Публикувана: 1 май 2008, 23:31 ч.
Последно мнение: 6 май 2008, 16:22 ч.

Синдрома "Мама"

1 751
23
1

Отговори

# 15 2 май 2008, 23:37 ч.

Мнения: 2 090

От 4-5 месеца и сина ми е същия,понякога даже до тоалетната не мога да отида на спокойствие Embarassed

.Този период започна още преди да тръгне на ясла Rolling Eyes

,като отиде у баба си и все повтарял:"мама няма,мама дойди",не плаче,но все съм му в устата.А когато сме заедно вкъщи все е след мен като лепка,даже понякога гони баща си когато дойде при нас ooooh!

Предпочита аз да го гушкам,аз да му чета приказки,само с мен заспива...като си отвори очите първата думичка е "мама".А от малък е свикнал с различни хора,оставян е сам с баба си и дядо си,с леля си и с братовчедите си,незнам защо изведнъж такава привързаност Rolling Eyes

.Синдрома "Мама" го е обсебил и това е.Вярвам че е временно настроение и ще го преодолее,мъничък е още и явно в мен намира най-голямата сигурност,спокойствие и любов Heart Eyes

# 16 3 май 2008, 08:06 ч.

Мнения: 3 506

Да, минавали сме и продължаваме да минаваме от време на време Laughing

Яслата и бебето в комбинация явно не влияят добре на дъщеря ти. Няма ли начин всички да спите в една стая и да я спреш от ясла? Мисля, че това ще и помогне да се успокои.

# 17 3 май 2008, 09:08 ч.

Мнения: 26

Мисля да не я спирам от градината, да опитаме още малко. Вечер ще спя при нея и дано да се поуспокои. Благодаря на всички за отговорите.

# 18 3 май 2008, 12:29 ч.

Мнения: 84

Ние имаме същия синдром. Единственото което знае е МАМА. През деня я гледа моята майка, т.е. баба й. Малко трудно се разделяме. Научихме я да маха с ръка за чао. Това явно и харесва. Когато маха за чао сякаш се разсейва и раздялата става по-лесна. След няколко часа я вземам. Когато се видим пак ми ръкомаха за "здравей". Този "ритуал" се повтаря почти всеки ден. Опитай се и ти да направиш нещо подобно. То ще разбере, че раздялата е временно. И все пак при всято дете е индивидуално. Когато я взема все едно, че останалия свят не съществува. Дори спим заедно Heart Eyes

# 19 3 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 1 447

Все едно чета за дъщеря ми когато тръгна на ясла имаше същото поведение.Не я спрях от ясла прекарвах почти цялото си време с нея и всичко се оправи от само себе си.В момента в който свикна в яслата държанието и се промени този страх,който изпитваше изчезна.Започна да ходи и при баща си,при бабите.Всичко ще се оправи имай повече търпение

# 20 3 май 2008, 17:05 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Не мисля, че има нещо общо с тръгването на ясла или градина.

Просто е нормален етап в развитието на децата да стоят залепени до майките си и за всяко нещо да ги търсят.

Не се дължи само на обич и привързаност. В общият случай децата разчитат изцяло на майките си да им осигурят храна, вода, топлина и сигурност.
Затова непрекъснато са около тях. Непрекъснато се нуждаят от сигурност и спокойствие, дори след лудата игра с тати, те се гушват в мама и едва тогова се чувстват сигурни и спокойни.

Дори мисля че нуждата да са непрекъснато заедно е взаимна - както детето се нуждае да е близо до майка си, така и майка се стреми да е винаги до детето си.

Спомням си, че когато родих първото си дете, то беше за мен цялата вселена и нищо извън него не съществуваше на този свят. Детето ме възприемаше по същият начин - аз бях цялата му вселена и не се нуждаеше от нищо друго, освен да е до мен.

# 21 3 май 2008, 18:53 ч.

Мнения: X

Детето да се чувства най-сигурно до майка си е възможно най-естественото нещо на света, особено в тази възраст и съответно не виждам нищо притеснително в подобен стремеж. Моите деца са същите, въпреки че каката вече е на 5 години, днес отново плака, защото отиде при баба и дядо на вилата.
Струва ми се обаче, че наистина има прекалено много фактори, които карат детето ти да се чувства несигурно - бебето, яслата, възрастта... Аз точно по тази причина оставих дъщеря си вкъщи, а не я пратих на градина, когато се роди малкият-не исках да се чувства изоставена, докато мама е вкъщи и се грижи за бебето. Никога не съм съжалила за решението си. Ти така и така си си вкъщи, не ходиш на работа, защо не оставиш и голямото си дете при теб? Има достатъчно време за т.нар. социализиране в градината Peace

И не съм изобщо, ама изобщо съгласна, че децата ставали по-самостоятелни, когато ходят на ясла или на градина-това си зависи от родители и възпитание-дъщеря ми си е дори прекалено самостоятелна - нека не искаме от децата си на две години и дори по-малки да се справят сами в живота.

# 22 6 май 2008, 10:05 ч.

Мнения: 9 052

Когато има някакъв проблем е zалепен zа мен като репей. Явно има чувството, че аz ще го раzбера най добре и щ? му помогна. Когато няма проблеми не ми виси на крачола. По това отчасти се ориентирам дали мрънкането му е сериоzно или просто му е скучно.

# 23 6 май 2008, 16:22 ч.

Мнения: 9 481

Освен несигурността от новата обстановка, деца, ред, липсата на мама...нещата опират и до характера на детето.
Майка ми и до днес си спомня колко мн е била привързана към майка си, хем е била доста голяма-на 10-ина години, и сега мисли че сина ни е наследил от нея тази привързаност към мен Mr. Green

За съжаление живота ни принуждава да си даваме децата от малки на ясли, вместо да ги гледаме поне до 3годинки.
По принцип съм ЗА градините-ползите са безспорни, но яслите май им идват нанагорно на милите душици, чийто свят е най-вече МАМА Hug

В случая разговорите и обясненията биха били полезни, да каже детето какво го притеснява и как да реагирате...
Щом имате и малко бебе голямото дете се чувства малко или много пренебрегнато /в неговите очи/, вниманието на мама и тати е повече за бебето, пращате го на ясла, а то едва ли иска...
Повече време с него и игри, гушкане и говорене че е обичано биха му дали повече увереност.
Успех и пиши как се развиват нещата!

Препоръчани теми

детето не сочи с пръст

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Причина:

Причина: