Абе, нашето БНД упорито ми обяснява колко е влюбен в мен. Тя историята е леко смешна, защото на фона на "любовта" си ме зарязва да се оправям сама И с неговите сметки, но нейсе. Лошото е, че той явно е решил да си ме "връща". Тук е мястото за култовата реплика "върни си ми семейството" (чиито корени са още по време на бременността ми "ти искаш да ми отнемеш жената и детето")... Та, съсредоточавайки се върху скромната ми личност (ма много ми е необяснимо защо, след като той сам си тръгна ), е престанал да обръща внимание на дребния.
Прави ми впечатление, че малкият също го игнорира, когато все пак го водя у тях - не играе с него така както преди (много обичаха да се въргалят двамата), не яде от него, цупи му се, тръшка се... Към баба си няма такова отношение.
Другото, което ми е странно, е че като излезем с мой приятел - кой да е от мъжки пол - започва да се държи прилично, да се съобразява, да му се гушка...
Сигурно ви звучи малко смешно за дете на годинка и половина, но аз си го познавам и виждам ясна разлика в реакциите му. Притеснено ми е малко... То няма и как да ми каже как се чувства... Не знам какво точно ви питам, имах нужда да споделя. Всяко мнение ще ми е от полза