Отношенията с мъжът ми отиват на зле ,откакто го повишиха...?

Гледам, че детенцето ти е още малко, в нов град сте, а ако ти е и първо, вероятно част от напрежинието се дължи точно на това. И аз имах такъв период - все си мислех че той не ми помага и си играе на компа, а аз готвя и едновременно пея на детето песни , че той спи, пък аз лудата пак обикалям напред назад по цели нощи с дребо на ръце (страшно беше и при коликите и със зъбите). Обаче сега като се връщам назад във времето си давам сметка, че не е съвсем така - той и на работа ходеше (на смени) и чистеше чат-пат, пазаруваше и детето разнасяше, ако не беше нощна . Та може би понякога, когато сме поставени под напрежение и в нова необичайна за нас ситуация, малко се пренавиваме и преиграваме - аз за себе си си го признавам сега (тогава не мисля че бих могла даже да допусна да си го помисля). По цели нощи не спях в началото да дебна дали детето диша страх голям

не коментирам дали еправилно или не но мъжа ти си търси похвали...
ама не ги получава...
и понеже ти си по-умната и по-разумната от двамата вземи да смениш тактиката и почни да го хвалиш... след съответния театър как си осъзнала че изобщо не го оценяваш/как е пострадала твоя приятелка и ти си осъзнала вие колко сте си добре и колко той е важен за семейството е идеалния рефрен в случая.../
котарака иска да го погалиш по косъма...
просто съотношението на силите във вашето семейство реално се  епроменило и това изисква обективно и промяна в отношенията...
семейството ви трябва да се развие за да остане пълноценно при новия пейзаж.

според мен придаването на важност е поза за да получи погалване по козинката ама ти се опъваш и той се изнервя... 
сигурно се е тормозел преди че не може да ви осигури живота който заслужавате и сега като е вложил всички сили да постигне това, което от друга страна му се е струвало задача номер 1 - ти не си във възторг...  ми засрами се мъъъ 
ох мъжеее мъжеее дори и зрели хора често емоционално си остава нещо детско в тях.. тропат с краче цупят се вътрешно...

нищо трагично не е станало. мъжът ти възмъжава...  в своите очи.
трябвада разбереш че за повечето мъже постигането на способността да осигуряват добър стандарт за семейството си е нещо по-важно от самото им семейство- това е неизменна част от личността им, от аза им и им е еволюционно заложено.
нали си гледаланаучнопопулярни филми за лъвовете- ако водача на групата отслабне, той бива изместен от друг по-млад и по-силен, който убива малките, поколение на стария водач...
тоест да си силен е въпрос на оцеляване и е номер 1 за тях , не защото са си го избрали а защото им е заложено.

щастието най-често е въпрос на оптимална гледна точка, не на факти.

явно не докарваш телешки възторг в погледааа 
и аз съм в твоята ситуация ...почти
ще си го тренирам вечер пред огледалото и аз телешкия възторг явно
макар че такъв смях ме напушва като виждам че това му е болката че се разсейвам и... отиде възторгааа

Lola_Amarlie, радвам се че нещата се нормализират.     Може пък и времето да е оказало влияние