Разбира се 4е помагат хап4етата.Аз ли4но се справих с ВАЛИУМ.Най добре се консултирай с ли4ния си лекар за6тото пътуването 6те е дълго.аз летя около 3часа и тези таблетки ми вър6ат много добра работа.фобията е проблем при много хора така 4е не се притеснявай,а говори със специалист.Успех мила
- Публикувана: 1 май 2008, 10:45 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2008, 04:49 ч.
Фобия от пътуване със самолет
И аз съм така 
...много ме е страх 
.Особено последно като лътяхме до Мексико...ужас направо.Все очаквам самолета да падне 
...и при най малката турболенция почвам да се оглеждам като заек,и да обещавам хиляди неща.. 
Много е неприятно наистина
...много ме е страх .Особено последно като лътяхме до Мексико...ужас направо.Все очаквам самолета да падне ...и при най малката турболенция почвам да се оглеждам като заек,и да обещавам хиляди неща.. Много е неприятно наистина
Ами то смятам, че е нормално повечето да ни е страх, все пак нямаш земя по краката си, опитвам се да се самоуспокоявам доколкото мога, ама ..
Чак с фобия не съм се сдобила, но имам страх от самолет, откакто имам повече да губя в живота . Съпруг, деца.. такива работи.
На това отдавам тази промяна и си прощавам, при излитане казвам гореща молитва. После нареждам в главата си мисли за това 'колко е безопасен въздушния транспорт", докато дойде яденето. След това забравям за проблема, концентрирам се в подреждане на малки чашки и чинийки, тренирам поставяне на опаковки една в друга и много внимавам да не разлея, да не преча на съседа и т.н. След хапване чакам кафето все едно от това ми зависи живота, след което забивам мисъл в списанията на авиокомпанията. Знам вече всичко за поне 5 флотилии. Това е моята 'терапия'. В твоя случай може би е добре да вземеш успокоително. Вземи си едно рудотел-че, нищо няма да ти стане. А най-добре питай лекаря си, той ще знае.
На това отдавам тази промяна и си прощавам, при излитане казвам гореща молитва. После нареждам в главата си мисли за това 'колко е безопасен въздушния транспорт", докато дойде яденето. След това забравям за проблема, концентрирам се в подреждане на малки чашки и чинийки, тренирам поставяне на опаковки една в друга и много внимавам да не разлея, да не преча на съседа и т.н. След хапване чакам кафето все едно от това ми зависи живота, след което забивам мисъл в списанията на авиокомпанията. Знам вече всичко за поне 5 флотилии. Това е моята 'терапия'. В твоя случай може би е добре да вземеш успокоително. Вземи си едно рудотел-че, нищо няма да ти стане. А най-добре питай лекаря си, той ще знае.
Ами то смятам, че е нормално повечето да ни е страх, все пак нямаш земя по краката си, опитвам се да се самоуспокоявам доколкото мога, ама ..
Аз пък умирам да летя. Голям ми е кеф. За сметка на това умирах от страх като се возех в кола. Леле пък ако се зададе камион насреща. Помагаше ми да си затворя очите и да дишам дълбоко + 2 валериана преди тръгване. Мина ми (почти) от как започнах пак сама да карам.
И аз май имам лека форма на фобия, но само когато има силна турбуленция, когато минаваме през облаците при излитане и при спускане.
Тогава винаги затварям очи, започвам да дишам дълбоко и се насилвам да си мисля хубави неща.
Сърцето ми спира за миг-два при по-силното раздрусване, но ... намерих му цаката - дълбоко дишане и положителни мисли за хубави неща
Моята половинка обикновено спи в самолета (все хващаме сутрешни полети, за да пристигнем по-рано), така че той дори няма възможност да се изплаши.
Най-приятната част от полета ми е като засилваме по пистата, като излезем над облаците и видя синьото небе и яркото слънце и като кацнем на крайната дестинация.
По принцип много обичам да гледам по National Geographic Air Crash Investigation и другите предавания от този тип - Seconds From Disaster например, където разследват някакви инциденти, особено когато са самолетни катастрофи.
И май този тип предавания само засилват фобията
И все пак накрая на всяко предаване казват, че самолетите днес са най-сигурния начин на придвижване и че са много, много по-сигурни отколктоо старите самолети преди много години.
Тогава винаги затварям очи, започвам да дишам дълбоко и се насилвам да си мисля хубави неща.
Сърцето ми спира за миг-два при по-силното раздрусване, но ... намерих му цаката - дълбоко дишане и положителни мисли за хубави неща
Моята половинка обикновено спи в самолета (все хващаме сутрешни полети, за да пристигнем по-рано), така че той дори няма възможност да се изплаши.
Най-приятната част от полета ми е като засилваме по пистата, като излезем над облаците и видя синьото небе и яркото слънце и като кацнем на крайната дестинация.
По принцип много обичам да гледам по National Geographic Air Crash Investigation и другите предавания от този тип - Seconds From Disaster например, където разследват някакви инциденти, особено когато са самолетни катастрофи.
И май този тип предавания само засилват фобията
И все пак накрая на всяко предаване казват, че самолетите днес са най-сигурния начин на придвижване и че са много, много по-сигурни отколктоо старите самолети преди много години.
Благодаря, на всички за съветите. Пътувах спокойно, благодарение на няколкото хапченца "Лексотан" (изпивах по 1 винаги когато усетех страх). При последния полет (понеже бяха 3 последователни, общо около 16 часа) дори имаше буря и самолета се тресеше ужасно, но на мен вече не ми пукаше