Как се чувствахте първият работен ден след
майчинството?

След майчинството със сина ми се наложи да започна работа на съвсем ново място.Нови колеги, нови взаимоотношения в колектива, знаете как е.В началото беше доста стресиращо, бързо - бързо свалих 5 кг без диети и др.такива.
Сега с дъщерята смятам да се върна на старата работа, но така или иначе знам, че ще има период на адаптация.

Първите няколко дни се чувствах като новобранец на работа,но бързо влязох в час.Вече месец и половина работя,а сякаш никога не съм била по майчинство. В началото се притеснявах за малката,дали ще плаче,ще свикне ли с бавачката.Първия ден три пъти се обаждах по телефона да видя как е ,постепенно обажданията се разредиха.

Кофти. Постоянно мислех за нея. Постоянно звънях на баба й/която я гледа и в момента/. Но всичко е въпрос на време. Ще свикнеш. В противен случай как това бебче ще се превърне в самостоятелен човек?

И аз много се притеснявам,скоро ми предстои яслата а след това и работа,която тепърва ще търся............. на старата не мога и не искам да се върна........ Дано да мине всичко добре и при теб!

Не само първия ден, но и следващите няколко месеца се чувствах много странно. Бях повече от три години вкъщи и започването на новата работа ме плашеше. Работя дневна смяна от понеделник до петък и в началото ми беше трудно да намеря време да свърша всичко. След известно време обаче разбрах, че не е възможно да съм дневна смяна, след яслата да обърна внимание на дъщеря ми, а мъжът ми като се прибере, вкъщи да е почистено, подредено, сготвено и т.н. Така че в свободното време първо семейството, а домакинската работа докъдето я свърша!
Още нещо: първоначалното ми схващане, че не ставам за нищо друго, освен за чистене, пране и готвене и че няма да мога да се справя с работата си, скоро се беше изпарило! Всяко начало винаги е трудно, но не бива да се самоподценяваме!

Благодаря ви момичета   

Иначе колкото повече наближава, толкова ми е по свита душата...
След това със сигурност ще ви пиша как е минал деня ми 

След дълго "майчинство" 3г.7м се чуствах супер като започнах работа.Първите дни ми беше малко тъжно за малката и се обаждах по 100 пъти по тел.в къщи да питам как е.Но го преодолях.Човек се чуства по съвсем различен начин когато е сред хора.Успех на всички майчета.

Заради мизерните 3 неплатени месеца майчинство тук трябваше да се върна на работа в началото на март 2007. Знаех, че няма да ми е лесно. Бети беше мъничка, исках да продължа да кърмя (тук това се насърчава; дори заради мен направиха в офиса специален кът за помпане на кърма), чувствах се виновна... Това, което ме успокояваше беше, че покрай Аля познавах "другарките" в детската и знаех, че мога да разчитам на тях. А и детската ми беше на 10 мин. с кола от офиса.

Първоначално пуснах Бети на детска една седмица преди датата за връщането ми на работа. Исках стресът и мъката ми да минат в "домашни условия", за да не се просълзявам всеки път, когато се заговори за децата.

Стратегията ми се оказа успешна. Първият ден беше кошмарен. Плаках през целия път от детската до къщи. Спах през по-голямата част от деня, за да мине по-бързо времето и да не мисля за това, което бях принудена да направя. Вторият ден успях да лъсна къщата. Третият - да напазарувам и да сготвя. Четвъртият - да се чуя с нашите и да говоря без драма за предстоящото ми връщане на работа. В петък отделих време за маски, маникюр и фризьор.

Бети прие новата среда абсолютно спокойно. Всеки ден я намирах ведра, отпочинала, чистичка, нахранена и спокойна. Казаха ми, че често водят Аля при Бети, за да не се губи сестринската връзка. И обратното, защото Аля (и сега) много обича да се хвали с "нейното бебе".

Първият ми ден отново на работа беше лек. Посрещнаха ме с цветя и прегръдки. Никой не очакваше от мен да работя на 100%. Предоставиха ми 1 седмица за аклиматизация. Закачих си снимки на децата в новия офис, който ми бяха заделили.

Да, често си мислех за децата. Но знаех, че са в добри ръце.

Не се притеснявайте. Децата са неподозирано адаптивни, особено ако са по-малки. Проблемът е в нас, не в тях. Ние изживяваме раздялата много по-тежко, отколкото те. Така или иначе някой ден децата ни ще поемат по своя път. По-добре това да става постепенно. Боли по-малко.

ами плаках................. много плаках и не само първия работен ден,но и цяла седмица.
Определено се свиква,въпреки,че от време на време все още ми домъчнява за малката, когато съм на робата.