Много обичам работата си и ходя с желание на работа. Е, има моменти, в които ми писва, ама като цяло съм много доволна от това, което върша.
- Публикувана: 9 май 2008, 08:51 ч.
- Последно мнение: 17 май 2008, 13:56 ч.
Ходите ли с мерак на работа?
Не! Категорично - не!
Работя с много хора - изнервени , недоволни , изискващи. Нямам време нито за кафе, нито за тоалетна. Още от вратата ме грабва въртележката и като си тръгвам съм готова да застрелям всеки, който ми каже и думичка накриво ( стига да можех )
Колектива се раздира от интриги, злословят един срещу друг, а аз предпочитам да си мълча - за да не влизам в конфликт, но вече много започнах да се товаря . Трябва да напусна ,защото съм пред алтернативата да започна антидепресанти .
Работя с много хора - изнервени , недоволни , изискващи. Нямам време нито за кафе, нито за тоалетна. Още от вратата ме грабва въртележката и като си тръгвам съм готова да застрелям всеки, който ми каже и думичка накриво ( стига да можех )
Колектива се раздира от интриги, злословят един срещу друг, а аз предпочитам да си мълча - за да не влизам в конфликт, но вече много започнах да се товаря . Трябва да напусна ,защото съм пред алтернативата да започна антидепресанти .
Работя това, което искам и винаги съм искала ( откакто се осъзнах 
)
Харесва ми напрежението при работата с хора, въртележката, минутите, които успям да си открадна и да свърша нещо по-старетгическо от ежедневните ала-бала-ници.........
Абе, кефя си се на работата....(ама аз по принцип съм си ентусиаст, с каквото и да се захвана.......
)
)Харесва ми напрежението при работата с хора, въртележката, минутите, които успям да си открадна и да свърша нещо по-старетгическо от ежедневните ала-бала-ници.........
Абе, кефя си се на работата....(ама аз по принцип съм си ентусиаст, с каквото и да се захвана.......
) 
Вече ДА.
Бях в една фирма 10-ина години, но си доведоха домочадието и стана една шуробаджанащина, не е истина. После за 2 години смених 2-3 места докато попадна някъде, където може с удоволствие да се ходи. Не че всичко е о'к, но то и не е възможно когато са много хора. Навсякъде има некомпетентни и такива, чието самочувствие се гради на някаква имагинерна представа за самите тях, но се научих да игнорирам дразнителите и да гледам позитивно на нещата. Доволна съм. Аз се чувствам най-добре когато съм затрупана с проекти и оценена от хората на чието мнение държа.
Бях в една фирма 10-ина години, но си доведоха домочадието и стана една шуробаджанащина, не е истина. После за 2 години смених 2-3 места докато попадна някъде, където може с удоволствие да се ходи. Не че всичко е о'к, но то и не е възможно когато са много хора. Навсякъде има некомпетентни и такива, чието самочувствие се гради на някаква имагинерна представа за самите тях, но се научих да игнорирам дразнителите и да гледам позитивно на нещата. Доволна съм. Аз се чувствам най-добре когато съм затрупана с проекти и оценена от хората на чието мнение държа.
Ами до скоро ходих с желание на работа,но откакто един колега взе да се прави на по-голям и от шефовете,просто не ми се идва.Лошото е,че те му имат вяра и незнаят точно какво е положението,а ако ние се обадим,ще излезе"опитват се да го натопят".За сега нямам идея как да се справя с това положение.Разговор с него е равно,на това да си говориш със стената.
Изобщо,атмосферата не е приятна.Командване,контролиране, и отвреме-навреме доноснечене от негова страна.Лошото е,че засега не ми се сменя фирмата-шефовете са много разбрани и приятни хора,но ако това продължава................,ще мисля и в тази насока.
Изобщо,атмосферата не е приятна.Командване,контролиране, и отвреме-навреме доноснечене от негова страна.Лошото е,че засега не ми се сменя фирмата-шефовете са много разбрани и приятни хора,но ако това продължава................,ще мисля и в тази насока.
Не! Категорично - не!
Работя с много хора - изнервени , недоволни , изискващи. Нямам време нито за кафе, нито за тоалетна. Още от вратата ме грабва въртележката и като си тръгвам съм готова да застрелям всеки, който ми каже и думичка накриво ( стига да можех )
Колектива се раздира от интриги, злословят един срещу друг, а аз предпочитам да си мълча - за да не влизам в конфликт, но вече много започнах да се товаря . Трябва да напусна ,защото съм пред алтернативата да започна антидепресанти .
Работя с много хора - изнервени , недоволни , изискващи. Нямам време нито за кафе, нито за тоалетна. Още от вратата ме грабва въртележката и като си тръгвам съм готова да застрелям всеки, който ми каже и думичка накриво ( стига да можех )
Колектива се раздира от интриги, злословят един срещу друг, а аз предпочитам да си мълча - за да не влизам в конфликт, но вече много започнах да се товаря . Трябва да напусна ,защото съм пред алтернативата да започна антидепресанти .
Все едно описваш моето работно място
, но заради един некадърен пряк началник се прибирах всяка вечер 
!Стигнах дотам , че почти всяка вечер се налагаше да вземам "успокоителни" излезна ми и алергия и им казах баста 
!