Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
)
В случая обаче е друго - просто правиш средата достъпна за детето си, вместо да правиш детето си удобно за средата. 
. Качва се от дивана та 4ак на перваза на прозореца, стои и гледа навън. Като я питам "мамо защо си се качила там?" и съответно обяснявам колко е опасно и как ще падне и т. н., тя ми отговаря "Бубка геда колите" 
. Искам да кажа, че тя все още се катери до перваза и по някога виси на дръжката на фурната, скача по дивана и тича по него, съответно веднъж падна, но тези неща не я спират. Детето си го намира за забавно, а на мене толкова ми е писнало да повтарям всяка минута едно и също, че вече просто гледам да съм близо до нея в такива моменти 
, но въпреки всичко я свалям от там кадето се е качила 
. И ето такива ми ти работи, не е лесно да си родител ама хич. Просто намирам вече начини така да се гледаме, че хем аз да не викам много по нея, хем тя така не се изнервя пък от моите викове, което успешно бях постигнала по едно време 
.
, предложих му да ме замеря с гъбата-пате за баня и в резултат се сдобихме с нова забавна игра. Признавам, че в една книжка го прочетох, но поне при нас действа и до ден днешен във всякакви вариации.
по хиляди пъти "НЕ" там ; не може, не така...
Навсякъде ръчка, по цял ден само НЕ НЕ НЕ се чува. И посяга примерно към някой кабел и ме поглежда едно хитро и ухилено - значи знае, че не трябва, ама пак ходи. 