Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

И моята майка не пие вода, около половин л. да ѝ се събира на ден.

Същата работа беше с баща ми. Не чуват и това е.
"Абе, хора... за здравето си го правите! "
Чай му правеше майка всеки ден по 500 мл. Изписваше го, ама чаят не се брои за вода. Нито другите течности.

Разбира им главата на лекарите. Като ги знам какви са, нищо чудно да ти препоръчват невъзможни дози вода, че ако евентуално нещо лошо стане, ти да си мислиш че болния сам си е бил виновен. Или повтарят заучени фрази.

Относно водата, смятам че тялото на човека си определя нуждите. Като ти се пие - пиеш. Аз не съм измервал колко пия на ден, но може би е по-малко и от литър, понеже по цял ден седя и то просто не изразходвам много енергия и течности. На мен водата ми "влиза" само ако ми се пие и това е. Обаче литър фреш изпивам с кеф. Важното е да е нещо с вкус, това сигурно по някакъв начин залъгва тялото да изпие повече отколкото му трябва. А ако всеки ден се пие различно нещо, това ми се струва още по-добра идея, да има разнообразие.

И не виждам защо чай да не се брои за вода. Нали на практика е вода, която просто е овкусена.

Да, всеки организъм има нужда от различно количество вода, но все пак имаше някакво правило за 30мл на килограм ако не се лъжа. Освен това тя имаше проблеми и с бъбреците миналата година, пие един куп лекарства, не може да кара с половин литър вода на ден... И наистина не разбирам каква им е толкова драмата с водата, боли ли ги като пият, какво толкова има. Дори не е нужно да пие по цяла чаша наведнъж, да си пийва по няколко глътки често пак става. Тази сутрин ми каза, че от това пиене на вода даже не ѝ се ядяло. То голямо пиене, няма що, едва докарва литър дневно. Иначе сама си казва, че преди да се разболее почти не е пиела вода и може една част от проблемите ѝ с това да са свързани... Пие един куп хапове с по една-две глътки вода всеки, с половината се задавя просто защото няма достатъчно течност в устата, за да ги глътне. Извинявам се, че ви занимавам с глупости, но се ядосвам как може нарочно да си създаваш проблемите заради едната вода. Чудо голямо да преглътнеш 200гр вода... истинско мъчение. Сигурно е важно да отбележа, че майка ми няма проблеми с гълтането и т.н., няма някакви физически затруднения, просто не иска.

Чаят си е чай и често с различни ползи. Едни запичат, други са диуретични, разхлабващи, отводняващи или с някакви по-специални ползи... тонизиращи (примерно). Изобщо не се броят за вода, но си имат своите ползи.
Водата в най-чиста форма си е нужна за организма. Никакви други напитки, разредени с вода, не се броят за приета чиста вода. Айряни, сокове, чай и т.н.
Аз също си докарах проблем с непиене на вода преди може би 10 години. Един упорит цистит, който си повлече доста проблеми след него и 7-месечно лечение с купищата изпити АБ. Макар предимно циститите да са на фона на бактериална инфекция, непиенето на вода чисто и просто си спомага за концентриране на урината, което от своя страна води именно до поява на циститни проблеми.
Пиех си сокчета, айрян, газирани напитки, наливах се с тези течности и не изпитвах нужда да пия вода. Не се и потях, с което се хвалех, а реално това си е един нормален цикъл и има нужда да се пие вода, да се изхвърлят тъй наречените токсини, да се пречистваме ако щете, като бъбреците са ни филтър. Колко смотано го обясних.
От него момент се научих да пия вода. Отначало малко насила. Пълнех чаша, изпивах на един дъх. Ходех по-често до тоалетна. После някак организма свикна и позивите станаха нормални. То реално стигне ли се до жажда да изпита човек, значи вече е обезводнен.
През целия ден сега пия вода. Вече ми е навик. Сутрин кафето и до вечерта вода. Единствено преди лягане не наблягам на нея, за да не ме буди нощем. Пия малко, колкото да си пия лекарствата. Но през деня, смятам че е едно нормално количество да се изпива 2 литра вода от възрастен, независимо колко кг тежи. Понеже вече пиенето на вода за мен е рутина, изобщо не ми прави впечатление и не го смятам за някакво голямо количество. Лятото пия малко повече. Но за хората, които не пият вода, или пият там една чаша, ако се сетят, за тях си е голямо количество.
И още едно отклонение. Мъжът ми също не пие вода. Докара си някакви бъбречни спазми от пясък и набързо пропи, че почна да си купува и за работа бутилки. Но всяко чудо, докато се оправи и спряха проблемите. До следващия път.
Казвам, повтарям, пий вода, пий вода... е... до следващия път, за съжаление. Докато си изпати главата.

Да, Merelenda, точно.
Вкарах малко "тежката артилерия"   Така и така почти всеки път и дъщеря ми /на 5г е тя/ идва с мен при баба си, те двете много се обичат и предварително обяснявам на детето да я кара да пие вода   На нея не смее да ѝ отказва толкова, не я гледа така сякаш я инквизира и до заветния литър и половина на ден може и да го докараме... или поне почти И пряко сили.

Друг въпрос имам сега: един месец след изписването ли трябваше да я заведа на невролог, който да я диспансеризира и да следи състоянието ѝ? То така или иначе по-рано не можеше да ми дадат направление доколкото помня май.
И съответно лекарствата по каса всеки месец или през три месеца ЛЛ ми ги прави, нали, не неврологът?
Тъпотии питам сигурно, но така ми е бръмнала главата, че дори и да сте ми казали вече съм забравила, а нямам много време да чета основно назад. Мерси!

А, още нещо се сетих, трябва и изследвания да пускам, колко приблизително струва викането на лаборант вкъщи и колко време предварително се заявява? Сигурно има разлика в отделните лаборатории, горе-долу питам да имам представа.

Татко си беше диспансеризиран преди инсултите, та не съм сигурна как се действа. Според мен отидете при ЛЛ и той ще обясни. Носете епикризите. Може първо да даде направление за невролог/кардиолог, да и назначат терапия, после ще вземете книжка, ще я подпечатате и вече ЛЛ ще вписва лекарствата изписани от докторите и тя ще каже на какъв период. Не съм убедена изобщо в това, което пиша.
Татко си ходеше на невролог и кардиолог без направление и те му казваха на какъв период какво да изследва и да носи при тях. Съответно му коригираха лекарствата, ако преценят, той си носеше новите рецепти на ЛЛ и ЛЛ ги вписваше в книжката за следващия месец.
А свекърите, които не са диспансеризирани, посещават само ЛЛ, той по преценка си ги праща на невролог и кардиолог веднъж, или два пъти годишно. Те съответно им потвърждават или сменят терапията, назначават изследвания и с рецептите свекърите се връщат при ЛЛ, който им ги вписва в книжките.

Питайте първо ЛЛ как се процедира.

За лаборант - относително е, но около 10 лв се върти цената. Има във Варна услуга, да вземеш лаборанта с твой транспорт и да платиш 5 лв, иначе ако идват с тяхна кола е 10 лв.
В Добрич от предния ден давахме заявка за домашно посещение.
Гледам във Варна е същото, може да си заявиш онлайн ден за посещение за взимане на кръв, като има отметки за това, дали е платено или по каса.

Да, ще отида като мине месец при личната ѝ лекарка първо.
На фона на 50-60лв за домашно посещение от лекар, 10лв за лаборант е нищо, добре че и там цените не са толкова високи. Само Сомазина е около 200лв месечно, тя не се покрива от касата, не знам всички ли я пият и какви са другите лекарства от този род. А касата само аз ли имам впечатление, че покрива смешни суми от порядъка на 1,50лв от лекарство, което струва почти 10лв примерно. Досега не ми се е налагало да купувам лекарства по каса, живеех с илюзията, че се поема по-голяма стойност. Както и да е де, това да е проблемът.
За всяко нещо, което трябва да правя ми искат пълномощни и един куп глупости. За стола и проходилката ходих на 101 места, поне стана работата. Да ѝ открия сметка в банка пак един куп документи, а цялата работа е просто, за да ѝ превеждат пенсията там и да не вися по пощите поне. Може да извършвам всякакви банкови операции от нейно име, но отказаха да активират интернет банкиране въпреки пълномощното, що за простотия не знам. Смазваща бюрокрация за всичко.
Единствено оня ден като ѝ плащах данъците не ми искаха нищо, като даваш пари може, за всичко друго мор до откат.
Не мрънкам, да не ме разберете погрешно, споделям си само   И гледам поне за тия глупости да не хабя нерви и енергия.

Майка имаше едно генерално пълномощно и с него не е имала проблем пред каквито и да е институции. Да му открива, закрива, подписва и т.н., най-различни неща. В него са описани поименно институциите и операциите, които може да извършва майка с това пълномощно.

Относно Сомазина... май повечето пият Кавинтон и Ноотропил. Мисля че точно те са аналогични, но може би Сомазина е по-добро лекарство, а и като се зачетох в листовката, има по-широки приложения. Поне според описанията. А това определено впечатлява Иначе - да, смешни суми се покриват. Много често се случва, когато касата не покрива вече някое лекарство, да го намериш на такава цена в аптеката, на каквато си го взимал по каса.
Пример: Майка като диабетик няколко години пи Тиоктацид. Цената му беше около 32 лв по аптеките. Касата покриваше 12 лв, пациентът заплащаше 20 лв. Спря касата да го покрива и като го проверихме в аптеката беше на редовна цена 22 лв.
Сега гледам пак е вписано във Фрамар Бг на цена 28 лв  и пак пише, че касата поема част от сумата и е на цена 20 лв за пациента. Ако няма някаква грешка. Понеже скоро се случи да проверявам едно лекарство за майка за диабета, пишеше че малката дозировка се заплаща за 4-5 лв, или нещо такова, а в аптеката и казали, че е напълно безплатно.

Да, то е генерално пълномощното, почти всичко мога да правя, но примерно интернет банкиране не може, юристите на банката искали отделно пълномощно за него или да е изрично упоменато, а в моето пише само "всякакви банкови операции". Както и да е, не ми е толкова важно, просто на моменти се чудя как обикновените хора стават на маймуни за всяко нещо, а иначе измами се правят всеки ден без проблем. Извинявам се за спама, няма повече  

Купувам я Сомазина, на мен също ми хареса като описание, единият невролог каза поне два месеца да я пие, другият - месец и половина, смятам първия да послушам.

А значи за касата съм права, не само така ми се струва. Пълна пародия.

И още нещо, тя има Хашимото. На 70г разбра, сигурно цял живот го е имала без да знае   Пие Л-тироксин 50. Давам го рано, ппоне 40 мин преди храна и другите лекарства, но ми е непосилно да ставам в 4-5, за да давам хормона 2-3 часа преди лекарствата за инсулта. Дали е голям проблем и така се усвоява слабо? Лягам си вечер след полунощ като оправя нея, децата и двете къщи, ако трябва да ставам след 4 часа за хормоните просто няма да издържа...

То не се знае цял живот ли е имала. Предвид че с възрастта при жените е нормално ТСХ да е по-висок и имаше някакви статии, които Шоки споделяше в Хашимотото, относно хипото на възраст и дълголетието, но не си спомням написаното точно. Един вид, нещо нормално е да е в леко хипо на тия години, но не извън норма, а в по-високите граници на ТСХ. Обикновено не изписват терапия.

А за отстоянието с лекарствата, не знам какво да кажа. Ти сама знаеш как стоят нещата. Може би да проследите хормоните и ще се разбере. Освен влиянието на лекарствата върху усвояването на тироксина, не знам и дали има обратния вариант, тироксина да пречи по някакъв начин на другите лекарства.

Aз пак съм тук, този път идвам с нов въпрос: има ли хора, при които слухът е засегнат/увреден от самия инсулт?
Майка ми не чуваше добре с едното ухо, основно защото от дълги години има Мениеров синдром в тежка форма, дори се наложи навремето да се пенсионира рано заради него. Има и шипове на врата.
След инсулта обаче понякога се налага буквално да викам, за да ме чуе. Друг път ме чува като говоря съвсем нормално. Не е проблемът, че не разбира, просто един път чува, друг път - не. Не знам, възможно ли е това?
Мислех да я водя да ѝ изпишат слухово апаратче... Те обаче нали са безплатни, пак ли е същата процедурата като със стола и проходилката?
Освен това как ще ѝ помага това апаратче ако през няколко часа ту чува, ту - не ...

Никаква идея нямам аз. Татко беше с много добър слух и след инсулта ни чуваше какво си говорим в кухнята, през един дълъг коридор. Майка все го базикаше, че много чува.
А дали по същата пътека се получават слуховите апарати също не знам. Леля ми има такова от много години. Тя и с него ту чува, ту не, усилва, намалява. По телефон няма да можем да се разберем ако и звънна да питам.

Отделно ако не е настроен правилно /а няма как да знам в момента, в който ѝ го настройват дали ще е в "чуваща" или "нечуваща" фаза/ имал доста неприятни странични ефекти като главоболие, замайване и какво ли не още. Та малко нож с две остриета става...
Много ми е странно как така се получава. Единият път така усилва телевизора, че още от долния етаж едва ли не го чувам като се качвам, друг път съвсем нормално го чува... ту има слух, ту няма... Като се пораздвижи малко повече ще я заведа все пак и това да пробваме, засега само проучвам как стоят нещата.
Благодаря ти за включването за пореден път  

Споделям само ако в бъдеще някой изпадне в подобна ситуация - явно понякога има временно засягане на слуха от самия исхемичен инсулт. Доскоро се налагаше да крещя, за да ме чуе и да повтарям по няколко пъти през по-голямата част от времето, сега чува почти нормално. От слухов апарат определено няма нужда на този етап. Не знам как става така...
Не иска да яде обаче, не иска и вода, пие една шепа лекарства след 2-3 хапки храна, че и ми се кара отгоре на всичко, че не иска повече и че ѝ давам много храна и много лекарства... А непиенето на вода даже няма да го споменавам отново  Пряко сили стига литър, литър и 200. Предполагам, че е от болестта, че не са докрай осъзнати думи и действия, но ... Отделно лежи и спи във всеки момент, в който е сама. По-лесно ѝ било така и край. Пък пневмониите и раните от залежаване и т.н., един куп усложнения, много важно... Няма как да ми помогнете де, пък и има хора, които са много по-зле в темата, просто имам нужда да го напиша или кажа някъде. А и може да помогне някак на някой в бъдеще.
Утре ще я водя на невролог, трябва ли непременно да я диспансеризират? Това с какво ще помогне? Или няма значение и мога просто да я водя на невролог когато има нужда?