Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 май 2008, 21:34 ч.

Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

  • 119 393
  • 327
  •   1
Отговори
# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 610
Напълно и до болка ви разбирам , Tiredпри  всички протича по един и същи начин .Страхотните и борбени родители след болеста не можем да ги познаем как така се предадоха . ooooh!Винаги баща ми ни е учил че трябва да се борим и никога да не се предаваме.А СТАНА ТАКА ЧЕ ТОЙ САМИЯ СЕ ПРЕДАДЕ ,И НЕ ИСКАШЕ ПОМОЩ ОТ РЕХАБИЛИТАТОРИТЕ КОИТО ИДВАХА ВСЕКИ ДЕН .Самите те ни казаха че вече няма смисъл след 6 месеца на рехабилитация и че си даваме само парите на вятъра,той самия не помага за да може поне до тоалетната да ходи лека полека.
Трябва да сме силни и да не се предаваме и да не се връзваме на тяхните кавги и изисквания просто да пропускаме ругатните им покрай себе си .Това е най важното защото иначе и ние ще се поболеем от нерви.

# 46
Наистина за психическото състояние няма смисъл да говорим явно сме в едно положение там, но все казвам на майка ми да не се нервира  и да приема нещата по-спокойно. Страх ме е, че може да се повтори.

# 47
  • Пловдив
  • Мнения: 610
Нервират се от това че са болни че не са тези които са били от исхимичен инсулт всички се държат по този начин ,явно и това че мозъците им са болни и от там идва всичко това ,защото при всички протича по един и същи начин. Peace

# 48
  • На Края На Вселената
  • Мнения: 2 013
Така е но има моменти в които и околните започват да се побъркват.
Не знам с това как да се справим?  Confused

# 49
Така е, аз се изненадах, че абсолютно всички се държат по един начин. Добре бе не осъзнават ли че е от болеста и да го дават по спокойно? Аз наистина вече се побърках с претенции, капризи и какво ли не. Иска неща, които преди изобщо не е харесвала и ако забравиш нещо се цупи като малко детенце. Търпиш и това е, ама почти няма личен живот вече. На никой не го пожелавам. Вие как действате като се разстроят... аз понякога се ядосвам и я карам да спре и става все по зле.

# 50
  • На Края На Вселената
  • Мнения: 2 013
Kimberly и при нас е същото.  Confused
Но майка ми се занимава с него,аз избягвам.
Но е така когато нещо му се откаже се сърди като малко дете и още по-лошо-става агресивен,започва да посяга,да хвърля разни неща,да чупи...  ooooh!
В повечето случаи карам майка ми да излезе от стаята като е в такова състояние и да зчака да му мине,защото си е опасно да си на среща му,когато е бесен.Удрял ни е и двете и то не 1,2 пъти.  Tired
Аз все се питам от къде тази злоба,завист,агресия и то към най-близките ти,без които си свършен...Хем зависи от нас хем не спира да обижда и унижава,не знам колко може да изтърпи един здрав човек.
Също така стана завистлив,завижда ни че ходим,че мърдаме,завижда на майка ми ,че си играе с бебето вместо да се занимава с него.Когато и оставя малката да я гледа,той побеснява,че няма да е при него,започва да се сърди и нерви.А иначе много обича внучка си,радва и се,говори и....Не го разбирам!

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 610
Момичета и при нас е абсолютно същото няма никаква разлика от това което е и при нас все едно аз ги разказвам тези неща за моя баща  Peace
Kimberly ,♣٠·˙♥Rbaby1♥˙·٠♣  те не го усъзнават това просто мозъка им е увреден и ги кара така да се държат .Понякога и се усеща и съжалява за всичко но после пак си е по старо му .
Майка ми милата и тя вече е кълбо от нерви ,но баща ми не дава никой друг да го обслужва това е положението. ooooh!
Оня ден като хванал майка ми за гушата с здравата си ръка щял да я удуши ooooh! ooooh! имаше следи от пръстите му  ooooh! Чудя се от къде тази сила като всичко друго му е неподвижно и атрофирало само една ръка си мърда и пак гледа да прави магарии , ooooh!да хвърля по майка ми предмети обикновенно шишето дето пие вода с него. Whistling
Абе лоша работа момичета но трябва да се прави така че като започне да се нерви и този който е при него да се изнесе навън и така се успокояват и после все едно че не е било...Майка ми от отдавна вече така процедира.Но когато го обслужва и е страшно  ooooh! вика, крещи ,псува,цялата махала се оглася и се чудят какво става  ooooh!
Баща ми за внуците си и пра внуците умира дава им всичко да правят с него и да го прегръщат и да го целуват но на нас не ни дава да го пипаме изобщо Tired Tired

# 52
И аз така процедирам, като се разреве или се ядоса излизам и след няма и 5 мин. я заварвам да се смее на нещо по телевизията или на компютъра. Тя има проблем с този компютър не иска да стане от него, още преди да се разболее. А и кофтито е че е сама, аз работя, баща ми работи ама няма как..

# 53
  • Мнения: 895
Баща ми получи инсулт на 28.05.2004г ( на рождения си ден)  Sad и точно 3 дена след абитюрентския ми бал.
В началото с майка ми ходиха по санаториуми,раздвижваха го,правеха упражнения,масажи.Успя да проходи с помоща на бастун разбира се,но поне ходеше.Лявата му ръка (засегнатата) обаче и до ден днешен е неподвижна,нищо не помогна за раздвижването й.
Успяваше да ходи сам до тоалетна и да се разхожда,но много бързо се изморяваше.
Но от миналата година насам ужаса е пълен.Падна и си счупи крака.Отиде в болницата и там казаха,че за да се оправи трябва да му се постави оперативно пирон в коста,но операцията била скъпа и пред вид това,че е счупил засегнатия крак нямало смисъл да се прави.Шанса да ходи бил минимален.  ooooh!
Вече повече от година е на легло,не сяда дори,и всеки опит да му се премести крака води до кошмарни болки.
В резултат на продължителното залежаване има и рани по тялото,а за психичното му състояние няма смисъл да пиша.Всеки сблъскал се с тази болест е наясно.Изнервен е,става груб,агресивен,после изведнъж става мил,пак груб....и така.Кошмар за всички!На 53 години е.
Това е моята история.  Sad
Все едно разказваш моята история. Моя баща получи инсулт на 42г. на 09.06.2004г., точно десетина дни след моя бал. до тогава всичко беше идеално. Отърва се на косъм от нещо по-тежко, тъй като неговите колеги реагираха много бързо. Беше му засегната лявата ръка и крак. Започнаха се процедури, раздвижвания и всякакви други терапии, но самият той нямаше воля да се оправи. Каза, че не може и това е. Успяваше да става сам, да ходи до тоалетна. Излизаха с майка ми и си правеха разходки, но не можеше да започне работа отново. И явно това го беше сломило напълно, а и липсата на воля още повече. Започна да пуши страшно много-по 2к.на ден, което в неговото състояние е абсолютно противопоказно. Декември 2008г. получи стеснение на кръвоносните съдове, и януари 2009 се наложи да ампутират здравия му десен крак. От тогава кошмара е още по-пълен, тъй като вече не може и да излиза сам, освен с инвалидната количка, а като се има предвид, че никъде не е пригодено за инвалиди, това става много трудно. Да не говорим, че освен инсулта, който получи си навлече и една много страшна болест- Епилепсия-придружена с припадъци.

Kimberly и при нас е същото.  Confused
Но майка ми се занимава с него,аз избягвам.
Но е така когато нещо му се откаже се сърди като малко дете и още по-лошо-става агресивен,започва да посяга,да хвърля разни неща,да чупи...  ooooh!
В повечето случаи карам майка ми да излезе от стаята като е в такова състояние и да зчака да му мине,защото си е опасно да си на среща му,когато е бесен.Удрял ни е и двете и то не 1,2 пъти.  Tired
Аз все се питам от къде тази злоба,завист,агресия и то към най-близките ти,без които си свършен...Хем зависи от нас хем не спира да обижда и унижава,не знам колко може да изтърпи един здрав човек.
Абсолютно същото е при баща ми и всеки път като се скараме за нещо, си казвам, че той е болен и е нормално за неговото състояние. Знам, че той самият не иска да се държи така, но знам, че не може да се контролира. Бях чела, че инсулта е болест на мозъка и наистина болните не могат да контролират постъпките си.

# 54
  • На Края На Вселената
  • Мнения: 2 013

Майка ми милата и тя вече е кълбо от нерви ooooh!
Оня ден като хванал майка ми за гушата с здравата си ръка щял да я удуши ooooh! ooooh! имаше следи от пръстите му  ooooh! Чудя се от къде тази сила като всичко друго му е неподвижно и атрофирало само една ръка си мърда и пак гледа да прави магарии , ooooh!да хвърля по майка ми предмети обикновенно шишето дето пие вода с него. Whistling


Зиче и майка ми е в същото положение.Дори често ми казва "аз ще си отида преди него"  Confused Confused Confused
При нас е същото все едно пишеш за мен.Преди 2 години баща ми ми разби устата,защото нещо му казах на въпреки,понеже ми дойде в повече.И аз си задавам същия въпрос-само една ръка има и пак може да те пребие,от къде тази сила?И как не го е срам,хем е в такова жалко положение,хем ще изтрепе хората,които са около него?
И той замеря майка ми с всичко което му е под ръка,а колко пъти сме бърсали манджи от стената...
Най-лошото е че посяга с алуминийявия си бастун...
До преди много пиеше (от както счупи крака спря) и когато се напие,в комбинация с болния мозък става наистина страшно...чак не ми се пише!  Cry

И още нещо да попитам.Вашите близки и те ли така са вампирясали?Баща ми е обърнал деня на нощ,а ноща на ден.По цял ден почти спи,а нощем когато ние си лягаме,ела да видиш какво става...  ooooh!
Кара майка ми да му прави кафета в 24ч,2,3....  #Crazy

# 55
  • гр.София на върха на кюнеца
  • Мнения: 276
 Confused орисията на всички ни заобиколени от тези болни хора , явно е една и съща! Жестоко е! Разкъсвам се от съжаление и в същото време от страшна ярост на моменти! Ето при нас вече 4 години минаха и положението става нетърпимо! не веднъж съм писала във форума , и на моменти когато споделяш олеква, след това отново действителността ме връхлита със още по-голяма сила  Cry
Кураж, сила ,търпение мога да ви пожелая на вас и на себе си!

♣٠·˙♥Rbaby1♥˙·٠♣ и моят баща спи по цял ден и все това повтаря колко му се спи  ooooh! и това е от години все едно и също! Не излиза, не се движи и седи с вълнени чорапи! Прави майка ми луда и тя все това повтаря че ще си иде преди него  Sad

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 610
Това е момичета и нищо не можем да променим за съжаление. Tired
Поне баща ми спи през ноща а денем не дава на майка ми да мръдне извън стаята да стояла при него.Жал ми е за него и за майка ми от две години не е мърдала от къщи .
Понякога си мисля защо така трябва да се мъчат и той и тя ,и дали не е било по хубаво да си отиде още веднага като се разболя за да не се мъчи така ,но от друга страна като го видя как ни се радва като отидем и плаче, че не може да си прегърне и поиграе с децата  Cry Cry

Кураж и сили и търпение както е казала Надя  Praynig  незнам друго какво и аз да ви посъветвам.Хубаво е че си споделяме и поне малко ни олеква. Hug  bouquet

# 57
  • На Края На Вселената
  • Мнения: 2 013
Xриска изглежда имаме една и съща съдба.Какво ужасно съвпадение наистина.  Hug
И моя баща получи 2 епилептични припадъка като първия беше много страшен.И двете с майка ми си помислихме,че това е края.От болницата казаха,че било "нормално" следствие на болестта и да не се плашим ако се повтори.Но на думи е лесно,докато не го преживееш...И като прибавим към това и втория инсулт,картината става потресаваща...
Толкова се радвам,че открих темата,защото наистина олеква като споделиш.

# 58
Здравейте, аз съм една от тези с исхемичен инсулт.Получих го преди една година и четири месеца. На 51 години съм и не съм съгласна , че не може да се възстанови човек. При желание и воля всичко става, само да не се отчайва .Инсултът беше тежък ,с пълна парализа на лява ръка и крак.Бях 10 дни в болница, където едва издържах, но не можех да направя нищо, защото бях на легло неподвижна,дъщеря ми идваше да ме храни и обслужва.За мене това беше ад.Бях на количка,след 2 седмици тръгнах с проходилка и след още две сама отидох на раздвижване.Рехабилитаторът, който идва в къщи като ме видя в болницата остана изумен,бях без проходилка и никакво повощно средство.След рехабилитацията продължих с упражненията и от осем месеца вече съм на работа.В момента живея на село и работя, сама съм и се грижа за градината си и гледам внучката си ,която е на 6 години. И никога не се отчайвам, ако не кажа че съм прекарала инсулт никой не може да познае. Е първото нещо което направих беше да откажа цигарите ,е за сметка на това увеличих килограмите, но това не е болка.Важното е че съм добре .Затова на всички пожелавам горе главите ,упоритост и вяра.
Всичко се оправя.  

# 59
  • На Края На Вселената
  • Мнения: 2 013
uliq nikolova прекляням се пред твоята борбеност и желание за живот.Написаното от теб доказва,че човек може напълно да се възстанови при достатъчно силна воля.
За съжаление моя баща я няма.А и вече е късно според мен,за него.
Прекалено бързо се предаде и отказа.Видя,че е по-лесно вместо да се мъчи,да вземе живота на майка ми и да живее чрез нея,като пиявица.Много е лошо.
Но хората са казали-ако не си помогнеш сам,никой не може да ти помогне!  Confused

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт