Има ли деца, които НЕ тренират?

  • 2 709
  • 59
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 460
Моят син също не тренира нищо за момента. Ходи на английски език и пиано по един път в седмицата. Исках да го запиша на плуване от пролетта, но той се разболя 2 пъти през април, после дойдоха празниците и засега не сме организирали нищо. Другата ми идея е да го запиша да тренира тенис на корт, близо до нас на стадион Септември има много приятни кортове, миналата година попитах и треньора каза като навърши 5 години можем да опитаме. Иначе след детска градина, с приятелчета играят на детската площадка, тичат, карат колело, не се спират. Мисля, в почивните дни да организираме и походи до Витоша, но засега още нищо не сме започнали.

# 31
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Аз съм била дете, което нищо не тренира. Отчитам го като огромен минус. И смятам децата винаги да ги занимавам с нещо спортно задължително.

, но ми обясни, че иска да плува само когато тя реши, не във вторник и четвъртък от 15 до 16ч. Как да я запиша?

e, къде е истината?
И Тесс, защо да е минус, че нищо не си тренирала?


Аз също нищо тенденциозно не съм тренирала и явно затова и моите деца не са "спортни".
Хвърляла съм се на плуване, волейбол, хандбал, нар. танци, дори балет..., но за съвсем малко. Не е като да не са ме пробвали нашите.
Та ето това ме терзае повече... Че нямам възможност и аз така да си пробвам децата. Спортисти няма да ги правя. Нямат качества...
Обаче май-май е нужна проба  Thinking

# 32
  • София
  • Мнения: 3 421
Шани и аз това се притеснявам, че нямам възможност да ги пробвам на много неща, а трябва за да разберат кое им харесва.

Навремето без да съм спортувала кой знае колко съм ходила на баскетбол, волейбол, хандбал, народни танци. Избрах си танците.

# 33
  • София
  • Мнения: 4 866
  ...Обаче от друга страна Мартин живее с мисълта, че трябва винаги да е пръв, че винаги трябва да е най-добрия, не умее да губи, за него е провал дори ако заедно с друго дете са с равен резултат, макар и първи и изобщо тази му мания за първенство ме тревожи / да добавя още че по характер е властен, организатор е има изявени лидерски качества, чак тарторски/ и се чудя дали няма да се засили ако е поставен в постоянна състезателна среда или ще му помогне да я преодолее?

Дали пък спортът няма да му помогне да приеме, че можеш да си пръв, само когато си положил много усилия, а не когато просто поискаш да е така? Конкуренцията с равностойни съперници в спорта учи, че победата се заслужава и се извоюва и че в едно състезание винаги има и последни. Правилният ефект обаче много зависи и от треньорите.

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
Дали пък спортът няма да му помогне да приеме, че можеш да си пръв, само когато си положил много усилия, а не когато просто поискаш да е така? Конкуренцията с равностойни съперници в спорта учи, че победата се заслужава и се извоюва...

Аз именно на това се надявам - смятам, че спорта е най-удачния начин да преодолее манията си за величие, но от друга страна... малко ми е трудно да формулирам опасенията си - притеснявам се , че ще изпадне в една от двете крайности - или ще се откаже и комплексира, или ще почне да се стреми към първенство на всяка цена.

# 35
  • Варна
  • Мнения: 6 865
Георги - няколко години плуване - лично решение, дори не съм стъпвала на басейна.
Сиси - ходи на танци/според мен няма кой знае какво чувство за ритъм, ама ходи. Обича водата и водата я обича, миналото лято просто се гмурна под водата и заплува. Преди това ходи на няколко тренировки-ужасно скучни, по час стояха прави във водата и си топяха главите. Както и да е. Ако иска да плува по нататък ще я водя. Ако пожелае да спре - о.к.
Аз съм тренирала в ученическа възраст по 7-8 тренировки седмично целогодишно и съм със смесени чувства и спомени. Травми нямам за радост.
За килограмите - спорта не е панацея. Това дето ги прави борбени и отговорни - дрън, дрън ще ме прощавате ама примери да искате.
 И разни такива- залагам на удоволствието от движението, каквото и да е то, нека им бъде начин живот.

Последна редакция: чт, 15 май 2008, 14:57 от Flash*

# 36
  • Мнения: 14 654
Аз именно на това се надявам - смятам, че спорта е най-удачния начин да преодолее манията си за величие...
Не е по темата, но не е спортът този, на когото трябва да разчиташ да възпитава детето ти. Някой друг трябва да се потруди, а спортът може да е от полза. Ах, тези малки, сладки лидерчета.

# 37
  • Мнения: 9 990
А за да има удоволствие-то възпитава ли се или?То е ясно, че трябва да имаш и вътрешна потребност, насила шампионка по художествена гимнастика няма как да я направя, а и не искам.Просто се питам обаче-ако не им покажа, че има И такова-как да разберат харесва ли им?

# 38
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
-ако не им покажа, че има И такова-как да разберат харесва ли им?

анджък, де.
Точно и аз това се питам?  Thinking
И затова за сега:
... залагам на удоволствието от движението, каквото и да е то, нека им бъде начин живот.

# 39
  • София
  • Мнения: 13 204
Моята не я виждам да спортува. Аз също никога нищо не съм спортувала. Опредлено не ми харесва. Също така смятам, че серизоните занимания със спорт водят до доста травми. Братята ми тренираха спортна гимнастика 10 години и знам за какво става дума и какви последствия имат и сега. Може би бих я записала на танци, но ако тя иска, защото досега танците в градината завършиха с пълен провал. Саша е насочена повече към артистичните изяви и като я гледам е малко непостоянна. Ще видим.. може би в училище ще избера плуване, но само ако тя желае. Няма да настоявам да спортува само защото "така трябва". Просто не съм убедена в таз максима. Тя и без това не спира на едно място, та движение не й липсва. Grinning

# 40
  • София
  • Мнения: 478
 Моля, не ме изхвърляйте от темата, защото аз съм майка на спортуващи отрочета Whistling Да ви кажа, изненадана съм, че въобще се подлага на съмнение ползата от спорта за физическото и психическото развитие на децата. Говоря за умерени, професионално ръководени и съобразени с физическите характеристики и желанията на децата занимания. Занимания, които безспорно влияят благотворно върху определени аспекти на личността, без изобщо да изключват други, формиращи се например чрез заниманията с изкуства или особено пък чрез доброто домашно възпитание Grinning. Не виждам никакъв конфликт. Да, хамалогията с воденето и взимането от тренировки е убийствена  за лишените от бабина помощ в логистиката, но нима с езиците например не е същото? А не смятате ли, че здравето на децата и възпитаването у тях на ценности, които биха били изключително полезни за него цял живот си заслужават?  Ми ако през седмицата е невъзможно, спортът за много хора е начина на прекарване на уикендите.
  А за родителите, които ценят спорта, но не откриват мотивация в децата си бих казала, че те играят решаваща роля за формирането на такава. Ако не докато са малки, тогава кога? Ми ако осемгодишното  хлапе реши, че не му се учи език, защото мрази да пише думички или не му се ходи на училище, защото изисква определени усилия,  които за стоене пред телевизора или компа не са нужни, ще го оставите ли? А тринадесет-четиринадесет годишното, дори здравословно да е ОК ще има потребност от поставянето на цели, от борба за постигането им, от отдушник за нервно- психичното напрежение от усиленото обучение и екстри от рода на бушуващи хормони и "фатални" любовни трепети.
 Не казвам, че трябва да се действа "за ушите и в басейна", но е удачно на дечковците да се обясни защо е добре да спортува, защо не да им се посочат за положителни примери за успели хора които спортуват, да им се постави въпросът не дали, а с какво биха искали да се занимават-ето поле за автономност на избора Simple Smile. Не разбирам как без да опитат конкретен спорт за един определен период от време, по-дълъг от три посещения, могат да преценят дали им харесва. Това е все едно да твърдиш "синът ми мрази опретата и затова не см го водила никога". Еми извинявайте. Пак се отплеснах Praynig

# 41
  • София
  • Мнения: 478
 Б.а.Последен ред "опретата" да се чете "операта", а "см"- "съм" ooooh! Така е, като пиша все фермани. И още нещо: д ooooh! ги водим често на опера не значи да ги правим оперни изпълнители, нали Wink

# 42
  • София
  • Мнения: 1 783
Харесва ми горното мнение и в нашето семейство се водехме от този принцип, когато записахме децата на занимания.

Но смятам, че ако родителите осигуряват достатъчно двигателна активност на децата, не е  задължително да се тренира специално.

# 43
  • София
  • Мнения: 62 595
magsyn

Така е в общи линии, права си.
Предлагането си е предлагане. Но времето в едно денонощие и в една седмица е ограничено. Когато заниманията на децата са предимно организирани логистиката е решаваща, независимо дали става въпрос за пеене или бягане. За да се развива едно дете в някоя област и да има напредък то е нужно заниманията да са поне 2 пъти седмично. Което означава, че детето може да има 2, максимум 3 вида занимания, което означава средно натоварване по веднъж всеки ден. Тренировките при спортовете, както чета тук са почти всеки ден. За да се занимава детето с още нещо, то се оказва, че поне 2 пъти в седмицата ще трябва след училище да се занимава с 2 занятия. На всичко отгоре ученето на езици и изкуствата изискват самостоятелна подготовка вкъщи, защото е очевидно, че няма как да си научи думите само на курса или да учи упражнението по цигулка само на урока.
В допълнение, нещата се навързват според интереса на детето. Много често се получава така, че един вид изкуство е свързано тясно с друг вид изкуство, напр. пеене със свирене. При спортовете е същото - един вид гимнастика с някакъв друг вид спорт. Много е трудно разкъсването между коренно различни дейности, защото всяка изисква специфични настройки и умения. Например, учителите по пеене казват, че гласът потно тяло не търпи, което означава, че е много трудно детето да е било допреди малко на лека атлетика и да пее почти професионално. Същото важи за свиренето на инструменти - музикантите имат нужда от фината моторика на ръцете си и много си я пазят, почти инстинктивно и няма да тръгнат да висят на успоредката.
 Но има и нещо друго. Децата са тези, които избират. И ако ги тегли към едно няма как да му се наложи нещо друго. На всичко отгоре веднъж захванали се с нещо, децата се увличат, особено ако са талантливи. Тогава те отделят много от времето си на това нещо и някак естествено се откъсват от другите неща.

# 44
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
Аз именно на това се надявам - смятам, че спорта е най-удачния начин да преодолее манията си за величие...
Не е по темата, но не е спортът този, на когото трябва да разчиташ да възпитава детето ти. Някой друг трябва да се потруди, а спортът може да е от полза. Ах, тези малки, сладки лидерчета.

  Интересно къде в думите ми видя, че си търся заместител?  Ако не забеляза, аз не се оправдавам с характера на детето ми, нито му се умилявам, а само го констатирам. Няма тема, в която някой да не почне да поучава. Дали и какви усилия полагам, за да помогна на детето ми не смятам да подлагам на обсъждане тук - единственото, за което потърсих съвет, е дали спортът ще му е от полза, като отчитам какъв му е характера.

Общи условия

Активация на акаунт