Публикувана: 7 май 2008, 10:35 ч.
Последно мнение: 20 май 2008, 15:39 ч.

Помогнете-Детето ми не иска да живее при мен

6 720
29
1

Гост

1
2
Всички

7 май 2008, 10:35 ч.

Здравейте мили майки,
Не знам как събирам сили да напиша това писмо-молба.Объркана съм много и не намирам точните думи.Имам дъщеря на 11 год., която влиза в пубертета и винаги е била трудна като характер, с баща й сме разделени от 2 години и сега в един момент както всичко беше наред и се разбирахме чудесно ми заявява че иска за живее при баща си.Не знам дали е породено от факта , че в живота ми има друг мъж.Опитвам се за говоря с нея, както винаги сме го правили, но тя казва "не ме интересува искам да живея при баща ми".Аз съм млада майка и винаги съм се държала приятелски с нея повече, отколкото като родител.В такова състояние съм ,което не мога да опиша-разтревожена, виновна и какво ли още не се чувствам.Моля ви, дайте ми съвет..

# 1 7 май 2008, 11:34 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Мила направо ти съчуствам.Според мен прати я до баща си нека опита защото ако се опиташ на сила да е спреш си мисля че ще стане по зле.Всъщност да съм честна ако ми се бе случило на мен не съм сигурна как ще постъпя.Успех дано всичко е наред.

# 2 7 май 2008, 12:37 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Съчувствам ти много. Може би не и харесва мъжът с който си в момента разговаряй с нея каква е причината щом сте близки. Кажи и как се чувстваш и колко много те наранява това и решение. Дано да размисли и да си остане да живее с теб Hug

# 3 7 май 2008, 12:38 ч.

София
Мнения: 62 595

Ако имаш възможност я пусни да отиде да живее при баща си. Тя сигурно си мисли, че ти си "лошата", защото сте заедно всеки ден и ти правиш забележки, отказваш някакви неща и т.н., ревнува те, а с баща си е като във ваканция. Остави я да живее при него известно време. Може пък да се окаже, че той може да се справи доста добре със задачата и това да се отрази добре на взаимоотношенията ви като цяло. Другият вариант е детето да си промени решението и да се върне при теб.

# 4 7 май 2008, 12:45 ч.

Мнения: 63

Смятам, че не бива да се пречупваш и че трябва да си отстояваш мнението и да показваш увереност !!!
Трябва да се уважава мнението на децата, но в тази възраст те много се "водят" ... това е моето мнение ... измислете си нещо , което да правите само двете и така може би тя ще се отпусне ...

# 5 7 май 2008, 13:00 ч.

Пловдив
Мнения: 481

И аз съм на мнение да я пуснеш да живее при баща си.Нека сама види и разбере,кой се грижи по-добре за нея.Пиша това защото вкъщи имахме същия случай със сестра ми.

# 6 7 май 2008, 13:23 ч.

Мнения: 984

Аз също подкрепям мнението да пуснеш детето при баща си. Предполагам, че ще ти е много трудно, но ако я задържиш насила при теб, ще превърнеш и твоя и нейния живот в кошмар.

# 7 7 май 2008, 14:02 ч.

София
Мнения: 1 941

Насила не става да я задържиш. Така само може да я настроиш повече. Пусни я пробва, пък може да реши да се върне при теб след това.

Една моя приятелка се съдеше с мъжът си за попечителство над децата. Момичето й беше на възраст колкото твоята, момченцето по-малко. Жената обърна света, за да получи децата. Като се има предвид, че момченцето си искаше мама, а девойката подкупвана подобаващо от заможният й татко даже свидетелства едва ли не срещу майка си. Но съдът отсъди - децата при майката! Та живяха не знам дали има и няколко месеца заедно... После щерка й се тръшна, че иска да живее при тате, защото мама не можела да я издържа както на нея и се харесва, и отиде при него. И целият зор се оказа излишен...

# 8 7 май 2008, 16:09 ч.

Sf
Мнения: 978

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 07 май 2008, 12:38

Подкрепям.

# 9 7 май 2008, 16:15 ч.

Благодаря ви много за подкрепата.Днес разговарях с баща и се яви и друг проблем, той не я иска и никога не са били близки.Не знам какво да и как да й кажа.Питам се, дали да не се посъветвам с детски психолог.Имам чувството че няма изход от ситуацията.

# 10 7 май 2008, 16:19 ч.

Мнения: 24 467

Детският психолог винаги може да се ползва.
Защо не опитате среща тримата заедно- ти, щерката и таткото? Тя да си каже какво и защо иска, таткото да заяви пред нея какво точно мисли по въпроса и ти- какви са разсъжденията ти по темата и вариантите за действие.
Тя е малка, 11 години не са възраст, на която се правят реални преценки. Днес на детето му се ще едно, утре- друго и то без да знае и обследва причините за това. Точното формулиране на позициите на всеки един е важно за изясняване на случая и за обективна преценка на възможностите за действие.

# 11 7 май 2008, 16:26 ч.

Мнения: 29

Мисля ,че задължително трябва да се посъветваш с психолог. Ситуацията наистина е много сложна и ти трябва подкрепа. Страшно ще е ако дъщеря ти се разочарова от отказа на баща й и се почуства нежелана. Трябва да си поговорите тримата заедно, за да не бъдеш ти виновна за неговия отказ, и заедно да решите какво да правите. Може да отиде при него за някакъв определен срок , за проба.

# 12 7 май 2008, 16:48 ч.

Sf
Мнения: 978

На 11 г. е достатъчно голяма за да обсъди с баща си въпроса самостоятелно. Не се намесвай, нека се оправи сама. Според мен нещо ти е сърдита девойката и се опитва да те работи. Като й откаже баща й (той ще намери достатъчно основание, сигурна съм), ще си седне на дупето. За да не се получи после, че едва ли не ти искаш да се отървеш от детето - кой знае какво може да щукне на акъла на един бивш съпруг.

# 13 8 май 2008, 10:22 ч.

Мнения: 63

Цитат на: Петролна Сонда в ср, 07 май 2008, 16:48

Подкрепям ! Нека той и съобщи новината, ти бъди до нея и я успокой, че винаги ще я обичаш и не само това, че винаги ще я искаш до теб и с теб !!!

# 14 8 май 2008, 15:48 ч.

София
Мнения: 676

Аз пък мисля, че не може толкова лесно да се каже "Пусни я!"... Човек не се разделя така лесно с детето си. Не знам дали реално си го представяте или просто следвате логиката. Защото наистина може би това е най-логичното, наистина не е добре силово да задържаш някого, но според мен по-добре е да се опитате първо да си оправите отношенията! Най-добре с помощта на психолог ако имате такава възможност... Мисля, че дъщеря ти е изплашена и ти е сърдита, и това е нейния начин да ти го покаже. Аз изобщо нямам претенции да съм права, нито пък смятам, че се справям кой знае колко добре с моите деца, че да раздавам съвети, но ми се стори много страшно да се раздели една майка с детето си... А предполагам, че и чисто технически биха възникнали проблеми - смяна на училище например...

# 15 8 май 2008, 15:53 ч.

Мнения: 24 467

Разбира се, cvyrche, подобно "предложение" е меко казано необмислено. Желанията на едно 11 хлапе често нямат нищо общо с реалността. Лично аз никога не бих направила такова предложение, още повече, че проблемът е твърде деликатен и не познавам въобще нито авторката, нито обстановката и отношенията между нея и заобикалящите я.
Затова мисля- открит разговор между засегнатите страни, изказване на болки и страдания и- до там. С кого ще живее детето е много важно, не е като решението дали да му купиш днес шоколад или не. То може да се научи да спекулира с чувствата на майка си твърде успешно- днес искало това, да живее при баща си, защото еди какво си, утре ще иска Бог знае какво. Всяко нещо има граници и основните параметри на живота на децата се определят от родителите- СЪВМЕСТНО.

# 16 8 май 2008, 16:44 ч.

София
Мнения: 478

И аз не смятам, че 11 години са възраст, на която може да се даде свобода на едно дете да предприема по собствена преценка такива кардинални стъпки в живота си. Малко ми е неловко да давам съвети в толкова трудна и деликатна ситуация, само мога да кажа как аз бих постъпила (вероятно, защото, ако човек не му дойде до главата...). Може би трябва да се потърси решителна намеса от страна на бащата, като се използува, доколкото разбирам, пълната му липса на ентусиазъм да поеме отговорността от подобна промяна. Успех!

# 17 8 май 2008, 16:50 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, и ако не са в добри отношения с майката нищо няма да излезе. Детето си мисли, че отиването при баща му е панацея за проблемите му, усеща колко уязвима е майка му, на всичко отгоре има и друг мъж, който заема мястото на бащата. Нещо не ми се вижда много оптимистично положението. Най-добре ми се вижда бащата да поеме отговорността и да каже на детето, че не може да го гледа, но се съмнявам да го направи. И така пак топката е в полето на майката.

# 18 8 май 2008, 16:57 ч.

Sf
Мнения: 978

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 08 май 2008, 16:50

Че той ако не го каже, значи трябва да я вземе при него - а той, както разбрахме, не желае.

Аз съм минала през това - пак на 11 г. - голям мерак да живее при баща си, той е и в чужбина отгоре на всичкото. Пратих я миналото лято за два месеца - измъчиха се и двамата, детето не можеше да дочака да се прибере вкъщи. Сега ми е мирна главата - дъщеря ми казва, че и да отиде, ще е само за десет дни и НЕ ПОВЕЧЕ! Да не говорим, че нимбът около главата на баща й е поугаснал съществено. Аз не се меся - да се оправят.

# 19 8 май 2008, 16:58 ч.

София
Мнения: 62 595

Точно това имам предвид и аз - ако има възможност да опита. Така детето ще миряса и няма да манипулира повече майка си с това "искам при татко, татко това, татко онова".

# 20 8 май 2008, 18:35 ч.

Мнения: 19

Съвсем скромно мнение от собствен опит, с което не искам да ангажирам никого, а просто да изразя една гледна точка.
Момичетата и момчетата приемат като цяло по различен начин новия мъж в живота на маиките си. На годините на твоето дете аз съм страдала много точно по тази причина и мога да кажа, че съвсем наистина мразех майка си и исках да се махна от нея, независимо че тя правеше всичко възможно да не срещам твърде често приятеля й. Фактът, че дъщеря ти иска да живее с баща си въпреки че не е близка с него, може само да означава, че иска да се махне от теб. Аз самата в тази ситуация успях да извоювам от майка си да се преместя да живея при баба ми (нейната майка) и това беше един успешен компромис, благодарение на който с майка ми запазихме добрите си отношения и аз престанах да се дразня от нейните отношения с новия й приятел. 3-4 години след това отново заживяхме заедно, тъй като на мен, естествено, ми беше дошъл друг акъл Simple Smile

Съветвам ви да не насилвате дъщеря си да остане при вас, особено ако живеете заедно с новия си приятел. Намерете компромисно решение, но не я караите да се чувства в безизходица, защото може да ви намрази за това.

# 21 8 май 2008, 20:47 ч.

Мнения: 20

Пази боже!! ooooh!

# 22 8 май 2008, 21:48 ч.

София
Мнения: 39 759

Пиши и тук - Родители отглеждащи сами децата си.

Родителите ми се разведоха преди 29г. Доста съм поживяла при баба ми, имаше период и на 3-4г нон стоп. Когато мама "си стъпи на краката" заживяхме заедно. И аз съм имала моменти когато съм казвала, че не искам да живея с нея, и даже съм си стягала багажа да се връщам при баба ми. Била съм 4ти клас. На годините на детето ти. Аз даже стигнах до спирката. Обърнах се, видях мама на прозореца и се върнах.
Не знам какво й е било. И тя е имала приятели, но не това е било причината. Всъщност не помня причината. За моя радост тази ми слабост е била само един-единствен път.
Поговори с дъщеря си, внимателно, виж какво я тревожи.
За моя радост никога не съм имала желание да живея с баща ми. А и той не ме е искал.

# 23 9 май 2008, 08:54 ч.

Мнения: 431

Какви грижовни майки сте... Simple Smile

Моята майка в такава ситуация би ми казала направо "Баща ти не те иска!" и хич нямаше да се замисли за влияние, психики и подобни.

Много ви е сложна ситуацията. Confused

Най ми хареса предложението да се съберете тримата и бащата да обясни, че не му е възможно да я вземе. Задължително тримата, а не само баща-дъщеря. Защото според мен съществува риск бащата да се "избърше" с теб и да й каже "Аз бих искал да те взема, но майка ти не иска/не дава" или нещо подобно, което да настрои детето още повече срещу теб.

# 24 9 май 2008, 11:34 ч.

Мнения: 8 999

Докато четях първия ти пост, имах предчувствие, че нещата ще се развият и крайният резултат ще е, че таткото няма да я иска. Посъветвай детето си да се обади на баща си, да поиска да живее с него, пък нека той да й обясни защо това е невъзможно и неприемливо за него. Не е нужно ти да пазиш авторитета му, при положение, че дъщеря ти има нереална представа за баща си.
Остави психолозите настрана. Детето ти няма емоционален проблем, а просто капризничи. Но, от друга страна може и да не е точно каприз. Ти знаеш ли какви точно са отношенията между нея и твоя приятел? Поговори с детето - разпитай го как си представя живота при баща си и какво в повече очаква да намери там, при него, кое е онова нещо, което ти не й даваш, а тя си мисли, че баща й ще й осигури???

# 25 9 май 2008, 11:45 ч.

Мнения: 4

струва ми се, че дъщеря ти просто има нужда от внимание и обич и ако й ги дадеш в достатъчна степен, ако я увериш на думи и дела, че тя значи много за теб (което е видно от постинга ти), мисля, че тя няма да иска да си тръгне от теб толкова рано.. мисля, че трябва да поговориш с нея и да я увериш колко много я обичаш.. поздрав!

# 26 16 май 2008, 15:08 ч.

varna
Мнения: 676

Много неприятна ситуация.Но децата са хитри и в такива случаи макар да са много жестоки към родителите.Ами ако е толкова настоятелна,събери и багажчето и я прати за известно време.Убедена съм,че ще се върне и ще съжалява за постъпката си.

# 27 18 май 2008, 03:26 ч.

Мнения: 553

Ние със сестра ми бяхме малко камо по-големи когато двете ей така седнахме и си поговорихме че ТРЯБВА ДА ОТИДЕМ при баща ни, защото той за 6-7 години разведен ако е искал - да се е оженил и че майка ни също има право на този шанс, докато еоще млада и който ясно разбирахме че с 2 деца се свежда почти до нула. и го направихме... Hug

Така че не бих подценявала нито мотивите нито акъла и чувствата на 11 годишните. Може да има благородни подбуди и дори да се жертва детето.А може и този приятел на майката нещо да се е държал не точно като със заварена дъщеря с момичето и то да се мъчи да избяга от такава някаква ситуация, съмнявайки се в реакцията на майка си- може да се срамува, да си мисли че няма да й повярва, такива неща.
Аз на мястото на майката първо ще се опитам да забравя чувствата си към въпросния мъж и някак да се убедя че няма някакъв такъв проблем.
Ако таткото не я иска при себе си- трябва това да се разберат те двамата лично, майката само да им даде възможност да поговорят сериозно.
От друга страна може момичето просто да ревнува и да се чувства излишна като се е появил мъж и това да е пубертетско изпълнение с което да иска да изтръгне признание и потвърждение че няма да остане на второ място ако майката се ожени повторно...
Наистина е сложничко положението... едно е ясно: че не му е добре на душата на детето.

Последна редакция: нд, 18 май 2008, 03:31 от oceanid

# 28 19 май 2008, 11:29 ч.

Варна
Мнения: 373

Опитай се да говориш с нея за чувствата, които изпитва, но не по директен начин с въпроса "Как те кара да се учвстваш ...?" .Опитай да отразяваш нейните емоции и чувства, така тя сама ще поеме и ще започне да ти разказва. Примерно "Присъствието на ... наоколо те притеснява, нали? Изпитваш вероятно притеснение от това, че той ще заеме мястото на баща ти и т.н." Повтаряй на глас отговорите й, така сякаш го казваш на себе си, за да го разбереш по-добре. Вярвай ми, този метод помага да намерите решение на проблема, знам го от личен опит. И в никакъв случай не нападай баща й, както и не споменавай че той не я иска в дома си.

Успех!!! Ще следя темата ти, защото до скоро и аз имах подобен проблем.

# 29 20 май 2008, 15:39 ч.

Мнения: 59

Според мен дъщеря ти индиректно поставя условието или тя или приятеля ти, защото се страхува, че ще намериш нов живот без място за нея, ами ако родиш дете от този мъж, какво става с нея? Изобщо той е заплаха за нея. Лично мое мнение е , че ако отиде да живее при баща си и е много горда, дори да съжалява че те е напуснала няма да се върне и тогава трагедията е още по-голяма ! Изобщо трудна ситуация, може би ти самата си неуверена в решенията си и това подклажда огъня, ако покажеш решителност и категоричност и отстояваш своето няма ли да е по-добре?
Каквото и решение да вземеш е много важно да си убедена, че това е правилното решение в този момент.

УСПЕХ

Препоръчани теми

Дете с огромна привързаност към баща си

Пълно отрицание на единия родител

Пазете се! Десислав Велков (медиумът Маринов) отново се вихри

Детето предпочита баща си

Причина:

Причина: