Помогнете-Детето ми не иска да живее при мен

  • 6 672
  • 29
  •   1
Отговори
Здравейте мили майки,
Не знам как събирам сили да напиша това писмо-молба.Объркана съм много и не намирам точните думи.Имам дъщеря на 11 год., която влиза в пубертета и винаги е била трудна като характер, с баща й сме разделени от 2 години и сега в един момент както всичко беше наред и се разбирахме чудесно ми заявява че иска за живее при баща си.Не знам дали е породено от факта , че в живота ми има друг мъж.Опитвам се за говоря с нея, както винаги сме го правили, но тя казва "не ме интересува искам да живея при баща ми".Аз съм млада майка и винаги съм се държала приятелски с нея повече, отколкото като родител.В такова състояние съм ,което не мога да опиша-разтревожена, виновна и какво ли още не се чувствам.Моля ви, дайте ми съвет..

# 1
  • Асеновград
  • Мнения: 1 549
Мила направо ти съчуствам.Според мен прати я до баща си нека опита защото ако се опиташ на сила да е спреш си мисля че ще стане по зле.Всъщност да съм честна ако ми се бе случило на мен не съм сигурна как ще постъпя.Успех дано всичко е наред.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Съчувствам ти много. Може би не и харесва мъжът с който си в момента разговаряй с нея каква е причината щом сте близки. Кажи и как се чувстваш и колко много те наранява това и решение. Дано да размисли и да си остане да живее с теб Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако имаш възможност я пусни да отиде да живее при баща си. Тя сигурно си мисли, че ти си "лошата", защото сте заедно всеки ден и ти правиш забележки, отказваш някакви неща и т.н., ревнува те, а с баща си е като във ваканция. Остави я да живее при него известно време. Може пък да се окаже, че той може да се справи доста добре със задачата и това да се отрази добре на взаимоотношенията ви като цяло. Другият вариант е детето да си промени решението и да се върне при теб.

# 4
  • Мнения: 63
Смятам, че не бива да се пречупваш и че трябва да си отстояваш мнението и да показваш увереност !!!
Трябва да се уважава мнението на децата, но в тази възраст те много се "водят" ... това е моето мнение ... измислете си нещо , което да правите само двете и така може би тя ще се отпусне ...

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 481
И аз съм на мнение да я пуснеш да живее при баща си.Нека сама види и разбере,кой се грижи по-добре за нея.Пиша това защото вкъщи имахме същия случай със сестра ми.

# 6
  • Мнения: 984
Аз също подкрепям мнението да пуснеш детето при баща си. Предполагам, че ще ти е много трудно, но ако я задържиш насила при теб, ще превърнеш и твоя и нейния живот в кошмар.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 941
Насила не става да я задържиш. Така само може да я настроиш повече. Пусни я пробва, пък може да реши да се върне при теб след това.

Една моя приятелка се съдеше с мъжът си за попечителство над децата. Момичето й беше на възраст колкото твоята, момченцето по-малко. Жената обърна света, за да получи децата. Като се има предвид, че момченцето си искаше мама, а девойката подкупвана подобаващо от заможният й татко даже свидетелства едва ли не срещу майка си. Но съдът отсъди - децата при майката! Та живяха не знам дали има и няколко месеца заедно... После щерка й се тръшна, че иска да живее при тате, защото мама не можела да я издържа както на нея и се харесва, и отиде при него. И целият зор се оказа излишен...

# 8
  • Sf
  • Мнения: 978
Ако имаш възможност я пусни да отиде да живее при баща си. Тя сигурно си мисли, че ти си "лошата", защото сте заедно всеки ден и ти правиш забележки, отказваш някакви неща и т.н., ревнува те, а с баща си е като във ваканция. Остави я да живее при него известно време. Може пък да се окаже, че той може да се справи доста добре със задачата и това да се отрази добре на взаимоотношенията ви като цяло. Другият вариант е детето да си промени решението и да се върне при теб.

 Peace Подкрепям.

# 9
Благодаря ви много за подкрепата.Днес разговарях с баща и се яви и друг проблем, той не я иска и никога не са били близки.Не знам какво да и как да й кажа.Питам се, дали да не се посъветвам с детски психолог.Имам чувството че няма изход от ситуацията.

# 10
  • Мнения: 24 467
Детският психолог винаги може да се ползва.
Защо не опитате среща тримата заедно- ти, щерката и таткото? Тя да си каже какво и защо иска, таткото да заяви пред нея какво точно мисли по въпроса и ти- какви са разсъжденията ти по темата и вариантите за действие.
Тя е малка, 11 години не  са възраст, на която се правят реални преценки. Днес на детето му се ще едно, утре- друго и то без да знае и обследва причините за това. Точното формулиране на позициите на всеки един е важно за изясняване на случая и за обективна преценка на възможностите за действие.

# 11
  • Мнения: 29
Мисля ,че задължително трябва да се посъветваш с психолог. Ситуацията наистина е много сложна и ти трябва подкрепа. Страшно ще е ако дъщеря ти се разочарова от отказа на баща й и се почуства нежелана. Трябва да си поговорите тримата заедно, за да не бъдеш ти виновна за неговия отказ, и заедно да решите какво да правите. Може да отиде при него за някакъв определен срок , за проба.

# 12
  • Sf
  • Мнения: 978
На 11 г. е достатъчно голяма за да обсъди с баща си въпроса самостоятелно. Не се намесвай, нека се оправи сама. Според мен нещо ти е сърдита девойката и се опитва да те работи. Като й откаже баща й (той ще намери достатъчно основание, сигурна съм), ще си седне на дупето. За да не се получи после, че едва ли не ти искаш да се отървеш от детето - кой знае какво може да щукне на акъла на един бивш съпруг.

# 13
  • Мнения: 63
На 11 г. е достатъчно голяма за да обсъди с баща си въпроса самостоятелно. Не се намесвай, нека се оправи сама. Според мен нещо ти е сърдита девойката и се опитва да те работи. Като й откаже баща й (той ще намери достатъчно основание, сигурна съм), ще си седне на дупето. За да не се получи после, че едва ли не ти искаш да се отървеш от детето - кой знае какво може да щукне на акъла на един бивш съпруг.

Подкрепям ! Нека той и съобщи новината, ти бъди до нея и я успокой, че винаги ще я обичаш и не само това, че винаги ще я искаш до теб и с теб  !!!

# 14
  • София
  • Мнения: 676
Аз пък мисля, че не може толкова лесно да се каже "Пусни я!"...  Човек не се разделя така лесно с детето си. Не знам дали реално си го представяте или просто следвате логиката. Защото наистина може би това е най-логичното, наистина не е добре силово да задържаш някого, но според мен по-добре е да се опитате първо да си оправите отношенията! Най-добре с помощта на психолог ако имате такава възможност... Мисля, че дъщеря ти е изплашена и ти е сърдита, и това е нейния начин да ти го покаже. Аз изобщо нямам претенции да съм права, нито пък смятам, че се справям кой знае колко добре с моите деца, че да раздавам съвети, но ми се стори много страшно да се раздели една майка с детето си... А предполагам, че и чисто технически биха възникнали проблеми - смяна на училище например...

Общи условия

Активация на акаунт