Как се справихте дами със...

Шок си е я...ама минава за кратко. Ние живеехме на квартира, една мърлява и никаква и аз млада бойна булка много ми беше трудно да свикна колко много трябва да се чисти, че след работа се готви и хиляди такива не много интересни занимания,ако всеки ден се правят. Това беше само докато не си направих график и вече не си правя каквото искам, но проблемът при теб е, че ще си под зоркото родителско око и ще те гледат точно какви ги вършиш,а това винаги води до конфликт.

Успокои се. Премисли как би се чувствала в такова положение. Дали се разбираш със родителите..или дали е по добре само да преспиваш в тях от време на време (което за мен не си е работа). Според мен не трябва да си давате парите за наем на копторче, а както ти казваш \"Стъпете си на краката\" , помагайте във кухнята както можете, прояви сама желание например да платиш  тока..без това да се обсъжда например. Ох не знам дали успях да помогна...но ти сама си знаеш, това е твоя живот и ти ще си го живееш.

По-добре в копторче, отколкото после цял живот да не си говорят 
Щом са готови да създадат семейство, все ще намерят сили за една стая и кухня.

Аз няма да ти говоря за съжителството с родителите му, а за шока от ВАШЕТО съжителство...имам опит - ще го споделя
Бях разведена, от 5 години, и бившия през това време НЕ беше нито виждал, нито чувал дъщеря си. Бях се зарекла, че мъж в моята къща няма да влезе. (имам си мой апартамент, в който живеех само аз и детето ми). Започнах връзка, сериозна, след 5 години. Преди това съм имала само мимолетни, колкото за....
Една лятна ваканция (вече година от връзката ми) и когато детето беше при баба си и дядо си, заживях с мъжа който обичам..САМО за лятото (поне такава беше уговорката). Първо, че той месец-два се опитваше всячески да ми набута в ръцете ключ за неговия апартамент, който аз отказвах. Носих си четката за зъби в дамската чанта. След работа се прибирах в нас, преобличах се за другия работен ден, и вечерта отивах у тях...Така НИ беше удобно...и на двамата.
Когато една вечер ми каза, че иска да живеем заедно, като семейство, а не само за лятото  и че детето МИ, когато влезе в неговия дом , ще е и НЕГОВО дете..бях като    Хем го исках, хем ме страх.Това стана юли месец. Септември малката си я взехме от баба и и заживяхме заедно. На мен ми трябваше 6 месеца....за да се наглася, за да свикна, за да РАЗРЕША някой да се грижи за мен. Бях в криза, постоянно плачех и си измислях поводи да кажа, чер правим грешка. Добре, че човека до мен ВЕЧЕ ме познаваше и разбираше и ми даде, не само времето да свикна с новостите, но и подкрепата и увереността, че този път не е грешка (защото парен каша духа).
Факт е, че шока го имаше и ми трябваше количество време да свикна - сега понякога се улавям, че се замислям за времето преди него и се чудя как съм живяла, как съм се справяла САМА - преминах през всичко това именно защото ПРАВИЛНИЯТ човек беше до мен.

Пожелавам ти двамата да сте щастливи и да успееш да се насладиш на съвместния ви живот.

п.с. За родителите му - младо семейство ТРЯБВА да живеят самостоятелно. Повярвай ми, дори и със собствената си майка е трудно да живееш, когато вече си нечия жена...

Не знам. Аз просто разсъждавам по друг начин. Не искам да оставям майка му сама , а ние да си отидем на някъде. Тя женицата само може да страда така. Всеки си е на работа по цял ден и се прибира капнал от умора. Все или майката или момичето могат да спретнат нещо за хапване..и после \"бам\" по леглата..проблем само с телевизора може да имат..но ето 200лв и си купуваш едно прилично ТВ. А за наема влагаш супер много парички в ремонт , наем, депозит, сметки и тн , и не знаеш кога могат да те изритат ,защото хазаите така са решили.
По принцип моите роднини така са си решили проблема , като са ми осигурили самостоятелно жилище в което сега не живея, но явно родителите на авторката на темата и нейния приятел, нямат възможност.
 Като за начало мисля,че може да преглътне да почисти тук там, да направи салатка или нещо таkoBa, така ще могат да видят, дали те самите могат да съжителстват заедно.

Ние сме в същото положение като на авторката с малката разлика ,че живеем с моите родители. Нямам някакви впечатления до момента като се има на предвид ,че сме от съвсем скоро там. До преди това бяхме на квартири. Ами хем беше хубаво от гледна точка на това, че сме си сами хем пък цакането на една торба пари всеки месец и то не за заем да кажем за нещо свое , а за чуждо не е никак приятно. Бих търяла лишенията,които имахме докато бяхме на квартира ако същите тези пари се даваха за кредит да кажем. Поне ще знам какво плащам. Решихме и ние така да се изместим за известно време, колко не се знае докато се продаде нещо, за да купим апартамент. Освен това вземаме що годе добри заплати, от които пък можем да спестяваме за черни дни. В нас разходи почти няма да имаме. Иначе ми е тъпо,че се съобразяваме с наще и те с нас. Общо взето е неприятно. Но пък няма да е вечно, поне аз повече от година не бих изтърпяла подобно положение. Просто трябва много търпение и следване на целите .

Много вярно
Трудно е да се живее дори със собствените родители, а какво остава с чужди. Конфликти се появяват дори там, където не ги мислиш изобщо. Ако е къща и има отделен етаж, по може да стане, ама в апартамент ... не, мерси.
Личен опит - в чуждо жилище не отивам, дори и да ме влачат за крак. Живяла съм на квартира, после започнах да изплащам свое жилище. При това бях разведена и с дете, т.е., сама. И аз не знам как тогава съм се справяла сама с всичко и с какъв акъл съм се нагърбила. Ама не беше лесно. По - късно, мъжът ми дойде да живее при мен и така ни е супер. Родителите са си в своите жилища. Общуваме когато се уговорим. Всичко съм постигнала сама, живея в своето жилище и това ми дава право да не съм длъжна да понасям безобразия от никого.
Работата ми е свързана с голямо психическо напрежение и когато се прибера, искам само да помълча и да си почина на тихо,  не искам никой да ми се помотва наоколо, не търпя някой да ми вдига шум и да ме пита какво ще се готви и кой ще готви , какво ще се пазарува, защо не е пусната прахосмукачка и т.н. битовизми. Ако някой ме нацели с такива неща точно и непосредствено след работа, ще си изпати яко Мъжът ми и синът ме познават, знаят и разбират всичко и не ме закачат. За чужди хора, определено ще е трудно. А ако са и по-възрастни - със сигурност. Така че, аз не ставам за съжителство с никого.
Имам познати, които живеят така и съм забелязала, че много често младата жена става безплатна слугиня на всички. Някак си (особено пък ако е по майчинство) - това се приема като -  така и така си в къщи (демек - дремеш без работа), я вземи и да ошеташ.
Как ли пък не.
Ти сама ще си прецениш как да постъпиш, аз лично на такъва въдици не кълва. Успех ти желая 
(И после да кажеш как е)

Това май искаме всички, но е доста трудно достижимо..особено като има един "бате,ака ми се"! А и да не мога да се разхождам по гащи и сутиен в дома си! Не знам...старите далеч!!!

Щом е с техните..работата не  е на добре.Повярвай ми  и ние много се разбирахме..а без да съм живяла с тях си показаха същността...

Звучи ми ужасна перспектива да живея с нечии родители...

Каква женица, момиче?! Майка му да не е дете, че да има нужда от денонощно наблюдение и грижи? Ама щяло да й е мъчно! И на моята майка, че и на свекърва ми им е мъчно за нас с мъжа ми, че и за децата, но повярвай ми, всички са доволни от това, че всеки си знае вратата и звънеца. За едно младо семейсто материалните проблеми са най-малката пречка, да не кажа, че са едно много хубаво тестче за доверието и здравината на връзката между младите. Знаеш ли колко семейства са се развалили заради имот, ремонт и живот с родителите на единия?
 Две жени не могат да съжителстват в една кухня. За свекърва и снаха е направо убийствено. Както каза някой по-назад момичето ще живее не с мъжа си, а със сина на майката му, а това са две различни личности. Ти си омъжена, няма начин да не си забелязала разликата в поведението (и ние се държим по различен начин когато сме със своите родители и когато сме с мъжете си).

И като се започна с поговорките и аз да напиша една: с майка и баща до море, с жена през море.

Radostina Не знам, определено различни разбирания. Тя на неия и е кофти когато той се прибира към 11 и не може да го вижда а ползва само апартамента като апартамент, представям си ако е сама, в тристаен апартамент. Та за какво ще живее. Просто аз си се разбирам с нея.

За каквото живеят и другите родители - ще си намери занимания, ще поднови или създаде нови връзки с други хора, ще си гледа внучето през почивните дни след време и така. А какво да кажат тези, на които децата им са през морета и океани на другия край на света?
 Все пак говорим за възрастни хора, които са в сравнително добро здраве, а не за малки деца. На всичко отгоре дори живеят в един и същ град. От собствени наблюдения съм стигнала до извода, че започне ли  да се правят сметки за "стъпване на крака" започват да се нижат днес пералня, утре миялна, вдругиден ще се ражда и поне ще има кой да помага, после да го прибира от градина и т.н. докато или старите отидат на оня свят или докато не се изпокарат.

За мен поне не е нормално да се живее с по-старото поколение и всичко да се върти около него, колкото и да са добри отношенията. Нали мъжете искат да са мъже - да намерят покрив за семейството си, пък дори и да е най-мизерното под наем. Пари се печелят и се губят, но отношенията ако веднъж се развалят заради пари и имот никога не се оправят напълно.

Моята свеки е на 40 и няма кой знае каква..как да кажа..разлика в разбиранията ни..бебче нямаме.. няма си и мъж..и желание за нов такъв няма. Не знам. Няма значение. Съжалявам ,че отплеснахме темата с моето мислене.

bebe_efi, напоследък ми харесва как мислиш.   Различаваш се от тълпата.
Аз съм живяла и още живея, макар и в момента на различни етажи, с родителите на мъжа ми.
Че има конфликтни моменти...има...но пък да е невъзможно да се преодолеят Разбираме се, по празниците сме по цял ден заедно, те много помагат, ние също. Живяла съм едно време с баба ми и дядо ми и се карахме много по-често. Направо се учудвам колко лесно се живее в такава ситуация, когато и двете страни са разбрани и готови на компромиси.