За отношението на детето към тате

Тук ще ви върна, към една тема, която бях пуснал преди време (ставаше въпрос за истината...).
Съгласен съм за тези деца, които не познават бащите си... но когато бащата се интересува от детето(децата) си, какво правим тогава?
Друг е въпроса, защо някои деца не познават бащите си. Киара?

Не малка част, от жените се опитват да направят, почти всичко възможно, за да накарат детето(децата) да забравят, кой е баща им (или поне да сведат до минимум неговите възможности да бъде такъв)!!!
И после, какво става? Обяснява се, че ОНЗИ не иска да го вижда!
Лошото тук е, че в повечето случаи, се вижда само едната гледна точка...

За мен е похвално,когато един мъж държи на децата си,иска да ги вижда,отнася се с тях като баща.Евала!!!! Ние не случихме на такъв.
Отношенията с майката тука нямат нищо общо.Факт е че понякога жената си отмъщава чрез децата.Голяма грешка,която рано или късно се отразява на детската психика.Настройване,озлобяване ,изопачаване на нещата-съгласна съм с тебе,децата приемат истината на този при когото живеят.
Затова е хубаво бившите да запазят що годе прилични отношения,поне заради децата.А бащата ако наистина иска да бъде баща,нали знаеш-редовни срещи,издръжка,разговори по мъжки,обаждания по телефона и за каквото друго се сети.
Ако пък не иска да бъде такъв-много му здраве,дано да е щастлив.

Да взема роман ли да напиша... що ли?

Дани, просто не осъзнаваш според мен, каква огромна част от бащите не живеещи вече с децата си,  просто не се интересуват от тях.
Ако си чел форума преди или пък си разглеждал стари теми, сиугурно знаеш, че съм най-върлия защитник на връзката баща - дете. И лично съм минавала на два пъти през ада, щоот да я вардя таз връзка.
Но ето идва време да седна да преосмислям тази си позиция, защото детето ми започва да страда от нея.
Да, баща й я обича, НО... обещава да я вземе, а после просто зачезва нанякъде, след което след 10 дена примерно вдига телефона ни лук ял, ни лук мирисал... пари не дава вече- аз  нали съм майка да се грижа.....ок аз даже не му искам, имам си за сега.... Но ако му искам само време и внимание за детето, а той на него се скъпи, тогава какво  следва..??? Детето ми да стои на стенд бай, на повикване и на него като му е ОК настроението и има желание тогава да я вижда...А нейните желания, нейните настроения.???
И ето факт, аз  която не съм вярвала, че ще тръгна да си манипулирам детето, започвам по малко да го правя, за да я отдалеча малко от него, за да не го чака така, да не го търси и да не го иска толкова..... Защото иначе излиза, че съм срещу детето си....

Дани,какво според теб означава да се интересува от детето?Защото реално и нашия звъни всяка вечер да и пожелае лека нощ,и да и каже че я обича,ама и 6 годишната ми дъщеря вече не му вярва!На думи,не ми трябва баща на детето ми,трябва ми реално дъщеря ми да се чувства обичана и важна!Нито веднъж не я взе по режим,въпреки че му дадох един от най-свободните режими,да и звънни в петък в 17.45 и да и каже искам да те видя,и аз пак я давам,и след половин час детето е в къщи,събота и неделя е зает с други работи!Всяка неделя дъщеря ми ходеше с телефон на врата за да не пропусне обаждане,към 18.00 вече тя му се обаждаше и той и обясняваше че е зает!Простотиите които той свърши,като поставянето на условия за виждането на Ели с кифлата няма да ги коментирам,щото там ми писна!И ето сега след всичките тези истории,да взема да и обеснявам какъв добър татко си има,айде няма да стане!Иначе да парадираме какъв добър татко сме пред други хора,нямаме равни!Ще ти дам един прост пример,подписваме споразумението става дума за лятната ваканция,ей като каза аз съм на най-високата издръжка(80 лв.),искам един месец през лятото!Познавам го,вече му знам и кътните зъби,дадох му го защото ми е ясно че и за една седмица няма да я вземе!Излизаме отвън,оставаме насаме и аз питам кой точно месец през лятото ще вземе Ели,отговора беше"ама ти нали знаеш колко работя през лятото,няма да мога".Аз Дани не работя,защото с тези 80 лв. си гледам перфектно детето.Та така че,ако бащата става за такъв бих ровила дъщеря ми да не го загуби,но да обеснявам на детето си че този уж дето я обича е нормално да се държи с нея,ами няма да стане!Радвам се че има и бащи в истинския смисъл на думата,не слагам всички бивши под един знаменател,и ти недей!

Jaly      Не съм очаквала да прочета това което си написала. Наситина е жалко, че и при вас нещата в крайна сметка упряха до там 

Да Jaly, знам че много "бащи" не се интересуват от децата си и за това тук съм сложил и кавички, но пък има и много такива, които се опитват да го правят, но не им се дава възможност...за тези случаи говоря.

onira, всички знаем, какво означа да се "интересуваш" от детето си и не става въпрос за "телефонна любов".
Мисълта ми е, че детето трябва да бъде оставено в един момент само да прецени, кой му е баща, а не да му се набива в главата, че е нормално да има двама, на които то да казва "Тати" и постоянно да му се говорят простотии по адрес на бащата.
И не съм слагал под общ знаменател всички бивши, все пак написах "не малка част от жените", а не "всички жени".

Еми за такива жени, дето не дават на свястни бащи да бъдат такива,нямам друго определение освен-кучки.
И не го слагам в кавички ,защото за мене са точно такива.

Дани ,и аз не смятам за нормално да се казва на двама души"татко".Дъщеря ми е достатъчно голяма и знае кой е баща и,просто незнам дали някога ще влезе друг мъж в нейния живот и какви ще бъдат техните отношения,а как ще го нарича ще си бъде неин избор!А по отношение на бившия,нищо не говоря,имам достатъчно умно дете,което успява да прецени става ли той за баща или не!Но според моя бивш аз трябва да я убедя да ходи при него да го обича,да го търси,е в това няма да участвам!Просто не се меся в техните отношения,не може все той да цапа,пък аз да бърша след него!

Ами аз съм живия пример, че и на главата си да застанеш, ако някой не може или не иска да бъде пълноценен родител не можеш да го направиш такъв.... все си мислех че му помагам, че някак ще се справи с времето, ама не става.... става само, ако съм съгласна на неговия начин ....и тя докато беше бебе, даже и така ставаше- тя не броеше дните, не знаеше кога е почивен ден, кога се работи, идеално го покривах, като се омаже... но сега вече.... и аз се изморих, а и не  вярвам нито тя , нито той някога да го оценят това, така че.... напред са сами... ако си направи отношения с дъщеря си, ще има такива, ако не .... не.....

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!!-на всички тук. 
Кой от тук ще потвърдят че бащите се обадиха на децата си за празника и им пожелаха да са живи и здрави?Колко от тези "бащи" спазиха обещанията пред децата си?Колко пъти АЗ трябва да гледам как детето ми тръпне в очакване тел. да звънне,защото тати е обещал?ВЪПРОСИ колкото си щете-отговора е един-БЕЗОТГОВОРНОСТ.
Търпях до вчера и взех едно решение което веднага направих:взех си детето и го заведох до баща му-нека той да му обясни.Да си призная 11 годишния се държа много на ниво по горе от баща си.Онзи мрънка увърта и т.н.След това останахме на саме с бившия и му казах ,че това е последния път ,когато ще му трия задника-няма да търпя да гледам как детето ми страда заради простотията и немърливоста му.И питам се аз кой господ на този празник му даде правото да се гаври с чуствата на собственото му дете???
Дали някога са се запитвали какво причиняват те?Оставам детето ми да си вземе решение от сега нататък как ще тръпне и ще очаква баща му да го потърси.За сега казва : както си постеле мамо.....ти не се притеснявай.Надявам се да го е осъзнало вече,но болката винаги ще остане в сърцето му.............
УСПЕХ НА ВСИЧКИ!!!! 

Какъв Великден,какви пет лева....
Той за рождения ден на сина си едни дъвки не му купи,ти загриженост искаш.
Съмнявам се че постъпката ти го е накарала да се засрами. ,това положение тях идеално ги устройва.
Дани,не всички са като теб,не го приемай лично,просто на повечето не им пука.

Aми да именно заради тази болка,правим толкова компромиси!Защото колкото и да ме боли,нищо не се сравнява с това когато детето ми го боли!Аз например станах на Цветница с идеята няма да му напомням че детето има имен ден,ами да ама обикаля това дете и пита"тати да не е забравил за мен".Накрая не издържах,изпратих му SMS,да му напомня за собственото му дете.Обади и се,надявам се дъщеря ми никога да не разбере,че аз му напомних!Ей заради това,някак си не ми се иска да и кажа"ама толкова може",но  в едно не се съмнявам че един ден сама ще го разбере!

за да не го боли моето човече, че "татко" му го е забравил, за да не расте с комплекса, че не заслужава да бъде обичано, че му се е паднал калпав баща, с когото не може да се гордее...и т.н. и т.н., ей заради всички тези неща не мога да бъда великодушна и да се опитвам да обяснявам "той толкова може".
Като не може повече - няма място в света на детето ми, за да не дава пример, че И ТОВА може да се прости - че си си забравил детето.

Jaly, тъжно ми е, че великодушието ти не бе възнаградено 

И на мен ми  е тъжно, много... Ужасно виновна се чувствам пред нея, защото не само й позволих да го обича, аз я насърчавах.....