Публикувана: 25 май 2005, 13:47 ч.
Последно мнение: 28 май 2005, 10:18 ч.

Задълителна ли е следродилната депресия

1 229
26
1

Отговори

1
2
Всички

25 май 2005, 13:47 ч.

Smolyan
Мнения: 1 400

Здравейте мили майчета Grinning

Искам да ви попитам и да разбера дали е задължителна следродилната депресия?
Чудя се дали пък не подминава някои мами. Майка ми например казва, че е нямала такава депресия. Изобщо има ли мами, които не са преживяли това? Благодаря предварително! Heart Eyes

# 1 25 май 2005, 13:51 ч.

Мнения: 863

ами не знам, да ти кажа 4естно Thinking

и майка ми каза, 4е тя такова 4удо е нямала,ама мен яко си ме тресеше около седмица ли , две ли,гледах то4но ей-така #Puppy dog

дано тебе да те подмине,леко бременеене ти пожелавам и леко раждане, разбира се Party

# 2 25 май 2005, 13:53 ч.

Мнения: 2 807

Ами аз не съм имала следродилна депресия Grinning

Малка част от мамите, които познавам са я преживели, така че спокойно Wink

Според мен различни обстоятелства - протичането на самото раждане, отношението на екипа, а по-късно и на персонала, който те обгрижва, отношението на съпруг и близките ти и др. - могат да я провокират.

Успех и приятно бременеене Simple Smile

# 3 25 май 2005, 13:58 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 705

Докато бях в болницата ми направи впечатление, че почти всички бяха много ревливи. Смятам, че това не бяха само вълнения от прекрасните бебочета, които бяхме народили, а от бурята от хормони. Аз поне се скъсах да рева около две седмици след раждането, а май и повече, че като ми почнаха проблемите с кърменето вече не знаех на кой свят съм.

# 4 25 май 2005, 14:08 ч.

София
Мнения: 572

Според мен няма начин на не се чувстваш малко по-напрегната,по-ревлива,по-...... Grinning

,защото тези хормони на никой не прощават.Но мисля,че следродилната депресия зависи от много неща.Зависи каква ще е обстановката като се прибереш у дома,как ще е бебчо и т.н.Мисля,че е важно първите дни до теб да има човек на който разчиташ и с който се чувстваш добре.Не е важно толкова за физическата,колкото за емоционална подкрепа.Първата седмица след като ме изписаха от болницата свекърва ми ми помагаше,защото родих секцио.Понеже колкото и да е странно с нея се разбирам много добре Grinning

,прекарвахме дните си много приятно и ми се размина депресията.Дано и при теб всичко да е наред.

# 5 25 май 2005, 14:09 ч.

Мнения: 1 038

Не се притеснявай,може и да те подмине,не е задължително родилката на всяка цена да премине през това,при всеки е различно.Аз лично не съм имала следродилна депресия,според мен зависи и от нагласата на майката.
Не се затормозявай с излишни работи,радвай се на бременноста,и си мисли че всичко ще е наред,и ще бъде. Wink

# 6 25 май 2005, 14:11 ч.

София
Мнения: 38 419

Аз ревях доста от самото начало на бремеността и после и в болницата поради ред причини. newsm45

Но 1-2 седмици след като ме изписаха и се почуствах отново лекичка всичко ми мина... newsm44

# 7 25 май 2005, 14:12 ч.

Мнения: 1 645

И аз съм нямала следродилна депресия.Моята приятелка която роди 6 месеца по-късно също нямаше.Така че ,не е задължително и ти да имаш.

Даниел - 21.04.2004г.

# 8 25 май 2005, 14:28 ч.

Мнения: 414

Аз не съм имала такова нещо. Нито с първото, нито с второто бебе.
Според мен е до психика и начин по който човек възприема нещата, промените и изобщо...

# 9 25 май 2005, 14:36 ч.

Мнения: 6 243

Аз поначало има нерви като корабни въжета, та не бих казала, че ме пипна точно депресията... Просто след първото раждане установих, че съм станала много ревлива - ревях преди всичко на филми, в които се стреля и ги убиват. Еле имаше един за втората световна - що рев изревах, там се убиваха на поразия, беше за някакви битки. проблемът ми беше, че като си представех колко зор е докато ги родиш тия хора, а с тия оръжия - пат - пат и те умират...

Втория път изобщо не ме хвана депресията. Даже и ревлива фаза нямах.

# 10 25 май 2005, 14:43 ч.

welcome to the Jungle
Мнения: 979

Бягането сега от този проблем няма да те направи по-силна и по-справяща се ако се появи след раждането депресията.
В страницата на БГ-мамма има много интересна дипломна работа на тази тема. Изчети я, за да добиеш представи от същината на след родилната депресия. Мой съвет - сподели с близките си знанията си и ги подготви, че "това може и на теб да ти се случи". Помоли ги да бъдат толерантни тогава с теб, защото в такова състояние няма да можеш спокойно да им обясниш така, както сега можеш да го направиш.
Иначе ти пожелавам да нямаш проблеми Hug

# 11 25 май 2005, 14:46 ч.

София
Мнения: 6 175

Сигурно зависи от психика и от обстоятелства, но хормоните си казват думата. Въпроса е кой как понася този хормонален прилив. При всеки организъм е различно, а и характера на човек влияе. Опитай се да си спомниш какъв пубертет си карала - тежко ли ти беше или не ти пукаше от нищо? Имала ли си тежък предменструален синдром? Как се чувстваш емоционално сега докато си бременна. Всичко това подсказва как психиката ти се справя с бошуващите хормони съчетани с преумора и неизвестност.
Мисля, че сезона също влияе, ако навън грее хубаво слънчице и можеш да излезнеш с количката още първия ден ще ти е по-леко отколкото ако зад прозореца ти се стелят сиви мъгли, не си си подавала носа седмици наред, бебето се дере от колики, а ти няма как да го извдеш, за да се успокои.

# 12 25 май 2005, 14:49 ч.

Мнения: 46 488

Аз не съм имала.

# 13 25 май 2005, 15:07 ч.

Мнения: 955

Незнам от какво зависи, дали от физически или от психически фактори. Аз родих първото си дете на 36 и съм доста силна натура, преживяла съм такива неща и си мислех, че нищо не е в състояние да ме разтресе newsm78

Да, ама не! Анализирайки сега нещата, си мисля, че свекърва ми, която дойде да живее в къщи за да ми помага допринесе най-много за следродилната ми депресия. Беше купила бръснарски сапун да къпем бебето с него, непрекъснато ми набиваше канчето, че кърмата ми била рядка и затова реве бебето, караше ме да го повиваме милото, като пашкул, да слагаме сол във водата при къпане и какви ли не още простотии. Тогава няма нет в къщи и тъй, като съм без опит слушах и изпълнявах всичко, докато в един момент не ми издържаха нервите и тя се изнесе слава богу. След това се справях страхотно сама. Така, че моя съвет е, в случай, че някой около теб /стига това да не е таткото/ - бързо му благодари за помощта и пробвай сама.

# 14 25 май 2005, 15:12 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: Ивета Вучева в ср, 25 май 2005, 15:07

.......След това се справях страхотно сама. Така, че моя съвет е, в случай, че някой около теб /стига това да не е таткото/ - бързо му благодари за помощта и пробвай сама.

Много добре казано! Свекърва ми остана 2 седмици, не съм имала проблеми с нея и никога не е налагала нейни методи, правеше това, което ние с мъжа ми казвахме, но се чувствах малко неудобно, защото сме свикнали да живеем самостоятелно Rolling Eyes

# 15 25 май 2005, 15:44 ч.

Аз не сам имала следродилна депресия. Напротив бях много щастлива и доволна, че вече всичко страшно(имам предвид раждането) е минало, че си гушкам бебето, че корема вече го нямаше и започнах да си влизам в старите дрехи. Преди да родя ме бяха обхванали едни мрачни настроения, но не беше толкова страшно. Преди 2 седмици Яна стана на 1 годинка и покрай това се сетих за емоциите от преди година.

# 16 25 май 2005, 15:55 ч.

На небето
Мнения: 5 530

И аз не съм имала, следродилна депресия. Но много исках това бебе и много му се радвах. Първите месеци не можех да му се нарадвам все си го гушках и не исках да се отделя от него и за секунда. Беше много хубаво. smile3541

Въпреки, че сега ми дотяга понякога и си поплаквам, ама то с такова криво дете. По цял ден все реве, не иска да спи, все иска нещо и аз не мога и да мръдна дори. Абе тежичко ми е гледането му, но пък за щастие нещата не се усложниха с подобна депресия. Че незнам как щях да се справя инъче.

# 17 25 май 2005, 17:02 ч.

Мнения: 639

Досега все майки - късметлийки са ти отговорили дето са нямали депресия. Аз пък имах и с двете деца. Първия път доста тежка, живеехме със свекърва ми в един апартамент и нещата бяха доста драматични. Подкрепа каквато и да е от таткото - тц. Спасявах се като излизах в девет сутринта и се прибирах в девет вечерта...после смених таткото...
Сега съм щастлива, имам най-прекрасния мъж на света, обгрижена и задоволена от всичко жена и.......въпреки това пак ме поодруса таз депресия. Дебела, провиснала отвсякъде, все сама - гадното усещане, че живота си върви покрай теб , а ти си "извън играта"...
Добре, че беше подготвен, че иначе големи бели могат да станат с тази следродилна депресия, може такива пукнатини в отношенията да предизвика, че да се чудиш после откъде тръгнала работата...
Разумно е да предопредиш близките си и най-вече любимия "що е то депресия и има ли тя почва у нас" , никой не е застрахован...

# 18 26 май 2005, 02:22 ч.

Мнения: 436

Не съм имала поне до сега, Laughing

а може и да не съм я забелязала.

# 19 26 май 2005, 02:34 ч.

Мнения: 702

Имах много тежка следродилна депресия около 7 месец след раждането

# 20 26 май 2005, 11:34 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Следродилна депресия - какво ще рече това Mr. Green

Не съм имала - нито с баткото,нито с беба.Въпрос на психика е,както и на малко организация.По принцип ако се чувстваш подготвена за бебето (четене,четене,четене и ако може,примерно практика с бебе на някои познати),не позволиш да ти се месят и да те обезкуражават баби и сие,впрегнеш таткото да помага и не се влияеш много от хормоналните промени,няма да я усетиш.А с второто дете май просто не ти остава време за луксове като депресии Mr. Green

# 21 26 май 2005, 11:48 ч.

София
Мнения: 3 787

Аз такова нещо нямам.Още от самото начало,когато ми дадоха бебо в болницата,започнах да се грижа за него с чувството,че цял живот е бил с мен.С прибирането в къщи,въпреки че свеки беше у дома уж да помага,аз си се справях със всичко-гледане на бебо,пране,готвене и нищо не ми тежеше.Напротив-чувствах се страшно щастлива и това чувство се засилва с всеки изминал ден.

Забелязах и друго-моите приятелки,на които не са давли бебоците в болницата да стоят при тях постоянно,всичките прекараха следродилна депресия.Не знам дали има някаква връзка,но на мен ми се отрази много добре това,че бебо беше при мен,макар и да не бях спала почти 3 дена.Всичко си заслужава,та дори и една депресийка Grinning

# 22 26 май 2005, 11:55 ч.

Мнения: 2 032

Мисля, че трябва да се разграничи ревливо-подтиснатото настроение, свързано с промени в хормоните малко след раждането (почти взеки минава през този етап, но той е кратък) и истинската следродилна депресия. Аз познавам само едно момиче, което получи депресия: няма начин да се сбърка това състояние: на нея й трябваше повече от година да се оправи, беше невероятно подтисната, всичко й беше черно, не можеше да се привърже кък бебето, не искаше да излиза навън, предписаха й хапчета, тя не ги пиеше, тряваше да ходи на терапия, май и в болница трябваше да я приемат.

# 23 27 май 2005, 13:10 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Има 3 термина в психологията и психиатрията за състоянието на потиснатост след раждането, които са 3 различни степени:
1. Родилна тъга - почти всички майки имат такава фаза - преодолява се за часове или за дни, хормоните си казват думата и новият начин на живот, не е страшна изобщо!!!
2. Следродилна депресия - едва 1 на 10 майки я преживяват - свързана е с мрачност, нервност, непрекъснати неприятни мисли, та дори и за самоубийство понякога, липса на сън, на апетит, на сексуални желания, секват всички интереси и радости, чувство на голяма вина и на несправяне с бебето, желание да не си майка и т.н. Задължителна е подкрепата на близки, психолог или психиатър, не минава сама, тежко състояние е, независещо от самата жена, която изобщо не желае да е такава, тук волята не помага...
3. Следродилна психоза - много, много рядко състояние!!! - жената страда от халюцинации /вместо 1 бебе вижда 2, чува бебето да плаче, а то спи мирно.../ и от налудни мисли /примерно си мисли, че е Мадона или жената-вамп, убедена е, че бебето я мрази, че някакви хора я следят и т.н./ - задължително е лечение, почти винаги успешно... Най-тежкото състояние е това, то съчетава и симптомите на следродилната депресия, и е опасно...
Дано да съм била полезна с нещо!!!
Бъдещи майки, мислете си, че ще сте от тези 9 от 10 жени, които НЕ преживяват депресия!!! Кураж от една вече преминала депресия, но оцеляла и щастлива майка!!! Весел ден - Деси.

# 24 28 май 2005, 04:02 ч.

Мнения: 1 215

Ами аз да си кажа откровенно карах много тежка бременност психически и естествено следродилната депресия изобщо не ме подмина. Първите дни не беше толкова страшно, но на третия, четвъртия ден не спирах да рева. Ама само някой да влезеше при мен и аз почвах веднага да рева. Носеха ми бебка по мое желание, да спи до мен на леглото, еми само като я погледнех и веднага почваха да текат тия реки от сълзи. Ама нещо страшно беше, а и аз бях със секцио, та от хълцанията ме болеше, ама на newsm45

рев, и пак рев и не мога да спра. А мъжът ми колко си го отнесе.... просто незнам как се справи с мен тогава, за всичко ми беше виновен и като тръгне да ми се извинява .... аз пак newsm45

Абе на никой не го пожелавам това, през което минах

# 25 28 май 2005, 09:45 ч.

Мнения: 951

Не съм карала за щастие.Беше ми трудничко,но държах първия месец да се оправям сама,(е,тати много помагаше,ама той все пак работи и през деня бях сама)времето беше кофти,зима,денят кратък-т.е всички фактори,предразполагащ към депресия,плюс че ти се спи,а пак трябва да кърмиш...но когато видиш своето слънчице забравяш за всичко Heart Eyes

# 26 28 май 2005, 10:18 ч.

Мнения: 8 769

Сега като прочетох написаното от Деси, разбирам,че първия път съм била в състояние номер едно-от време на време ми се ревеше, нищо друго, повече го правех край креватчето на бебето, умилявах се...и ронех сълзи....понякога и за няма нищо...но наистина беше за кратко. За това си мислех,че съм нямала следродилна депрсия.
Сега имах голяма доза нервност, идваща от наличието на свеки у дома за цЯЯЯЯЛА седмица (и по-скоро от факта,че не можеше да помага качествено и все едно бе третото бебе в къщата,за което трябваше да се грижа) и от странните настроения на "каката", за която идването на бебето си беше нещо ново.
В момента съмн във вид "депресия"-"много съм дебела и грозна" newsm77

Препоръчани теми

Пол на БХС

Не мога да повярвам,че забременях толкова бързо(ОТНОВО)

Въпроси, свързани с първо раждане

За секциото с любов ♡

4 136
Бъдещи майки

Причина:

Причина: