За вредата от спорта при децата

значи ще се надявам беб да проявява интерес към шаха 

значи от 6 години е препоръчително да се записват на спорт? защото и аз познавам доста по-малки дечица, които ходят на спортни и народни танци 

Да не развие тендовагинит от претоварване на китките? 

Одобрявам заниманията със спорт само като задължителен елемент за развитието на обща двигателна култура. Имам доста познати спортисти, които на моята възраст са буквално развалини физически - не мисля, че е нормално мъж на 35 години да не може да поноси детето си заради зверски болки в кръста, или при разваляне на времето да се тъпче с обезболяващи заради ставни болки и болки в гърба. Имам братовчедка тежкоатлет - републиканска шампионка, която има тяло на мъж и се обезкосмява толкова често, колкото мъжете се бръснат... "Тъпкането" с какви ли не химии за съжаление не е мит. Експресното сваляне или качване на тегло с медикаменти, регулирането на цикъла, и т.н. и т.н. - в наистина големия спорт това са неизбежни неща.

Мисля обаче, че има хора, които носят "спортното" у себе си, и това си личи. Така да се каже, родени състезатели.
Доволна съм, че синът ми не е от този тип. Спортува, но за забавление. И се надявам така да си остане.

И наистина не мисля, че дилемата е "спортна зала - кафене". Има достатъчно неща, с които човек може да уплътни времето си и да се "развихри", без непременно да виси безидейно пред телевизора и компютърните игри. Както много хора са казали преди мен - много е важно заниманията да се съобразят с природните дадености, темперамента, и не на последно място - желанията на самия човек (дете).
В тази връзка и аз залагам на шаха 

Определено е така.

Уффф,ама наистина се хващате само за някои изречения и ги дъвчете само тях....Не искам непременно да я правя шампионка,далеч съм от подобни амбиции.Нито пък искам да е велика пианистка....Искам детето ми да расте нормално и ако има нужда от спорт,да тренира,ако иска да свири,да свири.Мен лично никой не ме е насилвал да правя каквото и да е.Накрая аз сама се отказах от гимнастиката,защото нямам спортен хъс.Не бих я карала да тренира,само защото аз не съм успяла,но ако иска,няма да я спра.Спирам да пиша по темата,защото всеки си има гледна точка и си я отстоява.Но ако вашата е различна от моята, я приемам.

 Още от античността  спортът е незаменимо средство за  постигане на хармония и пълноценност не само във физическите, но и психическите аспекти от развитието на личността. Напредналите цивилизации са го издигали в култ, а в наши дни обществата, които могат да си го позволят правят много в тази насока. А начинът на мислене, който отрича тези факти, възприемам като проявление на нихилизъм, логически довел до плачевното здравословно състояние на децата ни,  днес и улесняващ управляващите в демонстративната им незаинтересованост за бъдещето на децата. Далеч съм от мисълта да идеализирам големия спорт, там извращенията са понякога неизбежни. Говоря за системни занимания от ранна възраст, които формират физиката и възпитават духа.
  Иначе във всяка дейност, в която си поставяне прекалено високи цели и правим децата си заложници на свръхамбициозните си очаквания рискуваме травми-както физически, така и емоционални:попитайте някое надарено дете например концертиращ пианист дали живее нормалното си детство. Нека има мярка и не отхвърляме с лека ръка шансовете да дадем на децата си ценности за цял живот само поради собствените трудностите и неудобствата от това да контролираме отблизо точно как протичат спортните им занимания.

А колко статии можешда намериш zа вредата от обеzдвижването и колко могат да те иzпотят те? И колко статии има zа полzата от спорта?
А колко деца страдат от неспособост да работят в екип или от неспособността да губят или да се трудят zа реzултати ...

Също толкова, колкото и за вредата/ползата от всяко друго нещо, в което се изгуби мярката и се мине в някоя от крайностите.
 В спорта нещата не са само на здраве, а и на пари. Способността за работа в екип не се изгражда само в спортовете, защото има много индивидуални спортове, където е важна само победата на всяка цена, а когато победата е най-важната, то и загубата се преглъща трудно.
Няма смисъл да израждаме темата. Независимо с какво се занимават децата ни е нуждо да се спазва здравословната мярка. Независимо дали се отнася до спорт или изкуство родителските и учителските (треньорски) амбиции могат да жертват детето физически и психически. Но не можем да си кривим душата, че в основата на спортовете е състезанието, конкуренцията и победата.

И в спорта, както и във всяко друго нещо крайностите са нежелани.
Аз не останах с впечаление че темата е спорт или изкуства, танци, кафета и т.н.
Разбрах че темата е дали да има спорт в ежедневието на децата. Именно в тази посока са и моите мнения - Да твърдо съм да имат спортни занимания всеки ден дори. Съобразени с техните желания, физически и емоционални възможности и потребности.
Спорта не е алтернатива на рисуването или на скулптурата според мен, той е друг вид дейност.
И още нещо не смятам, че заниманията на едно дете със спорт трябва да ограничат други негови занимания като тези със рисуване, скулптура, музика и т.н към което то има интереси.
Просто в мойта градация спорта е необходим за нормалното детско развитие наравно с храната и въздуха.

   

Точно заради "вредата от обездвижването" и за "постигане на хармония и пълноценност не само във физическите, но и психическите аспекти от развитието на личността" държах да тренира. Не я влача за косата до стадиона, ходи с желание, но не мога  да преценя до колко я натоварват и "жертвам ли здравето" й като я водя на тренировка. Аз нямам никакви амбиции за медали и купи, но в кой клуб ще се занимават с детето ви само за развлечение? Благодаря на абсолютно всички, които се включиха.
Моето мнението ми се препокрива 100% с това на Lennyh.

да спечелиш на всяка цена , но и да можеш да zагубиш и от таzи zагуба да си иzвадишпоука и да си иzградиш нов план zа подеда. Работа в екип zначи и работа с треньор . Как да е.

Не е как да е. Точно така е. Въпроса е с цената на какво.

да при оценката на Какво то се учиш да си поставя шреални граници, да си оценяваш реално въzможностите и да zнаеш какво точно искаш. Детето също.

Тук не съм много съгласна. Взаимоотношенията треньор-състезател са йерархични и единият казва какво да прави другият. Когато става въпрос за взаимоотношения треньор-дете това не е партньорство, защото двамата не са равни.

 В общи линии съм съгласна с аргументите на BirdsFlu. Но аз пък имам приятел, който също не може да повдигне децата си и е нон-стоп на антибиотици, изглежда с десетина години отгоре, лекува астмата си с цигари на балкона и много, много храна. Както казва, грижи се за доста над 100 кг си "инвестиция", като не става дума за заболяване или липса на суетност(ежемесечно се хвърлат хиляди за маркови дрешки, пре-скъпи методи на отслабване, посещения на салони за "супер ефективни" антицелулитни масажи и пр.) . Но още от студентските ни години, когато беше много слаб и но не по-малко болнав той се придвижваше с такси от Ректората до Факултета по журналистика   ( на паметника Левски) и никога, ама никога не е имал съприкосновение със спорта. Друг пък приятел,  за да постигне перфектната форма-трепач на женската аудитория по "пряк път", прекарваше дни във фитнес залата и поглъщаше купища химикали, които нанасят на организма не по-малка вреда от евентуално разтягане на мускул. Та така.
 Освен това, аз пък смятам, че определено има дилема "спортната зала-кафенето". Ми вижте прословутото изследване за употребата на алкохол и наркотици  сред учениците отпреди месец: набива се на очи корелацията между високия процент употребяващи ги деца и последното място на българчетата в  Европа по критерия "системни занимания със спорт". Да не говорим за печалните ни лидерски позиции по статистиките за най-висок процент сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, инсулти и прочее .