано.За тези неща сме си говорили вкъщи.Постоянно говорим, че има хора, които не умеят по друг начин в живота, освен с лошотия.да игнорира такива хора просто.
И не се изненадвам въобще.Напротив.Не съм изненадана защо ти така реагираш спрямо случката с вас и моят коментар.Всеки тук е казал, че чак за ухото да го тегли онази-не е било нужно.Но да е била разярена толкова-сигурно е имало от какво.Ти също каза, че бързо се е развило действието.В моята ситуация-също, но за 5 минути наистина беше станало напечено, само защото 7-годишен не е научен, като му се каже-недей, това е опасно, най-малкото-за хората около теб, ако не за теб самия...може да нараниш някой...

Да, нали казах, че камъни се сипеха и след като детето ми вече не беше на площадката. Била съм свидетел и друг път. Не съм казала, че това е любимо занимание на моето дете, но не прецених, че гледайки от другите може да поиска да опита. Всъщност, досетих се и го предупредих. Възможно е да не е било достатъчно. Аз, лично, ако съм видяла, че играта на децата е груба и агресивна, не бих ги молила да престанат, не бих ги нападала и нагрубявала. Излишна смелост е това да очакваш да те послушат, защото не си им възпитател и нямаш това право, и се плаща скъпо. Бих се махнала от там с цената на комерсиалната жертва, както е в твоя случай.

Хриси, има разлика.Аз не съм нареждала като техен възпитател..Аз помолих-момчета-удряте ни така, опасно е, намерете си друго място за тази игра, ако вас не ви е страх да се удряте.Едно наистина възпитано дете, че живее заобиколено и от други хора, с които понякога трябва да се съобразява, особено на обществено място-е редно да каже-да, извинете ни, заиграхме се, не преценихме.за Бога, на 7 могат да построят това изречение, друг е въпроса дали им е в главите поставено!После-на 7 са леко встрани от подражание.Така че какво значи-смелост да ме слушат-аз не искам мен да слушат.Да са слушали майка си.Аз не бих се махнала, защото не можеш ти да определиш кое за мен е комерсиална жертва и кое не.Ако за теб е, за мен беше  жизненоважно-в такава позиция бях, не е тук мястото личните си драми да допълвам.И не на последно място-всичко стана за 5 минути буквално.Не съм стояла половин час на дъжд от камъни.Докато ги помоля, докато се обърна-ето ти камъка в окото.Ако се бяха сконфузили, че са причинили на някой неудобство, камък, попаднал в главата на голямата и в количката на бебето-нямаше да има.И това не е до слушане, а до възпитание вече на тази възраст.Дали съм стояла статично да чакам, или съм преминавала от там-разлика няма.Постраали-има.

О, да, определено трябва да има разкаяние за извършената лоша постъпка. Иначе няма да знаят кое е лошо и кое добро. Един вид анализ, критика и ако трябва наказание. Така процедирам аз, но не и преди да изслушам. Мисля, че се изразявам неправилно и оставям погрешно впечатление, че защитавам този тип деца. Напротив, чувствам се много зле от това, че аз може да съм неволен и косвен причинител за нещастието на друго дете. Ще се старая да поправя пропуска си и се надявам да не съм закъсняла. Единствено, не толерирам саморазправата.

Определено мисля,че непознат има право да направи забележка на детето ми ако е виновно! И няма да се намеся да го защитя. Но нещата трябва да приключат до там. Има родители и баби, които не се задоволяват с една забележка. Почват да се карат все едно са на пазара, да обиждат, да мрънкат, да сочат с пръст-виждали сте ги. Тогава се намесвам. Не като защитавам сина си, защото той е виновен, а като правя забележка на възрастния-да се държи възпитано.
Една случка от вчера. Прибирам се с баткото от градина и с една приятелка с количките. Спираме зад блока, да си говорим, че 3 часа не ни стигнаха  , Петър тича насам-натам по алеята. Има нещо като кафене(един трафопост) , пред който изваждат 1-2 маси. Отстрани момиченце, малко по-голямо от Пепи и момченце на около 7-8 год. ритат топка. Моят изтича при тях и се подреди и той да рита, как без него! Момиченцето го подгони да го рита и да го блъска, защото не може да рита топката на брат и. Понеже беше по-пълничко и не можа да го стигне, а моят очевидно се забавляваше да го гони, започна да крещи: "Махай се от тука бе, копеле мръсно!" Това стана на 15-ина метра от мен и на 2-3 от възрастните, с които беше детето. Реакция не видях от никого. Аз не реагирах,защото сънът ми не страдаше, търсеше забавление-получи го по малко по-различен начин, но си беше весел.  Реших,че не ми се занимава. Не видях реакция и от родителите на другото дете. Това беше шокиращото за мен. Кажете сега, бих ли била права да направя забележка?

Непознат да направи забележка  - да, но да се кара - не, особено след като аз съм на мястото и съм имала адекватна реакция.
Сещам се за един скорошен случай, след градината привечер синът ми си играеше с още две дечица от квартала в близката градинка. Докато беснееха се хвана за едно младо дръвче (фиданка) и започна да го клати. Аз веднага му направих забележка (обичам природата и смятам и него да го възпитам така, да не чупи клони, да не унищожава растения, да не тормози животни, дори и на игра), той тъкмо се дръпна от дръвчето и от балкона на близкия блок, сигурно от 6-7 етаж по него почна да крещи някакво бабе, ама крещя сигурно 5 минути.
През това време синът ми не само, че не и обърна никакво внимание, ами отдавна беше забравил за дръвчето... Аз странно за мен запазих самообладание и не и обърнах внимание, но едната майка така се възмути, не издържа и започна да овиква бабето да млъкне - голям резил...

И аз като теб бих постъпила. Хубаво си направила, че си поставила бабата на място

Тук ако се скарам на чуждо дете може и да ме приберат . Виж ако майката не реагира бих си напраявила труда да ида да си поговоря с нея, но вашия случай не е такъв  .

  Установих, че определено ме гони параноята относно Марти. Дано не му се разбучи някоя недоклатена бабка, че не знам...

Всяка ситуация е частен случай.
На нашата площадка сме все познати и даже с някои от родителите сме в приятелски отношения. Ако някой от тях направи забележка на детето ми, може би бих го приела, но ако е чужд човек и то в ситуацията, описана от авторката на темата, може би бих реагирала по подобен на нея начин.

Аз пък бих позволила. Понятието "само мама има право да ми се кара" за мен е погрешно.
Реалният живот не е такъв, човек си носи последствията не само от родителите.
За възпитаването на едно дете не стига семейството, трябва "цяло село", каквато е приказката.
Не бих позволила обиди, нито физическа разправа. Но да й се скарат - да, още повече за удряне на друго дете, което е от най-недопустимите неща. Който посяга на другите, да си носи последствията.