Първо искам да спомена,че не намерих по-подходящо място за темата ми,но ако все пак се намери такова,нека админите я преместят.Проблемът е следния:Аз и приятелят ми(все още сме гаджета) се познаваме от 5 години,но 1 имаме връзка.В началото когото трагнахме,при първи ни скандал,той ми обеща,че ще ме направи силна личност,която да отстоява мнението си.Това му бяха думите-дори добави,че би жертвал всичко,дори и да го намразя и да не го погледна вече,но да знае,че следващия с който ще съм ще се гордее с мен.Хубаво,ок-в рамиките на тези 12 месеца аз на истина станах нов човек:по-силен,живеещ вече за себе си и мислеийки за утрешния ден.Вече имам лично мнение на което държа....Всичко до тук е добре.Но...живея все още с родетелите си и малко или много трябва да се съобразявам с тяхното мнение и съм зависима от тях.Това обаче дразни приятеля ми и той не може да ме разбере,че ми е трудно и да не кажа голяма дума ,но за момента невзможно!Той е твърдо решен обаче да ми помогне да не бъда вече "кученце в техните ръце"(Има причини поради които буквално така излиза,че тях ги слушам като кученце,и не отстоявам мнението си пред тях)Та...с моето момче често се караме поради тази причина.Но днес....Просто прекали.Прекали и ме накара да се кълна,че ще го накарам да съжелява за думите си.Просто всеки път слушах и плачех.Таях болката,за да не кажа нещо което да го нарани,избягвах не уместни коментари и съм му казвала да не ме кара да изричам грозни неща.Но днес след скандала просто му обещах,че ще съжелява за думите си.Казах му и,че винаги съм избягвала неуместните коментари и "затапвания",от които и двамата ще ни боли,а той може да си проклина дните,както казват хората(Това са прекалено лични неща...)Казах му също и ,че съм крила болката си,за да не изрека нещо,което ще го нарани,защото го обичам и не искам да му е болно,а предпочитам аз да страдам.Заболя ме много.....Но още го обичам.......Незнам какво да правя.Говори ли сме хиляди пъти,дори сме се карали,но без резултат.Знам,че ако скандалите ни продължат,както каза той-може и да се разделим,но съм сигурна ,че ще ме направи силна спрямо родителите ми.Отчаяна съм-психически не издържам вече и съм на прага да кажа край,но ме боли и не искам да го правя.Обичам го и знам,че и той ме обича,щом е склонен да жертва любовта ни в името на това да стана по-силна като характер.Какво да правя....Нарани ме пак по болното място и ме боли много...Не искам да се разделям с него,той също не го иска,но е човек,който с цената на всичко ще спази обещанието си.Исках само да споделя болката си и да ви помоля за съвет.
- Публикувана: 1 май 2008, 13:17 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 11:46 ч.
Когато те "ударят" по болното място....
Такааа,от думите ти се разбира,че много обичаш този мъж и държиш на него,но става ясно и че много те е наранявал и продължава да го прави.Знаеш ли,понеже съм била в твоята ситуация,мога само да те посъветвам да прекъснеш връзката си с този човек.Знам че го обичаш и ще ти е много трудно,но трябва да проявиш повече характер и воля .Повярвай ми,този мъж е невероятен комплексар според мен и иска да те смачка още сега.Събери сили и му кажи "чао".Трябва да си силна.Успех! 
Ако живеете заедно, сигурна съм, че ще се влияеш по-малко от родителите си.
Само внимавай да не стане така, че кученцето просто да смени стопанинът си.
Само внимавай да не стане така, че кученцето просто да смени стопанинът си.
Прекрасен манипулатор, станала си по-силна или просто изпълняваш това, което той ти каже
Започни с бебешки стъпки, но наистина опитай да живееш само за себе си. Мисли какво искаш ти, не приятелят ти, не родителите ти.
Няма да защитавам никой,но на истина се промених.В смисъл просто не съм "сменила стопанина си" нито пък ме манипулира,аз на истина усещам промята си и дори на него не му позволявам да ми говори "наопаки".А да живеем заедно ми е рано,та аз съм на 18 и не мисля скоро да склучвам брак,въпреки,че той вече ми е предлагал веднъж(Но много пъти сме говорили са сватба за в бъдеще,когато му дойде времето),но на истина не е получавал конкретен отговор.
"А да живеем заедно ми е рано,та аз съм на 18 и не мисля скоро да склучвам брак,въпреки,че той вече ми е предлагал веднъж(Но много пъти сме говорили са сватба за в бъдеще,когато му дойде времето),но на истина не е получавал конкретен отговор."
Той май нещо много бърза се се жени.Защо ли?Само не прави тази грешка да се обвързваш толкова млада-зелена.Поживей си,малката. 
Така мисля и аз - рано ми е и за това не съм дала конкретен отговор на половинката си,а само сме разговаряли,кога(Най-рано след като завърша следването си),как,къде...и т.н. Не съм казала твърдо "ДА!Май месец завършвам и правим сватба"!!!
Но...живея все още с родетелите си и малко или много трябва да се съобразявам с тяхното мнение и съм зависима от тях.
Я да изясним картинката - ти си на 18, предполагам още учиш, изцяло си на издръжка на мама и тати, а приятелят ти иска да не зависиш от тях?
Е, как ще стане тази работа? Нещо не виждам как може да стане.
Всъщност, приятелят ти на колко години е?
А ако имате деца, тях камикадзета ли ще ги "направи"?
Според мен момчето има проблеми. Какво значи да си отстояваш мнението - да скачаш на бой всеки път, когато някой мисли не като теб? Казваш, че вече си по-силен човек и в следващия момент - "кученце" в ръцете на родителите си. Ама те силните хора никога не мислят, че може да са кученца. Това, че се съобразяваш с тях, още повече, че живееш при тях /доколкото разбрах/, си е нещо нормално. Колкото си по-млад, толкова си по-склонен да се "пениш" и да си мислиш, че отстояваш мнението си. Като те поочука живота, разбираш, че има много други начини да постигаш своето, без да се опитваш да се налагаш.
Някой да иска да ме променя, щот следващия да се гордеел... да ме обижда така, че да ме заболи.... Да не са се свършили мъжете 
Според мен момчето има проблеми. Какво значи да си отстояваш мнението - да скачаш на бой всеки път, когато някой мисли не като теб? Казваш, че вече си по-силен човек и в следващия момент - "кученце" в ръцете на родителите си. Ама те силните хора никога не мислят, че може да са кученца. Това, че се съобразяваш с тях, още повече, че живееш при тях /доколкото разбрах/, си е нещо нормално. Колкото си по-млад, толкова си по-склонен да се "пениш" и да си мислиш, че отстояваш мнението си. Като те поочука живота, разбираш, че има много други начини да постигаш своето, без да се опитваш да се налагаш.
Някой да иска да ме променя, щот следващия да се гордеел... да ме обижда така, че да ме заболи....
Да не са се свършили мъжете аз съм на 18
Но...живея все още с родетелите си и малко или много трябва да се съобразявам с тяхното мнение и съм зависима от тях.
Я да изясним картинката - ти си на 18, предполагам още учиш, изцяло си на издръжка на мама и тати, а приятелят ти иска да не зависиш от тях?
Е, как ще стане тази работа? Нещо не виждам как може да стане.
Всъщност, приятелят ти на колко години е?
Точно така, с изключение на това,че проблема не е защо и дали ще завися от наще,а един вид защо аз се съобразявам с тях,след като те не се съобразяват с мен(Това са лични неща,а мнението му изградено на семейните проблеми който съм ималас тях-римерно за някои неща)Оф,и аз не знам как точно да е изразя,за да ме разберете правилно!
А ако имате деца, тях камикадзета ли ще ги "направи"?
Според мен момчето има проблеми. Какво значи да си отстояваш мнението - да скачаш на бой всеки път, когато някой мисли не като теб? Казваш, че вече си по-силен човек и в следващия момент - "кученце" в ръцете на родителите си. Ама те силните хора никога не мислят, че може да са кученца. Това, че се съобразяваш с тях, още повече, че живееш при тях /доколкото разбрах/, си е нещо нормално. Колкото си по-млад, толкова си по-склонен да се "пениш" и да си мислиш, че отстояваш мнението си. Като те поочука живота, разбираш, че има много други начини да постигаш своето, без да се опитваш да се налагаш.
Някой да иска да ме променя, щот следващия да се гордеел... да ме обижда така, че да ме заболи.... Да не са се свършили мъжете
Според мен момчето има проблеми. Какво значи да си отстояваш мнението - да скачаш на бой всеки път, когато някой мисли не като теб? Казваш, че вече си по-силен човек и в следващия момент - "кученце" в ръцете на родителите си. Ама те силните хора никога не мислят, че може да са кученца. Това, че се съобразяваш с тях, още повече, че живееш при тях /доколкото разбрах/, си е нещо нормално. Колкото си по-млад, толкова си по-склонен да се "пениш" и да си мислиш, че отстояваш мнението си. Като те поочука живота, разбираш, че има много други начини да постигаш своето, без да се опитваш да се налагаш.
Някой да иска да ме променя, щот следващия да се гордеел... да ме обижда така, че да ме заболи....
Да не са се свършили мъжете Не,той никога не ме настройвал срещу наще или да ме кара да се бия и да се зъбя някому,за да постигна своето.Как да кажа-аз бях доста ...да се нарека "слабохарактерна",въпреки,че май не е най-подходящата дума.Винаги гледах да угодя на тоя и оня,а за себе си не мислех.В смисъл примерно в училище някой ми прави четки,за да подскажа на контролното и после ме заебава и си показва ругцата,а аз пак се влачех по свирката на дадения човек и му угаждах(Става дума за примерно моя съученичка).Или пък отиваме в някой град с наще на разходка,гледаме каквото гледаме и ако река-хайде,еди къде си,те ме отразвят,измиляйки си някаква причина,а като искат те да идем някъде и аз няма право да кажа не!
Тоя твой приятел не те прави по този начин по-силна като те изправя срещу родителите ти. Това не е нормално.Ти трябва да имаш ясна позиция за това. А как се живее с такъв човек? Той самия не е наясно с много неща в живота. Зарежи го и не се тормози излишно. Това не е любов да ти пълни главата с глупости.
много то4но са ти го ка3али другите преди мен... твоят приятел е просто един манипулатор с ниско само4увствие, който с големите си прика3ки (как ще те направи не3ависима и силна ли4ност) иска да и3бива комплекси и да се по4увства велик.... а иска и да те настрои против родителите ти (които цял живот са те гледали и все оше продьлжават да го правят...) 3а да те откьсне от тяхното влияние ... и да те постави под своето.... 3а да не си тяхното ку4енце , а неговото. и да няма при кого другиго да отидеш, ако имаШ някакви проблеми, освен при него. да си 3ависима само от него, а половината неща, които ти говори да не ги дори споделяш с родителите ти (3а да не би те да му обьркат плановете спрямо теб).
вярвай ми и а3 сьм минала то4но по то3и пьт. трябваха ми оба4е 5 години да усь3ная, 4е вси4ко това е манипулация и цели само да ме направи до бе3край 3ависима от него и да ме и3олира от вси4ки други хора (семейство, приятели ...). и 4е родителите ми всьщност са били абсолиутно прави.
и не родителите ти трябва да се сьобра3яват с теб, а то4но ти с тях.
вярвай ми и а3 сьм минала то4но по то3и пьт. трябваха ми оба4е 5 години да усь3ная, 4е вси4ко това е манипулация и цели само да ме направи до бе3край 3ависима от него и да ме и3олира от вси4ки други хора (семейство, приятели ...). и 4е родителите ми всьщност са били абсолиутно прави.
и не родителите ти трябва да се сьобра3яват с теб, а то4но ти с тях.
Виж сега... Който иска да ми се сърди, но родителите не винаги са прави! НО същото важи и за приятелите, както и за всички хора, които са около теб! Колкото и да те обичат и да държат на теб ти се познаваш по-добре! Абстрахирай се от всичко което ти се натяква и се опитай сама да стигнеш до изводите, кое е най-добре за теб, доколко наистина си послушно кученце и кой е крив и кой прав!
мисля че приятеля ти не постъпва особено добре... Той трябва да те подкрепя, а не да върви срещу теб!
Аз също имам много тежки отношения с родителите и семейството си! Или по-точно имах! Страхувах се от тях, а те не се съобразяваха особено с мен, защото аз така позволявах и никога не бях има дала да разберат, че вече съм пораснала и съм голям и при това сравнително разумен човек. Наистина бях зависима. Не говоря за финансова зависимост и това, че живеех при тях - това бяха неща, които лесно можех да променя, стига да исках!
С мъжът ми тогава бяхме гаджета още. Разправях му неправдите срещу мен от страна на родителите ми. Той понякога се ядосваше, но никога не е казал една лоша дума против тях! Напротив! Съветваше ме да опитам да оправим отношенията си. Отново да се сближим, да си говорим като нормални хора и да си изясним кой какъв е в крайна сметка... Помогна ми да се почувствам по-уверена и да казвам нещата, които мисля, а не само да си мълча и наистина да бъда кученце послушно... Помогна ми да стана силен човек, човек с принципи... Но никога с лошо не е ставало това!
Това че живееш с тях и че те те издържат може да те прави финансово зависима, но това не означава, че не можеш да си самостоятелна! Решението е изцяло твое!
мисля че приятеля ти не постъпва особено добре... Той трябва да те подкрепя, а не да върви срещу теб!
Аз също имам много тежки отношения с родителите и семейството си! Или по-точно имах! Страхувах се от тях, а те не се съобразяваха особено с мен, защото аз така позволявах и никога не бях има дала да разберат, че вече съм пораснала и съм голям и при това сравнително разумен човек. Наистина бях зависима. Не говоря за финансова зависимост и това, че живеех при тях - това бяха неща, които лесно можех да променя, стига да исках!
С мъжът ми тогава бяхме гаджета още. Разправях му неправдите срещу мен от страна на родителите ми. Той понякога се ядосваше, но никога не е казал една лоша дума против тях! Напротив! Съветваше ме да опитам да оправим отношенията си. Отново да се сближим, да си говорим като нормални хора и да си изясним кой какъв е в крайна сметка... Помогна ми да се почувствам по-уверена и да казвам нещата, които мисля, а не само да си мълча и наистина да бъда кученце послушно... Помогна ми да стана силен човек, човек с принципи... Но никога с лошо не е ставало това!
Това че живееш с тях и че те те издържат може да те прави финансово зависима, но това не означава, че не можеш да си самостоятелна! Решението е изцяло твое!
Добре нека оставим приятеля ми настра за малко!Искам да попитам редно ли да идем да търсим бална рокля,обувки и прочие....И аз ще имам ба,не те.....Вярно който плаща,той поръчва музикат....а,но не мисля,че има много други момичета на моята възраст чийто родители им опредлеят цвета на роклята,пък обувките,чантата,модела,прическа....Мисля,че можеха спокойно да ми кажат да си избера тоалета и аксесоарите,но да се вместя в определена парична сума и примерно да обърна внимание на даден модел.А не накрая д а бъда принудена едва ли не да взема нещо дето ама въобше не ми харесва.Моля ако някой мисли,че пак греша нека ме извини и просто ако се налага темата д абде изтрита!Но все пак,колкото и да са консервативни наще,мисля че имах правото да си избера роклята сама-отличничка съм,на 18 съм и още имам вечерен час,никога не съм закъснявала,по дискотеки не ходя,па камо ли по купони и др.Примерна съм и у нас-помагам в домакинството.Не съм някоя глезла надута дето да не може и чашата с кафе да си измие.
Виж сега... Който иска да ми се сърди, но родителите не винаги са прави! НО същото важи и за приятелите, както и за всички хора, които са около теб! Колкото и да те обичат и да държат на теб ти се познаваш по-добре! Абстрахирай се от всичко което ти се натяква и се опитай сама да стигнеш до изводите, кое е най-добре за теб, доколко наистина си послушно кученце и кой е крив и кой прав!
мисля че приятеля ти не постъпва особено добре... Той трябва да те подкрепя, а не да върви срещу теб!
Аз също имам много тежки отношения с родителите и семейството си! Или по-точно имах! Страхувах се от тях, а те не се съобразяваха особено с мен, защото аз така позволявах и никога не бях има дала да разберат, че вече съм пораснала и съм голям и при това сравнително разумен човек. Наистина бях зависима. Не говоря за финансова зависимост и това, че живеех при тях - това бяха неща, които лесно можех да променя, стига да исках!
С мъжът ми тогава бяхме гаджета още. Разправях му неправдите срещу мен от страна на родителите ми. Той понякога се ядосваше, но никога не е казал една лоша дума против тях! Напротив! Съветваше ме да опитам да оправим отношенията си. Отново да се сближим, да си говорим като нормални хора и да си изясним кой какъв е в крайна сметка... Помогна ми да се почувствам по-уверена и да казвам нещата, които мисля, а не само да си мълча и наистина да бъда кученце послушно... Помогна ми да стана силен човек, човек с принципи... Но никога с лошо не е ставало това!
Това че живееш с тях и че те те издържат може да те прави финансово зависима, но това не означава, че не можеш да си самостоятелна! Решението е изцяло твое!
мисля че приятеля ти не постъпва особено добре... Той трябва да те подкрепя, а не да върви срещу теб!
Аз също имам много тежки отношения с родителите и семейството си! Или по-точно имах! Страхувах се от тях, а те не се съобразяваха особено с мен, защото аз така позволявах и никога не бях има дала да разберат, че вече съм пораснала и съм голям и при това сравнително разумен човек. Наистина бях зависима. Не говоря за финансова зависимост и това, че живеех при тях - това бяха неща, които лесно можех да променя, стига да исках!
С мъжът ми тогава бяхме гаджета още. Разправях му неправдите срещу мен от страна на родителите ми. Той понякога се ядосваше, но никога не е казал една лоша дума против тях! Напротив! Съветваше ме да опитам да оправим отношенията си. Отново да се сближим, да си говорим като нормални хора и да си изясним кой какъв е в крайна сметка... Помогна ми да се почувствам по-уверена и да казвам нещата, които мисля, а не само да си мълча и наистина да бъда кученце послушно... Помогна ми да стана силен човек, човек с принципи... Но никога с лошо не е ставало това!
Това че живееш с тях и че те те издържат може да те прави финансово зависима, но това не означава, че не можеш да си самостоятелна! Решението е изцяло твое!
Именно!Вторият ти абзац изразява отношенията ми с наще и целта на приятеля ми.Пак се повтарям,но никога приятелят ми не е казал лоша дума за родителите ми,освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.
А ти опита ли се да обясниш тези неща на родителите си, но кротко, спокойно, с достойнство, а не тръшкайки се като малко дете?
И все пак - на колко години е приятелят ти, защото темата нали уж е за него и отношенията ви?
Оппааа, де го чукна, де се пукна!
И все пак - на колко години е приятелят ти, защото темата нали уж е за него и отношенията ви?
освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.
Добре нека оставим приятеля ми настра за малко!Искам да попитам редно ли да идем да търсим бална рокля,обувки и прочие....И аз ще имам ба,не те.....Вярно който плаща,той поръчва музикат....а,но не мисля,че има много други момичета на моята възраст чийто родители им опредлеят цвета на роклята,пък обувките,чантата,модела,прическа....Мисля,че можеха спокойно да ми кажат да си избера тоалета и аксесоарите,но да се вместя в определена парична сума и примерно да обърна внимание на даден модел.А не накрая д а бъда принудена едва ли не да взема нещо дето ама въобше не ми харесва.Моля ако някой мисли,че пак греша нека ме извини и просто ако се налага темата д абде изтрита!Но все пак,колкото и да са консервативни наще,мисля че имах правото да си избера роклята сама-отличничка съм,на 18 съм и още имам вечерен час,никога не съм закъснявала,по дискотеки не ходя,па камо ли по купони и др.Примерна съм и у нас-помагам в домакинството.Не съм някоя глезла надута дето да не може и чашата с кафе да си измие.
Ох, извинявай, че така се смея, ама жестоко се лъжеш, че си само ти в подобно положение!Преди време бях кума на една сватба и си шихе роклята при една шивачка, при която имаше много абитуриентки! Всички идваха с цялата рода общо взето и мама и таки казваха каква да е роклята! А за другите работи - те са си класика просто, и не бой се не си изтървала много...
Грешиш, че нищо не казваш и че си мълчиш, чи си прекалено примерна и сервилна дори. Бъди себе си, а не това, което искат да бъдеш! Намери начин без крясъци и скандали да им обясниш какво ти е проблемно в отношенията с тях. Самостоятелността трябва да се извоюва, а не само да се тръшкаш, че никой не те разбира!
Именно!Вторият ти абзац изразява отношенията ми с наще и целта на приятеля ми.Пак се повтарям,но никога приятелят ми не е казал лоша дума за родителите ми,освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.
Ами може аз да не съм разбрала, но нещата ги беше представила в по-друга светлина!
Относно пердаха - кофти работа, ама и това си е класика! Не ми се разказва какви изцепки съм преживяла аз с моите родители. Доста грозни истории общо взето! Не ги виня, те така са били възпитавани и това са последиците от живота, който са водили! Но това не пречи аз да се опитам да не повтарям грешките им...
Всичко е в твоите ръце, мила! Или се разбирате като хората или нещата все така ще продължават.
Може би искаш да те харесва съученичката - затова и подсказваш и се "влачиш по свирката и и угаждаш" /това "влачиш по свирката" ми хареса като комбинация 
/ Ама май сега правиш точно същото с приятеля си - мъчиш се да се промениш, за да те харесва той.
А за бала - моя приятелка участва в избора на всичко, пък дъщерята нямаше нищо против.
Знаеш ли - докажи себе си, уважението само ще дойде.
пп
Ти всъщност какво искаш да чуеш? Ако темата беше за родителите ти - да не са прави, но ти едва ли ще ги промениш. Но темата е за приятеля ти, който те е обидил.
/ Ама май сега правиш точно същото с приятеля си - мъчиш се да се промениш, за да те харесва той. А за бала - моя приятелка участва в избора на всичко, пък дъщерята нямаше нищо против.
Знаеш ли - докажи себе си, уважението само ще дойде.
пп
Ти всъщност какво искаш да чуеш? Ако темата беше за родителите ти - да не са прави, но ти едва ли ще ги промениш. Но темата е за приятеля ти, който те е обидил.
Единственото правилно нещо, което трябва да направиш, ако искаш да не си ничие кученце е да започнеш самостоятелен живот след като завършиш.
Не е фатално да отложиш следването с година-две.
Освен ако разбира се, не искаш някой да ти плаща жилището, храната, дрехите, следването и т.н. докато те мачка по свое усмотрение.
Ако приятелят ти е толкова готин, ще ти помогне без да ти пречи.
Не е фатално да отложиш следването с година-две.
Освен ако разбира се, не искаш някой да ти плаща жилището, храната, дрехите, следването и т.н. докато те мачка по свое усмотрение.
Ако приятелят ти е толкова готин, ще ти помогне без да ти пречи.
Темата много се обърка,за което се извинявам.
Ох, извинявай, че така се смея, ама жестоко се лъжеш, че си само ти в подобно положение!
Преди време бях кума на една сватба и си шихе роклята при една шивачка, при която имаше много абитуриентки! Всички идваха с цялата рода общо взето и мама и таки казваха каква да е роклята! А за другите работи - те са си класика просто, и не бой се не си изтървала много...
Грешиш, че нищо не казваш и че си мълчиш, чи си прекалено примерна и сервилна дори. Бъди себе си, а не това, което искат да бъдеш! Намери начин без крясъци и скандали да им обясниш какво ти е проблемно в отношенията с тях. Самостоятелността трябва да се извоюва, а не само да се тръшкаш, че никой не те разбира!
Ами може аз да не съм разбрала, но нещата ги беше представила в по-друга светлина!
Относно пердаха - кофти работа, ама и това си е класика! Не ми се разказва какви изцепки съм преживяла аз с моите родители. Доста грозни истории общо взето! Не ги виня, те така са били възпитавани и това са последиците от живота, който са водили! Но това не пречи аз да се опитам да не повтарям грешките им...
Всичко е в твоите ръце, мила! Или се разбирате като хората или нещата все така ще продължават.
Това подчертаното в червено дразни приятеля ми.А доколкото какво искам да чуя-ами само съвети.Упреци не искам-имам си достатъчно от страна на родителите ми.Вече се шашардисах още повече.Темата не е за наще,а за отношенията ми с приятелят ми.По-голям е от мен и то доста.Сега ще ме вземете да ме сметнете за заслепено моиченце,луднало по някой батко.....Но както някой се беше изразил много правилно аз се познавам най-добре....
Добре нека оставим приятеля ми настра за малко!Искам да попитам редно ли да идем да търсим бална рокля,обувки и прочие....И аз ще имам ба,не те.....Вярно който плаща,той поръчва музикат....а,но не мисля,че има много други момичета на моята възраст чийто родители им опредлеят цвета на роклята,пък обувките,чантата,модела,прическа....Мисля,че можеха спокойно да ми кажат да си избера тоалета и аксесоарите,но да се вместя в определена парична сума и примерно да обърна внимание на даден модел.А не накрая д а бъда принудена едва ли не да взема нещо дето ама въобше не ми харесва.Моля ако някой мисли,че пак греша нека ме извини и просто ако се налага темата д абде изтрита!Но все пак,колкото и да са консервативни наще,мисля че имах правото да си избера роклята сама-отличничка съм,на 18 съм и още имам вечерен час,никога не съм закъснявала,по дискотеки не ходя,па камо ли по купони и др.Примерна съм и у нас-помагам в домакинството.Не съм някоя глезла надута дето да не може и чашата с кафе да си измие.
Ох, извинявай, че така се смея, ама жестоко се лъжеш, че си само ти в подобно положение!Преди време бях кума на една сватба и си шихе роклята при една шивачка, при която имаше много абитуриентки! Всички идваха с цялата рода общо взето и мама и таки казваха каква да е роклята! А за другите работи - те са си класика просто, и не бой се не си изтървала много...
Грешиш, че нищо не казваш и че си мълчиш, чи си прекалено примерна и сервилна дори. Бъди себе си, а не това, което искат да бъдеш! Намери начин без крясъци и скандали да им обясниш какво ти е проблемно в отношенията с тях. Самостоятелността трябва да се извоюва, а не само да се тръшкаш, че никой не те разбира!
Именно!Вторият ти абзац изразява отношенията ми с наще и целта на приятеля ми.Пак се повтарям,но никога приятелят ми не е казал лоша дума за родителите ми,освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.
Ами може аз да не съм разбрала, но нещата ги беше представила в по-друга светлина!
Относно пердаха - кофти работа, ама и това си е класика! Не ми се разказва какви изцепки съм преживяла аз с моите родители. Доста грозни истории общо взето! Не ги виня, те така са били възпитавани и това са последиците от живота, който са водили! Но това не пречи аз да се опитам да не повтарям грешките им...
Всичко е в твоите ръце, мила! Или се разбирате като хората или нещата все така ще продължават.
Това подчертаното в червено дразни приятеля ми.А доколкото какво искам да чуя-ами само съвети.Упреци не искам-имам си достатъчно от страна на родителите ми.Вече се шашардисах още повече.Темата не е за наще,а за отношенията ми с приятелят ми.По-голям е от мен и то доста.Сега ще ме вземете да ме сметнете за заслепено моиченце,луднало по някой батко.....Но както някой се беше изразил много правилно аз се познавам най-добре....
Ех, миличка! Като те слушам как се впрягаш, май наистина си заслепено момиченце! Или поне започваш да звучиш като такова!
Даваме ти съвет, а ти се сърдиш!
Според мен е по-важно да оправиш първо отношеният с родителите си!
Щом подчертаното дразни пирятеля ти... Ами оправи проблема да му се невиди! Или ти хем искаш да си траеш, хем всичко да е наред... Айде дръж се поне малко зряло, като твърдиш че си такава! ПРестани да мрънкаш, ами реши проблема! Ако не ти харесва как приятеля ти се държи с теб - не търпи това отношение, кажу му го направо. Ако не разбира от дума - тегли му една майна и си тръгвай по своя си път. Не е последния мъж на земята в крайна сметка!
Даваме ти съвет, а ти се сърдиш!
Според мен е по-важно да оправиш първо отношеният с родителите си!
Щом подчертаното дразни пирятеля ти... Ами оправи проблема да му се невиди! Или ти хем искаш да си траеш, хем всичко да е наред... Айде дръж се поне малко зряло, като твърдиш че си такава! ПРестани да мрънкаш, ами реши проблема! Ако не ти харесва как приятеля ти се държи с теб - не търпи това отношение, кажу му го направо. Ако не разбира от дума - тегли му една майна и си тръгвай по своя си път. Не е последния мъж на земята в крайна сметка!
Като се замислих, ти май просто си сменила родителите си с приятеля си - баща ти те е удрял физически, а сега приятеля ти те удря... даже по-болезнено. Почети малко книги за себеуважението, отиди да учиш в друг град, общувай с хора, които те уважават такава, каквато си, а не искат да те променят.
Намерил той едно 18-годишно и ще променя... Що не дойде мен да ме промени.... ако може
Намерил той едно 18-годишно и ще променя...
Що не дойде мен да ме промени.... ако може В началото когото трагнахме,при първи ни скандал,той ми обеща,че ще ме направи силна личност,която да отстоява мнението си.Това му бяха думите-дори добави,че би жертвал всичко,дори и да го намразя и да не го погледна вече,но да знае,че следващия с който ще съм ще се гордее с мен.
Безумна наглост. Все едно си някакво куче за дресиране. 
"А да живеем заедно ми е рано,та аз съм на 18 и не мисля скоро да склучвам брак,въпреки,че той вече ми е предлагал веднъж(Но много пъти сме говорили са сватба за в бъдеще,когато му дойде времето),но на истина не е получавал конкретен отговор."
Той май нещо много бърза се се жени.Защо ли?Само не прави тази грешка да се обвързваш толкова млада-зелена.Поживей си,малката.
Така мисля и аз - рано ми е и за това не съм дала конкретен отговор на половинката си,а само сме разговаряли,кога(Най-рано след като завърша следването си),как,къде...и т.н. Не съм казала твърдо "ДА!Май месец завършвам и правим сватба"!!!
Познавам едни такива екзепляри когато тръгнаха да се развеждат. Мъжът /с осем години по-голям/ изтъкна, че едно време си я бил взел млада и зелена, за да си я направи "по свой калъп", но му излезнали сметките без кръчмаря.
Прекрасен манипулатор, станала си по-силна или просто изпълняваш това, което той ти каже
Започни с бебешки стъпки, но наистина опитай да живееш само за себе си. Мисли какво искаш ти, не приятелят ти, не родителите ти.
Започни с бебешки стъпки, но наистина опитай да живееш само за себе си. Мисли какво искаш ти, не приятелят ти, не родителите ти.
Ти всъщност ИЗОБЩО нямаш собствено мнение.... слушаш него...
Била съм в подобна ситуация... стигнах до нервен срив и до днес благодаря на Бога, че съм се оттървала от този човек... комплексар.
И не виждам какво толкова силно има в човек, който не се съобразява с мнението на родителите си!
по принцип всичко, което не те убива те прави по-силен/а, обаче, макар и да не те убива, те наранява, което малко по малко те осакатява и може да те докара до фрустрация, зависи от дозата. според мен няма по-голяма сила от любовта и... тя със сигурност не убива, дори и не наранява
''Обичам го и знам,че и той ме обича,щом е склонен да жертва любовта ни в името на това да стана по-силна като характер.''[/color]
Е това колко пъти го прочетох и не го разбрах
, кое да пожертва, , не казвам че не се обичате, ама да почнеш да си устояваш правата. Мила цял живот се съобразяваме с някой , няма я тая ландия дето всичко да става както ти го искаш, даже още докато си при мама и тати по ще ти минават номерата, ама ако живееш с тоя ''жертвоготовния'' и си си мислиш че ще може да се устояваш мисля си в голяма заблуда.
Научи се да разбираш хората и да бъдеш себе си - това цял живот се учи , мъж който обича не иска да променя една жена , а я обича такава каквато е , той по точно какво обича в тебе, крака , глава, или тебе си, такава каквато си. 
Е това колко пъти го прочетох и не го разбрах
, кое да пожертва, , не казвам че не се обичате, ама да почнеш да си устояваш правата. Мила цял живот се съобразяваме с някой , няма я тая ландия дето всичко да става както ти го искаш, даже още докато си при мама и тати по ще ти минават номерата, ама ако живееш с тоя ''жертвоготовния'' и си си мислиш че ще може да се устояваш мисля си в голяма заблуда.Научи се да разбираш хората и да бъдеш себе си - това цял живот се учи , мъж който обича не иска да променя една жена , а я обича такава каквато е , той по точно какво обича в тебе
, крака , глава, или тебе си, такава каквато си. 
Господи ,да ти имах проблемите...
Играеш си на силна жена а някой друг се опитва да те направи такава.
Кого залъгваш- Нас ? Себе си ?
На мен ми се наложи да стана такава , въпреки родителите си , средата и приятелят си.
Не ти трябва да си играеш на силна -не е толкова лесно !
Често ми се иска да съм по тъпа от колкото съм!
сега ти се е паднало някой да те дундурка-възползвай се
Често се чувствам така-
" И само нощем ,само нощем когато и Господ спи свит в мрака, си позволявам аз разкоша в тъмното да си поплача...
Все още ли искаш да си силна ?
Играеш си на силна жена а някой друг се опитва да те направи такава.
Кого залъгваш- Нас ? Себе си ?
На мен ми се наложи да стана такава , въпреки родителите си , средата и приятелят си.
Не ти трябва да си играеш на силна -не е толкова лесно !
Често ми се иска да съм по тъпа от колкото съм!
сега ти се е паднало някой да те дундурка-възползвай се
Често се чувствам така-
" И само нощем ,само нощем когато и Господ спи свит в мрака, си позволявам аз разкоша в тъмното да си поплача...
Все още ли искаш да си силна ?
Само ще вметна. На 17 години моят приятел беше с 10 - години по- голям. Не зная дали той беше по- зрял или аз, но темата за вървене на въпреки не е стояла. Нито към родителите, нито към нас , самите. , Все пак не сме "Деца на цветята" , не сме хипари,
оххх само донякъде, де( Но вече беше и демоде.
Не позволявай да ти вкарват филми в главата. Колкото и да ти го казвам, обаче, ако ти си се вкарала сама и го желаеш... просто ще си изживееш сериала , с нашите мнеия или без тях.
Рано ти е да си зависима от каквото и да е било. Било пък то и мъж. Въпреки , че това е първата/ пожелана/ зависимост в живота, без да броим тютюнопушенето.
Впрочем напоследък и водката с ябълков мирис
А пишеш достатъчно вярно , ако си на 18. / На фона , на това, което виждам всеки ден../. Добре се справяш , човече. Развивай се нататък. Пичът, ако е пич, ще е до теб. Няма да повярваш, но има и други---, дето просто ще те боготворят..., сериозно. 
оххх само донякъде, де( Но вече беше и демоде.
Не позволявай да ти вкарват филми в главата. Колкото и да ти го казвам, обаче, ако ти си се вкарала сама и го желаеш... просто ще си изживееш сериала , с нашите мнеия или без тях.
Рано ти е да си зависима от каквото и да е било. Било пък то и мъж. Въпреки , че това е първата/ пожелана/ зависимост в живота, без да броим тютюнопушенето.
Впрочем напоследък и водката с ябълков мирис
А пишеш достатъчно вярно , ако си на 18. / На фона , на това, което виждам всеки ден../. Добре се справяш , човече.
Развивай се нататък. Пичът, ако е пич, ще е до теб. Няма да повярваш, но има и други---, дето просто ще те боготворят..., сериозно. 
Според мен трябва да спреш да се насилваш да се правиш на каквато не си. Изживей си годините, изживей наивността на младостта. Животът и опитът, който ще натрупаш, сами ще ти покажат пътя. Не се опитвай да надскачаш, трудно е. Приятелят ти говори от позицията на доста по-голям и се мъчи да ти отваря очите. Но ти може да не станеш такава като него, просто се остави на течението. Няма лошо в това да сгрешиш, няма лошо в това някой да те използва, така се учиш, така трупаш опит, но трябва да го преживееш, за да го разбереш, а не някой да ти го казва.
На твоите години и аз бързах да порасна бунтувах се срещу решенията на родителите ми, живее на "въпреки", правих глупости...
А колко много ми се иска сега да върна времето назад и да си изживея спокойно и безпаметно онези години.
Радвай се, че имаш загрижени родители, които те издържат, направляват и са зад теб /дори и със шамарите, когато превиш глупости/, защото след години ще разбереш тяхната гледна точка...
А този незрял комплексар спри да го оставяш да ти мъти главата с глупости. Има време да станш самостоятелна, но товане става по този нчин - завърши, продължи с образовнието си, започни работа, вземи си хляба в ръце, заживей сама и тогава ще установиш колко прекрасно е сам да контролираш живота си. И не бързай да мислиш за брак с първия срещнат /особено човек, който иска да теотдел от близките ти и те оформя пнякаъв негов извратен калъп, че "следващият след него да се горде с теб" - толкова те иобча, щом те подготвя за следващия.../.
А колко много ми се иска сега да върна времето назад и да си изживея спокойно и безпаметно онези години.
Радвай се, че имаш загрижени родители, които те издържат, направляват и са зад теб /дори и със шамарите, когато превиш глупости/, защото след години ще разбереш тяхната гледна точка...
А този незрял комплексар спри да го оставяш да ти мъти главата с глупости. Има време да станш самостоятелна, но товане става по този нчин - завърши, продължи с образовнието си, започни работа, вземи си хляба в ръце, заживей сама и тогава ще установиш колко прекрасно е сам да контролираш живота си. И не бързай да мислиш за брак с първия срещнат /особено човек, който иска да теотдел от близките ти и те оформя пнякаъв негов извратен калъп, че "следващият след него да се горде с теб" - толкова те иобча, щом те подготвя за следващия.../.
Важното е другия след него да се гордее с нея.... 
Нямам думи.... деградирал тип!
Нямам думи.... деградирал тип!
Убедена съм, че е така !!! Колкото до родителите ти- това са хората, които биха дали и живота си за теб ! Ти може още да не го съзнаваш, но ще дойде и тоя момент !!! И друго- ако толкова искаш да си независима-хвани се на работа, изкарай някой лев сама, пък тогава виж как се става независим !!! А НЕ-тате носи, мама меси, а пък от мене-големите претенции !!! 
