Как бихте се почувствали, ако мъжът ви е поканен на сватба без вас, и той отиде?

Четеш ми мислите.

Добре, ти видя ли поканата? Адресирана е до сем."Еди кое си" или до г-н "мъжът ти" ?
Иначе е ясно ,че проблемите ви не започват от тази сватба. Малко повече ангажименти на мъжът ти вкъщи
и ще спре да се чувства като ерген.

Потърси си помощничка за тези 1-2 дни, в които той ще е на сватба. Наемате детегледачка, с кола, която да ти е на разположение - така и ти ще си  спокойна, че не си сама и без кола, и той ще е спокоен, че няма да пропусне сватбата. Да видим колко отсъствия месечно може да си позволи по тази схема 

Не бих се обидила, ако мъжът ми е поканен сам и отиде сам на някакво тържество. Но много бих се замислила, ако предпочете тържество на не много близък човек пред споделяне на грижите покрай болно дете (имам предвид сериозно болно към момента на тържеството). Няма ли начин да помислите и за компромисен вариант: да отиде на сватбата с колата ви, но да се върне след тържеството в ресторанта, примерно. Така хем ще е уважил булката, хем няма да отсъства толкова дълго от дома си (естествено, със всичките ограничения покрай това - няма да може да пие, ще пропусне част от купона и т.н.)

При тази ситуация,която описваш е нормално!
Ако ти правиш сватба и каниш колежки на мъжът си примерно и той ти каже:ами хайде да поканим и мъжете им ти ще кажеш:а,то не стига че и тях,ами айде сега и мъжете им,че откъде пари!!!!

Така ще е !Помисли!!!

Какво значи "дали е удобно"? Абе наистина ли се имате за притурки-изтривалки на мъжете си? Наистина, нищо чудно, че ви приемат за такива. След като той е поканен, значи съм поканена и аз, обратното е просто абсурдно да се помисли, поне в нашите отношения. Не става въпрос за служебни вечери, разбира се. Но за всичко останало, на никого досега не му е минавало през ум да покани САМО него, и то на сватба! Да не говорим, че не ми е хрумвало да се запитам "удобно ли е", нито пък на него. По-скоро би се почувствал неудобно да отиде сам.

При така описаните обстоятелства и на мен щеш да ми е кофти, не толкова от това, че ще ходи сам на въпросната сватба, колкото от отношението му към мен.
Но едва ли ще можеш да го откажеш да отиде., щом вече е решил. Ако бях на твое място, бих го оставила да отиде, но БЕЗ КОЛА. В никакъв случай няма да успее да ме остави без кола и то с болни деца. Абсурд. Може да ходи където иска, но колата я оставя на мен.

Аз пък не го разбирам това,на всяка сватба на която съм ходила и естествено на нашата канихме колеги,но не съм видяла някой да е канен без жена му

Или с мен на сватба или не ходи! Който не е семеен отива,който си има семейство и задължения си ги гледа.Какво значи Аз отивам САМ на сватба,а ти си стой в къщи и гледай децата.....Семейство значи обединение,а не обратното...

Според етикета трябва да се канят и половинките,но в днешно време,едно че народът масово е изпростял и изперкал и другото е ,че е мнооого обеднял,така че....

Не. Тъкмо за това не бих имала нищо против да отиде сам на сватба на колежка.

Ще ти обясня за нашата сватба. Финансовите ни възможности, а и капацитета на ресторанта, който ангажирахме не позволяваше поканените да са повече от 100 души-по 50 от всяка страна. Нормално за една сватба според мен.Моите колеги бяха 18 човека, повечето семейни, останалите със сериозни връзки.Ако ги бях поканила с половинките им -това прави близо 40 човека, простата аритметика показва,че ще останат само 10-12 места за роднини, близки и приятели.Алтернативата беше или да поканя само най-близките си от тях с половинките им, повечето от които не познавам или съм виждала бегло няколко пъти само или да поканя всичките си колеги-хората, с които се виждаме всеки ден и с които бяхме създали чудесен сплотен колектив.Та така, наясно съм с етикецията( ако имах възможност с удоволствие бих поканила и половинките), но да-реално би ми създало огромно неудобство и би ми било в тежест присъствието им на сватбата.Колегите ми, както и половинките им проявиха разбиране и не са правили драми от това.Всичките ми колеги (без изключения)дойдоха сами, а празненството наистина се получи чудесно. Съпругът ми пък работеше във фирма с над 200 души-той естествено предпочете варианта с най-близките колеги и половинките им.

Аз пък не мога да проумея защо ако в едно семейство всичко е наред, ако съпрузите си имат доверие и проявяват разбиране един към друг е световна драма, ако единият отиде на сватба на колега/колежка  сам. С присъствието си на сватбата ще покаже уважение към празника на колегата, но това  в никакъв случай не е знак за пренебрежение или незачитане на съпругата.Незнам защо го приемате по този начин.

Както и да е.Със сигурност няма да убедя никой, който се е вкопчил в идеята, че съпрузите непременно трябва да са заедно на сватба в противното, колкото и доводи да изтъквам в своя полза.

Не се чувствам вкопчена в никаква "идея", за мен това са елементарни правила в едно нормално семейство. Явно съм възпитана зле, но поне добре, че и половинката ми е възпитан така, та нямаме подобни драми.Ами какво е тогава?? Чудно ми е, кое е "незачитане" в такъв случай
Аз не мога да си представя и другата страна, като домакин на своята сватба, как ли се обяснявана на хората - абе виж сега, каня те на сватба, ама ела сам/а Така ли?  Много ми е чудно, не се заяждам, просто не си го представям за нормално.

Ами вероятно младоженците са си направили финансова сметка и са счели,че не могат да си позволят да плащат и за половинките на колегите си.
Аз имах подобен проблем на моята сватба.
Моите колежки държаха да дойдат с мъжете си, а бройката много щеше да нарастне и още повече, че мъжете им ги познавам съвсем бегло.

Вероятно си ядосана,че мъжа ти въпреки всичко е заминал без теб. Чустваш се пренебрегната.
Ами приеми го, че е отишъл защото просто иска да поддържа колегиалните си отношения.

Не виждам нищо притеснително в това. Ще ти кажа как стана на нашата сватба. Мъжът ми работеше в нова фирма. Беше постъпил на работа там три месеца преди сватбата ни. Естествено поканихме всичките му колеги, като предвиждахме места и за половинките им. Те обаче сами ни казаха, че е приемливо да дойдат поединично - т.е. само колегите. Нямало е сръдни. А и как биха се чувствали половинките им на сватба, на която не познават дори младоженеца?
Ти познаваш ли колежката му? Общували ли сте? Виждала ли си приятеля й /бъдещия съпруг? Ако отидете заедно, това би означавало съпругът ти да е постоянно до теб, за да не се чувстваш самотна и изолирана от сватбата. Така той самият няма да може да обърне внимание на колегите си.

...ПС - не знаех за отношенията ви.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=208326.msg4509180#msg4509180
Мамамецана съм аз. Отношението към мен постоянно е такова. Не го ревнувам, нека си тръгва, ако иска, но да не ме унижава повече. Този човек ме унищожи психически. Чувствам се мъртва. Винаги, откакто се помня мечтата ми е била да имам семейство и деца. Сега, мечтата ми е осъществена, но мъжът ми не ми позволява да съм щастлива. Това е, просто искам вече да умра, но в името на дечицата ми ще съм жива и ще си ги гледам.

От   авторката разбирам,че всички поканени с преспиване ще бъдат без половинките си независимо ,приятелки или съпруги....По тази логика и булката би трябвало да е без младоженеца....ех ,че хубаво ...м!?
Интересно.... това повече ми прилича на фирмена оргия ,от колкото на семейно тържество....Що се отнася за паричното състояние ,едва ли биха проблем две съпруги,нали другите са не семейни...,пък и всеки отива там с парите си ,щом ще се ,,СпИ,,......При нормални семейни взаимоотношение винаги може да се измисли нещо....,предполагам,че спокойно може да се плати от съпруга още един куверт...,ако така наречената булка е безпарична...
Децата му болни,той ще ходи да щурее....м....колко удобно ,пък и с преспиване даже....
Вземи се стегни....и не му позволявай да те пренебрегва....,иначе цял живот ще си изтривалка.