Не знам къде да пусна тази тема, така че, ако модераторите преценят, нека я преместят другъде 
Ще разкажа тази история с цел хората да бъдат уведомени за това, което се случва, а не да бъда поредната жертва, която си премълчава
Отидох да раждам с планирано секцио в клиниката на Мазнейкова, понеже там изражда моят д-р. (Няма да му споменавам името. На него искам да благодаря от цялото си сърце за всичко, което е направил и прави за мен!!!!
)
Операцията беше изключително тежка, с много усложнения, не можаха да извадят бебето поради множество сраствания от предното секцио, то не изплака, после имаше и усложнения с мен и поради тези причини операцията продължи 2 часа и половина, вместо един. Мен започна да ме боли и макар, че д-рът 100 пъти каза да ми сложат болкоуспокояващо, сестрата не го направи. Накрая болките бяха почти нетърпими, но въпреки това никой не послуша д-ра и не ми сложиха нищо, а аз си търпях.
Освен това почти през цялата 2ра половина на операцията в операционната нямаше никой друг, освен д-ра и асистентката му и нямаше кой да свърши елементарни неща, от които двамата опериращи имаха нужда, та се налагаше асистентката през определено време да търчи извън операционната и да вика някоя сестра да си свърши работата
Това са само малки отклонения, но те описват и друга действителност в тази болница.
Накрая д-рът остави асистентката му и още една д-рка (или стажантка не знам), да ми направят финалните повърхностни 2 шева.
В тоя момент влезе Мазнейкова в операционната и им се развика: "Какво е това секцио 2 часа и половина, правете по един прав шев и приключвайте бързо!"
5 минути след това, Мазнейкова отново влезе и отново им се развика да "приключват веднага" и "да не се мотат" Помислих си какви ли ще ми ги свършат при тоя зор, но не съм си и представяла...
Така... операцията мина, аз се прибрах вкъщи и след като ми махнаха конците, започна една болка, имах едно леко подуване, което се зачерви. Обадих се на моя д-р и той ме викна да ме види.
Оказва се следното: по време на шиенето двете момичета са ми счупили игла вътре, но не били сигурни дали останала вътре. Ушлашили се от Мазнейкова, че им дала зор и, вместо да я извикат да провери дали е вътре, за да не им се развика пак, решили да ме зашият на риск (това самите момичета си го признават, не си го измислям...)
И така.. сега аз съм с игла в корема, чакам да излезе на повърхността и д-рът ще ме реже пак, за да я извади
Не знам как да постъпя..., не знам как да се разправям..., просто не знам.... Уплашена съм и място не мога да си намеря от яд!
Не искам да оставя нещата така.
Разбирам да я забравят, но да знаят, че има вероятност да е вътре и да ме зашият...кажете вие: що за немърливост е това в тази иначе престижна болница
Ще разкажа тази история с цел хората да бъдат уведомени за това, което се случва, а не да бъда поредната жертва, която си премълчава
Отидох да раждам с планирано секцио в клиниката на Мазнейкова, понеже там изражда моят д-р. (Няма да му споменавам името. На него искам да благодаря от цялото си сърце за всичко, което е направил и прави за мен!!!!
)Операцията беше изключително тежка, с много усложнения, не можаха да извадят бебето поради множество сраствания от предното секцио, то не изплака, после имаше и усложнения с мен и поради тези причини операцията продължи 2 часа и половина, вместо един. Мен започна да ме боли и макар, че д-рът 100 пъти каза да ми сложат болкоуспокояващо, сестрата не го направи. Накрая болките бяха почти нетърпими, но въпреки това никой не послуша д-ра и не ми сложиха нищо, а аз си търпях.
Освен това почти през цялата 2ра половина на операцията в операционната нямаше никой друг, освен д-ра и асистентката му и нямаше кой да свърши елементарни неща, от които двамата опериращи имаха нужда, та се налагаше асистентката през определено време да търчи извън операционната и да вика някоя сестра да си свърши работата Това са само малки отклонения, но те описват и друга действителност в тази болница.
Накрая д-рът остави асистентката му и още една д-рка (или стажантка не знам), да ми направят финалните повърхностни 2 шева.
В тоя момент влезе Мазнейкова в операционната и им се развика: "Какво е това секцио 2 часа и половина, правете по един прав шев и приключвайте бързо!"
5 минути след това, Мазнейкова отново влезе и отново им се развика да "приключват веднага" и "да не се мотат" Помислих си какви ли ще ми ги свършат при тоя зор, но не съм си и представяла...Така... операцията мина, аз се прибрах вкъщи и след като ми махнаха конците, започна една болка, имах едно леко подуване, което се зачерви. Обадих се на моя д-р и той ме викна да ме види.
Оказва се следното: по време на шиенето двете момичета са ми счупили игла вътре, но не били сигурни дали останала вътре. Ушлашили се от Мазнейкова, че им дала зор и, вместо да я извикат да провери дали е вътре, за да не им се развика пак, решили да ме зашият на риск
(това самите момичета си го признават, не си го измислям...)И така.. сега аз съм с игла в корема, чакам да излезе на повърхността и д-рът ще ме реже пак, за да я извади
Не знам как да постъпя..., не знам как да се разправям..., просто не знам.... Уплашена съм и място не мога да си намеря от яд!
Не искам да оставя нещата така.
Разбирам да я забравят, но да знаят, че има вероятност да е вътре и да ме зашият...кажете вие: що за немърливост е това в тази иначе престижна болница
..... потресена съм 
. Стискам ти палци да се възстановиш бързо и да няма никакви последици за в бъдеще за теб тази немърливост. Не оставяй нещата така! Утре може да пострада друга жена. 
Но не знам докъде ще стигна, още ми е объркано 
