Нов дом, нов късмет?!

  • 2 008
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 735
Честит нов дом-здраве,разбирателство и много любов в него!А сега по темата-никога не се нагърбвай с отговорността да гледаш чужди деца.Както сега всички мн. се радват,че децата играят у вас,не дай си боже да стане нещо ти ще си виновна.Това е като в училище-една учителка-много деца-не може едновремено да е в 20 посоки/примерно на екскурзия/,но като стане нещо кой е виновен -учителката!То в къщи едно да имаш и не можеш да го опазиш.Да са 2 деца става,но повече е голяма отговорност.Тактично или не обясни им ,че имаш и домашни задължения и ако друг родител не ти помага да си ги гледат у тях. Naughty

# 16
  • Мнения: 959
новодомка първо честит нов дом. Пожелавам ти да е пълен със щастие.

Ако аз, съм на твое място бих поканила и майките на кафе. Така от приказка на приказка деликатно бих вметнала, че се притеснявам да не се случи нещо с децата докато играят в двора, защото имам и домакинска работа и не мога постоянно да ги наблудавам.
Смятам, че след като веднъж е намекнато все ще има майка, която да предложи да идва да ги наблюдава.

Пък и  децата ще намерят и други забавления, няма вечно, да им е интересно, да стоят на едно място.
Вярвам, че с времето, нещата ще дойдат по местата си. Peace

# 17
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 833
и после се чудите защо учителките в детските градини не извеждат децата навън Mr. Green
сега ще наскачате - ама нали за това са учили?! играят ли децата и 100 дипломи за педагог да имат не могат да ги спрат малките от падане, удряне и т.н. притеснено им е на даскалиците и още как.
в случая е лесно - план график на съседите и къщите и кой къде ще бъде пъдар Peace

# 18
  • Мнения: 15
Моите деца са отдавна пораснали (имам си и внуче), но това съм го преживяла. Аз постъпвах така: От 10 до 12 - 12.30 вратите ми бяха отворени за малките гостенчета. Аз, лично, предпочитах да събирам децата вкъщи, отколкото моите да играят навън или у чужди хора. Бях си извадила едно котлонче навън и всички ми бяха под око. Големите наблюдаваха малките, а аз - всички. В 12.30 часа ги изпращахме с моите деца по домовете, следваше обяд и почивка. Моите деца от малки не спят следобед, но четяхме, разказвахме, играеха си вътре. В 16 часа вратите ми бяха отворени отново за желаещи. И филии съм мазала за всички и тави със сладки съм "предоставяла", но най-запомнящо се беше положението с палачинките: нареждаха се на опашка пред мен и всеки си чакаше палачинката (падаше чакане, поради което беше още по-вкусно). Ама беше много хубаво - бяха болшинството момиченца - пееха, рецитираха, готвеха "манджи" от кал и листа..... Сега тези "момиченца" са майки, но най-стоплящото моята душа е, че са живи спомените от детството и ме срещат с обич.

# 19
Моите деца са отдавна пораснали (имам си и внуче), но това съм го преживяла. Аз постъпвах така: От 10 до 12 - 12.30 вратите ми бяха отворени за малките гостенчета. Аз, лично, предпочитах да събирам децата вкъщи, отколкото моите да играят навън или у чужди хора. Бях си извадила едно котлонче навън и всички ми бяха под око. Големите наблюдаваха малките, а аз - всички. В 12.30 часа ги изпращахме с моите деца по домовете, следваше обяд и почивка. Моите деца от малки не спят следобед, но четяхме, разказвахме, играеха си вътре. В 16 часа вратите ми бяха отворени отново за желаещи. И филии съм мазала за всички и тави със сладки съм "предоставяла", но най-запомнящо се беше положението с палачинките: нареждаха се на опашка пред мен и всеки си чакаше палачинката (падаше чакане, поради което беше още по-вкусно). Ама беше много хубаво - бяха болшинството момиченца - пееха, рецитираха, готвеха "манджи" от кал и листа..... Сега тези "момиченца" са майки, но най-стоплящото моята душа е, че са живи спомените от детството и ме срещат с обич.


E, да но по ваше време, и това на моите родители беше друго - майките работеха на държавно, не се уморяваха, работеха до 17ч. и храната беше ефтина, и тока и всичко бол, сега напрежението в ежедневието и цените в магазините  са смазващи и това се отразява и на нервите ни.

# 20
  • Larnaca, Cyprus
  • Мнения: 435
мила новодомке.....първо да ви поздравя за новия дом  bouquet  bouquet
и аз като теб отскоро съм новодомка и имам абсолютно същия проблем с тази разлика че имам двама сина които са луди по футбол и не оставиха една тревичка на двора.....а като се съберат и съседските ставаме един отбор и почват едни викове и караници и въобще лудница отвсякъде.....и аз като тебе отначало им висях треперях и т.н. точно както го описваш и ти......
та какво направих.... Naughty
1...обясних на моите деца че трябва да се редуват малко да играят при нас малко в двора на друго детенце ..после малко в двора на друго детенце и така...  bouquet
...за теб е плюс защото ще се редувате майките в заниманието на децата а през това време през което децата са при другата може да свършиш нещо.... Peace
...аз например имам една съседка германка много е готина дори веднъж ги оставих за час и отидох на супера ....как пазарувах аз си знам .... #Crazyформула едно ряпа да ядат пред моята количка с покупки... hahaha
2..по време на обядите направо си ги гоня чуждите деца и им обяснявам като на големи хора че сега е време за обяд нека си отидат до в къщи да се наобядват да починат малко и тогава да заповядат отново....мога да ти кажа че първия втория ден се сърдеха но после свикнаха и сега се отървах и от този проблем ooooh! ooooh!
и така ако имаш други въпроси моля питай или сподели мнението си за това как съм постъпила аз ще ми е интересно да чуя мнението ти ..... newsm51

# 21
  • Мнения: 230
Katy6 , браво!
Аз също смятам, че е здравословно да се разговаря в прав текст за проблемите. Има ли такива, трябва да има и диалог. Разбира се, не става въпрос за арогантност, а за разговор с уважение към отсрещната страна.

Новодомка, така, както описваш ситуацията..не знам...аз не бих изтърпяла това дори броени дни, както ти казаха и други тук. Доколкото схващам, сте си купили къща в малък град за да ви е по спокойно..или, поне така се очаква.
Ти си открила безплатна детска градина с кухня. На мен би ми станало неприятно, че останалите майки не се усещат (по скоро се правят на гръмнати, защото не е възможно да не им идва на ум какво се случва). Да не засегнеш някого не е добър мотив да мълчиш в ситуацията, която рано или късно трябва да намери разрешение. Има хиляди начини, по които едно нещо може да бъде обсъдено с другите. Но да се измъчваш и да мълчиш за сметка на личното си време и останалите си семейни ангажименти, според мен, не е добре. Мисля, че това се среща често по нашите земи и е някаква балканска психика, с която е време да се простим.
Когато един проблем не намери разрешението си още в зародиш, обикновено се разраства и се стига до грозни картинки. Затова, аз смятам, че културният диалог при първите признаци на нередност е най-доброто решение. Когато хората се уважават взаимно, търсят решения, които са изгодни не едностранно, а устройват всички страни.

Желая ти да се почувстваш по свободна и да намериш най добрия подход към съседите!

 

# 22
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Според мен събери майките и бабите и директно им кажи,че не можеш постоянно да ги наглеждаш и да носиш отговорност за всички,нека някоя от тях да идва да помага.Или определяте време за игра и почивка,нека всеки да си ходи у тях да обядва.И у нас идват деца,и ние ходим,но винаги с родител или баба,не оставям детето само у чужди хора без надзор,никой не е длъжен да ми го гледа или храни.

Общи условия

Активация на акаунт