Подискали ли са самочувствието ви свекървите

мило момиче ,много добре те рразбирам.Имам си същото съкровище вкъщи,но не си го слагам на сърце и да ти кажа ми е много добре!
Значиии,маман много честоми чете нещо като отчет,колко големи гърди имала предишната приятелка на мъжа ми ,колко много се учела (милата тя,мисли си ,че хората се делят на вишисти и не вишисти), баща й бил еди какъв си директор,майка й била "докторица"
Може би иска да ме накара да се чувствам като някоя дива селянка ,дошла в града за да се намърда в апартамента а милото й синче .Ама не - опъвам й се яко и хич не ми пука.Дори я контрирам много често с изказвания от рода на "Ти се радвай ,че аз го взех ,защото иначе на  снаха нямаше да се радваш"

   май много си ги имаме в къщи... но в крайна сметка аз не и обръщам внимание!!! Стоя си с високо вдигната глава и като каже нещо такова аз се правя , че не съм я чула..и обикновено тя се нервира не аз

 

На мен лично не ми се е случвало,но и не позволявам да ме подтискат

и аз съм имала в началото подобно изживяване,не бих казала проблем.вярно,че се пробваше ама аз не и пусках аванта!Даже един път ме попита"защо си завършила молекулярна биология" а аз и отговорих"Нашите нямаха пари за "цяла биология"така,че стигнах само до молекулярна

То същото важи и за свекъри При мен той доста се стараеше Ами намазах им ските на всичките и сега подтискат някоя друга сигурно

Свекървите  до този момент не са подискали самочувствието ми.

Обиждала ме е, засягала ме е, правила е кофти коментари за мен.
Но аз не съм си позволявала да си понижа самочуствието заради нея.

Още в самото начало трябва да се покаже на свекървата кой е Шефа !!!
Това е моята максима по отношение на тези "мили" същества. Нали знаете - на каквото си постелиш, на това ще си легнеш. Аз така направих и не сгреших.
В смисъл, прецених че жената няма достатъчно потенциал да ме оцени такава, каквато съм и взех решение да я поставя на мястото и. Естественно имах пълната подкрепа и на съпруга си, така че сега ми е много лесно.
Не може да си отвори устата дори да каже някоя простотия, защото ще я замразя с поглед  .

Не бих й позволила

В началото и се връзвах.Имаше един период, в който като отида в тях започваше да превъзнася  бивша приятелка на мъжа ми-колко красива била, колко добра, как двете много се разбирали, как била се обличала.Признавам, това ме дзразнеше. Дразнех се и от сравненията с дъщеря и, колко "секси" изглеждала, имала вкус към дрехите, как искала и аз да се обличам така хубаво, колко умна била, колко образования имала...И това всеки път, щом отида у тях.Чувствах се...нищожна.Престана, когато след поредното сравнение с бившата, между другото подчертах, колко добри хора са родителите на мой бивш, които тя познава.Сведох посещенията у тях до минимум и  само в присъствието на мъжа ми. Сега и да се опитва, вече не върви...

Не. Но и аз не съм от докачливите. А не виждам нищо лошо в това да се поздравява с хората, с които се уважава, независимо дали са нейни бивши гаджета, или бивши гаджета на сина й, или роднини някакви.

за моя голяма радост свеки никога не се е опитвала дори да ми подтиска самочувствието с каквото и да било.

Да, случвало ми е  много често, направо и е навик на свеки да ми лази по нервите. Не по същите теми като твоята, но си намира. Примерно да засегне българите като нация, да ги унижи. Обича освен това да се изтъква колко борбена и силна жена е, как навремето сама си гледала децата и работела, колко тежки бремености и раждане имала и т.под. но тя геройски се справила и как моите проблеми на фона на нейните навремето не са проблеми, едва ли не съм се разлигавила. Дразни ме като изобщо не уважава нуждите ми, като изобщо не ги смята за нужди - става дума за неща от сорта, че с толкова бебета не мога да спя, че съм неоправдано изнервена, че нямам време за нищо, а според нея изобщо не е така и животът ми е много лек едва ли не. Дразни ме и с това, че винаги е на страната на сина си (моят мъж) и пред него ме унижава. Аз не и цепя басма и си и казвам директно в очите много неща, с които може би и аз я обиждам понякога. Но има случаи и то доста често, когато със самочувствието си увереността си направо ме смазва и аз не знам как да се защитя. Чувствам се ужасно, защото виждам че го прави умишлено и то пред сина си с явната цел да му покаже че майка му е била и винаги ще си остане повече от съпругата му. Отначало не показвах, че се дразня, въпреки че съм сигурна, че по физиономията ми е личало. Но напоследък реших да си показвам директно, че това поведение ме дразни и обижда и се случва най-демонстративно да се разсърдя и да напусна масата или изобщо мястото, където става това нещо. Правя го много категорично и гледам и за слепеца да е очевидно, че съм издразнена и защо и че няма да седя там да ме правят на 5 стотинки. И мога да кажа, че има поразителен ефект, остават с пръст в уста и ги карам и нея, и синът, който само си мълчи и не ме е защитил и всички останали ако има такива да се почувстват неудобно  от държанието и