Разбира се, казах първо на мъжа ми. Въпреки че беше очаквано и планирано, бях малко изплашена и не поднесох новината по особено тържествен и възторжен начин, както може би бих искала. Бях се разплаках се от вълнение....
- Публикувана: 15 апр. 2008, 22:27 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2008, 21:55 ч.
изкрещяхте ли "бременна съм"?:)
Ами аз не смеех да се зарадвам даже. След първа неуспешна бременност ме беше страх да кажа на близки и роднини. Знаеше само мъжът ми. Когато бях в средата на четвърти месец и вече се видя сърдечен ритъм - казахме на най-близките роднини. Може би месец преди да родя имаше още наши приятели, които тепърва научаваха. Може би бях повече суеверна отколкото трябваше , но важното е ,че родих прекрасно здраво момченце 
Аз много бих се радвала и естествено бих казала на мъжат ми първо на никой друг.После на майка ми защото е якушерка и да подготви баща ми 
и след като се обедя че наистина всичко е наред на целия свят бих изкрещяла от радост.Това е най - голямата ми мечта да стана майка.Както и на всички останали тук разбира се.Прегрътки от мен 
и след като се обедя че наистина всичко е наред на целия свят бих изкрещяла от радост.Това е най - голямата ми мечта да стана майка.Както и на всички останали тук разбира се.Прегрътки от мен
При нас беше интересно и малко съмнително след няколко различни резултати от тестове, пък и не бяхме решили дали искаме дете точно сега или да поизчакаме. Само му казах, че ще ходя на лекар, за да се разбере окончателно и в този ден имаше 2 обаждания от мъжа ми с въпроса: "Какво стана?" 
И двата пъти нямах информация все още, но като разбрах, че съм бременна веднага му се обадих, за да се успокои и да може да почерпи за здраве на детето. Аз като разбрах веднага реших, че щом е станало значи ни е било време вече за нещо по-сериозно и различно.
Тогава ми идеше да изкрещя на цялата болница "бременна съм"
И двата пъти нямах информация все още, но като разбрах, че съм бременна веднага му се обадих, за да се успокои и да може да почерпи за здраве на детето. Аз като разбрах веднага реших, че щом е станало значи ни е било време вече за нещо по-сериозно и различно.Тогава ми идеше да изкрещя на цялата болница "бременна съм"
Много сладък беше 
не съм крещяла а май се стреснах -не ми се вярваше
и аз така въпреки, че го очаквах.Казах 1-во на мъжа ми, но с няколко часа закъснение, понеже бях при родителите ми, беше точно на рождения ми ден
Не съм крещяла. След първата неуспешна бременност, не можех дори да се зарадвам на положителния тест. Казах на мъжа ми, гушнахме се и аз се разплаках 
След първия ехограф казахме на родителите си, а приятелите ни сами се досетиха като почна да ми личи.
п.п. Първия път казвахме на всички и се радвахме много ...
След първия ехограф казахме на родителите си, а приятелите ни сами се досетиха като почна да ми личи.п.п. Първия път казвахме на всички и се радвахме много ...
Естествено, че на мъжа ми казах първа.
Но въпреки, че бременностите ми бяха желани, като видех двете чертички и се стрясках.
И аз така
