Бульовче дано да е сгрешил първия лекар,задължително потърси второ мнение. 
- Публикувана: 15 апр. 2008, 16:27 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2008, 13:07 ч.
Първа сладка тема за късмет, чак ДЕКЕМВРИ ни е ред!
Hriska-piska ,Ванеса е родена на 05.05.05 
Малко ни изплаши ,защото термина ми беше 08.06. ,но аз имах висок албумин и се налижи секцио по спешност в 35 седмица.
Слава Богу излезе много здраво и упорито дете(телче) и макар само 2.350 кг. бързо настигна връстниците си,даже и в кувьоз стоя само 18 часа.
Моля се бременноста ми сега да е същата само малко по-дълга
Ти подготвяш ли твоята щерка за бебето и как?
Аз още като и` казах ,че имам бебче в корема и ще си има вече компания в игрите и веднага ми каза:
"Хайде,мамо извади бебето да си играем! Сега! Веднага!"
Малко ни изплаши ,защото термина ми беше 08.06. ,но аз имах висок албумин и се налижи секцио по спешност в 35 седмица.
Слава Богу излезе много здраво и упорито дете(телче) и макар само 2.350 кг. бързо настигна връстниците си,даже и в кувьоз стоя само 18 часа.
Моля се бременноста ми сега да е същата само малко по-дълга
Ти подготвяш ли твоята щерка за бебето и как?
Аз още като и` казах ,че имам бебче в корема и ще си има вече компания в игрите и веднага ми каза:
"Хайде,мамо извади бебето да си играем! Сега! Веднага!"
Ами не съм и казала още 
Предния път и бях казала още от самото начало , много се радваше и си ме пазеше , но след загубата , като дойде в болницата и питаше милата къде е бебето , защо го няма в кошчето а другите лели имат бебета
Много трудно ми беше да и обясне , болеше , а тя питаше......
Сега знае , че е станало звездичка и е на небето
И постоянно ме пита кога ще си имаме бебе
Но аз не мисля да бързам , просто ме е страх
Предния път и бях казала още от самото начало , много се радваше и си ме пазеше , но след загубата , като дойде в болницата и питаше милата къде е бебето , защо го няма в кошчето а другите лели имат бебета
Много трудно ми беше да и обясне , болеше , а тя питаше......
Сега знае , че е станало звездичка и е на небето
И постоянно ме пита кога ще си имаме бебе
Но аз не мисля да бързам , просто ме е страх
Хриси мила не се връщай към този страх постоянно, представям си какво си изпитала и искрено ти съчувствам. Но все пак ще си имате бебе толкова чакано и желано, радвай му се изживей си щастието заслужаваш го 
Еми , мъча се , повярвай ми
Старая се да не мисля , за това какво беше преди
Иска ми се да вярвам , че този път ще е успешно
И гледам положително до колкото ми е възможно , но страхът си е в мен и той ще е там до края........
Hriska-piska ,Съжалявам за загубата ви! 
Стискам палци сега всичко да е наред!
Поздрав за всички вас Maми:
Всичко знам за тебе, бебе!
Мая Дългъчева
Днес татко ме гушна и радостно рече:
„В корема на мама живее човече.
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема и бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
„Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича...
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема и кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът и доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня и не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега и е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: „Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
„Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Стискам палци сега всичко да е наред!
Поздрав за всички вас Maми:
Всичко знам за тебе, бебе!
Мая Дългъчева
Днес татко ме гушна и радостно рече:
„В корема на мама живее човече.
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема и бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
„Не, не се тревожи! – Мама права застава. –
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка – и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама –
два банана изяжда, две филийки препича...
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема и кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът и доста тежи.
Тогава съм мил – безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни –
съня и не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега и е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: „Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
„Още малко остана – моят татко отвръща. –
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Еми , мъча се , повярвай ми ........
........знам мило
просто искам да си щастлива Беборинка мила благодаря ти за това стихче, просълзих се толкова е красиво пожелавам на всяка от вас и се сбъдне всичко написано в него
