За първи път пиша тук, но пък редовно ви чета. Та питането ми е мили дами, как се справихте с шока /или поне при мен е/ от това, когато обичаният от вас човек ви покани да живеете заедно? Другото, което е, че ще живеем с родителите му /аз се разбирам прекрасно с тях/, но уж сме се разбрали да е докато си стъпим на краката. Сигурно е, че аз няма да позволя да е и по друг начин. Все пак сме млади хора и сме си самостоятелна бойна единица. Но, като че ли не това чак толкова ме притеснява. Искам да съм с този човек, повече от сигурна съм и би трябвало да съм се побъркала от щастие,а то.... панирала съм се от страх . Не за първи път живея с мъж, но за първи път ме канят да живея в нечий друг дом.
Ще се радвам на всякакви мнения и препоръки и весели празници на всички!