Преди известно време купих на сина си велосипед. Сега обаче не смея да го пускам да го кара по улиците, защото наскоро бях свидетел на това как на едно кръстовище блъснаха един тийнейджър с велосипед. Не смея да го пусна, дори в двора на училището, защото децата едно казват, а после си правят каквото искат. Ще обещае, че ще кара само в училището, а после ще тръгне с велосипеда по улиците. Сина ми, обаче постояно мрънка за колелото и не знам какво да правя.
- Публикувана: 25 апр. 2008, 17:18 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 17:32 ч.
Аз ли съм параноична или?
...на пешеходната пътека път не ти правят! 
Въпросът е до доверие. Да, децата често казват едно, а зад гърба ни правят друго, но все пак и доста често си изпълняват обещанията.
Пусни го един път да кара колело в двора на училището и иди да видиш дали е там след 1/2 час например. Така той ще разбере, че има контрол, а ти ще си спокойна. И дори и да реши някой път да отиде другаде да кара, ще се замисли дали да го направи, защото знае, че може да го провериш.
Проверката е висша форма на доверие.
Пусни го един път да кара колело в двора на училището и иди да видиш дали е там след 1/2 час например. Така той ще разбере, че има контрол, а ти ще си спокойна. И дори и да реши някой път да отиде другаде да кара, ще се замисли дали да го направи, защото знае, че може да го провериш.
Проверката е висша форма на доверие.
За 11 годишен мъж това наистина отива към параноя. Синът ми миналото лято си съдра коляното така, че две седмици не можеше да се движи, не съм и помислила да му забраня след това да кара, тъкмо ще е по-внимателен. Племенникът ми е с шевове по главата пак от падане от велосипед, така е, но никой не го спира да кара пак.
Виж ако пожелае мотор, тогава ще съм против.
Виж ако пожелае мотор, тогава ще съм против.
Моят голям син също е на 11, кара често из квартала с приятели, имам му доверие. Но и дума не става да кара на оживени улици, да пресича кръстовища и т.н. Знае, че не позволявам и се съобразява, ако няма подлез на някое опасно място, въобще не ходи.... Не е въпросът за доверие към детето, нямам доверие на другите участници в движението и той го знае. Така че - по-добре да се презастраховам, отколкото да остана без дете(Господ да ги пази, гаранция никога няма!)
Ще повторя другите преди мен, но това ми беше първата мисъл, когато ти прочетох поста...
Купи си колело и ти, или на баща му, или някой близък по-голям и по-съобразителен. Ходете да карате в паркове и на места където няма да ви се налага да мислите постоянно дали шофьорите на автомобили ше ви видят и пазят.
Не си параноична.
Господ само пази! (Но не разчитай само на Него)
Купи си колело и ти, или на баща му, или някой близък по-голям и по-съобразителен. Ходете да карате в паркове и на места където няма да ви се налага да мислите постоянно дали шофьорите на автомобили ше ви видят и пазят.
Не си параноична.
Господ само пази! (Но не разчитай само на Него)
Мама и тати са на разположение обикновенно само в почивните дни, все пак се предполага, че работят.... Трябва да ме чака до 7 ч. да се върна от работа и с братчето му дружно да караме велосипеди(обаче колко време, щото мама трябва да се развърти и у дома). Освен това децата на тази възраст прекарват повече време през деня с приятели, не мога и не искам да му дишам във врата непрекъснато. За мен решението е - забранени и позволени места за каране, без уговорки.